Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         /   23.12              2009 година                   град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                               Търговско отделение На  08 октомври                                                                          Година 2009

В  открито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

 

                                                                    РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                  

Секретар:  С.И.

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдия   ТАНЕВА

В. търг.дело № 489 описа за 2009 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по чл.196 и сл. ГПК (1952г., отм.) и е образувано по въззивна жалба на Кооперация “О.” – гр. С. З., ул. “С.” № *** против решение № 382/18.08.2008г. постановено по гр.д. № 185/2006г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък.

          С обжалваното решение са отхвърлени предявените от “О. – гр. С. З. срещу  А.П.А. ***, офис 11 искове: установителен иск, да бъде признато за установено по отношение на А.П.А. ***, че “О.” – гр.С. З., регистриран с решение № 41/24.03.1993г. по ф.д. № 247/1993г. на ОС – гр.Стара Загора е правоприемник на преустановилия дейността си “О.” – гр. С. през 1970г. и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ І – ****, кв.*** на ул. “О.” № **, гр.К., а именно –  офис № ** на втория етаж, с полезна площ 44, 27 кв.м., при съседи: изток – офис № **,  на запад – улица, на север – стълбище, на юг – двор, отгоре офиси на третия етаж, от долу – магазини от партерния етаж, заедно с прилежащите идеални части  от общите части на сградата  равни на 14.12 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, и е осъдил Кооперация “О.” – гр. С. З. да заплати на А.П.А. *** сумата 350 лв. разноски по делото. 

          Въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Излага доводи, че е правоприемник на “О.” прекратена през 1970г., както и че са налице предпоставките за уважаване на исковете предявени на основание чл.108 ЗС.

          Въззиваемият А.П.А. *** оспорва жалбата и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

          В първоинстанционното производство са конституирани като трети лица – помагачи  “Б.” ЕООД, гр. Г.,  “С.” ЕООД – гр.  В. Т.,  Г.С. ***, които не са взели във въззивното производство становище по повод на въззивната жалба.

          Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си състав, като въззивна инстанция, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства и становищата на страните, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО:

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 ГПК (1952г., отм.), поради което разглеждането й е допустимо.

          Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

          При разглеждане на спора по същество, въззивният съд приема следното:

          Кооперация “О.” – гр. С. З. е предявил иск на основание чл.108 ЗС против А.П.А. ***, с който моли да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на следния недвижим имот:  находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ І – ***, кв.*** на ул. “О.” № **., гр.К., а именно –  офис № * на втория етаж, с полезна площ 44, 27 кв.м., при съседи: изток – офис № 10,  на запад – улица, на север – стълбище, на юг – двор, отгоре офиси на третия етаж, от долу – магазини от партерния етаж, заедно с прилежащите идеални части  от общите части на сградата  равни на 14.12 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена.

          С оглед на оспореното правоприемство на ищеца Кооперация “О.” – гр. С. З., по първоинстанционното дело на основание чл.118 ГПК е предявен и приет за разглеждане инцидентен установителен иск на “О.”,  с който да се признае за установено по отношение на ответника, че “О.” – гр. С. З. регистриран 1993г. е правоприемник на прекратения през 1970г. - “О.” – гр.С. З..

          Във връзка с така предявените искове въззивният съд приема следното:

I. Относно предявения инцидентен установителен иск.

Ищецът /въззивник в настоящото производство/ - "О." -гр.С. З. е регистриран с решение № 41/24.03Л993г. по ф.д. № 247/1993г. на СтОС. По делото е представено извлечение от кооперативния регистър, от който е видно, че през 1951г. е регистриран "Р." - гр. Стара Загора. Общият съюз на ТПК е учреден с Указ от 1951г., а през 1953г. със Закона за кооперациите се променя нормативната уредба и остават регистрирани само трудово­производителните кооперации и се променя наименованието, като се извършва вписване на "О." - гр.С. З.. Не се спори, че през 1970г. дейността на съюза е била преустановена с ПМС № 16/03.07.1970г., като се извършва концентрация и специализация на местната и кооперативна промишленост и е извършено приобщаване към държавните стопански структури на персоналния и имуществен състав на кооперациите и кооперативните съюзи. Това министерско постановление не предвижда други предпоставки за прекратяване на кооперативните организации различни от предвидените в Закона за кооперациите от 1953г., а именно решение на общо събрание за прекратяване, процес на ликвидация и заличаване на юридическото лице. Безспорно е, че такава процедура по прекратяване и ликвидация на ОС на ТПК не е извършена. С посоченото решение № 41/24.03.1993г. по ф.д. № 247/1993г. на СтОС е регистрирана кооперация О. на гр.С. З.. По делото е представен протокол от 23.03.1993г. на общото събрание за учредяване на "О." -  С. З.. Видно е, че с регистрацията на "О." - гр.С. З. през 1993г. е извършено учредяване от пет кооперации - различни ТПК, които са членували в съюза преустановил дейността си 1970г. Тези ТПК са възстановили членството си, което се установява от представените удостоверения № 22-00-373/06.06.2003г. и № 22-00-374/06.06.2003г. на НС на ТПК гр.София и към настоящият момент в "О." членуват голяма част от ТПК членували в прекратения през 1970г. Окръжен съюз.

Различни състави на Окръжен съд – гр.Стара Загора по аналогични спорове с ищец “О.” – гр.С. З., след като са установявали същите факти изложени в предходната част от мотивите са приели и постановили над десет въззивни решения, с които са признали за установено, че “О. регистрирана с решение №41/24.03.1993г. по ф.д. № 247/1993г. на СтОС е правоприемник на преустановилия дейността си през 1970г. “О.” – гр.С. З.. Тези решения са обжалвани пред ВКС, като различни негови състави от Гражданска и Търговска колегия са постановили противоречиви решения относно инцидентния установителен иск. Настоящият състав на Окръжен съд – гр.Стара Загора приема, че следва да се съобрази със становището на ВКС в по-голяма част от неговите решения, изразяващи се в следното: Според действалия към момента на учредяването на ищеца Закон за кооперациите (ДВ бр.63/03.08.1991г.) – чл.3, ал.1, кооперация могат да учредят най-малко седем дееспособни физически лица. Не е съществувала възможност за учредяване на кооперации от юридически лица – кооперации. Ето защо, твърденията на ищеца, че е учреден като кооперация през 1993г. от пет кооперации, членуващи преди това в съюза, преустановил дейността си през 1970 г., са фактически неверни. Сочената от него разпоредба на чл.60 ЗК (отм.) в тази насока не се отнася за кооперации, а за кооперативни съюзи. Според разпоредбата на чл.60, ал.1 от с.з. кооперациите по решение на общите събрания могат да се обединяват в териториални, отраслови и други съюзи. Същият закон към 1993г. не е съдържал разпоредба, която да определя статут на юридическо лице на кооперативните съюзи, каквато изрично се съдържа по отношение на кооперациите, нито съдържа изискване за вписване, каквото има за кооперациите. По тази причина и разпоредбата на §1, ал.1 от ДР на ЗК (отм.), според която се възстановяват правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944г. не може да се тълкува разширително и да се приеме, че се отнася и за кооперативните съюзи към правнорелевантния момент – 1993г. Тогава кооперацията е юридическо лице, подлежащо на регистрация, а кооперативният съюз е обединение на най-малко две кооперации, без да е юридическо лице и да подлежи на вписване в регистъра. Действително в последствие с §27, ал.1 от ПЗР ЗИДЗК (Д.В. бр.41/2007г.) е предвидено права на възстановена кооперация по смисъла на §1 от ДР и на §1 от отменения ЗК (Д.В. бр.63/1991г.) да има кооперация, вписана в регистъра на съда след 07.08.1991г. с наименование, седалище и предмет на дейност на съществувала кооперация, в която членуват най-малко седем кооперации, които са членували в нея и към датата на изземване, одържавяване или преразпределение на имуществото на кооперацията. Според §27, ал.2 от ПЗР ЗИДЗК (Д.В. бр.41/2007г.), алинея 1 се прилага и за кооперативен съюз възстановен от най-малко две кооперации, членували в него към датата на изземване, одържавяване или преразпределение на имуществото на съюза. Към този момент обаче, кооперативният съюз вече е със статут на юридическо лице, а по делото няма данни за вписване в регистъра на ищеца като кооперативен съюз. Поради това, следва да се приеме за правилен извода, че ищецът е регистриран като новосъздадена кооперация и въпреки в сходството на наименованията не може да се обоснове извод за правоприемство.

Към изложеното по-горе следва да се добави, че “О.” има право да възстанови дейността си по реда на ЗК (§1, ал.2 ДР на ЗК от 1999г. и §39, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗК от 2003г.) чрез провеждане на предвиденото със ЗК регистърно производство със сложен фактически състав (свикване на общо събрание на кооперациите – членове на съюза, наличие на пълна идентичност и тъждество на всички членове, участващи в общото събрание с членовете на съюза при прекратяване на неговата дейност през 1970г.; приемане на решение от общото събрание съгласно чл.52 ЗК (отм.) и чл.49 от сега действащия ЗК; вписване в регистъра на новите обстоятелства относно възстановения кооперативен съюз. Посочените изисквания на закона не е установено да са осъществени.

Поради всичко изложено крайният извод на районния съд по отношение на инцидентния установителен иск е правилен и обжалваното решение в тази част следва да се остави в сила. За да стигне до този извод въззивният съд е взел предвид и решения № 461/27.07.2009г. постановено по гр.д. № 1445/2008г. на ІІ-ро г.о., № 1232/05.12.2008г. постановено по гр.д. № 6203/2007г. на ІІІ-то г.о., № 970/13.11.2008г. по гр.д. № 6268/2007г. на ІІІ-то г.о., № 522/27.07.2009г. по г.д. № 1919/2008г. на ІV-то г.о.

II. Относно предявения иск на основание чл. 108 от ЗС.

Предпоставките за уважаване на този иск са установяване по безспорен начин, че ищецът е собственик на процесния имот и ответниците упражняват фактическа власт върху него без да имат право на собственост или владение. По делото не е установено процесният обект, както и четириетажната сграда, в която той се намира, да е собственост на ищеца. В случая ищецът претендира право на собственост въз основа на правоприемство от съществували през 1970г. кооперативен съюз - “О.” – гр.С. З.. С оглед на изложеното, че ищецът не е правоприемник, следва да се приеме, че той не е доказал правото си на собственост върху процесния имот.

Освен това, би могло да се добави и следното:

По делото са представени доклад за изпълнение на строителство по лимитен и извънлимитен път при "О." - гр.С. З. през 1964г. от 11.02.1964г. и протокол № 16 на Изпълнителния комитет на "О." - гр.Стара Загора от 06.10.1965г.

От тези писмени доказателства се установява, че през 1964г. е следвало да се построи Комбинат за битови услуги гр.Казанлък. Представен е и нотариален акт № 18, том I, дело № 364 от 05.05.1964г. за придобиване на имот в регулация. Процесният недвижим имот, чиято ревандикация се иска, се намира в сградата на Комбината за битови услуги, който е следвало да се изгради през 1964г.

По делото са извършени експертизи, от чийто заключения се установява, че съгласно доклада за изпълнение на строителството от 1964г. обект "Комбинат за битови услуги" - гр.Казанлък е трябвало да се строи по лимитен път. През 1965г. обектът е завършен, като е взето решение воденето на сметка***твото при ТПК "Обединение" -гр.Казанлък. Съгласно ПМС № 16/03.07.1970г. е създадена Стопанска дирекция "Местна промишленост и комунално - битови услуги" към ОНС - гр.Стара Загора. Тази Стопанска дирекция е поела функциите на 14бр. промишлени комбинати, 9 бр. комунални стопанства и 26 бр. ТПК, между които и ТПК "ЕДИНСТВО" - гр.Казанлък. От приложената към делото обяснителна записка към годишен счетоводен отчет за 1970г. на Стопанската дирекция, вещите лица са установили, че същата е приела в своите активи основни средства в размер на 319 000 лв. за стопански инвентар, транспортни средства и сгради - Битов комбинат - гр.Стара Загора и Битов комбинат - гр.Казанлък, като в обяснителната записка не е отразено каква е стойността на всеки един от тези имоти. Съгласно разпореждане № 394/15.08.1970г. на Комитета за стопанска координация, ТПК е следвало да предадат на Стопанската дирекция цялото движимо и недвижимо имущество, с изключение на сградите, използвани за производствени и търговски нужди на ТПК. По-късно, съгласно ПМС № 17/03.06.1988г. тези стопански дирекции към бившите Окръжни народни съвети се прекратяват, като активите и пасивите по баланс към 30.06.1988г. в съответствие с разделителен протокол е следвало да се поемат от предприятията от досегашния им състав. По делото не се установиха протоколи за разпределяне на имуществото съобразно дяловото участие на членуващите ТПК, включително разделителни и встъпителни баланси за приемане и предаване на имуществото на ТПК, нито при създаването на Стопанската дирекция, нито при прекратяването й през 1988г. Установено е, че четириетажната масивна сграда /Битов комбинат/, попада в имот УПИ I - № 3496 в кв. 145 по сега действащия подробен устройствен план на гр.Казанлък. По делото не се спори, че четириетажната масивна сграда - Битов комбинат е била владяна от ТПК "Е." - гр.К., която се е снабдила с нотариален акт за право на собственост № 172, том V, дело № 1348/92г. на 22.06.1992г. Впоследствие с нотариален акт № 25, том III, рег. № 5365, дело №520/2001г. на 02.10.2001г. сградата е продадена от ТПК "Е." - гр.К. на ЕТ "Т. - Г.С."***, след което  го е продал на “С.” ЕООД – В. Т..  Последният от своя страна е продал на ответника процесният недвижим имот с нотариален акт № **, том **, рег. № ***, нот. дело № ***/****** г. на нотариус рег. № *** в Нотариалната камара.

По делото са представени счетоводни документи - отчети, баланси, протоколи, инвентарни книги и други на ТПК "Е." гр.К. за периода след 1971г. за сградата Битов комбинат гр.Казанлък, в която се намира и процесния недвижим имот. От тези писмени доказателства се установява, че до продажбата на сградата през 2001 г., същата се е водела и отчитала по баланса и инвентарната книга на ТПК "Е." - гр.К., като собствен недвижим имот -основно средство и дълготраен актив. ТПК "Е." - гр.К. е завела сградата във всички свои счетоводни документи - отчети, баланси, описи, протоколи и инвентарна книга във връзка с отчитане, стопанисване, експлоатация, ремонти, амортизации и преоценки на сградата, като негова собственост. Налице са данни, че до продажбата през 2001 г. ТПК "Е." - гр.К. е плащала местните данъци и такси за сградата, като своя собственост. Установено е, че след прекратяване на стопанската дирекция през 1988г. имуществото е разделено и прехвърлено на други организации, но както бе посочено по-горе не са установени разделителни и встъпителни баланси.

От приетите по делото, като писмени доказателства счетоводен баланс на ТПК "Е." - гр.К. за 1970г., доклад - анализ към годишния счетоводен отчет за резултатите от дейността на ТПК "Е." - гр.К. през 1970г. е видно, че в сградата, в която се намира процесния имот е придобита възмездно от ТПК "ЕДИНСТВО" през 1970 г, и е заведена по стойност като основно средство с производствено предназначение в баланса на тази кооперация в края на счетоводната 1970г. Видно от приетите по първоинстанционното и въззивното производства, като писмени доказателства счетоводни документи - отчети, баланси, инвентарни книги за основните средства на ТПК "Е." - гр.К., опис за наличните основни средства и преоценка на основни средства, таблици за изчисляване на амортизационни отчисления и др. на същата кооперация, както и от свидетелските показания по първоинстанционното дело на свидетели включително процесния имот се е отчитала като собствен имот - основно средство, респ. дълготраен актив на ТПК "Е." - гр.К.. През този период ТПК "Е." - гр.К.  е плащала местни данъци и такси за имота, като за своя собственост.   След   продажбата    на   сградата   Битов    комбинат   - гр.Казанлък включваща и процесния имот на ЕТ "ТЕЧИ - Г.С."*** до деня на предявяване на исковата молба предмет на първоинстанционното дело, върху процесния недвижим имот е осъществявано добросъвестно владение първоначално от ЕТ "ТЕЧИ - Г.С."***,  след това от “С.” ЕООД – В. Т., а след това от неговия купувач – ответника  по делото.

С оглед на установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че не са установени предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск. Това е така, защото не се установи ищецът да е собственик на процесния имот, а ответниците да го владеят без правно основание. ТПК "Е." - гр.К. е придобила правото на собственост върху процесния имот през 1971г., поради което и ответника, както и ЕТ "ТЕЧИ - Г.С."*** и “С.” ЕООД  преди него, владеят процесния имот на годно правно основание.

Поради всичко изложено въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл.108 ЗС, следва да бъде оставено в сила.

Разноските направени от въззивника във въззивното производство остават в негова тежест.

Въззиваемите не са направили искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, Окръжен съд - гр.Стара Загора в настоящият си състав

РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 382/18.08.2008г. постановено по гр.д. № 185/2006г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.