№ 414
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 71 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 22/2021 г. от
Окръжен съд Монтата, ответникът - Прокуратурата на Република България е
осъден да заплати на Ц. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000 /седем хиляди/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 118 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК, за което е оправдан с
присъда, постановена по н.о.х.д. № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд
Монтана, влязла в сила на 09.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 09.04.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /7
000 лв./ до пълния предявен размер от 35 000 лв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Ц. Д. П.,
ЕГН ********** в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над
уважения /7 000 лв./ до пълния предявен размер, с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на матириалния закон.
Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
1
от незаконото обвинение.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск,
ведно с законната лихва, считано от 09.04.2020 г.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди от наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и вместо това да
отхвърли изцяло предявените искове.
При условията на евентуалност моли въззивния съд да присъди
обезщетение в по-нисък размер, което да е съобразено с критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Ц. Д. П., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
05.11.2016 г. е било образувано досъдебно производство № 930/2016 г. по
описа на РУ –МВР – Монтана, за извършено на същата дата престъпление по
чл. 118 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК.
Ищецът твърди още, че:
- с постановление от 07.11.2017 г. е бил привлечен като обвиняем за
2
извършен умишлен опит да умъртви К. Г. Д. с причиняване на две пробони
рани с нож, като деянието е било извършено в състояние на силно
раздразнение, предизвикато от пострадалия, който му е нанесъл порезни рани
с нож в областта на главата, а също така и на порезни рани на съпругата му Т.
П., като деянието е останало недовършено по независими от дееца причини;
- взета му е била мярка за неотклонение „подписка“;
- наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура Монтана е внесъл
на 08.12.2017 г обвинителен акт в Окръжен съд Монтана, по който е било
образувано н.о.х.д. № 257/2017 г. по описана същия съд;
- К. Г. Д. е конституиран в процесуалното качество на частен обвинител
и на граждански ищец, като е бил приет за разглеждане граждански иск, за
сумата от 95 000 лева, представляваща неимуществени вреди;
- проведени са осем открити съдебни заседания, след което съдът е
постановил осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от
свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66 от НК, а на
гражданкия ищец е било присъдено обезщетение, в размер на сумата от
25 000 лева, ведно със законната лихва и деловодни разноски;
- обжалвал е присъдата пред Апелативен съд София, който по
образуваното пред него в.н.о.х.д. № 126/2019 г. е постановил нова присъда №
9 от 17.04.2019 г., с която е приел, че е действал в състояние на неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, поради което е отменил изцяло
първоинстанциония съдебен акт и го е оправдал по повдигнатото обвинение;
- предявеният граждански иск е отхвърлен изцяло;
- частният обвинител и граждански ищец е обжалвал присъдата,
постановена от въззивния съд, която е оставена в сила с решение № 32 от
09.04.2020 г., постановено по к.н.д. №64/2020 от ВКС на Р. България;
- наказателното преследване е повлияло негативно върху неговото
физическо и психическо здраве, уронило е неговото добро име в обществото
и довело до намаляване на доходите;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 35 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 09.04.2020 г.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата
молба /л. 26/, с който оспорил допустимостта предявените искове и поискал
производството да бъде прекратено, а при условията на евентуалност оспорил
тяхната основателност и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е
претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване.
3
От фактическа страна:
От приложените по делото писмени доказателства, както и от
приложеното наказателно производство се установява, че на 05.11.2016 г. е
било образувано досъдебно производство № 930/2016 г. по описа на РУ –МВР
– Монтана, за извършено на същата дата престъпление по чл. 118 във вр. с чл.
115 във вр. с чл. 18 от НК.
С постановление от 07.11.2017 г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем за извършен умишлен опит да умъртви К. Г. Д. с причиняване на
две пробони рани с нож, като деянието е било извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, който му е нанесъл
порезни рани с нож в областта на главата, а също така поэрезни рани и на
супругата му Т. П., като деянието е останало недовършено по независими от
дееца причини.
Проведен е разпит и на ищеца/обвиняем е била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
На 08.12.2017 г наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура
Монтана е внесъл обвинителния акт в Окръжен съд Монтана, по който е
образувано н.о.х.д. № 257/2017 г. по описана същия съд.
Първоинстанционният съд е конституирал „пострадалия“ К. Г. Д. в
процесуалното качество на частен обвинител и на граждански ищец, като е
бил приет за разглеждане граждански иск, за сумата от 95 000 лева,
представляваща неимуществени вреди.
Първоинстанцинният съд е провел осем открити съдебни заседания и
постановил осъдителна присъда, с която е наложил на ищеца наказание
лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.
66 от НК.
Първоинстанционният съд е осъдил ищеца/подсъдимия да заплати на
гражданския ищец Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на
сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането и
деловодните разноски.
4
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия, както и от частния
обвинител пред Апелативен съд София, който по образуваното пред него
в.н.о.х.д. № 126/2019 г. е постановил нова присъда № 9 от 17.04.2019 г., с
която е отменил изцяло първоинстанционната присъда.
Апелативен съд София приел, че подсъдимият е действал в състояние
на неизбежна отбрана, която е била съразмерна да отблъсне
непредизвиканото нападание от страна на „пострадалия“, който с нож е
причинил наранявания както на подсъдимия, така и на неговата съпруга.
Въззивният наказателен съд е отхвърлил изцяло предявения граждански
иск.
Във въззивното производство прокурорът е изразил становище за
неоснователност и на двете жалби и е поискал да се потвърди присъдата,
постановена от първоинстанционния съд.
Частният обвинител и граждански ищец е обжалвал присъдата,
постановена от въззивния съд, която е оставена в сила с решение № 32 от
09.04.2020 г., постановена по к.н.д. № 64/2020 от ВКС на Р. България.
Събрани са гласни доказателства, че наказателното преследване е
повлияло негативно върху физическо и психическо здраве на ищеца, уронило
е неговото добро име в обществото, както и е довело до намаляване на
неговите доходи като водач на таксиметров автомобил.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
основателността на исковете, а при тяхната основателност и до размера на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени.
По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
5
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на
престъпление по чл. 118 във вр. чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години, т.е. то е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило за
периода от 05.11.2016 г. до 09.04.2020 г., като му е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, за периода от 07.11.2017 г. до 17.04.2019 г.
Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило,
както в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал
функциите по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която
прокурорът е осъществял функцията по обвинение и надзор за законност.
Осъществяването на посочените процесуални функции от прокурора
обосновава качеството на надлежен ответник по настоящото дело на
Прокуратурата на Р. България, който дължи обезщетение за всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който
препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната
практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, а
те са:
- възрастта на ищеца, неговото обществено положение и образование;
- на ищеца е било повдигнато обвинение само за едно извършено
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
- продължителността на наказателното преследване, в който по
6
отношение на ищеца са били извършвани процесуални и процесуално-
следствени действия е около три години и шест месеца;
- по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение
„подписка“;
- по отношение на ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда
„забрана да напуска пределите на Р. България без разрешение на прокурора
или на съда“;
- наказателното преследване не е било предмет на медийно отразяване;
- претърпените неимуществени вреди от ищеца са обичайните за
незаконно преследване за умишлен опит за убийство в състояние на афект и
не е довело до трайни и необратими последици за неговото физическо и
психическо здраве.
Въззивният съд намира, че с оглед на тези конкретни данни,
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което
има право ищецът, вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата
от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот.
Предявеният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от наказателното преследване е основателен до размер
на сумата от 20 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер
от 35 000 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Началният момент на забавата и на погасителната давност за главните
искове и за акцесорния иск, съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е денят, в който е
прекратено наказателното преследване или е влязла в сила постановената от
наказателния съд оправдателна присъда.
7
В случая, наказателното преследване е приключило с присъда, влязла в
сила на 09.04.2020 г., поради което ответникът дължи законната лихва върху
обезщетението, считано от 09.04.2020 г.
С оглед на изложеното от двете въззивни жалби, частично основателна
е само въззивната жалба, подадена от ищеца, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлил главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
за разликата над сумата от 7 000 лева до размер на сумата от 20 000 лева и
вместо това да се осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 13 000 /тринадесет хиляди/,
ведно със законнта лихва, считано от 09.04.2020 г.;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 09.04.2020 г., до размер на сумата от
7 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ, за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от
35 000 лева;
По разноските:
С оглед изпода на делото, ответникът следва да заплати деловодни
разноски за възивното производство на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, в размер на сумата от 1 815 /хиляда осемстотин и петнадесет/ лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 71 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. №
22/2021 г. от Окръжен съд Монтата в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
8
предявения от Ц. Д. П., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република
България, главен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 118 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК, за което е оправдан с
присъда, постановена по н.о.х.д. № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд
Монтана, влязла в сила на 09.04.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ответника - Прокуратурата на Република България да
заплати на Ц. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 13 000 /тринадесет хиляди/
лева, представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК, за което е
оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 257/2017 г. по описа на
Окръжен съд Монтана, влязла в сила на 09.04.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.04.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 22/2021 г. от Окръжен съд Монтата в ЧАСТТА, в която ответникът -
Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Ц. Д. П., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 115
във вр. с чл. 18 от НК, за което е оправдан с присъда, постановена по н.о.х.д.
№ 257/2017 г. по описа на Окръжен съд Монтана, влязла в сила на 09.04.2020
г., ведно със законната лихва,считано от 09.04.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 22/2021 г. от Окръжен съд Монтата в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от Ц. Д. П., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република
България, главен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от
ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 118 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК, за което е оправдан с
присъда, постановена по н.о.х.д. № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд
Монтана, влязла в сила на 09.04.2020 г., за разликата над сумата от 20 000
лева до пълния предявен размер от 35 000 лева.
ОСЪЖДА ответника - Прокуратурата на Република България да
заплати на Ц. Д. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
9
направените деловодни разноски във въззивното производство, в размер на
сумата от 1 815 /хиляда осемстотин и петнадесет/ лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10