№ 64
гр. К., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102480 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 2480/2022 г. е образувано по искова молба от Г. В.
Г., ЕГН ********** от гр. К., представляван от адв. Т. П., АК-П. против В.Ф.
***** - К.. ЕИК *********, гр. К., ул. "**********" ***, представлявано от
подп. М.Д. - командир на формированието с правно основание чл. 344, ал. 1
КТ.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че работил по трудов
договор като цивилен служител във В.Ф. /в. ф./ ***** - К.. Изпълнявал
длъжността „********" при посочения ответник, с основни образователни и
квалификационни изисквания за заемане на длъжността: Образование - висше
икономическо, с образователно-квалификационна степен - не по-ниска от
бакалавър и квалификация по специалност „Счетоводство и контрол“ или
„Планиране, отчет и управление на материалните средства".
Сочи, че с писмо рег. №********* г. бил уведомен от работодателя, че с
влизането в сила на ново щатно разписание от ****** г., са променени
изискванията за изпълнение на заеманата от него длъжност и в 7-дневен срок
трябва да представи копие от диплома за висше образование за
образователно-квалификационна степен - „Магистър" по специалност
„Счетоводство и контрол".
С писмо рег. ******** г. ищецът представил всички притежавани от
него дипломи:
1. Диплома № *****, серия ****** от П. университет „*********". с
образователно-квалификационна степен „Магистър" по специалност
„Макроикономика, със специализация „Организация и технология на
счетоводството",
2. Диплома № ****** серия, ****** от *********** - Свищов, с
образователно-квалификационна степен „Бакалавър" по специалност
1
„Счетоводство и контрол", със специализация - „Икономист счетоводител";
3. Свидетелство за професионална квалификация №******, серия ***
от ***********, за допълнителна професионална подготовка по специалност
„Финансово-ревизионен контрол“.
Сочи, че на ******* г. бил запознат с новата длъжностна
характеристика, а на **** г. му било връчено предизвестие рег. №*****/****
г., с което бил уведомен, че след изтичане на 30-дневен срок, трудовото му
правоотношение /ТПО/ ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от
Кодекса на труда /КГ/ -„служителят не притежава необходимото образование
или професионална квалификация за изпълняваната работа". Със заповед №
********* г. на командира на формированието ТПО било прекратено, на
горепосоченото основание, считано от ******* г.
Счита, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като работодателят
не упражнял надлежно предоставените му от КТ и Колективния трудов
договор в М.О. /*****/ правомощия.
Излага своите съображения:
Сочи, че е член на синдикалната организация на в. ф. ***** към
******* от отбраната „******" /*****/ и по силата на чл. 2 от *****, /в сила
от 01.01.2022 г/, се ползвал от разпоредбите му. Съгласно чл. 28, ал. 6 от
*****, изискванията за заемане на длъжността, определени в длъжностната
характеристика на цивилния служител, могат да бъдат променяни само при
утвърдена промяна в длъжностните разписания, а синдикатите се запознават с
изменените длъжностни характеристики преди утвърждаването им от
работодателя.
Ищецът твърди, че в новото длъжностно разписание, в сила от ******
г., нито имало някаква промяна в изискванията за заемане на длъжността му,
нито синдикатите се запознали с нея. Така при уволнението му била
нарушена императивната разпоредба на чл. 28, ал. 6 от *****, тъй като с
длъжностната характеристика не можело да бъде изменено изискването за
образование и професионална квалификация, когато такова не е предвидено в
новото длъжностно разписание. Длъжностната характеристика на цивилния
служител отразявала съдържанието на конкретната длъжност, като система от
функции, задължения и изисквания. Промяната й била допустима само при
наличието на предпоставките, регламентирани в чл. 28. ал. 6 от *****.
Длъжностната характеристика на ищеца била променена при липса на
материална компетентност, като било въведено изискване за висше
образование за образователно-квалификационна степен - „Магистър" по
специалност „Счетоводство и контрол". Промените в длъжностната
характеристика на заеманата от ищеца длъжност не били в резултат на
въведени от новото длъжностно разписание нови изисквания за заемането й
по отношение на образование и квалификация. Липсата на надлежно
изменение на изискванията за образование и професионална квалификация
налагали по безспорен начин извода за незаконосъобразност на
уволнителната заповед поради отсъствие на основанието за уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ. От своя страна чл. 8 (1) от ***** също предвиждал, че
всички разпоредби и актове на работодателя, отнасящи се до трудовите и
осигурителните отношения, както и сключените индивидуални трудови
договори, които противоречат на закона и на КТД или ги заобикалят, са
недействителни.
2
Счита, че в конкретния случай работодателят злоупотребил с
потестативното си право на уволнение. Субективната му цел била единствено
да уволни ищеца, като мотивирал уволнението му с изменение на
изискванията за образование и квалификация, необходими за изпълнение на
длъжността му, а въведените нови изисквания по никакъв начин не
кореспондирали с интереса и нуждите на работата. Единствената цел била
със законово допустими средства да се постигне прекратяване на ТПО с
ищеца.
Твърди, че тя не можело да бъде постигната по друг начин, за това в
нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ той изменил изискването за заемането на
длъжността, без това да е необходимо за самата работа и без да има каквото и
да е изменение на задълженията и отговорностите на длъжността. Ищецът
твърди, че при съпоставката между двете длъжностни характеристики било
видно новата длъжностна характеристика, от ****** г., да е напълно еднаква
с предходната във всичките им раздели. Единствената разлика била
промяната в раздела „Образователно-квалификационни изисквания". Самото
основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 било базирано на връзка между изискванията
за образование и/или професионална квалификация и изпълняваната работа.
Въведеното ново изискване в тази насока трябвало да е свързано с трудовата
функция и с изпълнението на трудовите задължения в обхвата на длъжността.
Твърди, че изискването било въведено много внимателно, избирателно и
съобразно притежаваните от него две дипломи за висше икономическо
образование и една за допълнителна професионална подготовка, така, че да не
отговаря на изискванията за заемане на длъжността. По този начин с
извършеното уволнение, работодателят нарушил принципът за
добросъвестност въведено от чл. 8, ал. 1 КТ, поради което и на това
основание уволнението на ищеца било незаконосъобразно.
Сочи, че вследствие на незаконното уволнение, за периода ******* г. -
******* г. ищецът останал без работа и не е получавал доход по ТПО.
Претърпял вреди в общ размер от 9452,52 лв., изразяващи се в липсата на
получаваното от него преди уволнението брутно трудово възнаграждение
/б.т.в./, в размер от 1575,42 лева, включващо основно месечно
възнаграждение от 1023 лв. и допълнителни възнаграждения с постоянен
характер: за придобит трудов стаж и професионален опит - 225,06 лв. и
добавка за работа в МО 337.36 лв. /чл. 58 *****/.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. Да признае уволнението на ищеца за незаконно и да го отмени;
2. Да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност;
3. Да осъди ответника да му заплати: Обезщетение за оставане без работа,
за периода ******* г. ******* г., в общ брутен размер от 9452,52 лева.
Обезщетение за забавено плащане /законна лихва/ на посочената главница, от
подаването на ИМ в съда - 21.10.2022 г., до окончателното плащане на
обезщетението.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община К.
чрез пълномощника юрисконсулт П.Г..
Намира исковата молба за процесуално допустима. Сочи, че е налице
активна и пасивна легитимация на страните по делото. Оспорва изцяло
предявения иск и моли съда да бъде оставен без уважение, като
3
неоснователен и недоказан.
Оспорва твърдението, на ищеца, че е нарушена разпоредбата на чл. 28,
ал. 6 ***** като неоснователно, тъй като съгласно този текст на *****,
работодателят бил длъжен при изменение на длъжностната характеристика на
цивилния служител, да запознае синдикатите с нея, преди тя да бъде
утвърдена от работодателя. Това било направено с писмо до председателя на
синдикалната организация на ***** към КНСБ във В.Ф. *****-К., цивилен
служител К.В., с рег.№ ****** г. Изменението на длъжностната
характеристика било осъществено във връзка с утвърдена промяна на
длъжностните разписания № ***** за ********** на ********* от заповед
******** г. на Министъра на отбраната, която влязла в сила от ****** г.
Сочи, че промяната на длъжностното разписание задължавала
командира на военното формирование, да изготви длъжностни
характеристики и за подчинените му цивилни служители. Правото на
работодателя да определя и изменя образователните изисквания за
определена длъжност била част от правото му да ръководи своето
предприятие и поначало начинът на упражняването му не подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят можел да прекрати
трудовия договор с предизвестие, когато работникът/служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа.
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ се състояло от следните елементи: изменение на образователните
изисквания след сключването на трудовия договор; липса на образователните
изисквания, установени с изменението.
Необходимото образование по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било
образованието, което се изисква за заемане на съответната длъжност. Това се
отнасяло, както за степента, така и за вида на образованието.
По чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ било без значение резултатът от работата.
Поради това, не било необходимо да се установява, че причина
работникът/служителят да не работа както се изисква, е недостигът на делови
качества.Самият факт, че работникът/служителят няма необходимото
образование или професионална квалификация за длъжността, която заема,
бил достатъчен, за да може да бъде уволнен, независимо от това как работа.
Сочи, че във връзка с твърденията но ищеца за злоупотреба с право от
страна на работодателя в по-новата практика на ВКС по приложението на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ (и сходната хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ) се приема,
че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на
дадена длъжност била суверенна и по целесъобразност. Работодателят имал
право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики
изискванията за образование и квалификация, както и другите изисквания за
заемане на определена длъжност и съдът не бил компетентен да се произнася
какво образование, каква квалификация и други изисквания налага нуждата
на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от
въведената промяна, стига по този начин да не се нарушава императивна
правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява
дискриминационен подход. Добросъвестността на страните по трудовото
правоотношение, вкл. на работодателя, се предполагало на основание чл. 8,
4
ал. 2 КТ, поради което изцяло в тежест на ищеца било да обори
презумпцията. Съдът изследвал наличие на проявни форми на
недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно
възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните
срокове по ГПК.
Счита, че в исковата си молба, ищецът не доказвал по безспорен начин
твърденията си. Командирът на В.Ф. *****- К. спазил всички изисквания на
разпоредбите на КТ и ***** при прекратяване на трудовия договор на ищеца.
С оглед на гореизложеното, моли съда да остави предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
От събраните по делото писмени доказателства и прието експертно
заключение, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Между страните по делото не се спори, че са се намирали в трудово
правоотношение. На ******г. е сключен трудов договор № **** между В.Ф.
*****- гр. К., с БУЛСТАТ: *********, представлявано от подполковник Г.
К..К, в качеството на работодател и Г. В. Г., ЕГН **********, в качеството на
работник. Трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал.1, т. 1 и чл.
70, ал. 1, ал. 2 КТ.
По делото са представени допълнителни споразумения към трудов
договор № ****/****** г.: Допълнително споразумение № *-*******.;
Допълнително споразумение ************г.; Допълнително споразумение №
**********; Допълнително споразумение ************г; Допълнително
споразумение *************г.; Допълнително споразумение ************г..
От представената по Длъжностна характеристика рег. №
*****/******г. е видно, че едно от изискванията за заемане на длъжността
„********“ е служителят да има висше образование с образователно-
квалификационна степен „Магистър“ по специалност „Счетоводство и
контрол“. От предходната Длъжностна характеристика рег. *****/********. е
видно, че изискването за образование е било – висше икономическо с
образователно-квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“.
С писмо Рег. № ********** г. до председателя на синдикалната
организация на ***** към КНСБ, същият е уведомен, че се променят
изискванията за заемане длъжността „********“ във В.Ф. *****-К., като е
изпратен и проект на длъжностната характеристика за горепосочената
длъжност.
Със Заповед № ******* на командира на ********** е назначена
работна група за изготвяне на длъжностни характеристики на длъжностите
във ********** по длъжностно разписание № *****.
С Писмо Рег. № ********* г. от ******** **********, от ищеца Г. е
изискано във връзка с промяна на изискванията за изпълнение на длъжността
„******** във В.Ф. 22810-К.“ да представи копие на диплома за висше
образование на образователно-квалификационна степен „Магистър“ по
специалност „Счетоводство и контрол“ .
С писмо рег. ******** г. ищецът е представил притежаваните от него
дипломи: Диплома № *****, серия ****** от П. университет „*********" с
образователно-квалификационна степен „Магистър" по специалност
5
„Макроикономика, със специализация „Организация и технология на
счетоводството"; Диплома № ****** серия, ******** от *********** -
Свищов, с образователно-квалификационна степен „Бакалавър" по
специалност „Счетоводство и контрол", със специализация - „Икономист
счетоводител"; Свидетелство за професионална квалификация №******,
серия *** от ***********, за допълнителна професионална подготовка по
специалност „Финансово-ревизионен контрол“.
С Предизвестие Рег.№ *****/**** г. от командира на В.Ф. *****
подполковник М.Д., ищецът Г. е предизвестен, че на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ, след изтичане на законовия срок от 30 дни, трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено.
Със Заповед № ******* г., приложена по делото, трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на осн. чл. 291, ал. 1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 328, ал.1, т. 6 от
Кодекса на труда.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, неоспорено от
страните, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно се
установява, че размерът на полученият от ищеца брутен доход , за пълен
месец предхождащ месеца на уволнението - м.06.2022 година, последния
получен от него брутен доход е 1575,42 лева. Структурата: основно месечно
възнаграждение - 1023,00 лева, Допълнително възнаграждение за
продължителна служба в размер на 22% - 225,06 лева и Други допълнителни
възнаграждения - за работа в МО -327,40 лева.
Размерът на обезщетението за периода на оставането му без работа -
******* г. - ******* г. е 9568,97 лева / девет хиляди петстотин шестдесет и
осем лева и 97 стотинки /.
В открито съдебно заседание съдът констатира от представената в
оригинал трудова книжка на ищеца, че същият не е полагал труд от момента
на прекратяване на трудовия му договор до настоящия момент.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът
прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Съдебната практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е
константна за това, че въпросът какво образование и квалификация са
необходими за съответната длъжност е въпрос от компетентността на
работодателя. Той е в правото си, с оглед на изпълняваните от съответната
длъжност функции, да прецени какво образование и квалификация и на какво
ниво са необходими за тяхното изпълнение и да предвиди такива, като
условие за заемане на длъжността или съответно да ги измени ако това е
необходимо. Тази негова преценка е въпрос на целесъобразност и не подлежи
на съдебен контрол, като съдът не е компетентен да се произнася какво
образование и квалификация са необходими за заемане на съответната
длъжност или за това дали извършеното изменение на изискванията е било
необходимо. Съдебен контрол върху преценката на работодателя за
изменение на изискванията за образование и квалификация за заемане на
длъжността е допустим в случаите на оспорване на уволнението само при
надлежно въведени от работника твърдения за злоупотреба с право или
6
дискриминация от страна на работодателя. В тази насока са решение №
321/31.10.2011 година, постановено по гр. д. № 13/2011 година по описа на
ВКС, ГК, III г. о., решение № 192/14.06.2013 година, постановено по гр. д. №
680/2012 година, решение № 345/06.03.2014 година, постановено по гр. д. №
3868/2013 година, решение № 55/16.04.2015 година, постановено по гр. д. №
3086/2014 година, решение № 183/08.06.2015 година, постановено по гр. д. №
7381/2014 година, решение N9 216/23.06.2015 година, постановено по гр. д. №
633/2014 година и решение № 60276/06.01.2022 година, постановено по гр. д.
№ 4103/2020 година, шестте по описа на ВКС, ГК, IV г. о.
По силата на установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното. Затова при спор относно
законността на уволнението работодателят е освободен от задължението да
доказва, че добросъвестно е упражнил правото си да прекрати трудовото
задължение на работника или служителя. Презумпцията за добросъвестност е
оборима, поради което доказателствената тежест за установяване на
злоупотребата с право от страна на работодателя се носи от работника или
служителя. За да бъде установено наличието или не на злоупотреба с право от
страна на работодателя следва да бъдат установени конкретни факти и
обстоятелства, от което може да се направи извод за това. Същите следва да
бъдат включен и в предмета на делото по установения за това ред от страната,
която има интерес от установяването им. Това е страната, която носи
доказателствената тежест за оборването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ.
При, спор за законността на уволнението тази страна е работникът или
служителят, който трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право
от страна на работодателя като посочи конкретни факти и обстоятелства, от
които могат да бъдат направени изводи в тази насока. В този смисъл решение
№ 71/24.07.2013 година, постановено по гр. д. № 284/2012 година по описа на
ВКС, ГК, IV г. о.
С оглед горното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предявеният иск е акцесорен по отношение на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. При отхвърляне на главния иск,
се погасява и субективното право на работника или служителя да претендира
възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. С оглед
изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ задължително трябва да са налице следните три
предпоставки: На първо място уволнението на работника или служителя
трябва да е признато за незаконно. На второ място трябва да е налице вреда.
Вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение за работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца.
Третото задължително условие е причинната връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа.
7
В конкретния случай прекратяването на трудовото правоотношение е
признато за законосъобразно. Не е налице първата от трите предпоставки,
които следва да са на лице кумулативно, за да се постанови позитивно за
ищеца решение по този иск.
Искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане /законна
лихва/ на посочената главница също следва да си отхвърли с оглед
отхвърлителните претенции, описани по-горе.
С оглед горното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските по делото:
Съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и на чл. 359 КТ ищците
– работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по
трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането на такси и
разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци
на общо основание дължат заплащането на всички разноски, направени от
насрещната страна по делото – работодателя, включително и за заплатени от
него държавни такси по делото.
До приключване на съдебното дирене, процесуалният представител на
ответника не е представил списък за разноски, не е претендирал и заплащане
на юрисконсултско възнаграждение, поради което ищецът не следва да бъде
осъден да заплаща разноски по делото.
Предвид изхода на спора, разноски за адвокатски хонорар на ищеца не
се дължат.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Г., ЕГН ********** от гр. К., против В.Ф.
***** – К., ЕИК *********, гр. К., ул. "**********" ***, представлявано от
подп. М.Д. - командир на формированието, с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № ******* г., изходяща от В.Ф. ***** – К.
като незаконосъобразна, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Г., ЕГН ********** от гр. К., против В.Ф.
***** – К., ЕИК *********, гр. К., ул. "**********" ***, представлявано от
подп. М.Д. - командир на формированието, с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ за възстановяването му на длъжността „********“, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Г., ЕГН ********** от гр. К. против В.Ф.
***** – К., ЕИК *********, гр. К., ул. "**********" ***, представлявано от
подп. М.Д. - командир на формированието, с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 9568,97 лева, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба, като неоснователен и
недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -
гр. С.З. в двуседмичен срок, считано от 06.02.2023 г.
8
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9