№ 3224
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509849 по описа за 2021 година
С решение от 11. 11. 2019 год. на СРС ІІІ ГО 85 състав по гр. д. № 78610/2019 год. са отхвърлени исковете за
доставена топлинна енергия и лихва за забава върху сумите за разликата до пълните им предявени размери за
посочен период, както и исковете за установяване на задължения за извършено дялово разпределение и лихва за
забава върху сумите за дялово разпределение.
Присъдени са разноски на страните съобразно изхода на спора.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца, а именно Т.С. Еоод.
Недоволен от така постановения за него частичен неблагоприятен резултат, ищецът е депозирал въззивна жалба,
кат оправи оплаквания, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно
е прието, че дължимите суми са погасени по давност. Позовава се на чл. 33 ал. 2 от Общите условия от 2014 год.
в сила от 12. 03. 2014 год. Към датата на подаване на заявлението дължимите суми не са погасени по давност.
Доказват се със събраните по делото доказателства наличието на ликвидни и изискуеми вземания на дружеството
против ответника в претендирания размер. Частичното отхвърляне на иска е неправилно и необосновано.
Иска се постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на друго за уважаване на жалбата и предявените искове изцяло. Претендират
се разноски за настоящата инстанция, включая юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановения спрямо него частичен неблагоприятен резултат, ищецът е депозирал въззивна
жалба в съда на 28. 01. 2019 год., като прави оплаквания, че решението, с което частично е отхвърлен искът,
предявен от него,като
При постановяване на решението районният съдия е приел, чеса погасени по давност дължими суми по общи
фактури за период , посочен. Позовава се на чл. 33 ал. раздел ІХ от ОУ.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено като незаконосъобразно решението на районния
съдия като неправилно и незаконосъобразно, с уважаване на въззивната жалба.Претендира разноски пред
настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт.
1
В отговор ответникът е депозирал писмено становище на 21. 03. 2019 год., като счита обжалваната част на
решението за правилна, мотивирана и законосъобразна.
Иска отхвърляне на въззивната жалба на подробни съображения.
Претендират се разноски в размер на 350 лева адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
В уточнителна молба по съдебни указания ищецът е конкретизирал претенциите си.
Въззивният съд е постановил разпореждане по чл. 267 ГПК на 19. 11. 2021 год.
Страните не са заявили пред въззивната съдебна инстанция доказателствени искания, попадащи в обхвата на чл.
266 ГПК.
Отговор от третото лице помагач на страната на ищеца на въззивната жалба не е депозиран.
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съобразно
нормата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна :
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е валиден и е допустим в обжалваната част – при
осъществената служебна проверка, съобразно чл. 269 изр. 1 ГПК.
По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, според изр. 2 на същата правна
норма.
По тези въпроси, настоящият съдебен състав намира решението и да е правилно, на следните съображения :
Рамките на въззивната жалба определят предмета на спора, обект на съдебен контрол от въззивната съдебна
инстанция.
Според тези граници ищецът е недоволен от решението, освен в отхвърлителната част за главница и разноски, и в
частта за лихва за забава.
За да постанови отхвърлителния резултат по отношение на главница и лихва, районният съдия е приел, че
присъжда за размер от 1613.73 лева с оглед приетите доказателства за исков период, посочен, със законна лихва
от 28. 02. 2017 год., като искът се отхвърля над посочения, до пълния предявен размер и за пълния период като
неоснователен и погасен по давност. По отношение на мораторната лихва върху сумата от 1613.73 лева за период
28. 12. 2013 год. – 30. 04. 2016 год., е приел, че съгласно ОУ на дружеството, в сила от 12. 03. 2014 год., чл. 33 ал.
2, след изравняване на отчетния период се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, така
клиентът дължи лихва за забава от съответната изравнителна сметка, която му е предадена и съответно от
издаване на фактура.
Районният съдия е приел, че следва да присъжда мораторна лихва върху уважения размер и период на главница,
на основание чл. 162 ГПК в размер на 150 лева за периода 30. 06. 2014 год. 0.- 30. 04. 2016 год., и е отхвърлил
иска до пълния размер и период.
По отношение на разноските, е прието, че ответникът дължи на ищеца в размер на 146.30 лева пропорционално на
уважения размер на исковете, по заповедното и исковото производство, включително за защита.
Ответницата е защитавана безплатно и не й се дължат разноски.
Липсва реално предявено искане от пълномощника за присъждане на разноски в негова полза и районният съдия е
приел, че не следва да се произнася.
В публично съдебно заседание на 29. 10. 2018 год. страните не са заявили нови доказателствени искания и е даден
ход по същество.
Доколкото въззивникът ищец твърди нарушение на материален закона именно чл. 33 ал. 1 от Общите условия,
без да конкретизира от коя година точно, то въззивната съдебна инстанция констатира, че този текст по
представените третира следното положение – клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 30 дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на
продавача.
В жалбата ищецът се позовава на чл. 33 ал. 1 раздел ІХ от ОУ Заплащане на ТЕ, като действително годината на
2
приемане и влизане в сила на ОУ не е посочена, като според ищеца там е определен редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ, в това число ответникът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за ТЕ, а именно в 45
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Разминаването с текста на приложимите ОУ на посочения текст от ищеца в жалбата е очевидно.
Изводите на районния съдия се потвърждават от тези на въззивната съдебна инстанция
Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по главния иск, съобразена е акцесорната претенция за разноски по делото, поради което и в тази
част съдът не намира основание за отмяна или изменение в първоинстанционния съдебен акт.
Други оплаквания от ищеца с въззивната жалба не са заявени, а съдът, както стана реч по-горе в настоящите, е
длъжен да се произнесе по останалите въпроси, посочени с жалбата, тоест в рамките на ограничението по чл. 269
изр. 2 ГПК.
При съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивният съдебен състав следва да потвърди в
обжалваните части решението на първоинстанционния съд, предмет на сезиралата го въззивна жалба.
При този изход на делото, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, рефлексията е в отхвърляне и
на акцесорната на въззивника претенция за присъждане на разноски пред тази инстанция.
Въззиваемият претендира разноски в размер на 350 лева, представляващи адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция, реално сторени, поради което му се следват.
Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15. 01. 2019 год. на СРС ГК 58 състав по гражданско дело № 90034/2017 год., в
обжалваните части.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД,ЕИК ******* да заплати на Д.З.В., ЕГН ********** разноски в размер на 350 лева,
представляващи адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца Бруната ООД София.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3