№ 97
гр. Бургас , 26.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600149 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба против определение, с
което е допуснато обезпечение на бъдещо наказание конфискация,
предвидено за престъпление по чл.255 ал.3 от НК, чрез налагане на
обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на П. Б. П., обвиняеми по
ДП № 72/2019г. по описа на ОСлС при БОП, вх.№ 8154/2019г. и пор.№
145/2019г. на БОП.
С частната си жалба адв.К., защитник на обв.П. Б. П., моли за отмяна на
определението на окръжния съд. Прави оплакване, че съдът не е преценил
дали е налице обосновано предположение за извършено престъпление от
П.П., като се сочи, че не са налице достатъчно доказателства за виновността
на обв.П.. Твърди се, че ревизионният акт на „РВР К.“ ЕООД гр.Н. е отменен
от състав на ВАС, като ревизираните от органите по приходите сделки и тези,
предмет на ДП, са идентични. Заявява се, че при прилагането на
обезпечителни мерки по чл.72 от НПК, съдът трябва да прецени
съразмерността на размера на поисканите обезпечения и размера на
наказанията, които обезпечават, което не е сторено от съда. Изразява се
мнение, че запорът на сметки предполага сериозно засягане на правата на
обвиняемия да оперира с тях, което е несъразмерно с тежестта на
обвинението и възможната наказателна репресия. Иска се да се отмени
определението или алтернативно да се допусне замяна на обезпечението
запор на банкови сметки с възбрана върху недвижим имот, собственост на
1
обв.П., за който прилага нотариален акт. В депозираната допълнително молба
от защитника на обвиняемия, се иска отново замяна на наложеното
обезпечение запор на банкови сметки с възбрана върху недвижим имот.
Апелативна прокуратура гр.Бургас е депозирала писмено становище по
частната жалба, в което нейният представител заявява, че частната жалба е
неоснователна. Посочва се, че искането на ОП гр.Бургас е обосновано с
доказателствата по делото и изцяло съобразено с ТР № 2/2012г., т.д.№
1/2012г., ОСНК, ВКС, а именно П. Б. П. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода и кумулативно наказание
конфискация. Относно представеното решение на ВАС, прокурорът твърди,
че не е решаващо за изводите за наличие или липса на достатъчно
доказателства за виновността на обвиняемия в какъвто смисъл е т.1 от ТР №
1/2009г., т.д.№ 1/2009г., ОСНК, ВКС. Заявява се, че съдът е спазил
законовите разпоредби и задължителните предписания по прилагането им -
ТР № 1/2012г., ОСНК, ВКС, и е направил правилни изводи при
постановяване на обжалвания акт по вътрешно убеждение, въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и
събраните доказателства. Изразява мнение, че предложената замяна на
обезпечителната мярка с друга е неоснователна и наложената обезпечителна
мярка запор върху три банкови сметки е изцяло адекватна на вида и предмета
на повдигнатото обвинение, поради което следва атакуваното определение на
БОС да бъде потвърдено изцяло. В депозираното допълнително становище
във връзка с постъпилата допълнително молба от защитника на обвиняемия,
се изразяват съображения за неоснователност на исканата замяна на
наложената обезпечителна мярка с друга. Посочва се, че изборът за налагане
на обезпечителна мярка е на вносителя и наложената такава от съда е
адекватна на вида и предмета на повдигнатото обвинение, както и подходяща
и съответна на обезпечителната нужда, респ. между взетата обезпечителна
нужда и справедливия интерес. Иска се да се потвърди обжалваното
определение на окръжния съд.
Настоящата частна жалба е подадена от защитника на обвиняем, който
има правен интерес да атакува постановеното определение за налагане на
обезпечителна мярка запор върху банкови сметки, и в едноседмичния
2
преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.72 ал.1 от НПК вр. чл.396 от
ГПК (предвид липсата по делото на връчено съобщение за наложената
обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията
или от съда, съдът го намира за подаден в срок), поради което частната жалба
е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частната
жалба оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното
дело, прецени становището на въззивната прокуратура и извърши служебна
проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че частната жалба е
неоснователна и не следва да се уважава.
Обжалваното Определение № 248/23.06.2021г. по ЧНД № 620/2021г. по
описа на Бургаски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на
наказанието конфискация, предвидено в разпоредбата на чл.255 ал.3 от НК,
като е наложен запор върху три банкови сметки на П. Б. П., е правилно и
законосъобразно.
Обосновани са констатациите на първоинстанционния съд, че с
постановление от 26.02.2020г. на следовател в ОСлО при БОП, П.П. е
привлечен като обвиняем за това, че през периода от края на м.септември
2016г. до 14.02.2017г., при условията на продължавано престъпление, в
гр.Бургас, в качеството си на управляващ и представляващ данъчно
задълженото лице РВР К. ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.Н., к.к.С.б., Административен център С., избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – общо
64 878.98лв, чрез използване на документи с невярно съдържание – данъчни
фактури по неосъществени реално сделки за покупки, на които е даден вид, че
са издадени от ДИЙЛ ПЛЮС ЕООД и с получател РВР К. ЕООД, при водене
на счетоводството на РВР К. ЕООД от счетоводител при „Гарант Консулт“
ООД и при представяне на информация пред органите по приходите в
Дневник за покупки на дружеството и в Справки декларации по ЗДДС,
подадени по електронен път с КЕП на „Гарант Консулт“ ООД, с автор на
подписа Е.К.К., в резултат на което в Справките декларации за два данъчни
периода е потвърдена неистина и е приспаднат неследващ се данъчен кредит,
представляващо престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26 от
3
НК. Правилно е становището на съда, че за описаното престъпление
разпоредбата на чл.255 ал.3 от НК предвижда кумулативно наред с
наказанието лишаване от свобода от три до осем години и наказание
конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Анализирайки наличната по делото доказателствена съвкупност,
включително извършените съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, разпитите на свидетелите К.Ц., М.Д. иС.Н.,
писмените доказателства, приложени по делото, постановлението за
привличане на П.П. в качеството на обвиняем, въззивната инстанция се
присъедини към решението на първата за наличието кумулативно уредени в
чл.72 ал.1 от НПК и чл.391 ал.1 от ГПК, изисквания за допускане на
претендираното от прокурора обезпечаване – обосновано предположение за
извършено престъпление, за което е предвидено наказание конфискация,
привличане на титуляра на сметките като обвиняем и наличие на
обезпечителна нужда. Събраните в настоящото производство по чл.72 от
НПК, вр.чл.389 – чл.403 от ГПК доказателства, налагат извод за наличието на
обосновано предположение за извършено от обв.П. престъпление по чл.255
ал.3 от НК, за което задължително се предвижда наказание конфискация на
част или на цялото имущество на виновния. В тази връзка изложеното в
жалбата съмнение, че липсват доказателства за виновността на обв.П., е
неоснователно. На този етап и в това производство не са необходими
безспорни и категорични доказателства, които да обуславят безусловен извод
за извършено от П. деяние, в което е обвинен. Настоящият състав на съда
споделя извода на първата инстанция, че към този момент са събрани
доказателства, от които да се приеме, че обвинението е обосновано и е налице
достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната
отговорност на обвиняемия, както и че без обезпечителните мерки ще бъде
затруднено изпълнението на присъдата. Следва да се отбележи, че отмяната
на издаден ревизионен акт не е основание, което може да разколебае изводите
на съда относно обоснованото предположение за извършено деяние (в това
производство) от страна на обв.П., още повече, че резултатите от
административното производство не обвързват наказателното производство, в
какъвто смисъл е ТР № 1/2009г., т.д.№ 1/2009г., ОСНК, ВКС.
П.П. е надлежно привлечен като обвиняем по ДП № 72/2019г. на ОСлС
4
при ОП Бургас и е титуляр на банковите сметки, на които е наложен запор.
Предвидената в приложимата норма на чл.255 ал.3 от НК, конфискация на
част или на цялото имущество на виновния и нейната задължителност,
обосновава необходимостта наказанието да бъде обезпечено срещу
евентуални действия на разпореждане с имуществото от страна на
обвиняемия, в каквато хипотеза е възможно да се осуети изпълнението на
наложеното му наказание конфискация или значително да бъде затруднена
държавата при нейното изпълнение. Наложената обезпечителна мярка – запор
върху три банкови сметки на обв.П., само на които обвиняемият е титуляр
(виж справка на л.126-л.128, т.13 от ДП), е съответна на размера на
предвиденото в чл.255 ал.3 от НК наказание конфискация.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е преценена
съразмерността между поисканите обезпечения и размера на наказанията,
които се обезпечават. Преди да ги наложи, съдът е преценил връзката на П.,
върху чието имущество ще въздейства със своя съдебен акт, с това имущество
– обв.П. е титуляр на банковите сметки (видно от горепосочената справка). За
престъплението, за което е привлечен като обвиняем, се предвижда наказание
конфискация, което се приема за достатъчно основание за налагане на такава
мярка. Наложените обезпечителни мерки запор върху три банкови сметки е
напълно адекватна на предмета на повдигнатото обвинение, който е за
избягване установяването и плащането на данъчни задължения в размер на
64 878.98лв, които покриват признака особено големи размери по чл.93 т.14
от НК (надхвърлят 12 000лв). Поради това е неоснователно и искането за
замяна на обезпечението запор на банкови сметки с възбрана на недвижим
имот, собственост на П., с данъчна оценка на имота в размер на 6 904.20лв.
Взетата обезпечителна мярка запор върху три банкови сметки, а именно
банкови сметки с № BG..., в лева в Интернешънъл Асет Банк АД, открита на
04.12.2018г.; № BG.., в лева в Уникредит Булбанк АД, открита на
11.06.2021г.; № BG..., в лева в Уникредит Булбанк АД, открита на
11.06.2021г., всички с титуляр обв.П., е съответна на обезпечителната нужда -
за възстановяване на вредите, причинени от престъплението, за което е
обвинен П., т.е. налице е съразмерността между наложените обезпечения и
размера на евентуалното наказание, което се обезпечава – конфискация на
част или на цялото имущество на виновния.
5
Въззивният съд счита, че контролираният съд е взел решението си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото, въз основа на събраните към момента
доказателства, съобразно изискванията на ТР № 2/2012г., т.д.№ 1/2012г.,
ОСНК, ВКС (т.1). По този начин е гарантирана и защитата на правата на
обвиняемия срещу неоснователно засягане на имуществената му сфера, което
ще е нарушение на изискването на чл.1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ.
От гореизложеното следва да се направи извод, че проверяваното
определение, с което е допуснато обезпечение на предвидено наказание глоба
за престъпление по чл.255 ал.3 от НК чрез обезпечителната мярка запор
върху три банкови сметки, подробно посочени, е правилно и
законосъобразно, защото интересите на държавата, свързани с изпълнението
на евентуално наложеното с бъдещата присъда наказание конфискация, биха
се оказали застрашени. Тази опасност относно изпълнението на предвидената
в чл.255 ал.3 от НК конфискация и реализирането на правата на държавата по
повод на същата, предвидена за разследваното срещу П. престъпление,
изисква да се допусне претендираната от прокурора обезпечителна мярка.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че
проверяваното определение за допускане на обезпечение на наказание
конфискация е правилно, законосъобразно и обосновано, и като такова следва
да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 248/23.06.2021г. по ЧНД № 620/2021г.
по описа на Бургаски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на
предвидено в чл.255 ал.3 от НК наказание конфискация чрез налагане на
запор върху банкови сметки № BG..., в лева в Интернешънъл Асет Банк АД,
открита на 04.12.2018г.; № BG.., в лева в Уникредит Булбанк АД, открита на
11.06.2021г.; № BG..., в лева в Уникредит Булбанк АД, открита на
11.06.2021г.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7