Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………………. Година
2023 град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд девети
тричленен състав
на шестнадесети март две
хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария
Даскалова
Станислава Стоева
секретар Пенка Михайлова
прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Милачков
КАНД №424 по описа на съда за 2023 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „САБРОСО - 2012“ ООД, срещу Решение №
3/03.01.2023г. на Районен съд – Варна по НАХД № 4406/2022 г., по описа на РС –
Варна, ІV състав, с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 03-2200731 от 03.08.2022г. на
директора на Дирекция „ИТ“- Варна, с което им е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/, на осн. чл. 414, ал.1 от КТ,
както и да заплатят на Дирекция „ИТ“ Варна 80 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С жалбата се навеждат доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, т.к жалбоподателят е бил
категорично възпрепятстван да разбере какви са фактическите рамки, в които
следва да организира защитата си, както и в какво точно се изразява
нарушението.
В съдебно заседание касаторът
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на подадената жалба.
След преценка на изложените от
страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК
проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от
надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП е
наложена на основание чл.414 ал. 1 от Кодекса на труда на
настоящият касатор имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.128 т.1 вр чл. 244 т.1 вр.
чл.245 ал.1 от КТ вр. чл. 10 ал.1 и чл.11 от НДРЗ, а именно: затова, че в качеството на работодател, за
месец април 2022 г., е начислило трудово възнаграждение по-малко от минималната
работна заплата, установена за страната с ПМС №37/24.03.2022 г., на лицето Х М Х , на длъжност „мияч съдове“ в ресторант
„Бурата“. В хода на въззивното производство е установено, чеХ е работила 19 дни през месец април. Била и е
начислена основна заплата за отработено време в размер на 684 лв., 4,10 лв.
допълнително възнаграждение за професионален опит, 72,48 лв. за извънреден труд
на официален празник, 10,65 лв. за нощен труд и 131,27 лв. за индивидуален
принос.
За да потвърди
НП, районният съд е приел, че
нарушението е доказано и липсват процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на обжалваното пред него НП.
Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване правото на защита на
наказаното лице.
В обстоятелствената част на НП не
са описани фактите отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението. АНО
се е задоволил да посочи, че на работника е начислено трудово възнаграждение
по-малко то МРЗ за страната, но липсва каквато и да било конкретика. Не е
посочено какво трудово възнаграждение е било начислено. Не е посочено какво
според АНО е следвало да бъде начисленото трудово възнаграждение. Липсват
мотиви, защо АНО приема, че има извършено нарушение, при положение, че видно от
представената по делото ведомост наХ е
било начислено трудово възнаграждение в общ размер от 866,50 лв.
В НП са посочени едновременно
чл.128, т.1 от КТ вр. чл.244, т.1, чл. 245, ал.1 от КТ и чл.10, ал.1 т.11 от
Наредба за договаряне на работната заплата, като по този начин остава
неизяснена волята на АНО, за какво точно нарушение е искал да накаже
работодателя – затова, че не е начислило във ведомостта трудовото
възнаграждение наХ /чл.128 т.1 от КТ/,
или затова, че е начислило възнаграждение под МРЗ /не е посочен необходимия
размер/, или затова, че не е изплатено дължимото възнаграждение в размер 60 на
сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната./чл.245, ал.1 от КТ/, или затова, че е договорено
възнаграждение под МРЗ/ чл.10, ал.1 и чл.11 от Наредба за договаряне на
работната заплата./
Горните нарушения се намират за
съществени от страна на настоящият съдебен състав. Същите не могат да бъдат
санирани от съда и водят до отмяна на атакуваното НП, както и на решението на
ВРС, което го потвърждава.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 3/03.01.2023г. на
Районен съд – Варна по НАХД № 4406/2022 г., по описа на РС – Варна, ІV състав.
ОТМЕНЯ НП № 03-2200731 от 03.08.2022г.
на директора на Дирекция „ИТ“- Варна, с което на „САБРОСО - 2012“ ООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/, на осн. чл. 414, ал.1
от КТ.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.