Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от
съдия Радева к.а.н.д. № 149/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Х.В. ***, в качеството му на Директор на Държавна психиатрична
болница гара Карлуково, чрез процесуалния представител адв. Ц.К.Ц. ***, против
Решение № 74/29.09.2023г., постановено по АНД № 56/2023г. по описа на Районен
съд гр. Луковит. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт се иска отмяната му.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател Х.В.В., редовно призован, не се явява. Представлява
се от упълномощеният
процесуален представител – адв. Ц.Ц., който поддържа
жалбата по изложените в нея аргументи и моли същата да бъде уважена.
Ответникът по делото Директора на
Агенция за Държавна финансова инспекция гр. София, редовно призован, не се явява.
Представлява се от главен юрисконсулт М.Т., която оспорва касационната жалба излага
аргументи за оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд гр. Луковит
като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Ловеч – прокурор Цветомир Папурков изразява становище за неоснователност на
жалбата и счита, че следва да се потвърди решението на Районен съд гр. Луковит
като правилно.
Административен
съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания
и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Производството пред Районен съд гр.
Луковит е образувано по жалба на касатора Х.В.В. против Наказателно
постановление № 11-01-838/2022 от 12.01.2023г., издадено от С.А.Б. – Директор
на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София, с което на Х.В.В. –
Директор на Държавна психиатрична болница гара Карлуково на основание чл. 32,
ал. 1, т. 1 във вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция
/ЗДФИ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансово управление и
контрол в публичния сектор.
Административнонаказателната
отговорност на Х.В.В. е била ангажирана за това, че на 15.08.2019г. в Държавна
психиатрична болница с. Карлуково, община Луковит, област Ловеч, ул.
„Железничарска“ № 14, д-р Х.В.В., в качеството си на Директор на Държавна
психиатрична болница с. Карлуково и ръководител на организация от публичния
сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансово управление и
контрол в публичния сектор, не е приложил контролна дейност „система за двоен подпис“
при сключване на Договор № 2 от 15.08.2019г. с „Фьоникс Фарма“ ЕООД гр. София,
с който е поето задължение за заплащане стойността на доставените от
изпълнителя лекарствени продукти по цени, съгласно Приложение № 1 – неразделна
част от договора /с посочени в приложението цени, ориентировъчни количества и
обща стойност в размер на 63 686,58 лева с ДДС/, без същият да е подписан и от
лицето, отговорно за счетоводните записвания в „ДПБ“ с. Карлуково, с което е прието,
че виновно е нарушил чл. 13, ал. 3, т. 1
от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/,
редакция ДВ, бр. 13 от 12.02.2019 година.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред
относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл.
13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС.
Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди
обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно
лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Първоинстанционният
съд е изложил мотиви в решението, че процесното нарушение е извършено на 15.08.2019г.,
а е установено едва на 26.10.2022г. (след повече от три години), но е приел, че
не е нарушен давностният срок за административното му преследване, съобразявайки
специалния по-дълъг срок за това – 5 години, установен с чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
който изключва обичайните по-кратки давностни срокове по ал. 1. Този извод на
съда се споделя напълно от настоящият касационен състав. В обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че в наказателното постановление е посочена
нарушената материалноправна норма, като е дадена правилна правна квалификация
на нарушението и наложеното административно наказание е индивидуализирано
правилно. С оглед на това Районен съд гр. Луковит е достигнал до правилния извод,
че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Настоящият касационен състав намира Решение
№ 74 от 29.09.2023г. на Районен съд гр. Луковит, предмет на касационен контрол,
за правилно, обосновано и законосъобразно.
При съставянето на акта
за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за установяване и
доказване на нарушението. В издаденото наказателно постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в акта, и в
наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на административното нарушение. Изложеното
обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото
отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство
за извършеното нарушение.
Изложените
от решаващия съд мотиви за законосъобразност на Наказателното постановление, са
обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал
и се споделят от настоящия касационен състав. Последният споделя и правните
изводи на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно
се установява, че е извършено нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за
финансово управление и контрол в публичния сектор, за което е наказан
касаторът. Посочената правна норма
предвижда, че контролните дейности по ал. 1 трябва да включват най-малко
и система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение
или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по
чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания. Съдът е приел, че
нормата е ясна и вменява задължение на ръководителя на организация по чл. 2, в
които се включват и организациите от публичния сектор, каквато е Държавна
психиатрична болница с. Карлуково като второстепенен разпоредител с бюджет по
бюджета на МЗ, и на главният счетоводител, заедно да съблюдават за
законосъобразността на всяко задължение/плащане, което да удостоверяват писмено
с подпис. В конкретният случай това задължение не е изпълнено от едно от
задължените лица – главният счетоводител, при сключване на Договор № 2 от
15.08.2019г., сключен от името на ръководителя на бюджетната организация –
Директора на ДПБ с. Карлуково, без да е положен подпис от името на главния
счетоводител. С оглед събраните по делото доказателства правилно решаващият съд
е приел, че е безспорно установено, че извършеното от касатора нарушение е
съставомерно и осъществява фактическия състав на визираната в наказателното
постановление законова норма. От субективна страна деянието е извършено
виновно, тъй като жалбоподателят, касатор в настоящото производство, в
качеството си на ръководител на организация от публичния сектор е задължен да
прилага контролната дейност „система за двоен подпис“, която не разрешава поемането
на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя
на организацията и лицето, отговорно за счетоводните записвания, но въпреки
това е нарушил това правило, като договорът не е бил подписан и от главния
счетоводител на болницата. Извършеното е основание за реализирането на
административнонаказателна отговорност, като по делото не съществува спор
относно личността на административнонаказателно отговорното лице.
Фактическата
обстановка по делото е била установена в пълнота, като извършеното нарушение е
доказано с приложените по административната преписка доказателства и основно от
Доклад № ДИДЗ-ЛЧ-4 от 15.12.2022г. за извършена финансова инспекция на Държавна
психиатрична болница с. Карлуково.
Съдът
намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за недоказаност на административното
нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС, както и за това, че е следвало да
бъде ангажирана дисциплинарната отговорността главния счетоводител на болницата,
а не административнонаказателна отговорност на директора. Първоинстанционният
съд е изложил мотиви в решението относно доказаността на административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, които напълно се споделят от
настоящият касационен състав. Изложил е също, че е неоснователна защитната теза
на жалбоподателя, че отговорността за нарушението е на главния счетоводител, но
поради изтичане на давностните срокове, не е ангажирана дисциплинарната й
отговорност. Решаващият съд е посочил в решението, че самият жалбоподател е
обяснил, че подписите не са положени, защото е получавал договорите чрез
куриер, подписвал ги е, след което ги е връщал на контрагента, което изключва
обективната възможност на счетоводителя да положи своевременно подпис върху
другият екземпляр. Посочил е също, че е несъстоятелна и в противоречие със
самите вътрешни правила, утвърдени именно от жалбоподателя, тезата, че
отговорността е само лична за счетоводителя. Освен това ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора не зависи и не се влияе от
реализирането или не на дисциплинарна отговорност на главния счетоводител на
болницата.
С
наказателното постановление за установеното административно нарушение,
административнонаказващият орган е наложил предвидената в чл. 32, ал. 1, т. 1 от
ЗДФИ санкция, като е определил административното наказание глоба в минималния
размер от 200 лева. Съгласно посочената разпоредба при упражняването на
инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено
наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лева. Предвид
обстоятелството, че в ЗФУКПС не е предвидена специална
административнонаказателна отговорност е приложим ЗДФИ. Наложеното административно
наказание е справедливо, съобразено с извършеното деяние, с неговата обществена
опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите
на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
При преценка законосъобразността на
наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд
гр. Луковит за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗФУКПС
и ЗДФИ. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с
процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Фактите са
установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на
наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на жалбоподателя.
Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението,
извършителя и вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от
настоящата инстанция.
Правилно
първоинстанционният съд е констатирал, че в случая извършеното от жалбоподателя деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В решението си съдът
е посочил, че нарушението е на просто извършване и не се изисква настъпването
на вредоносен резултат, както и че от доклада на
финансовата инспекция е видно, че същото нарушение е допуснато при сключването
на общо четири договора в проверявания период, което преценено на фона на
множество други нарушения, свързани с финансовия контрол и добро управление,
изключва правната оценка на извършеното като маловажен случай. Отразил е също,
че в този смисъл в наказателното постановление са изложени подробни мотиви от
наказващия орган, като е обсъдено и преценено и подаденото от нарушителя
писмено възражение.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 74 от 29.09.2023г. на Районен съд гр. Луковит
е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна и то следва да бъде
оставено в сила, като правилно.
С оглед изхода на
делото и направеното искане от главен юрисконсулт Милена Тихолова – процесуален
представител на ответника, ще следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100
лева за настоящата съдебна инстанция.
С оглед изложеното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр.
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 74 от 29.09.2023г., постановено по АНД № 56/2023г. по описа на
Районен съд гр. Луковит.
ОСЪЖДА Х.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция за държавна финансова
инспекция гр. София, сумата 100.00 – сто лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.