Р Е Ш Е Н И Е
199/10.3.2020г.
10.03.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия:Мирослав Марков
при секретаря Мария Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №3538
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание: чл.344, ал.
1, т. 1 от КТ; чл.344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл.344, ал. 1, т. 3, във вр. с
чл.225, ал. 1 от КТ.
Производството по делото е образувано по
повод предявени обективно съединени искове от С.Р.Н. срещу “С. Д.” ЕООД, представлявано от
С. Р. Д., а именно:
- за признаване на уволнението за
незаконосъобразно и отмяна на Заповед №13/25.09.2019г., с която е прекратено
трудовото му правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;
- с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност "готвач"
при ответника;
- иск за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението в размер на 3360,00 лева, с
посочено правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изпълнение на задължението.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на сключен между страните
трудов договор е заемал длъжността "готвач" при ответника, с място на
извършване на работата бирария "Регал" в гр.Шумен. Учреденото между
страните трудово правоотношение било
прекратено от страна на ответника – работодател със Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Поради
прекратяване на трудовото й правоотношение е останала без работа, поради което претендира и обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода, през който е
останала без работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовия
й договор.
Ищецът, чрез процесуалния си представител с исковата молба, в съдебно
заседание и в представена писмена защита, моли за уважаване на предявените
искове. Иска от съда да се постанови решение, по силата, на което цитираната Заповед
№13/25.09.2019г. да бъдат отменена като незаконосъобразна, със законните за
това последици. Твърди, че оспорванията направени от ответната страна са
неоснователни.
По същество сочи,
че в атакуваната заповед за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328,
ал.1, т.2 от КТ, двете основания са посочени заедно, което е незаконосъобразно
с оглед на гарантиране на правото му защита. Твърди, че съкращаване на щата,
както и пряка среща между работодателя и работника не е имало. Сочи, че от факта, че работодателят е разговарял с работниците за това, че няма
достатъчно работа, се прави извод за другото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение - ликвидация на част от предприятието. Ищецът оспорва констатациите на подбора по смисъла на чл.329,
ал.1 от КТ, за които твърди, че не са доказани при условията на пълно и главно доказване от
ответника. Позовава се на тълкувателно
решение №3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, предвид критериите, кумулативно дадени
в чл.329, ал.1 от КТ и всеки един от тези критерии трябва да присъства
задължително, за да бъде законосъобразен извършения подбор. Моли за положително
решение по делото, както и за претендираните разноски.
Възражения на ответната страна:
Ответникът „С. Д.” ЕООД, чрез процесуален представител
оспорва предявените искове и моли съда, същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Пълномощникът излага, че при издаването на
заповедта за уволнение са били изцяло спазени изискванията на закона, като съкращаване на щата
на една длъжност „готвач“ е извършено законосъобразно. На длъжността „готвач“ е
имало назначени три лица – поради повече работа и необходимост от допълнителен
готвач. В последствие работата е намаляла и поради финансови причини,
управителят е взел решение да извърши съкращаване в щата. За всяко едно от
лицата има отделен лист на извършване на подбор и отделни констатации. Твърди,
че включително и със свидетелски показания се установява, че по отношение на ищцата е имало
определени резерви в работата й. Посочва, че ищцата е била уведомена за
съкращаването на щата, като в заповедта е отразено, че ще й бъдат
изплатени обезщетения на основание
чл.222, ал.1 от КТ за това. Твърди, че работодателят е провел разговор с работниците,
когато е видял, че няма достатъчно работа, попитал е, дали някоя от тях ще
напусне доброволно и когато всяка от тях е пожелала да остане на работа им е
заявил, че ще трябва да премине към съкращаване на една щатна длъжност. Алтернативно предлага при уважаване на исковата претенция да се вземе
предвид, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.
При
преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал представените
писмени доказателства, с исковата молба: представените с ИМ писмени
доказателства – ксерокопия на: заповед за прекратяване на трудов договор
№13/25.09.2019 г. от „С. Д.“***, предизвестие до С.Н. от 26.08.2019 г. от „С. Д.“***,
4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 от трудова книжка на С.Н., трудов договор
№1/30.12.2016 г. от „С. Д.“***, свидетелство за професионална квалификация на С.Н.,
справка от търговския регистър за „С. Д.“***; представените с отговора писмени
доказателства – ксерокопия на Решение №1/16.08.2019 г. от „С. Д.“***,
Приложение №1 – тежест на отделните показатели, включени в критериите за оценка
на служителите в процедурата за подбор за длъжност „готвач“, справка за
персонала по месторабота и длъжност към 16.08.2019 г. на „С. Д.“***, справка за
персонала по месторабота и длъжност към 26.09.2019 г. на „С. Д.“***, справка за
персонала по месторабота и длъжност към 16.10.2019 г. на „С. Д.“***, протокол
за извършен подбор по реда на чл.329 от КТ №1/20.08.2019 г., формуляр за оценка
на Д.Д., формуляр за оценка на Б.С., формуляр за оценка на С.Н.; представените
допълнително ксерокопия на: трудово досие на Б.М.С., съдържащо 7 листа, трудово
досие на Д.И.Д., съдържащо 9 листа, трудово досие на С.Р.Н., съдържащо 20
листа, както и длъжностно щатно разписание от 01.01.2019 г. – 3 листа и
длъжностно щатно разписание от 01.01.2018 г. – 3 листа; представеното в последно съдебно заседание от
ищцовата страна: писмо изх. №1029-27-681#1/17.02.2020 г.
от НОИ ТП – Шумен ведно със справка за назначени лица на длъжност „готвач“ към
„С. Д.“***
По делото е приобщена съдебно-счетоводната експертиза, в която вещото
лице Д.Д. е изчислило на брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ.
С оглед заключението на вещото лице съдът е допуснал увеличение на иска
по чл.225 от КТ от 3360 лв., на 3440,64 лв., което е прието от страните.
В хода на делото са разпитани и свидетелите: Н.Т.Т. – от страна на ищеца,
както и Д.И.Д. и И.Н.А. - от страна на
ответника.
Свид. Наталия Тодорова посочва, че е работила в бирария „Регал“ до
07.07.2016 г., като сервитьорка. Познавала ищцата от съвместната им работа. Докато
работела имало две готвачки в заведението. Знаела за случилото се от други
колеги. Според свидетелката, С. добре се справяла с трудовите си задължения. Налагало
се е С. да кара две смени, като свидетелката също е помагала кухнята. Не знае
да са хващали С. с кражба, докато е била на работа до 07.07.2016 г.
Свид. Д.Д. в показанията си сочи, че е работила заедно с ищцата четири
години. Работили две готвачки с помощник, като през лятото на 2019г. станали
три. По-късно, след като намаляла работата, шефът ги попитал дали някой иска да
напусне доброволно. След като нямало работа била съкратена една бройка готвач и
една сервитьор. Третата готвачка Бера, започнала една седмица преди С. да излезе
в летен отпуск. Работели на смени, ако е необходимо се замествали. В началото били четири готвачки, после станали
две, три и пак две.
Свид. И.А., посочва, че водила счетоводството на търговеца. Във връзка с
това, тя предала на ищцата документите за освобождаването й, а преди това
предизвестието за напускане. Обяснила й, че е за съкращаване на щата и след
един месец ще бъде съкратена. Ищцата не отработила предизвестието, а излязла в
неплатен отпуск. По-късно получила заповедта за освобождаване. Имала обезщетение
за 6 дни неползван отпуск, което било отразено в заповедта.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:
Към делото са приложени трудов договор
и други документи, от които е видно, че между страните съществувало трудово
правоотношение на основание чл.67, ал.1 от КТ по силата, на което, последната
изпълнявала длъжността "готвач" при ответника при ответника, с място
на извършване на работата бирария "Регал" в гр.Шумен.
Със Заповед №13/25.09.2019г. било прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ -
прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при закриване
на част от предприятието или съкращаване на щата. Посочено е, че на С.Р.Н. се дължи
обезщетение при съкращение на щата и за неизползван платен годишен отпуск. Екземпляр
от заповедта е връчен на ищеца.
По делото е представено личното трудово досие на ищеца, от където е
видно, че Националната агенция по приходите е уведомена своевременно по реда на
чл.62, ал.5 от КТ, за датата на прекратяване на трудовото правоотношение на С.Р.Н. , считано от 25.09.2019г.
След 25.09.2019г., не се установява С.Р.Н. да е работила по
трудово правоотношение.
При преценката на доказателствата, съдът
формира мнение, че спорните въпроси по делото са: Налице ли е недостатък в
правната квалификация в Заповед №13/25.09.2019г., с което било прекратено
трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ?; Законосъобразно
ли е извършен подбора, във връзка с приложението на чл.329, ал.1 от КТ?
СЪДЪТ,
след като взе предвид установените
фактически констатации, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, формира следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че между
“С. Д.” ЕООД и С.Р.Н. съществувало
трудово правоотношение по силата, на което, последната изпълнявала длъжността „готвач“.
Със Заповед на представляващия
работодателя “С. Д.” ЕООД, на С.Р.Н. било
прекратено трудовото правоотношение.
Обжалваната
заповед за уволнение на ищеца е издадена на основание разпоредбата на чл.328,
ал.1, т.2 от КТ, т.е. - прекратяване на трудовия договор от работодателя с
предизвестие при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. За прекратяване на трудовото правоотношение
по този ред от
КТ е достатъчно връчване на служителя на изявлението на работодателя в
предвидената от КТ писмена форма, от което да става ясно за
самия работник или служител
конкретното основание за уволнението му.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че не са налице
допуснати нарушения в посочената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Същата е издадена от
компетентен орган, като е
спазена необходимата
писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл.335 от КТ. Заповедта има и необходимото съдържание, което е ясно и разбираемо. В
атакуваната Заповед е посочено правното основание за
прекратяване на трудовия договор – чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Относно необходимото
съдържание на заповедта за уволнение следва да се отбележи, че
съгласно чл.335, ал.1 КТ - трудовият договор се прекратява писмено като други
задължителни изисквания по отношение съдържанието на заповедта не са регламентирани, за разлика
от случаите на дисциплинарно уволнение по чл.195, ал.1 КТ, при които се изисква
мотивирана писмена заповед с конкретно съдържание.
Във
връзка с горното, съдът не споделя възражението на ищцата, че тъй като, в атакуваната
заповед за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ,
двете основания прекратяване на трудовия договор от
работодателя с предизвестие, а именно при закриване на част от предприятието
или съкращаване на щата са посочени заедно, същата е незаконосъобразна с оглед на гарантиране на
право й на защита. В този смисъл е и съдебната практика.
Съдебният състав
споделя мнението изразено в Решение №135/06.06.2012 по дело №994/2011 на ВКС,
ГК, III г.о., в производството по реда на чл. 290 от ГПК, в която е разгледан
въпроса - обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение неговата незаконност. В това решение се посочва, че не
е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи
погрешен или дори несъществуващ текст на закона, както и да сгреши конкретна
цифра, което обаче само по себе си не опорочава заповедта за уволнение. В това решение се цитират и решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които съдебната практика вече е
уеднаквена: решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 533/2010 г. на Върховния
касационен съд, III г.о. и решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009
г. на IV г.о. на ВКС.
Във връзка с посоченото
по-горе, както и от всички събрани по делото доказателства, може да се направи
извод, че независимо дали прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е
било извършено, във връзка с закриване на част от предприятието, съкращаване на щата
или намаляване на обема на работата, заповедта, с която това е сторено е
законосъобразна.
Предвид горното,
съдът е на мнение, че в действителност е налице неправилна квалификация в процесната
заповед за прекратяване на трудово правоотношение, тъй като от събраните по
делото доказателства, включително и от становищата на страните се установява,
че се касае за намаляване на обема на работата. Посоченото обаче не води до нейната
незаконосъбразност, тъй като не са
нарушени правата на ищцовата страна.
На следващо място, съдът не споделя възраженията на ищцата, с които се
твърди, че констатациите
на подбора по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ, не са доказани при условията на пълно и главно доказване от
ответника. Същата се позовава на
тълкувателно решение №3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, предвид
критериите, кумулативно дадени в чл.329, ал.1 от КТ и всеки един от тези
критерии трябва да присъства задължително, за да бъде законосъобразен
извършения подбор.
В чл. 329, ал. 1 от КТ е посочено, че при закриване на част от предприятието, както и при
съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право
на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези,
които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Предвид посоченото
от ищеца Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, с което се прие на
практика, че работодателят има задължение да извърши формален подбор. В
конкретният случай съкращаването на една щатна длъжност „готвач“ не подлежи на
съдебен контрол, като въпрос на управленска целесъобразност. На съдебен контрол
подлежи уволнението извършено на това основание, което се предхожда от извършването
на подбор. Общите критерии за подбор на работници и служители са
законоустановени и тяхното спазване е част от правото на уволнение на
работодателя, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и
работят по-добре.
Безспорно по делото
е установено, че работодателят преди започване на процедурата е провел разговор
с работниците, като им е заявил, че ще трябва да премине към съкращаване на една
щатна бройка. Безспорно също по делото е установено, че работодателят е изработил критерии и показатели, съобразно
спецификата на работата и съобразно тях е извършил подбора, като за целта е
съставил надлежен протокол. Установи се по делото, че през годините готвачите
са били в определен период четирима, после двама, а по-късно трима. Разпитаните
свидетели говорят за финансови причини, поради които управителят е взел решение
да извърши съкращаване в щата.
Съдебната практика
е приела, че преценката, извършена от работодателя, за качеството на работата е
субективна, поради което, ако липсва злоупотреба с право от страна на
работодателя, съдът не може да я игнорира. В конкретният случай, работодателят е преценил,
кой измежду оценяваните се справя по-добре.
В
ТР се приема, че: „Като субективно право, упражняването на подбора е насочено
към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или
службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да
провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии
при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ /арг. от чл. 21 от Закона за
защита срещу дискриминацията/, които независимо от спецификата на всяко
производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно
регламентираните критерии.“
Както беше посочено
по-горе, в процесният случай всички предпоставки са изпълнени, а всички
допълнителни съображения извън тях, които се изтъкват от ищеца са ирелевантни
по делото.
Независимо от
горното, съдът в настоящият си състав, намира, че следва да има предел на
съдебният контрол, по отношение на субективното право на работодателя. В случая
се касае за малка еднолична фирма с 5 щатни бройки. Както беше посочено по-горе
в ТР, действията на работодателя трябва да са в интерес на производството и към
конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които работят
по-добре. Грижата на работодателя е не
само към подобряване на резултатите на фирмата, а и към другите работници,
които според него се справят по-добре от уволнените. В конкретният случай,
включително и от исковата молба се установява и липса на доверие между ищцата и
работодателя. В този смисъл, съдът намира, че едно решение, с което би се
възстановила ищцата на предишната работа освен, че няма да бъде в интерес на
нито една от двете страни, ще бъде както незаконосъобразно, така и нецелесъобразно.
Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението, извършено с
атакуваната заповед се явява законосъобразно, поради което заявената претенция
с обуславящият иск на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, следва да бъде
отхвърлена.
По отношение исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ, същите се
явяват акцесорни по отношение на иска за признаване на незаконността на
уволнението. Предвид обстоятелството, че съдът намира прекратяването на
трудовото правоотношение за законосъобразно, като краен акт, исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Съдът основава решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Относно
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковете
общо в размер на 700,00 лева направени в настоящето производство.
С оглед изхода от спора, ищецът не следва да бъде осъждан да заплати
направените разноски за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като
по трудови дела ищците са освободени от заплащането на разноски за експертизи.
Заплатената сума за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза следва да
остане за сметка на бюджета.
Водим от горното и на основание чл.316
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ от С.Р.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу “С. Д.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище в
гр.Шумен, ул.***, представлявано от С. Р. Д. за признаване
уволнението й за незаконно /извършено със Заповед №13 от 25.09.2019г. за
прекратяване на трудов договор/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ от С.Р.Н., ЕГН **********, с адрес:
*** срещу “С. Д.” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище в гр.Шумен, ул.***, представлявано от С. Р. Д., за възстановяване на предишната
работа "готвач" в бирария „Регал“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск чл. 344, ал.1, т.3 от КТ от С.Р.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу “С. Д.” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище в гр.Шумен, ул.***, представлявано от С. Р. Д., за обезщетение в
размер на 3440,64 лева, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Р.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „С. Д.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище в гр.Шумен, ул.***,
представлявано от С. Р. Д., сума в размер на 700,00 лева, представляваща
направени по настоящото дело деловодни разноски, на основание и чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните или от получаване
на съобщението за изготвянето му, във вр. с ТР № 12 от 11.03.2013г. на ОСГК на
ВКС пред Окръжен съд – гр.Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: