Определение по дело №257/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 345 ал.1 от НПК във връзка с чл. 341 ал.1, чл. 306 ал.1 т. 1 от НПК, във връзка с § 90 от ПР на ЗИДНК/ДВ бр. 92/2002г./.

Делото е инициирано и образувано въз основа на частна жалба/наименована погрешно ВЪЗРАЖЕНИЕ/от И. Г. Н. от град С., с ЕГН *, депозирана пред Окръжен съд Б., срещу Определение № 1451/31.08.2009г. по НЧХ дело № 193/2009г. по описа на РС Сандански.

Недоволен от постановеното определение, жалбоподателят като цяло не оспорва извършеното групиране на наложените му с влезли в сила присъди и определения по споразумение наказания от съда, като оспорва обжалваното определение само в частта, в която първоинстанционния съд на основание § 90 от ПР на ЗИДНК, е постановил да изтърпи изцяло и отделно наказанията, наложени му с присъди наказания по НОХ дело № 123/1998г. по описа на РС Радомир и НОХ дело № 773/2002г. по описа на РС П. Н. моли въззивния съд да измени атакуваното определение на първоинстанционния съд като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила на НПК в тази му част, като вместо това групира наказанията по цитираните дела в някоя от останалите групи които съдът е образувал при извършването на кумулацията. При обосноваване на възраженията по жалбата, навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, като жалбоподателят твърди че основанията за прилагането на § 90 от ПР на ЗИДНК са отпаднали и съдът не е следвало да ги прилага. При излагане на аргументите си, Н. акцентира и върху това, че при издаване на препис от деловодството по цитираната присъда по НОХ дело № 773/2002г. по описа на РС Перник, той е констатирал грешка в датата на извършването на деянието, обстоятелство което първоинстанционният съд не е съобразил при постановяването на обжалваното определение.

Жалбоподателят се явява лично в насроченото от въззивната инстанция открито съдебно заседание, като заявява че поддържа частната жалба на основанията посочени в нея, като моли съда да групира наложените му наказания, но да вземе в предвид и обстоятелството че е претърпял множество операции и е в тежко здравословно състояние. Не се сочат нови доказателства и не се прави искане за събиране на такива.

Редовно упълномощения З. на жалбоподателят – адвокат В., моли съда да измени обжалваното определение на СРС, в частта му в която е постановено на основание § 90 от ПР на ЗИДНК, Н. да изтърпи изцяло и отделно наказанията, наложени му с присъди наказания по НОХ дело № 123/1998г. по описа на РРС и НОХ дело № 773/2002г. по описа на ПРС, като вместо това постанови друго определение, с което да включи тези наказания съответно във втора и трета група, като определи нови общи наказания за съответните групи при тяхното ново групиране. Защитникът моли съда да приспадне от определените общи наказания на осъдения, по реда на чл. 59 ал.1 от НК, времето през което той е бил задържан под стража въз основа на определения на съда, както и да не прилага разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на осъдения поради възрастта и тежкото му здравословно състояние.

Участващият в производството прокурор от О. П. Б., дава заключение, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага съображения за правилното приложение на разпоредбата на § 90 от ПР на ЗИДНК от първоинстанционният съд извършил кумулацията, като счита че наложените на Н. с присъди наказания по НОХ дело № 123/1998г. по описа на РС Р. и НОХ дело № 773/2002г. по описа на РС П.следва да бъдат изтърпени от него поотделно в каквато насока е и произнасянето на решаващият съд.

Съдът при обсъждането на събраните доказателства от първинстанционния съд и с оглед на правомощията си за извършване на служебна проверка за правилност и законосъобразност съобразно разпоредбата на чл. 345 ал.2 от НПК, установи следната фактическа обстановка:

С Определение № 1451/31.08.2009г. по частно наказателно дело № 193/2009г. по описа на РС С., е уважил искането на осъдения И. Г. Н. от град С., като е извършил групиране на наложените му наказания с влезли в сила актове на съда по реда на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК, след като е събрал доказателства за съдебното положение на осъдения, за времето и начина на изтърпяване на наложените наказания и за времето през което същият е бил фактически задържан в следствените арести на територията на страната въз основа на взета спрямо него мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Така в първата група съдът е включил наказанията наложени на осъдения по НОХ дело № 131/1989г. на РРС и НОХ дело № 181/1998г. на същия съд, като е определил за тази група на Н. общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 години, като на основание чл. 25 ал.2 от НК е приспаднал времето което осъдения ефективно е изтърпял, като и след зачитането на времето през което е бил задържан под стража по двете дела на основание чл. 59 ал.1 от НК, е стигнал до извода че така определеното общо наказание по тази група вече е изтърпяно от осъдения.

Във втората група съгласно определението на съда са включени наказанията наложени на Н. по НОХ дело № 826/1996г. на СГС; НОХ дело № 4026/2003г. на СВС; НОХ дело № 1527/2003г. на СРС; НОХ дело № 491/2001г. на ДРС; НОХ дело № 128/2000г. на СРС; НОХ дело № 139/2002г. на РС Л.; НОХ дело № 272/2003г. на РРС; НОХ дело № 1454/2002г. на СРС; НОХ дело № 268/2001г. на ОС Т. иНОХ дело № 8942/2004г. на РС С.., като съдът по реда на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК е определил за тази група общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 11 години, като отново на основание чл. 25 ал.2 от НК и чл. 59 ал.1 от НК е зачел и приспаднал от определеното общо наказание времето през което осъдения е бил задържан под стража и времето което ефективно е изтърпял от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за посочения по – горе срок.

Първоинстанционният съд е кумулирал наказанията на осъдения Н. по НОХ дело № 817/2005г. на СРС; НОХ дело № 82/2006г. на ПРС; НОХ дело № 164/2006г. на РС Л.; НОХ дело № 352/2006г. на РС Б. и НОХ дело № 1/2006г. на РС С., в друга група след като е отчел че същите се намират в обща съвкупност, като деянията за които са наложени са извършени преди за което и да е от тях да е постановена влязла в законна сила присъда или определение по споразумение. На основание чл. 60 ал.1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС, съдът е постановил така определеното на Н. за тази група общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 години, да бъде изтърпяно ефективно, в затвор от закрит тип и при първоначално строг режим на изтърпяване.

С обжалваното от жалбоподателя определение, първоинстанционният съд е постановил наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложени по НОХ дело № 123/1998г. по описа на РС Р. и по НОХ дело № 773/2002г. по описа на ПРС, да бъдат изтърпени от Н. отделно от определените групи и изцяло, като на основание чл. 59 ал.1 от НК е зачел времето през което осъдения е бил задържан под стража по НОХ дело № 123/1998г. по описа на РС Р., а по реда на чл. 60 ал.1 и чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС, съдът е определил вида на З. в който тези наказания да бъдат изтърпени ефективно и първоначалния режим на тяхното изтърпяване.

В мотивите към обжалваното определение, съдът е изложил фактическите и правните си съображения при прилагането на новелата на § 90 от ПР на ЗИДНПК, като е счел че наказанието по НОХ дело № 123/1998г. по описа на РС Р., се обхваща от действието на цитираната законова разпоредба, като съобразно ТР № 1-2006г. на ВКС на РБ, наказанието по тази присъда не може да се групира с останалите наказания на Н. и същото следва да бъде изтърпяно от осъдения отделно и изцяло, при определения от съда първоначален режим и вид на затворническото заведение посочени изрично в определението. При недостатъчно подробни и ясни мотиви, съдът е счел че и наказанието по НОХ дело № 773/2002г. по описа на РС П., също следва да бъде изтърпяно отделно и изцяло от осъдения и че това е най – благоприятно за дееца от гледна точна на извършеното групиране на наказанията му.

С оглед на обема на правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 345 ал.2 от НК във връзка с чл. 314 от НПК, и след анализ на установените обстоятелства от фактическа страна от съдебната инстанция на която е постановено атакуваното определение, при преценката си за обоснованост, правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт, въззивният съд навежда следните правни доводи:

По допустимостта на депозираната пред съда жалба:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена пред надлежния съд и в срока по чл. 306 ал. 3 от НПК. Искането на жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.341 ал.1 от НПК следва да бъде допуснато до разглеждане по същество, тъй като за Н. е налице правен интерес от обжалването на първоинстанционния съдебен акт, с който е извършено групиране на всичките му наказания, определени с влезли в сила съдебни актове на съда до този момент, като е бил решаван въпроса за наказанието което остава да изтърпи, режима на неговото изтърпяване, както и въпроса дали да се приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, а това в значителна степен засяга правата и законните интереси на осъдения.

Разглеждана по същество частната жалба с инкорпорираните в нея оплаквания на жалбоподателя е неоснователна, поради следните съображения:

Макар и кратки, изложени са от първоинстанционният съд мотиви защо е постановено с обжалваното определение, наказанието наложено по НОХ дело № 123/1998г. по описа на РС Р., да бъде изтърпяно от осъдения отделно, като това наказание не е включено в никоя от образуваните от съди групи при извършената кумулация на цялостната престъпна дейност на Н.. Първостепенният съд се е задоволил да посочи, че определеното наказание с влязла в сила присъда по НОХ дело № 123/1998г. се обхваща от приложението на § 90 от ПР на ЗИДНК, поради което въпреки законовата възможност за приложението на разпоредбата на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК, това наказание следва да бъде изтърпяно отделно от осъдения, тъй като не може да бъде включено нито в една от образуваните групи от наказанията на Н. при условията на реална съвкупност, като аргументи за тези изводи решаващият съд е черпил от ТР – 1 – 2006г. на ОСНК на ВКС на РБ. Правните доводи на първостепенния съд в тази част на обжалваното определение са верни, но следва съображенията за това решение да бъдат доразвити, като бъдат допълнени мотивите относно приложението на § 90 от ПР на ЗИДНК съотнесени към конкретната фактическа обстановка, която е безспорно установена от първата инстанция по делото. Съществено за настоящия казус е обстоятелството че както престъплението, така и присъдата с която е било наложено наказание за него на жалбоподателят Н. по НОХ дело № 123/1998г. на РС Р., са извършени в обхвата на действието на § 90 от ПР на ЗИДНК – от 08.08.1997г. до 01.10.2002г. Наистина съобразно указанията дадени в ТР – 1 –2006г. на ОСНК на ВКС на РБ, обхванатите от цитирания параграф на закона наказания, и наказанията постановени въз основа на влезли в сила присъди и определения на съда след 01.10.2002г.,отнасящи се за деяния принадлежащи към една и съща съвкупност, могат да се групират по правилата на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК, като в този случай подлежащото на изтърпяване общо наказание ще се определи между всички наказания, но то не може да бъде по – малко от подлежащото на изтърпяване наказание по § 90. Това е така защото със ЗИДНК/ДВ бр. 92/2002г./, е възстановен института на продължаваното престъпление, като е отпаднала забраната за приложението на разпоредбите на чл. 23 – 25 по отношение на деянията извършени при условията на опасен рецидив. Въведената от съображения за справедливост законова разпоредба на § 90 от ПР на ЗИДНК, не е пречка за приложението на института на множеството престъпления по чл. 23 – 25 от НК, тъй като тя не създава правила за определяне на наказания, а за справедливото уреждане на тяхното изпълнение. Същественото е обаче, че на новелата на § 90 от ПР на ЗИДНК, законодателят не отреди възможността за обратно действие по отношение на извършителите рецидивисти. /в тази насока са и доводите изложени в Р – 320 – 2008г. на ВКС на РБ/. Така изначало верен е извода на първостепенния съд, че с присъда то НОХ дело № 123/1998г. по описа на РС Р., Н. е осъден за престъпление извършено от него на 13.11.1998г. при условията на опасен рецидив, като присъдата е влязла в законна сила на 09.04.1999г.,т.е. преди 01.10.2002г. Така безспорен е извода, че наложеното наказание по цитираното наказателно дело попада под обхвата на § 90 от ПР на ЗИДНК. Безспорно е установено от фактическа страна също така, че за множество други престъпления, Н. е бил осъден с влезли в сила присъди и определения по споразумения, влезли в законна сила след 01.10.2002г., като тези наказания, първостепенният съд при излагане на ясни и точни правни аргументи, е групирал в група втора и група трета по извършената кумулация, за което е изложил подробни мотиви в обжалваното от жалбоподателя определение. Основната причина да бъде постановено наказанието наложено на Н. по НОХ дело 123/2002г. по описа на РС Р., да бъде изтърпяно отделно, въпреки че е останало неизпълнено към настоящия момент и попада под обхвата на § 90 от ПР на ЗИДНК, е обстоятелството, че това наказание не може да бъде групирано с другите наказания на осъдения, наложени му с влезли в сила съдебни актове след 01.10.2002г., тъй като не се намира в отношение на реална съвкупност с тях и не са налице други основания за групиране. Това наказание не може да бъде включено и в предходната съвкупност образувана от съда по реда на чл. 23 – 25 от НК, където са групирани наказанията по НОХ дело № 131/1988г. и НОХ дело № 181/1998г., тъй като от страна съществува законова забрана за обратно действие на § 90 от ПР на ЗИДНК, а от друга не са налице основания за групиране по правилата на реалната съвкупност с тези наказания. Възраженията на осъдения, релевирани от него в частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство, поддържани и от неговия служебен З., са неоснователни и обжалваното определение в тази му част следва да бъде оставено в законна сила като правилно и законосъобразно.

Макар да не са изложени подробни мотиви в подкрепа на решението на първоинстанционния съд, наказанието наложено на осъдения Н. по НОХ дело № 773/2002г. по описа на РС П. да бъде изтърпяно отделно, правните изводи за определението в тази му част, освен че се основават на верни фактически констатации, са правилни и законосъобразни, но следва да бъде изложени от въззивната инстанция допълнителни съображения в подкрепа на това становище на първостепенния съд. Престъплението за което на подсъдимия е наложено наказание по цитираното наказателно дело е извършено на 13.11.2002г., а присъдата е влязла в законна сила на 19.12.2002г., като не са налице законовите основанията за групирането на това наказание с останалите наказания, както от втора така и от трета група, тъй като не са налице условия за образуване на съвкупност на принципа групиране на наказания по реда на чл. 23 – 25 от НК, преди за което и да е от тях да е налице влязла в законна сила присъда или определение по споразумение. Престъплението за което Н. е осъден от съда по това дело, е извършено при условията на опасен рецидив, след като са били влезли в сила част от присъдите, с които са наложени наказанията, групирани в група втора от определението на РС С., което на практика изключва наличието на реална съвкупност с останалите наказания от тази група. Присъдата по НОХ дело № 773/2002г. по описа на РС П., е влязла в законна сила на 19.12.2002г., преди да е било извършено което и да е от деянията по осъществяването на престъпленията, за които по – късно с влезли в сила присъди са били наложени наказания за делата, които първоинстанционния съд е групирал в трета група от извършената кумулация. Изложените правни аргументи безспорно налагат извода за липса на възможност наказанието, наложено с влязла в сила присъда по НОХ дело № 773/2002г. по описа на РС П., да бъде групирано, поради което същото следва да бъде изтърпяно от Н. ефективно и отделно, при режима определен от първоинстанционния съд в обжалваното определение.

Извън изложените правни аргументи във връзка с основните възражения на жалбоподателят Н., в съответствие с правомощията на въззивната инстанция и за пълнота на настоящото изложение, следва да бъдат споделени напълно доводите на първоинстанционния съд при извършеното групиране на наказанията на осъдения във връзка с цялостната му престъпна дейност. Ръководен от целта за постановяването на окончателен акт и налагане на общо наказание за всичките престъпни прояви на Н., за които срещу него е провеждано наказателно преследване, съдът в град С. е извършил и служебна проверка на представените по делото съдебни бюлетини за съдимост на лицето и на цялостното му криминално досие, както и се е запознал със съдържанието на цитираните наказателни дела, както и справките от З. за изтърпяването на наложените на осъдения наказания с влезли в сила присъди и времето през което осъдения е бил задържан под стража по отделни дела. За да наложи общо наказание и извърши групиране на наложените с влезли в сила присъди наказания на Н., съдебният състав разглеждал делото на първа инстанция е анализирал внимателно и задълбочено данните от приложените общ характер дела относно деянията за които той е признат за виновен, времето на влизане в сила на съответните присъди, като се съобрази и с цялостната престъпна дейност на дееца, неговата и на деянията обществена опасност.

Искането е допустимо, тъй като компетентен да разглежда настоящото производство е съдът постановил последната влязла в сила присъда, а това е РС С. Така в пълна мяра се осъществява идеята на законодателят да се стигне до разрешаване на проблема с групирането на наказанията от този съд, който разполага с най – пълни данни за съдебното минало и личността на осъденото лице.

Настоящото производство е допустимо и поради това, че влезлият в сила съдебен акт/ по част от присъдите вече е била извършена кумулация от друг съд с влязло в сила определение, но преди постановяването на последните присъди по отношение на дееца/, не е стабилен съдебен акт, тъй като с него е определено общо наказание само за част от престъпленията, извършени в съвкупността, като това не е пречка да се определи общо наказание и извърши кумулация за всички престъпления от съвкупността/Решение № 426 от 29.11.1999г. на І н.о. на ВС/. Първостепенният съд в град С. само е можел, но съгласно константната практика на ВС е бил длъжен да извърши разгрупиране на определените наказания с влезли в сила присъди и като вземе в предвид престъпления които не са били взети в предвид при предишната кумулация, да извърши ново групиране и да определи нови общи наказания, като правилно в мотивите са цитирани в тази връзка и мотивите по Р – 246 – 2000г. на ІІ н.о. на ВКС на РБ.

Когато е налице съвкупност от престъпления, разгледани в различни производства и наказания с две или повече присъди, се прилага разпоредбата на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК. За извършването на групирането по такава съвкупност е от значение факта на извършването на отделните деяния, връзката между които не трябва да бъде разкъсвана с влязла в сила присъда по някое от тях. При правилни фактически констатации и пълнота на събраните доказателства, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е извършил групиране на наказанията на Н., съобразявайки общите принципи на съвкупност от престъпления, като е образувал три групи от наказания, за които е определил общо наказание, като е посочил изрично начина на изтърпяването на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и първоначалния му режим на изтърпяване съобразно изискванията на ЗИНЗС. В тази насока не се налагат корекция от въззивната инстанция, тъй като извършеното групиране е правилно и точно фиксирано.

При внимателен анализ на събраните доказателства още пред първата инстанция, решаващият съд правилно е зачел на основание чл.59 ал.1 от НК и чл. 25 ал.2 от НК, като е приспаднал от определените за съответните групи общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, времето през което осъдения е бил задържан под стража и вече изтърпените изцяло или отчасти наказания по отделните дела от групата, като и в тази насока изводите на първостепенния съд не налагат никакви корекции.

Разбира се законосъобразно е становището на състава на съда от град С., който е отказал да извърши групиране на редица наказания за извършени от осъдения Н. престъпления преди много време, тъй като за тези осъждания е изтекла предвидената в закона давност за тяхното изпълнение, а част от тези наказания са били изтърпени от осъдения и към настоящия момент групирането им е лишено от всякаква фактическа и правна стойност.

Макар и при пестеливи мотиви, правилни са доводите на първоинстанционния съд, с които той е отказал да приложи спрямо осъдения разпоредбата на чл. 24 от НК и да вземе решение за увеличаване на определеното общо наказание за някоя от групите от образуваните съвкупности. Налагането на наказание на осъдения не е самоцел и няма за задача да унищожи физически извършителят на престъпления, както и да го лиши от чувство за достойнство. Съдът налага наказанието си, като при определянето му по вид и размер се съобразява с възможността осъдения да се поправи и превъзпита и да бъдат осъществени целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК във връзка с личната и генералната превенция. Анализа на остатъка от неизтърпяното от осъдения Н. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено му за съответните групи от съвкупността и необходимостта, за част от престъпленията, наложените му наказания да бъдат изтърпени отделно, поради изложените по – горе съображения, съотнесени към възрастта на осъдения, налагат извода че по всяка вероятност Н. ще следва да прекара остатъка от живота си в местата за изтърпяване на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като в този случай увеличаването на така наложеното наказание по реда на чл. 24 от НК не само е нехуманно и несправедливо, но и лишено от всякаква житейска логика и смисъл. Допълнителни аргументи към това становище на въззивната инстанция са и представените в открито съдебно заседание на БОС, нови доказателства – медицински удостоверения и друга медицинска документация, които удостоверяват наличието на хронични заболявания на осъдения и като цяло неговото тежко общо здравословно състояние. Ето защо настоящия състав на въззивния съд, също счита че не са налице основания определеното общо наказание на осъдения да бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК във връзка с чл. 341 ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1451/31.08.2009г. по НЧХ дело № 193/2009г. по описа на РС С.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател:

Членове: