РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 04.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд
наказателна колегия в публично заседание на десети януари през две хиляди и деветнадееста
година в състав;
Председател: МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА
РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
Членове:
РАЛИЦА
ГЕРАСИМОВА
при участието
на секретаря Маня Пейнова и в
присъствието на прокурора Добромира Кожухарова като разгледа докладваното от съдия Пейчева ВНОХД № 756 по описа за 2018
г.,за да се произнесе съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 83/06.06.2018г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 599/18 на РРС, подсъдимият Л.В.Л. е признат за НЕВИНЕН в това , че на 26.05.2017 г. в с. Ч., обл. Р., при условията на независимо
съпричиняване с Д. С. Д. ***, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно - куче порода
„Каракачанска овчарка”- мъжко,
което се намирало под негов и на Д. С. Д. надзор, в резултат на което животното причинило на човек- П.С.И. тежка телесна
повреда- загуба на крайник /ръка/- поради
причинени разкъсно- контузни рани на десен горен крайник, увреждане на
дясна брахиална артерия и открито многофрагментно счупване на дясна раменна
кост, наложили множество оперативни интервенции и довели до ампутация на десен
горен крайник на ниво далечна половина на мишницата; и средна телесна повреда-
разстройство на здравето, временно опасно за живота- поради причинена остра
кръвозагуба, довела до хемарогичен шок, наложило кръвопреливания, поради което и на осонавние чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 325в ал.1 от НК.
На основание чл.50 от ЗЗД Л.Л. е осъден да заплати на П. С. И. обезщетение
за причинени неимущестевни вреди в размер на 60 000 лева, със законната
лихва от 26.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3500 лева
разноски- за адвокатско представителство.
Граждансикят иск в
останалата му част за размера над 60 000 лева до 100 000 лева е отхвърлен като
недоказан.
Подсъдимият е
осъден да заплати 2400 лева- държавната такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Срещу присъдата на РРС е подаден протест от РРП с доводи
за необоснованост и едностранчив анализ на доказателствата. Иска се отмяна на
присъдата в нейната оправдателна част и постановяване на осъдителна такава. Подс.Л.
да бъде признат за виновен по обвинението, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, между минимума и средата на предвиденото в текста,
изтърпяването на което да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. Развиват
се подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.
Подсъдимият, чрез упълномощения си защитник адв.Д.С. от
РАК, обжалва присъдата в осъдителните й части- в която е уважен гражданския иск за причинени
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и подсъдимият е осъден да заплати
съответните разноски и държавна такса. Счита, че в тези си части присъдата е
постановена при нарушение на материалния закон и е необоснована. Иска се отмяната
й в тези части, алтернативно намаляване на уважения размер на гражаднския иск.
Развиват се подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.
В съдебно заседание представителят на РОП поддържа
протеста и счита жалбата за неосонаветлна, като развива подробни съображения в
подкрепа на становището си.
Гражданският ищец П.И.
и повереникът й адв.Г.Ч. от РАК, считат присъдата в гражданско-осъдителната й
част, за правилна, законосъобразна и справедлива и искат да бъде потвърдена.
Развиват подробни съображения в подкрепа на становището си. Претендират
направените пред въззивната инстанция разноски.
Подсъдимият Л.Л. и
защитникът му адв.Д.С. от РАК, считат протеста за неоснователен, поддържат
жалбата си. Искат присъдата в оправдателната й част да бъде потвърдена, а в
гражданско-осъдителната й част- да бъде отменена, тъй като неправилно
отговорнастта на подсъдимия е ангажирана по чл.50 от ЗЗД. Излагат подробни
съображения в подкрепа на становището
си.
Като прецени
доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на
правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Протестът и въззивната жалба са неоснователни.
По делото е
прието за установено следното:
Подсъдимият Л.В.Л. е роден през 1954г., български гражданин, с висше
образование, женен, работи, неосъждан.
Подсъдимият Л. е собственик и управител на
търговско дружество „Л.-***, чиято основна дейност била свързана със земеделие.
Фирмата притежавала стопански двор, разположен в началото на с.Ч., обл. Р.в
посока към гр. Д.М.. В стопанския двор имало
сграда, в която се намирали помещенията на
администрацията и охранителите, както и работилница, а в двора се съхранявали
различни селскостопански машини и прикачен инвентар. Оградата на обекта била
изградена от метални профили, свързани помежду си, като същият разполагал с два
входа. Вратата на портала,
разположен в североизточната част на стопанския двор, била тип „плъзгаща се“,
като и двете портални врати се заключвали посредством „самозаключващи се
катинари“. Обектът нощно време се охранявал от
назначена охрана и разполагал с 8 бр. камери за видеонаблюдение.
През 2014г. подс.Л. закупил куче- мъжко, порода „Каракачанска овчарска“, което отговаряло
на името „Б.“, родено на ***г.
За кучето била изградена специална клетка,
която имала открита част и тухлена постройка. Клетката
се намирала в южната част на стопанския двор и представлявала бетонен постамент
с размери 6 метра/ 5.5 метра, върху който имало поставена мрежа с височина 1.6
метра, а над нея имало монтирани метални конструкции с височина 40 см. Клетката
се затваряла с метална врата с размери 1.84 метра/0.95 метра, която до края на
м.май 2017г. се заключвала с резе.
По устно
указание на подс.Л., грижи за кучето полагали свидетелите Т. Т. и Г. В.- и двамата заемащи длъжността „п.- о.“ на стопанския двор на дружеството в
с.Ч., обл. Р., а в тяхно отсъствие- поради отпуск или
временна неработоспособност, тези функции се поемали от свид. Я. С. - „механизатор“ във фирмата.
Грижите за
кучето се изразявали в предоставяне на храна и вода на животното, както и
освобождаване на същото от клетката в случаите, когато в стопанския двор няма
хора- работници, служители или външни лица,
включително и нощем, при заключени врати. В тези случаи, кучето било оставяно
свободно да се разхожда в стопанския двор, с цел- охрана на стопанския
двор и пораждане на „респект“ към недобросъвестни лица.
„Каракачанската овчарка” е порода селектирана
и отглеждана с единствена цел- използване за охрана. Кучетата от тази порода са едри, с масивна захапка, свободни и
динамични движения, много верни, независими, непретенциозни към храна и условия
на отглеждане, изработващи сравнително бързо желания от стопанина поведенчески модел и бързо приобщаващи се към факторите на околната
среда. Характерно за тях е високостепенната им недоверчивост към непознати
субекти. Кучето Б. било с холеричен темперамент и притежавало силен, но
по-неуравновесен и възбудим тип нервна система, но не било агресивно. Подс.Л.
не бил запознат с типа нервна система на кучето си и такова етологично
изследване не му е било правено до назначената
експертиза по делото, нито при
прегледите от ветиринарен лекар в гр.К. и в гр.Д. м..
Починалият на 26.02.2018г. Д.Д. работел преди пенсионирането си във фирмата на подс.Л. и
двамата поддържали добри отношения. Тъй като останал без подслон, Л. му
предоставил възможност да живее безвъзмездно в една от стаите на работилницата.
Д. също полагал грижи за кучето Б. и го отглеждал след закупуването му. Той също пускал кучето свободно
из двора, когато нямало други хора в него. До 26.05.2017г. кучето не било напускало никога очертанията на
стопанския двор.
На
26.05.2017г. /петък/, по разпореждане на подс. Л., всички работници били
освободени от работа. Самият Л. напуснал стопанския
двор в 15,10 часа през главния портал и тръгнал към гр. Р. . Така, в стопанския
двор останал само Д.Д., който затворил
вратата на портала след напускането
на Л.. Съобразно установеното работно време, свид. Т. следвало да се яви на работа за
нощна смяна в 17,00 часа.
В 15,12 ч Д.
с метла в ръка и следван от друго по-старо куче /обикновена порода/ се отправил в посока клетката на кучето Б..
След като
останал сам и в стопанския двор нямало никой, в 15,27 ч. Д. отворил клетката
на животното. Първоначално, кучето „Б.“ се заиграло с другото куче /обикновена
порода/, което също живеело в стопанския двор и се разхождало свободно из него.
В един момент, след 15,30 часа, кучето „Б.“ се
насочило към североизточния портал на стопанския двор, където се намирал и Д..
Плъзгащата врата на портала се оказала незаключена и леко отворена, тъй като Д. възнамерявал да
напусне стопанския двор. Посредством силата и обема на тялото си, кучето успяло
да го избута и да се промъкне навън. Когато видял това, Д. тръгнал след него,
но поради възрастта си /70г./ не могъл бързо да го догони и да го върне обратно в
двора и клетката.
След като
излязло навън, кучето се насочило към съседното дворно място, представляващо
земеделска нива със стопанска постройка, което било собственост на семейството
на свид. Т. Т.- с. във фирмата на подс.Л.. По същото време, свид. П.И.- майка на свид. Т., се намирала сама в имота и се подготвяла да засее
разсад от пипер. Когато свид. И. се навела към земята, за да вземе разсада,
кучето „Б.“ влязло в имота през незатворената врата. Свид. И. се изправила
леко, и когато видяла в имота си кучето, след което вървял Д., тя се провикнала
към тях с думите: „Ей, Вий накъде?“.
Тогава
кучето се засилило и скочило към нея, а св.И. вдигнала дясната си ръка, за да се предпази. Кучето я захапало
за дясната ръка в областта над лакътя. Свид.И. изпищяла от болка и опитвала да
предпази главата и лицето си, но чувала как костите й
се чупят между челюстите на животното. След това кучето още два пъти отпускало
леко захапката и отново стискало, при което осезаемо се чувал звук от
пречупване на костите на пострадалата. От болки и
уплаха, свид.И. викала за помощ и се свлякла на колене
на земята, при което получила и увреждане на кожата на лявото ходило в областта
на първи лъч и кръгловата прободна рана с диаметър около 0.3 см. по вътрешната
повърхност на дясното бедро.
В един
момент, кучето освободило захапката си, като в същото време Д. вече бил до
пострадалата и хванал кучето за козината
и за врата, и го избутал на другата страна.
Докато
държал така кучето, Д. позвънил на подс.Л. и го уведомил за случилото се, като
заявил „че оттървал кучето”. Тъй като последният се намирал в гр. Р., той позвънил на свид. Я. С. и му указал веднага да отиде до дворното място на свид.
Т., като му казал, че там е възникнал инцидент. Наред с това, подс. Л. позвънил
и на свид. Т. Т., на когото също
указал незабавно да отиде до стопанския двор.
Свид.С. прозвънил на Д., за да разбере къде точно се намира и Д.
му казал точното си местонахождение, като го помолил да донесе синджира на кучето.
Когато
пристигнал на мястото, свид. С. дал на Д. каишката на кучето, след което последния го повел към стопансикя двор и клетката му. Свид.С. провел кратък разговор със свид. И., с цел да узнае какво се е
случило и как се чувства жената, но тя категорично отказала да покаже
причиненото й нараняване, като ръката й била увита с парцал и проявила признаци на
шоково състояние. Тогава свид.С. помогнал на свид. И. да седне в автомобила му и я откарал до ЦСМП- гр. Д.М..
Непосредствено
след събитието в двора на пострадалата дошъл и св. Т. Т., който видял, че Д. държи на синджир кучето, което се дразнело от
присъствието на непознатите –зетя на пострадалата и
друг мъж, който го съпровождал, както и че свид.С. вече откарвал пострадалата за указване на спешна помощ.
За случилото се били уведомени полицейските служители -
свид.Н. К., Г. К., Й. Д.. Тримата
установили Д.Д. в магазина в
селото, който им разказал, че след като пуснал кучето свободно в стопанския
двор, тъй като нямало никой, решил да излезе през североизточната врата и в
момента в който я отварял кучето, което било без нашийник, го изблъскало и излязло преди него. Д. тръгнал след кучето и видял как то
реагирало към пострадалата
Поради
голямата тежест на нараняването, екип на ЦСМП- Д. М.
откарал свид. П.И. ***, където тя била приета за лечение по
спешност. При приемането й в болничното заведение било
констатирано наличие на множество рани от ухапване на десен горен крайник,
открита многофрагментна фрактура на хумерус, без пулсации на дисталните
артерии, в състояние на хеморагичен шок. Още същият следобед спрямо
свид. И. било проведено оперативно лечение, но поради хеморагичния шок и
тежкото общо състояние, тя била настанена в интензивно отделение с хирургическа
насоченост за провеждане на интензивни грижи и лечение. На пострадалата били
проведени няколко преливания на кръв и кръвни продукти, а на 09.06.2017г. била
преместена в отделение „Ортопедия и травматология“- поради възникнал
възпалителен процес на ръката и необходимост от поредно оперативно лечение. В
следващите няколко дни било констатирано, че отокът, зачервяването и секрецията
персистират, което наложило провеждане на многократни хирургични обработки,
ежедневни превръзки и дрениране. Въпреки предприетите мерки, възпалението и
загубата на циркулаторните нарушения не могли да бъдат преодолени. Тогава,
проведения лекарски консулт в разширен състав преценил, че въпреки упоритите
ежедневни опити за възстановяване на перфузията и ликвидиране на инфекцията
дистално от първичната травматична увреда, тъканите са тотално авитализирани с
белези на некроза и инфекция, като били налице и
първите белези за общо септично увреждане на пациентката. Поради това и предвид
наложилия се категоричен извод, че крайника не може да бъде спасен, на
20.06.2017г. била извършена ампутация на дясната ръка на свид. П.И. на ниво далечна половина на мишницата.
Според
заключението на изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза, при извършените оглед и изследване на ампутиран крайник,
съдебно- медицински преглед и представената медицинска документация, е установено,
че П.И. е получила
разкъсно- контузни рани на десен горен крайник, увреждане на дясна брахиална
артерия и открито многофрагментно счупване на дясна раменна кост, наложили
множество оперативни интервенции и довели до ампутация на десен горен крайник
на ниво далечна половина на мишницата, остра кръвозагуба, довела до хемарогичен
шок, наложило кръвопреливания, прободна рана на дясно бедро, увреждания на
кожата на лявото ходило. Според експертното
заключение, описаните увреждания са резултат на действието на ръбести предмети
и предмети свръх, и могат да бъдат получени при
инцидент на 26.05.2017г., като установените увреждания са причинили на П.И. загуба на десен горен крайник и разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Според заключението
на изготвената по делото съдебна- етологична експертиза,
изследваното животно- куче от мъжки пол, на 3- годишна възраст, от порода
„Каракачанска овчарка“, не е агресивно. Кучето е определено като изключително мнително,
недоверчиво към непознати субекти, отглеждано и селектирано само за охрана и по използваната
методика е определено като с холеричен тип нервна система. По време на обследването е
реагирало според експерта /непознат за него субект/ с високостепенна вокализация, нервност, превъзбуденост, подскоци и е било необходимо време да свикне с експерта,
като не е реагирало веднага на първите команди. Според
експерта обяснението за активността /високостепенна
възбудимост и проява на агресия/ на кучето Б. спрямо пострадалата се дължи на
три фактора: възникнал страх и объркване на животното при среща с непознат
субект, не на собствената му територия и виждайки пострадалата е реагирало
мотивирано, а не провокирано, вродената му недоверчивост, темперамента му: по-неуравновесен, по-неспокоен и възбудим тип,
в сравнение със сангвиниците.
Непосредствено
след събитието, подс.Л. забранил кучето да се извежда извън клетката. След
проведеното изследване на животното от страна на
експерта по назначената по делото съдебна етологична експертиза, Л. отново
разрешил свободното движение на кучето в стопанския двор, но само през нощта и
в извънработно време.
След
ампутацията на горния десен крайник, пострадалата била изписана на 05.07.2017г., но продължила да изпитва силни фантомни болки.
Изпаднала в депресия, подложила се на доброволно лечение, рехабилитация, иглотерапия, но фантомните болки не отшумявали. Изпитвала трудност при обслужването си, поддържането на
лична хигиена, обличане, хранене, трудно се адаптирала. Психически се чувствала
нестабилна, тревожна, изпитвала страх да стои сама. Преди събитието била социално активна, а в последствие изпитвала
трудности и притеснение при общуване с
непознати.
След приключване на разследването по ДП в РРС е внесен
обвинителен акт срещу Л.В.Л. и срещу Д. С. Д. за извършено от всеки един от тях престъпление по
чл.325в ал.1 от НК, при независимо съпричиняване помежду им.
В проведеното разпоредително
заседание, поради смъртта на Д. С. Д. -починал на 26.02.2018г., наказателното производство спрямо него е прекратено на основание чл.250 ал.1 т.1,вр. чл.24 ал.1 т.4 НПК. В разпоредителното заседание е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалата
П. С. И. срещу подсъдимия Л.Л. за сумата от 100 000 лв.- претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици и разноските.
Тази правилно
установена фактическа обстановка съответства на писмените и гласни доказателства по делото. Това са
показанията на свидетелите П.И., Т. Т., Я. С., Т. Т., Г. В., В. Г., А. В., Н. К.,
Г. К., Й. Д., обясненията на подсъдимия. Това са и писмените
доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него, копие на паспорт на животното, заключенията на съдебно- техническата експертиза, съдебно- медицинската експертиза, съдебно- етологичната експертиза, справки съдимост, биографични справки, характеристични
справки, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние,
докладна записка, медицинска документация, копия на трудови договори и длъжностни характеристики, смъртен акт и други.
Съдът дава вяра на двете експертизи, като ги намира за
компетентни, обосновани и мотивирани и тъй като кореспонидрат с останалите
събрани по делото доказателства. Съдът дава вяра на гласните доказателства, като
последователни, логични и обективни. Всеки един от свидетелите пресъздава
своите лични визприятия за отделни моменти от събитията, като така се изгражда
цялостната картина на случилото се. Гласните доказателства кореспондират
помежду си, както и с писмените такива и с експертните заключения. Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства доказва по категоричен начин
описаната по-горе фактическа обстановка. Няма спор по основните факти, поради
което възивната инстанция няма да обсъжда детайлно отделните доказателсва.
Спорният по делото въпрос е за авторството на деянието и
за това следва ли подс.Л., който безспорно е собственик на кучето Б., да носи
отговорност за причинените от това куче телесни повреди на пострадалата. Следва
ли той да носи наказателна отговорност и гражданска такава.
Относно тези спорни въпроси настоящият състав споделя
изложените от първата инстанция съображения. Мотивите на районния съд са достатъчно ясни и подробни, макар
че съдът е изследвал и обсъждал обстоятелства, част от които нямат преко отношение
към предмета на доказване. В същото време крайният извод на съда, че подс.Л. не
е осъществил престълението по чл.325в ал.1 от НК, от обективна и субективна
страна, е правилен и съответства на доказателствата по делото.
Само поради факта, че е собстевник на кучето, което е
причинило телесна повреда на пострадалата, подс.Л. не следва да носи
наказателна отговорност. Следва да е установено и доказано, че той е извършил и
конкретни действия или не е предприел конкретни такива, вследствие на което се
е стигнало до причиняването на телесната повреда на пострадалата, както и наличието
на субективна страна за деянието от страна на подс.Л.. В противен случай би се
стигнало до обективна отговорност на собственика на кучето, което е недопустимо
за носене на наказателна отговорност.
Като съобрази това и текста на чл.325в ал.1 от НК съдът
намира, че следва да се прецени кои са тези конкретни „неположени достатъчно
грижи“, които подс.Л. не е упражнил по отношение на кучето Б., отглеждано в стопанския
двор.
В обвинителния акт са посочени като неположени достатъчно
грижи от страна на подс. Л. следните задължения: Грижата да не допуска
животното да навреди другимо. Грижа за кучето, която би предотвратила неговото
свободно напускане пределите на имота. Не е взел всички необходими мерки, за да
бъде стопанския двор винаги затварен и заключен и така да се препятства
възможността кучето да излезе извън него.
На първо място тези
формулировки са доста общи и не позволява да се конкретизират дължимите от
отделните лица грижи за животното, в това число и тези дължими от неговия
собственик.
На второ място доказателствата по делото сочат, че подс.Л.
е взел всички необходиим мерки, за да не се стига до инциденти с кучето Б.. Кучето
Б. е било регистрирано по съответния ред, посещавало е ветеринар, било е гледано
и хранено добре. Подс.Л. е изградил стабилна, защитена клетка с достатъчно пространство
за кучето Б., със заключена врата и достатъчно висока ограда на клетката, която
то не може да прескочи и преодолее само. Създал е съответната организация в стопанския
двор, при която са били определени
лицата, които да се грижат за кучето, което се е изпълнявало. Разпоредил е
кучето да се пуска от клетката си в рамките на стопанския двор само вечер и
когато няма хора, както и лицата, които да се грижат за кучето във всеки един момент.
Била е изградена достатъчно солидна и висока ограда и на самия стопански двор,
вратата на която се затваряла, като кучето не можело да преодолее тази ограда и
врата само. Доказателства за това се съдържат в показанията на всички разпитани
свидетели, както и в протоколите и фотоалбумите към тях, както и в заключението
на приетата по делото съдебно-етологична експертиза.
С оглед изложеното се налага категоричния извод, че подс.Л.
е взел всички възможни и необходими мерки, с оглед стопанския двор, породата на
кучето и целта, за която то е отглеждано- да охранява обекта, животното да бъде
отглеждано така, че да не навреди другиму.
Няма спор, че на 26.05.2017г., когато кучето е напуснало
стопанския двор, навлязло в двора на
пострадалата и е захапало ръката й, подс.Л. не се е намирал в стопанския двор.
С оглед на това той не е извършил конкретни действия и на този конкретен ден,
които да са довели до пускането на кучето, не е разпоредил такива на починалия Д.
и няма как да знае какво ще извърши последния- че ще пусне кучето от клетката
му при незатворена входна врата на стопанския двор. Тъй като Д. е живеел в
сграда в стопанския двор, той също се е грижел за кучето Б. през годините, знаел
е създадената организация, кога и как да се пуска кучето извън клетката си,
знаел е за вратите на клетката на кучето и вратите на стонския двор, за начина
на тяхното затваряне и заключвене, поради което Л. е нямал никакво основание да
очаква или да се съмнява, че докато Д. е в стопанския двор, той няма да обезопаси
входа на стопанския двор и ще пусне кучето от клетката му. С оглед създадената
организация в стопанския двор, кучето е било пускано от клетката си в района на
стапанския двор ежедневно години наред, то никога не е напускало стопансикя
двор и не е създавало проблеми, поради което няма как подс.Л. да очаква такива
да възникнат на 26.05.2017г., още повече, че Л. изрично не е възлагал на Д. да
пуска кучето посочения ден. Подс.Л. не е знаел за горепосочените намерения на Д.,
нямало е как да ги предвиди, поради което той няма вина за случилия се
инцидент, нито под формата на пряк умисъл, нито под формата на непредпалзивост.
Предвид горното съдът намира, че подс.Л. е положил всички
необходими грижи за кучето и за това то да не излиза извън района на стопанския
двор. Те са били достатъчни за обезопасяване на животното, както в размките на клетката
му, така и в рамките на стопанския двор. В конкретния случай животното не е
било под неговите грижи и подс.Л. няма вина за нападението над пострадалата. Случилото
се е вследствие на неполагане достатъчно грижи от страна на починалия Д., по
отношение на когото наказателното производство правилно е прекратено от
първоинсатницонния съд, поради смъртта му.
Настоящият състав намира, че щом подс.Л. не е присъствал
в деня на инцидента, поради което в този момент кучето не е било под неговите
грижи, за да се ангажира наказателната отговорност на собственика е необходимо
да се посочат достатъчно конкретно необходимите мерки, които е следвало той да
предприеме, например неспазване на конкретни разпоредби от законови или
подзаконови нормативни актове или други правила от обичайната практика свързана
с отглеждане на кучета- недостатъчно висока ограда, която животното може да
прескочи, ограда с недобра цялост, през която може да премине и др. Такива не
са посочени в обвинителния акт, поради което районният съд е започнал да
изследва и обсъжда нормативни актове и други изисквания, а прокурорът - да
въвежда в протеста нови задължения- подс.Л. да ограничи достъпа на Д. до
кучето, такива свързани с режима на отваряне и затваряне на порталните врати.
Това е недопустима, тъй като така съдът и прокурорът обсъждат и въвеждат
задължения за подсъдимия, които не са били посочени в обвинителния акт и не са
включени в предмета на обвинението.
С оглед изложеното, доводите в протеста са неоснователни,
крайният извод на първата инстанция, че подс.Л. следва да бъде признат за
невинен и оправдан за престъплението по чл.325в ал.1 от НК е законосъобразен и правилен.
Неоснователни са възраженията на защитата
свързани с гражданския иск.
Настоящият състав
намира, че няма пречка в настоящия процес да бъде разглеждан предявения
граждански иск, за причинени неимуществени вреди, въпреки че същият е с правно
основание чл.50 от ЗЗД. Искът е приет за съвместно разглеждане, не е затруднил
наказателния процес, а справедливостта и своевременното произнасяне по
претенциите на пострадалото лице не налага прекратяване на производството в
гражданската му част и изпращане гражданския иск на пострадалата И. за
разглеждане от граждански съд.
Съгласно задължителното тълкуване, извършено
в т.3 на Постановление № 4 от 30.X.1975г., Пленум на ВС е изяснено, че когато
при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от
вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
По настоящето дело
гражданският иск е предявен спрямо подс.Л., като собственик на кучето Б., с оглед на разпоредбата на чл.50 ЗЗД, според която за вреди, причинени
от вещи или от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето
под чийто надзор те се намират, а ако са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е
избягало или се е изгубило.
В настоящия случай именно подс.Л. еднолично /след настъпилата смърт на Д., преди предявяване на иска и с оглед неговото изменение/, е пасивно легитимиран да отговаря по предявения по
делото иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД - обезщетяване на вреди, причинени от животно, в
качеството му на собственик на същото.
Тъй като отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и обективна, за същата е без значеине факта, че подс.Л. е признат за
невинен да е извършил престъплението по чл.325в ал.1 от НК. За наличието на
тази отговорност е достатъчен фактът на нападението от страна на животното, за да се обуслови
отговорността на собственика на животното. Собственикът би се освободил от
отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие,
непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и
ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия. Такива обстоятелства, които да водят до
освобождаване отговорността на собственика на
кучето да репарира причинените на П.И. вреди не са установени по делото.
Налице са основанията за възникване на обективната
обезщетителна отговорност по чл.50 ЗЗД по отношение на подс.Л., като собственик на кучето „Б.” , което безспорно е
причинило вреда на пострадалата. Тази вреда се схваща, от законодателя и практиката, като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В
случая причинно-следствената връзка е обективна.
Районният съд правилно е
преценил, че в настоящия случай нанесената
вреда на пострадалото лице не се дължи на недостатъчно проявена грижа и на
нарушение на задължение по чл.35 ЗЗЖ и чл.150 ЗВМД да не допуска бягство,
напускане на стопанския двор и навлизане в чужд имот, от страна на подс.Л., поради което не са приложими
нормите на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, а отговорността му следва да се ангажира на основание
чл.50 от ЗЗД като обективна
такава, като не са налице законови основания, които да я дерогират.
Безспорно е установено, че кучето е собственост на подс.Л., както и това, че ухапванията от кучето са причинили на П.И. телесни увреждания: разстройство на здравето, временно
опасно за живота- поради причинена остра кръвозагуба,
довела до хемарогичен шок, наложило кръвопреливания, и загуба на крайник /ръка/- поради причинени
разкъсно- контузни рани на десен горен крайник, увреждане на дясна бронхиална
артерия и открито многофрагментно счупване на дясна раменна кост, наложили
множество оперативни интервенции и довели до ампутация на
десен горен крайник на ниво далечна половина на мишницата.
Законосъобразно и правлино
са преценени и обстоятелствата, включващи се в понятието "справедливост", по смисъла на чл. 52 ЗЗД, които имат значение при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др
В конкретния случай
непосредствено след нападението пострадалата И. е изпитала неописуема физическа болка и психически шок от случващото се, ужас от вида на голямото куче, което я е нападнало, захапало
ръката й и строшило костта. Тя е загубила много
кръв, била е на ръба на живота, поради хемарогичния шок и значителната кръвозагуба.
Впоследствие в продължение на близо 20 дни при борбата на
лекарите за спасяването на ръката й пострадалата е била принудена да търпи болки и страдания от металната
конструкция, към която е била свързана ръката, от
неивестността на изхода на лечението, психическа травма и шок разбирайки, че
трядва да ампутират ръката й. След ампутацията
на ръката й, периодът на зарастването е бил съпътстван от нови множество физически и психически болки, като
фантомните такива продължават и понастоящем. Преживяла е
ужаса, че ще остане без дясната си ръка, с която се обслужва и работи. Вследствие на залежаването състоянието й се е влошило и е
бил нужен дълъг период на рехабилитация и за връшането й
към нормалното придвижване и ежедневие.
До инцидента пострадалата е била активна, социална и трудоспособна жена, а след това е получила психически травми, довели и до психически проблеми с
прояви на нервност, раздразнителност, потиснатост, до загуба на комуникативност
и отношения с околните. Било
й е трудно сама да се обгрижва за ежедневните си физически нужди,
хигиена, хранене, обличане. Наложило се да провежда лечение при специалисти психиатри, тъй като е изпаднала в
депресивно състояние и е изпитвала страхове и мрачни мисли. Макар и 70-годишна
преди инцидента И. е била активна, като се е грижела за къщата и домакинството си, за земеделска градина, обслужвала е сама болния си съпруг
и е имала социален живот. Случилото се е преобърнало живота й и е довело до
необратими последици- загуба на дясната ръка, които затруднения и неудобства
пострадалата ще търпи до края на живота си, като за много неща в ежедневието си
ще трябва да разчита на своите близки.
Преценявайки тези конкретно съществуващи обстоятелства, наличното осакатяване, допълнителното влошаване на психичното и физическото
здраве на пострадалата, за което по делото са събрани писмени и
гласни доказателства, както и принципа на справедливостта, районният съд е определил справедливо обезщетение за причинените множество
продължителни неимуществени страдания, в размер на 60 000 лева. Тази сума подс.Л. дължи на пострадалата, ведно със законната лихва,
считано от 26.05.2017г. до окончателното й изплащане. Правилно са присъдени и направените от пострадалата разноски за адвокатско представителство в размер на 3 500 лв., както държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, която да се заплати по сметка на РРС.
Законосъобразно и правилно предявеният граждански иск за сумата над 60 000 лева до 100 000 лева е отхвърлен, като недоказан по
размер.
Неоснователно е възражението на защитата за завишен размер на уважения
граждански иск. Сумата от 60 000 лева не е завишена с оглед изложеното
по-горе. Тя обезщетява пострадалата за причинените й болка и ужас в момента на
нападението от кучето и захапването на ръката й; претърпените болки, страдания
по време на проведеното лечение и извършената ампутация на почети цялата й
дясна ръка; болките и стреса след това- по време на възстоновяването и
привикването да се живее с една ръка, както и неудобствата, които още съпътстват
пострадалата и ще я съпътстват до края на живота й.
Предвид горното присъдата в
гражданско-осъдителната й част е законосъобразна,
правилна и справедлива и следва да бъде потвърдена.
Несонователно е искането на повереника на гражданския
ищец за присъждане направени пред въвзиванта инстаниця разноски. От приложения
договор за правна помощ /л.51 от делото/ е видно, че защитата на пострадалата
пред окръжния съд е безплатна. С оглед на това и съгласно разпоредбата на
чл.189 от НПК на пострадалата не следва да бъдат присъждани разноски за явяването
на повереникът й пред РОС, тъй като такива реално не са направени в конкретен
размер.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 83/06.06.2018г.на Русенския районен
съд, постановена по НОХД № 599/18 по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове