МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ОТ 28.01.2015 Г.
ПО НОХД № 3002/2014
Г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 24 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Д.Й.Й. за това, че на 29.11.2012 г., около 18,15
часа, на бул. „Н.М.“, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „П.“, модел „П.“, с ДК № ********, с посока на движение от ул.
„Д.“ към ул. „Ж.“, в района срещу №***, нарушил на правилата за движение по пътищата - чл. 20,
ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: "Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат към всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
като по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Р.М. Д., като деецът
след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия - транспортирал пострадалия до болнично заведение - МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, за оказване на медицинска помощ/ - престъпление по чл. 343а, б.
„б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Настоящото първоинстанционно производство е второ по ред.
С присъда от 27.02.2014 г. по НОХД № 4781/2013 г. Софийският градски съд,
НО, 31 с-в е признал подс. Й. за невиновен в извършването на престъпление по
чл. 343а, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по така повдигнатото
обвинение.
По протест на СГП и жалба на ЧО присъдата по НОХД № 4781/2013 г. по описа
на СГС, НО, 31 с-в е била отменена с Решение № 255/07.07.2014 г. по ВНОХД №
345/2014 г. по описа на САС, НО, 8 въззивен състав, като делото е било върнато
на първоинстанционния съд /СГС/ за ново разглеждане от друг състав. В мотивите
на въззивното решение е прието, че първоинстанционният съд не е изложил
достатъчно мотиви по определени въпроси, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото – с какъв ход е пресичал пострадалият, каква е
била скоростта на ППС и др.
Така е било образувано настоящото НОХД № 3002/2014 г. по описа на СГС, НО,
24 с-в.
С протоколно определение от 22.10.2014 г., на основание чл. 76 от НПК, в
качеството на частни обвинители в съдебното производство бяха конституирани
наследниците на покойния Р.М. Д. - М.Р.Д. /син/ и Й.Р.Д. /дъщеря/.
Повереникът на ЧО не даде съгласие
за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК, поради
което разглеждането на делото протече по общия ред.
В хода на съдебните прения прокурорът
от СГП поддържа обвинението, описвайки подробно установената според него
фактология. Прави извод, че скоростта на подсъдимия е била около 50 км/ч, която не е била
съобразена с конкретните пътни условия. Всички останали автомобили се били
движили значително по-бавно. По този начин подсъдимият не бил изпълнил
задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като сам се бил поставил в невъзможност
да предотврати последвалото ПТП. При възникнала необходимост от аварийно спиране,
водачът не спрял, поради което по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходеца Д.. Ако не е могъл да възприеме пешеходеца, това се е дължало на
собственото му поведение, а ако е могъл да го възприеме – не е взел навременни
мерки. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като съдът му наложи
справедливо наказание – две години „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от
три години, както и наказание по чл. 343г от НК – „лишаване от право да
управлява МПС“. В реплика посочва, че подсъдимият сам се бил поставил в
невъзможност да спре. Подсъдимият не само, че не бил намалил скоростта си до 10 км/ч, но увеличил същата
до 45-50 км/ч.
Повереникът адв. О. счита, че е
безспорно доказано, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което е
обвинен. Подсъдимият бил нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вследствие на което
осъществил и състав на престъпление. Установено било, че пътната обстановка е
била усложнена от дъжда. Движението е било интензивно. Въпреки това,
подсъдимият управлявал автомобила с максимално разрешената скорост, макар че е
имал възможност да избере по-ниска скорост на движение. Имало е колона от
автомобили в дясната лента. Повереникът счита, че видимата зона на подсъдимия е
била около 6 метра,
а не само 3.5 метра.
Установена била причината, която е наложила пресичането на пътното платно от
пешеходеца – намиращия се наблизо надлез бил опасен. Счита, че заключението на
вещите лица относно скоростта на движение на пешеходеца е неправилно. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи справедливо
наказание, което да изпълни целите по чл. 36 НК.
Защитникът на подсъдимия счита, че
последният не е извършил престъплението, в което е обвинен. От събраните
доказателства не се установявало, че деянието е извършено виновно. Поддържа, че
скоростта на подсъдимия е била в порядъка 40-45 км/ч. От техническа
гледна точка причината за ПТП била поведението на пешеходеца Д., който бил
навлязъл в опасната зона на автомобила. Подсъдимият не би могъл да предприеме действия,
за да избегне настъпването на ПТП. Защитникът счита, че пешеходецът се е движил
с бърз ход. Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.
В последната си дума се присъединява към пледоарията на защитника си и пледира,
че е невинен. Моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 с-в, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, като
съобрази мотивите към отменителното решение на САС по ВНОХД № 345/2014 г., при
спазване изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, намери за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.Й.Й. е роден на *** г. в Република У., българин, български
гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Той е правоспособен водач на МПС за категории В и С. Към датата на ПТП е имал
валидно СУМПС № *********.
На 29.11.2012 г., около 18,15 часа, подсъдимият Й. управлявал товарен
автомобил марка „П.“, модел „П.“, с ДК № ********. Движил се по бул. „Н.М.“ с
посока на движение от ул. „Д.“ към ул. „Ж.“. С него пътувала малолетната свидетелка
М.Й., която седяла на предна дясна седалка до подсъдимия.
Било тъмната част на денонощието, облачно, валял силен дъжд и видимостта
била намалена. Пътната настилка по бул. „Н.М.“ била от дребнозърнест асфалт,
мокра, без неравности и наклони, дупки и посипаности, прав участък от пътя.
Трафикът бил интензивен. Имало задръстване, като в дясната лента за движение се
била образувала колона от ППС. Не може да се установи от събраните
доказателства какви по вид и габарити са били въпросните ППС. Не може да се
установи и какви ППС са се движили в лявата пътна лента по посоката на движение
на подсъдимия. Поради задръстването, ППС се движили бавно /видно от показанията
на св. Хр. П./.
Попътното на товарния автомобил, управляван от подсъдимия, полуплатното
било с обща ширина 10 метра,
с две ленти за движение в една посока, всяка от 3,50 метра и уширение от
3,00 метра
към дясната лента и десния тротоар.
В непосредствена близост бил разположен надлез за пешеходци, който бил
използваем /видно от показанията на св. Ив. И./. Не всички пешеходци обаче
използвали този надлез, тъй като не бил в добро състояние. Според св. И., при
преминаване под надлеза с автомобил, не се виждало същият да е в лошо
състояние. Нямало парапети или прегради, които да ограничават преминаването на
пешеходци /видно от показанията на св. Ив. И. и св. Д. М./.
Св. М. посочва в показанията си пред настоящата инстанция, че въпреки
лошото му състояние, че повечето пешеходци са използвали надлеза.
Наблизо била разположена бензиностанция „ШЕЛ“, на която служители бил свид.
Д.М. и Х.П..
Платното за движение било осветено от улично осветление /видно от
показанията на св. Хр. П., които са категорични в това отношение/. Към онзи
момент осветлението на булеварда било старо, все още не било подменено, но
въпреки това осветявало достатъчно платното за движение. Осветление имало и на
бензиностанцията, но то не осветявало булеварда.
В близост бил разположен цех на „Т.“ ЕООД с административен адрес № 122,
където работели като дърводелци Р. Д. и свидетелят И.И.. След края на работния
ден Р. Д. излязъл от работилницата, достигнал десния тротоар и предприел
пресичане на уширението и двете ленти в дясното полуплатно отдясно на ляво пред
приближаващия товарен автомобил „П. П.“, управляван от подсъдимия.
Управляваният от подсъдимия товарен автомобил се движел по дясната от двете
ленти на дясното полуплатно, наближавайки района пред № 122. Подсъдимият
започнал престояване в лявата лента, при което автомобилът развил скорост от 40-45 км/ч. По същото време
пешеходецът Р. Д. изминал 6,50
метра напряко през уширението и дясната лента на дясното
полуплатно, навлязъл в лявата лента и преминал пред предния габарит на товарния
автомобил, управляван от подсъдимия. Преди да достигне двойната непрекъсната
линия между двете т.а. „П. П.“ го блъснал с предната си лява част в зоната на
левия фар – отпред и леко странично в ляво.
Не може да бъде установена по експертен път и посредством изслушаните
свидетелски показания скоростта на движение на пострадалия пешеходец. Вещите
лица по КМАТЕ са изчислили единствено принципно възможните скорости на движение
при различните видове движение на пешеходеца – бавен ход, бърз ход, спокойно
бягане. Липсват обаче каквито и да било доказателства по какъв начин се е
придвижвал пострадалият пешеходец.
На мястото на ПТП и в близост нямало пешеходна пътека, нито пътни знаци за
ограничаване на скоростта или за промяна на движението.
През това време свидетелят Д.М. зареждал бензин в туба на последната
колонка на бензиностанция „Шел“, чул удара и помислил, че е станала катастрофа.
От свидетеля Х.П. разбрал, че е блъснат човек и след като свършил зареждането,
видял, че са спрели коли и в двете посоки. След като се нормализирало
движението със свидетеля Х.П. видели черни неща, решили, че са документите на
пострадалия, отишли да видят и се оказало, че е парче от броня.
След настъпилото пътно-транспортно произшествие товарният автомобил
продължил движението си и спрял окончателно в лявата лента от дясното
полуплатно на около 10
метра след инцидента. При извършения оглед спирачни
следи не били установени в огледния протокол. Пътното движение по бул.
„Н.Мушанов“ било временно преустановено. През това време подсъдимият Й., с
помощта на непознат мъж, пренесъл пострадалия Р. Д. в каросерията на товарния
автомобил и го транспортирал до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за оказване на спешна
медицинска помощ.
Въпреки положените усилия от лекарите и извършените медицински интервенции,
подробно описани в приложената по делото медицинска документация, пострадалият Р.М.
Д. починал на 29.11.2012 г. около 23,45 ч. в УМБАЛСМ „Пирогов“ от тежка
съчетана травма.
На 30.11.2012 г. частните обвинители М.Д. и Й.Д. посетили
местопроизшествието и им направило впечатление лошото състояние на надлеза,
където от горната му част стърчала ламарина.
По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза на труп, съгласно
чието заключение при огледа и аутопсията на трупа на Р.М. Д. вещото лице е установило:
закрита черепно- мозъчна травма - оток и кръвонасядане в лявата слепоочна
област на глава, масивно кръвонасядане на меките черепни покриви в ляво челно
слепоочно, многолинейно счупване на черепа в ляво слепоочно и в средната
черепна ямка в ляво, остър кръвоизлив пое твърдата мозъчна обвивка в дясно,
състояние след оперативното му отстраняване, дифузен изразен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, контузия на главния мозък в дясно слепоочно външно
долно, кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, кръвонасядания на гръдния кош
в ляво, кръвонасядане на мускулатурата на гръдния кош в ляво странично и
двустранно предно, многофрагментно счупване на лявата ключица с разкъсване на
прилежащите й съдове и пристенната плевра, контузия на двата бели дроба,
кръвонасядане и разрехавяване на белодробните хилуси, излив на кръв в лявата
половина на гръдния кош, кръвонасядане на предната коремна стена на нивото на
хълбочните гребени, масивно кръвонасядане на мастните капсули на двата бъбрека,
ретроперитонеален кръвоизлив, излив на кръв в коремната кухина, състояние след
оперативно отваряне на коремната кухина и евакуация на свободно излялата се
кръв, охлузвания и кръвонасядания на крайниците, дълбоки кръвонасядания в
мускулатурата на двата долни крайника.
Причината за смъртта на Р.М. Д. е тежката съчетана травма.
Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Установените травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична енергия и могат да се получат при пътно- транспортно произшествие.
Съгласно заключение на автотехническа експертиза, автомобил марка „П.“,
модел „П.“, с ДК № ********, непосредствено преди настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 29.11.2012г. е бил технически изправен.
По делото е изготвена комплексна медико-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира, съгласно чието заключение мястото на удара между лек автомобил
„П.“ и пострадалия пешеходец по широчина на платното за движение на бул. „Н.М.“
е на около един метър вляво от двойната непрекъсната линия, разделяща двете
платна за посоката на движение на процесния автомобил, в зоната на неговата
пътна лента и по дължина на платното за движение в зоната срещу № 122.
Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди настъпването на
удара с пешеходеца, е била около 45 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил
„П.“ непосредствено преди настъпването на пътно-транспортното произшествие, е
била около 40 км/ч.
Посоката на движение на пострадалия пешеходец непосредствено преди настъпването
на процесното пътно-транспортно произшествие, е била отдясно на ляво за
посоката на движение на процесния автомобил, пресичайки платното за движение.
Скоростта на движение на пострадалия пешеходец непосредствено преди
настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, би могла да бъде:
за спокоен ход - 4,8 км/ч,
за бърз ход - 6,0 км/ч.
и за спокойно бягане - 8,6
км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил „П."
за определената му скорост на движение 40,0 км/ч е около 36 метра. Пострадалият
пешеходец е имал възможност да забележи фаровете на приближаващия го автомобил
от достатъчно разстояние и е имал възможността да предотврати настъпването на
пътно-транспортното произшествие, като не предприема пресичането на платното за
движение в този момент. Водачът на процесния автомобил, движещ се със скорост
на движение 40-45 км/ч,
не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходаца при
спокоен, бърз ход и спокойно бягане на пешеходеца и с това да предотврати
настъпването на пътно-транспортно произшествие. Скоростта, с която ако се беше
движел процесния автомобил преди настъпването на пътно-транспортното
произшествие, при която нямаше да настъпи удар с пешеходаце е: за спокоен ход
на пешеходеца - 33,95
км/ч, за бърз ход - 28,54 км/ч и за спокойно
бягане - 21,36 км/ч.
От техническа гледна точка, причина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие е субективното действие на пешеходеца Р.М. Д., който е предприел
пресичане на платното за движение в момент, в който по него се е движел
процесният автомобил, като е навлязъл в опасната му зона. Първоначалния контакт
на пешеходеца с автомобила е осъществен със страничната повърхност на левия
долен крайник - подбедрица, при което са се получили установените по външно-страничната
й повърхност травматични увреждания, както и тези по вътрешно страничната
повърхност на дясната подбедрица. Последвало е качване на пострадалия върху
автомобила, при което от удара в зоната над левия фар се е получило счупването
на шийката на лявата бедрена кост. От удара на тялото и главата в предното стъкло
се е получила установената съчетана травма с кръвонасядане на лявата половина
на главата и лявата ушна мида, подлежащото счупване на лявата слепоочна кост и
основата на черепа, както и травматичните увреждания на главния мозък, травмата
в ляватата половина на гръдния кош с контузия на белите дробове и счупване на
лявата ключица, както и ретроперитонеалния кръвоизлив и кръвонасядането на
мастните капсули на двата бъбрека. Последвало е отхвърляне на тялото наляво и
назад.
В разпита си пред съда вещите лица, изготвили комплексната
медико-автотехническа експертиза, уточняват, че определянето на мястото на
удара е много неточно, предвид липсата на точни измервания. Мястото се
определяло в случая само на база свидетелски показания, които били субективни. В
конкретния случай автомобилът е ударил пешеходеца с лява част, почти странично
в зоната на преден ляв фар. Ударът в конкретния случай е наполовина страничен,
поради което със съществуващите методики скоростта на автомобила може да се
определи ориентировъчно, но не и по категоричен начин /ако се изхожда от
отскачането на тялото/. По тази причина всички методи за изчисляване на
скоростта на автомобила биха могли дадат грешки, тай като ударът не е чисто
челен. В случая няма друг метод, който да даде по-точни данни за скоростта на
автомобила. Фактът, че обувките са изпаднали от пешеходеца, сам по себе си не е
от естество да определи скоростта на автомобила, тъй като във всеки случай това
зависи от закрепването на обувките към крака на пешеходеца. Принципно, според
експерта, би могло по разстоянието на отхвърляне на обувката да се изчисли скоростта
на движение, но за целта е необходимо да се знае точното мястото на удара и
мястото, където е паднала обувката, каквито данни в случая няма. Разположението
на обувките в случая е установено от свидетелите не веднага, след настъпване на
удара, а по-късно. Не може да се установи доколко мястото на тези обувки е
отговаряло на действителността /първоначалното им падане/. От техническа гледна
точка скоростта на пешеходеца в момента на удара не може да се установи. Пешеходецът
е ударен странично, неговото тяло се е завъртяло наляво спрямо автомобила, от
тук се получават и други белези по автомобила, които са различни от това,
когато автомобилът удря челно пешеходеца. Ако пешеходецът е ударен от
автомобила със средната му част и пешеходецът се движи бягайки, т. е. по-бързо,
почти във всички случаи се получава мястото на удара в предната част на капака
да е по-напред спрямо движението на пешеходеца, отколкото се получава след това
мястото на удара в стъклото от главата му. Това се дължи от инерцията на по-бързо
движещ се човек. В конкретния случай пешеходецът е ударен с ляв габарит в
зоната на ляв фар. При такъв удар ударът спрямо пешеходеца в долните крайници е
по-нисък от центъра му на тежестта. Получава се изхвърляне краката на
пешеходеца на ляво от автомобила, което води до завъртане на пешеходеца около
центъра му на тежестта, която е по-висока от предния капак на автомобила. Това
завъртане на краката на ляво от автомобила води на завъртане на главата на
пешеходеца в обратната посока на краката. Цялото завъртане се получава около
точката на центъра на тежестта на пешеходеца. При това завъртане краката отиват
на ляво на автомобила, главата се връща назад и тази права линия, която е
начертана може да се получи при бягащ човек въпреки, че е перпендикулярна, а не
наклонена. В конкретния случай е имало завъртане на тялото на пешеходеца около
масовия център, като краката са отишли в ляво от автомобила, а горната част над
масовия център е отишла към автомобила. В този случай пешеходецът е останал в
ляво от автомобила и е минал през лявото огледало за странично виждане и го е
счупил. Вещото лице уточнява, че тези наблюдения има и от други случаи, по
които е работило.
Установени са травматични увреждания в ляво, задно странично на главата,
ухо и слепоочна област, лява странична част към задна на гръдния кош и долни
крайници ляво странично задно. Напълно е възможно да се получи при този
механизъм, тъй като при аутопсията е установено кръвонасядане на предната
коремна стена на нивото на хълбоците. Установяването на мекотъканни травматични
увреждания на двете подбедрици в ляво, странично задно, дясно, вътрешно
странично и предно, без счупване на костите на подбедриците сочи, че към
момента на удара пострадалият е бил в крачка, без изразен опорен крак, което е
в полза на бързо ходене. Ако беше със спокоен ход или бавен ход при опорен крак
в момента на удара опорният крак щеше да се счупи в областта на първоначалния
контакт на подбедрицата с предно-долната част на автомобила. Позицията на
тялото е била ляво, странично, леко задно.
Не може да се определи пешеходецът дали е преминавал перпендикулярно на
пътя или не. Пешеходецът може да е преминал пътя близко до 90 градуса, с лек
наклон, което няма да даде отражение за изводите на експертизата.
Преобладаващият удар е в ляво, ако пешеходецът не се е завъртял в момента на
удара по някакъв начин. Възможно е да се е завъртял, след настъпване на удара.
Той през цялото време е бил обърнат към автомобила в ляво, а оста е успоредна
на платното за движение, хоризонтална ос и е в посока на движението на
автомобила. Ако се движи пешеходецът косо, пешеходецът ще измине теоретично
по-голямо разстояние. Но за да бъде съществено, ъгъла трябва да бъде около 45
градуса спрямо осевата линия на пътя. В конкретния случай леко отзад получените
травми ще доведе до не по- малко от 80 градуса движение спрямо осевата линия,
което в извода на експертизата няма да доведе до съществена разлика.
Независимо от това коя повърхност от тялото е контактувала, може да се
получат счупване на подбедриците, което зависи от това дали крака е опорен или
не. При наличие на мекотъканни увреждания и от характера на счупване на самите
кости може да се определи дали удара е отзад и в страни. Костите могат да се
счупят, както при заден удар, така и при страничен, в зависимост от това дали
крака е бил опорен, дали цялата тежест на тялото е била върху този крак към
момента на удара.
Вещите лица обясняват още, че са определили мястото на удара въз основа на
свидетелски показания от мястото, където се е установил автомобила, след като е
настъпил удара. От това място е било взето разстоянието до автомобилите, които
са били в дясно на процесния автомобил, които са се движили с ниска скорост, а
в момента може да са били спрели и разстоянието на видимост е определено въз
основа на излизането на пешеходеца измежду тези автомобили до мястото на удара.
По тези данни е определено на какво разстояние се е движил пешеходеца във
видимата зона на водача. Има значение пешеходецът на какво разстояние се движи
пред автомобила, което ограничава видимостта на водача. В случая има колона от
автомобили. Автомобилът, който закрива видимостта на процесния водач е един
/съдът не можа да установи какъв е бил той/. Ако пешеходецът пресича зад него,
тогава друг автомобил ще закрива видимостта на водача. Винаги пешеходецът
преминава пред автомобила, който ограничава видимостта на водача. В конкретния
случай има данни, че автомобилите са се движили много бавно. Това се
потвърждава от факта, че пешеходецът е минал между тях. Той е нямало да може да
мине между тях, ако те са се движили с повече от 10 км/ч. Така движещите се
автомобили, дистанцията между тях е малка, от порядъка на 3, 4 метра, което няма да
позволи на пешеходеца да премине на много голямо разстояние пред автомобила,
който е ограничавал видимостта, най-много на 2,3 метра е можел да
премине пред автомобила, което означава, че видимостта става по-малка и в по-късен
период водачът е видял наличието на пешеходеца пред автомобила.
От назначената в хода на съдебното следствие допълнителна СМЕ се
установява, че пострадалият пешеходец не е бил употребил алкохол.
Съгласно заключението на приетата съдебно-психологична експертиза, свид. М.Й.
не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично
заведение. Има добри мисловни и паметови възможности и адекватно на възрастта
образование. Няма когнитивни нарушения, има начеващи аналитични възможности. Не
се открива интелектуален дефицит, който да е пречка за правилна фактическа
ориентация и адекватно на нея отреагиране. Същата е психично здрава и адекватно
за възрастта си психично развита. По време на инкриминираното деяние е могла да
се ориентира правилно във фактическата обстановка и може да дава адекватни
показания по обстоятелства и факти от съществено значение за дознанието.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда като безспорна фактическа обстановка се
установи от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и
способи за доказване, а именно: показанията на свидетелите М.Д., Й.Д., М.Й.
/пред друг състав на съда/, И.И., Д.М., Х.П., констативен протокол за ПТП /л. 2
от досъдебното производство/, протокол за оглед на местопроизшествие /л. 4-8 от
досъдебното производство/ с приложена към него скица и албум, удостоверение за
наследници /л.65, л.67, л.74 от досъдебното производство/, препис- извлечение
от акт за смърт /л.70 от досъдебното производство/, справка за съдимост на Д.Й.
/л.7б от досъдебното производство/, история на заболяване и епикриза /приложени
в хода на съдебното следствие по настоящото НОХД/, заключенията на
съдебномедицинска експертиза на труп № 99/2012г. /л.31- 35 от досъдебното
производство/, съдебно психологична експертиза /л.40- 44 от досъдебното
производство/, автотехническа експертиза /л.47- 50 от досъдебното
производство/, заключение на комплексна медико-автотехническа експертиза /л.52-
61 от досъдебното производство/, допълнителна СМЕ, назначена в хода на
съдебното производство.
Показанията на разпитаните свидетели този съд възприе и кредитира, като
прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с
останалите, събрани по делото писмени доказателства, и са относими към предмета
на доказване в настоящото производство. Всеки един свидетели разказва за
възприетото пътно-транспортно произшествие, съобразно своите възприятия и
местоположение. Налице са несъответствия досежно несъществени обстоятелства,
които обаче изцяло могат да бъдат отдадени на изминалия период от време и
особената ситуация, в която са били попаднали свидетелите.
Така например, св. М. Й. твърди, че осветление на булеварда не е имало,
докато св. Хр. П. е категоричен, че то е било включено. Тук съдът даде вяра на
заявеното от П., доколкото свидетелят е по-категоричен, а и за св. Й.
ситуацията със сигурност е била по-стресираща.
Известни разминавания се констатираха и досежно това какво е било
състоянието на надлеза над булеварда. Със сигурност обаче може да се приеме, че
състоянието му е било далеч от желаното, но въпреки това е било възможно
пешеходци да преминават по надлеза, като недостатъците по него не са били явно
видими от преминаващите под него автомобили /в този смисъл показанията на св. И./.
Между гласните доказателства не се откриват други съществени противоречия
по смисъла на чл. 305, ал. 3 от НПК, които да налагат отделното им обсъждане от
съда.
Важно е само да се отбележи, че по-голямата част от свидетелите не са
очевидци, а единственият свидетел очевидец е дъщерята на самия подсъдим – св.
М. Й., която към момента на ПТП е била малолетна. Въпреки, че е с установена
свидетелска годност, Й. не може в детайли да опише станалото ПТП, което е лесно
обяснимо, с оглед на травмиращия ефект, който произшествието е имало върху
детската психика.
Съдът
прецени, че следва да кредитира изцяло заключението на приетата комплексна
медико-автотехническа експертиза. С оглед оскъдността на доказателствата /липса
на свидетели-очевидци, липса на конкретни обстоятелства в огледния протокол/,
вещите лица са дали отговор на поставените им задачи, изхождайки от различните
възможни варианти. Отговорите на поставените задачи са обосновани. В съдебно
заседание вещите лица аргументирано защитават в цялост експертното заключение.
Поради това съдът прие, че не съществуват съмнения относно правилността на
изготвеното на ДП експертно заключение, поради което и счете, че не са налице
предпоставки за назначаване на повторна комплексна експертиза. Тук следва
изрично отново да се подчертае, че не съществуват обективни данни за начинът на
придвижване на пострадалия пешеходец – с каква скорост и под какъв ъгъл.
Оскъдни са и данните за движението на самия подсъдим. Както посочва в.л. А.,
ударът в конкретния случай е наполовина страничен, поради което със
съществуващите методики скоростта на автомобила може да се определи
ориентировъчно, но не и по категоричен начин. Липсват свидетели очевидци, които
да установят начина на придвижване на пешеходеца. При извършения оглед не са
установени, фиксирани и описани конкретни следи, белези и др., които да дават
възможност за по-прецизно установяване на фактологията от вещите лица.
Настоящата
инстанция не използва и не постави в основата на постановената присъда
заключенията на допълнителните експертизи, назначени от предходния съдебен
състав на СГС и от въззивния съд – САС. Видно е от тях обаче, че те не се
различават съществено от кредитираното от настоящата инстанция експертно
заключение, което е още един аргумент за липса на необходимост от допълнителна
/повторна/ експертиза.
Бяха
кредитирани и останалите експертни заключения, които не се оспорват от
страните, а и съдът служебно не намери основания да ги подлага на съмнение.
Събраните по досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните
по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен в
предмета на доказване по делото /чл. 102 НПК/.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се доказа, че подсъдимият
е осъществил състава на престъпление по чл. 343а, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1,
б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на 29.11.2012 г., около 18,15
часа, на бул. „Н.М.“, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „П.“, модел „П.“, с ДК № ********, с посока на движение от ул.
„Д.“ към ул. „Ж.“, в района срещу № 122, нарушил на правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/:
"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат към всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Р.М.
Д., като деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване
помощ на пострадалия - транспортирал пострадалия до болнично заведение - МБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, за оказване на медицинска помощ/.
Установи се от обективна страна, че подсъдимият се е движил със скорост от 40-45 км/ч, като в резултат на
настъпилия удар между управлявания от него лек автомобил и пешеходеца Д. е
настъпила смъртта на последния.
За да е съставомерно деянието на подсъдимия Й., е необходимо той да е бил
длъжен и да е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат – смъртта
на пострадалия Д.. Съдът намира, че в процесния случай Й. не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди случайната поява на пострадалото лице на платното за
движение. Деянието на Й. е несъставомерно от субективна страна и съображенията на
съда за това по-конкретно са следните:
От приетата по делото комплексна автотехническа експертиза, изготвена на
досъдебното производство, се установи, че за подсъдимия Й. ударът с тялото на
пострадалия Р. Д. е бил непредотвратим от техническа гледна точка.
СГС приема, че подсъдимият не се е поставил сам в положение да не може да
предотврати удара. По категоричен начин се доказа, че пострадалият е изскочил
внезапно на платното за движение, между бавно движещата се отдясно колона с
автомобили, като това е станало на непозволено за пресичане място. На мястото
на удара не е имало обозначена пешеходна пътека или знаци, указващи специфичен
начин на движение или опасност от пресичащи пешеходци /такива не са
констатирани при извършения оглед/. Напротив, в близост до мястото на ПТП се е
намирал надлез, при което е било нормално и логично преминаващите под надлеза
водачи да считат и уверено да очакват, че пешеходците ще предпочетат пресичане
по надлеза, вместо по пътното платно. При това положение, появата на пешеходеца
Д. на платното за движение е била повече от внезапна и неочаквана за водача Й..
Адресати на ЗДвП са не само водачите на ППС, но и пешеходците, които нямат
право да пресичат платното за движение на необозначено за тази цел място
/особено при наличие в близост на надлез/.
Съдът приема, че при това конкретно състояние на пътната обстановка не е
имало как подсъдимият Й. да съобрази поведението си като участник в движението
с неправомерното поведение на пешеходеца Р. Д..
Невъзможността на Й. да предвиди настъпването на общественоопасните
последици на деянието е свързана освен с поведението на пострадалото лице, също
и с наличието на колона от автомобили в дясната лента на платното за движение. Макар
и да не може да се установи какви като вид и габарити автомобили са били в тази
колона, това е обективно обстоятелство, което в допълнителна степен е направило
поведението на пешеходеца още по-трудно предвидимо /доколкото същият е бил
възприет от подсъдимия в по-късен момент/, а последвалият удар – неизбежен.
Изложеното налага правният извод, че деянието
на подс. Й. не е извършено виновно, поради което не е престъпно. Налице е хипотезата
на чл. 15 НК. Посочената разпоредба може да намери приложение при всички пътни
обстановки, посочени в Закона за движение по пътищата и в Правилника за
неговото прилагане, ако са налице условия за това. От водачите се изисква да
намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност
за движението или когато е закономерно нейното появяване /чл. 20 ЗДвП/. Когато
водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е
изпълнил изискванията на Закона и Правилника и въпреки това са настъпили
общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност.
Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение, но не
е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици, както е в процесния случай, той не следва да носи
наказателна отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15
от НК /в този см. виж ТР № 28/28.11.1984 г. ОСНК на ВС/.
За да се очаква от водача да изпълни задълженията си по чл. 20 от ЗДвП, той
трябва да има субективната възможност да предвиди възникването на опасност за
движението. В настоящия случай подобна възможност и правно задължение не са
съществували за подсъдимия Й.. Съгласно кредитираното заключение на
комплексната медико-автотехническа експертиза, от техническа и професионална
гледна точка като причина за настъпване на процесното произшествие следва да се
приемат субективните действия на пешеходеца Р. Д., предприел нерегламентирано пресичане
на платното за движение и навлязъл в опасната зона на управлявания от
подсъдимия автомобил. Съгласно практиката на върховната съдебна инстанция в
страната, т. н. „опасна зона“ представлява най-малкото разстояние, на което
едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване на препятствие
/опасност/ по пътя. Деецът не може да носи отговорност, ако произшествието е
станало в рамките на опасната зона /в този смисъл Решение № 162/1973 г., ВС,
III н.о./. Ирелевантно при това положение е обстоятелството каква зона е била
осветена и имало ли е наслагване на светлини от фарове на различни автомобили.
Пречка за видимостта в случая е била дясно разположената колона от автомобили,
а не тъмнината и ограничената видимост на водача. Вещите лица по КМАТЕ са
категорични, че стоящите в дясната колона ППС са ограничавали видимостта на
подсъдимия, който не е имал възможност да възприеме своевременно пресичащия
пешеходец като опасност за движението, респ. да изпълни задълженията си по чл.
20 от ЗДвП.
В настоящия случай, с оглед
конкретните обстоятелства на пътната обстановка, според съда, подсъдимият не е
бил длъжен и не е могъл да предвиди внезапната поява на пешеходеца на пътя. Не
може със сигурност да се установи начинът на движение на самия пешеходец
/скорост и насоченост в градуси спрямо осевата линия/. Причините за тази
невъзможност бяха подробно разяснени от експертите при техния разпит в съдебно
заседание и бяха детайлно изложени по-горе в настоящите мотиви. При това
положение, всяка една осъдителна присъда неминуемо би почивала на предположение
относно начинът, по който се е придвижвал пешеходецът Р. Д.. На такова предположение
обаче НПК не позволява да почива осъдителната присъда.
Предвид всичко
гореизложено, съдът призна подсъдимия Й. за невиновен по повдигнатото му
обвинение и го оправда, на основание чл. 304 от НПК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото, направените
разноски остават в тежест на държавата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: