М О Т И В И
към
Присъда № 9/11.12.2019 г. по НЧХД № 265/2018 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав
С Тъжба вх. № 57820/08.11.2016 г. (л. 2 – л. 3 от
НЧХД № 7007/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив), подадена в Районен съд
– Пловдив и изпратена по подсъдност на Районен съд – Първомай в изпълнение на
Разпореждане от 09.11.2016 г. (л. 12 от НЧХД № 7007/2016 г. по описа на Районен
съд – Пловдив) по НЧХД № 7007/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Й.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, повдига срещу В.Г.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***,
обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс НК) за това,
че на 14.10.2016 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, й е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на горната устна вляво и
кръвонасядане по лигавицата на горната устна вляво, довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, и предявява срещу същия граждански
иск за осъждането му да й заплати обезщетение в размер на 1 500, 00 лева
на приченените й в резултат на деянието неимуществени вреди – болки и страдания.
В открито съдебно заседание:
Ø частният тъжител и граждански ищец и неговият
повереник адв. С.А.Г. поддържат както наказателната, така и гражданската
претенция, приета за съвместно процедиране в настоящия процес с протоколно
Определение от 19.06.2019 г., като с доводи за доказателствената им обзпеченост
последният пледира подсъдимият да бъде санкциониран при условията на чл. 78а от НК, като в негова тежест се възложат съдебноделоводните разноски на увреденото
лице;
Ø
назначеният
защитник на подсъдимия настоява за неговото оправдаване и за отхвърляне на
гражданския иск като неоснователен, по съображения че не се доказва извършен на
14.10.2016 г. престъпен акт, а за такъв от 15.10.2016 г., когато тъжителката е получила
процесното нараняване, липсва повдигнато частно обвинение;
Ø
подсъдимият отрича
вината си, не излага обяснения и моли за оневиняване.
Съдът, след като обсъди приобщените доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна
следното:
В.Г.Ф., с ЕГН: **********,
е роден на *** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, със средно
специално образование, разведен, неосъждан, неработещ, с постоянен адрес:***.
От брака си с
тъжителката, сключен на 30.12.1962 г. и прекратен с Решение № 83/06.04.2007 г.
по гр. дело № 68/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л. 6 от НЧХД №
7007/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив), влязло в законна сила на
29.05.2007 г., има син в лицето на свид. Р.В.Ф..
Поради продажбата в началото на 2016 г. на семейното
жилище на адрес: ***, което обитавала след развода, през месец май или юни 2016
г. тъжителката заживяла заедно със свид. Ф. в къщата му, находяща се в дворно
място на адрес: ***, където се
помещавал и стопанисваният от него автосалон.
Един-два пъти седмично подсъдимият,
който през последните повече от десет години пребивавал в гр. Хасково, посещавал
посочения имот, за да помага за поддръжката му, като по време на престоите си отсядал
в разположен в него на 50 метра от жилищната сграда фургон, състоящ се от две
стаи, коридор и санитарен възел, в който били оставени на съхранение вещи на бившата
му съпруга и покъщнина от отчуждения апартамент.
След скарването си със свид. Ф. в края на месец
юли или началото на месец август 2016 г. тъжителката се преместила временно в
дома на своята първа братовчедка свид. Н.Г.Х. ***, с която поддържала близки
отношения.
На 15.10.2016 г. (събота) пристигнала в имота на
сина си в гр. Първомай, за да организира транспортирането на свой багаж от там до
жилище в гр. Пловдив, което наскоро наела и в което възнамерявала да установи
местоживеенето си. Докато изчаквала ангажирания за целта товарен превоз, влязла
в гореспоменатия фургон, където между нея и подсъдимия възникнал спор за
притежанието на една прахосмукачка. По време на пререканието последният й нанесъл
юмручен удар в областта на устата, с което й причинил силна болка и разкъсване
на горната устна вляво, придружено от кръвотечение. Впоследствие двамата излези
от постройката и продължили да се препират. Свид. Ф., който междуременно се намирал на разстояние от около 80-100
метра от тях в другия край двора пред гаража, чул разпрата, приближил се и
видял окървавената уста на пострадалата. В отговор на въпроса, какво се е
случило, баща му обяснил, че бил удрян от нея и се отбранявал с ръце. Свид. Ф. незабавно
откарал с автомобил майка си, която около половин час след инцидента изглеждала
шокирана, в Център за спешна медицинска помощ – Пловдив, филиал
Първомай, помещаващ се в сградата на „МБАЛ – Първомай“ ЕООД на ул. „Княз Борис
І” в гр. Първомай, където в 14:32 часа била прегледана от фелдшера свид. Д.К.П..
Същата констатирала разкъсно-контузна рана в лявата част на горната устна на
пациентката, която била адекватна, контактна, разговаряла безпроблемно и
споделила, че травмата й е вследствие на удар при семеен скандал, и я насочила към Хирургичното
отделение на „МБАЛ – Първомай” ЕООД за консултация
със специалист, като междувременно документирала медицинското си
обслужване в Карта/фиш по образец (л. 53), регистрирана незабавно в
автоматизираната информационна система на спешния участък с пореден номер 53500.
В компанията на сина си тъжителката посетила
хирургичния кабинет на втория етаж,
където й била оказана медицинска помощ от свид. д-р Д.Ч.Ч., изпълняващ функции на лекар
ординатор в Хирургичното отделение на
„МБАЛ – Първомай” ЕООД в съботни и неделни дни, чрез почистване,
зашиване след местна упойка и превързване на раната с марля и ваксиниране против
тетанус. Така извършените
амбулаторни манипулации били отразени от дежурната медицинска сестра под № 118
на дата 15.10.2016 г. в журнал „TETATOX“ (л. 131 – л. 132 от НЧХД № 302/2016 г.) и под №
131 на 15.10.2016 г. в Амбулаторна книга на Хирургичното отделение (л. 129 – л.
130 от НЧХД № 302/2016 г.), започната на 18.09.2014 г., в графа 8 „Обективни
данни и резултат от изследванията“ от която било погрешно записано на латински език
местонахождението на обработеното нараняване на долната („inferior”) вместо на горната
устна („superior”).
Впоследствие пострадалата,
придружена от свид. Ф., се отправила към автокъщата му, откъдето с натоварения
с част от движимото й имущество бус се придвижила до гр. Пловдив. Към 18:00-18:30 часа, силно разстроена, плачеща и с
подпухнало лице, се върнала в жилището на свид. Х., на която с големи усилия разказала
за случилото се.
Видно от Съдебномедицинско
удостоверение № 1132/17.10.2016 г. (л. 7 от НЧХД № 7007/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив), издадено от д-р М.К.Б.,
на 17.10.2016 г. тъжителката била освидетелствана от него в Отделение по
съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив с находки на обработена
хирургически и зашита с 4 конеца разкъсно-контузна рана с неравни, охлузени и
кръвонаседнати ръбове и заоблени ъгли с дължина 1, 5 см по горната устна вляво
и кръвонасядане по лигавицата й вляво със синьо-виолетов цвят и размери 2/2 см,
като предварително съобщила на съдебния медик, че на 14.10.2016 г. около 12:30
часа в дома на сина си в гр. Първомай е била ударена от бившия си съпруг с
юмрук в лявата половина на устата.
След инцидента лявата й буза в областта на скулата
посиняла. Чувствала болки и се затруднявала да отваря устата си, в резултат на
което – да говори и да се храни, поради което консумирала течна храна и
приемала болкоуспокояващи. През първата една седмица непрекъснато ридаела,
коментирала случката, терзаела се и не желаела да излиза поради чувството си на
страх и срам. Постепенно се успокоила, отокът в областта на травмата спаднал, синините
изчезнали, а белегът, който останал на горната й устна след премахването на
конците десет дни след поставянето им постепенно избледнял и се заличил.
В рамките на месец се възстановила напълно, след
което се настанила в новата си квартира.
Дълго време след процесния
конфликт подсъдимият се въздържал от визити в дома на сина си, а при една от
срещите си с него заявил, че тогава бил налаган от бившата си съпруга с тръба
на прахосмукачка.
Сезиран с подадена от
нея чрез процесуален пълномощник на 07.11.2016 г. Молба вх. № 57530/07.11.2016
г. (л. 2 – л. 3 от гр. дело №
15012/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив), съдържаща идентични на
наведените в тъжбата фактически твърдения, Районен съд – Пловдив постановил
Решение № 1067/10.04.2017 г. по гр. дело № 15012/2016 г. (л. 48 от гр. дело №
15012/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив) за издаване на заповед за защита
на молителката срещу подсъдимия с мотиви, че на 14.10.2016 г. е осъществил
твърдения акт на домашно насилие. С Решение № 800/22.06.2017 г. на Окръжен съд
– Пловдив по в. гр. дело № 1217/2017 г. (л. 13 – л. 14 от в. гр. дело №
1217/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив) първоинстанционното произнасяне
било изменено единствено в частта досежно срока на наложените защитни мерки.
Според
експертното заключение на назначената съдебномедицинска експертиза (л. 55 – л.
57), което се поддържа от вещото лице в открито съдебно заседание и се
възприема като пълно, обективно и компетентно изготвено, пострадалата е получила
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане в лявата половина на горната устна на
устата с медико-биологична характеристика на разстройство на здравето извън хипотезите
на чл. 128 и чл. 129 от НК по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет,
включително и по твърдения от нея начин. Експертът изключва като възможна версията,
лансирана в Обяснение вх. № 8592/12.12.2016 г. (л. 11 от НЧХД № 302/2016 г. по
описа на Районен съд – Пловдив), постъпило от подсъдимия в срока по чл. 253,
ал. 3 от НПК (отм.) при първоначалното разглеждане на делото – самонараняване с
дръжка на прахосмукачка, рикуширала в главата му.
Експертът
навежда, че в причинна връзка с нараняването потърпевшата е изпитвала болка, която
първоначално е била с по-голям интензитет, а впоследствие е стихнала, както и
неприятни физически усещания, влошаващи качество й на живот за по-малко от 30
дни, без обаче да е била лишена от способността да дъвче твърда храна и да
говори. Възстановителният период е с обичайна продължителност от около две-три
седмици, върху която възрастта на увреденото лице не оказва голямо влияние, тъй
като се касае за увреда на меки тъкани.
Гореизложените фактически положения се приемат за
установени въз основа на кредитираните свидетелски показания, заключението на
съдебномедицинската експертиза (л. 55 – л. 57) и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: Карта/фиш №
53500/15.10.2016 г. (5442) за спешна медицинска помощ (л. 53), издадена от ЦСМП
– Пловдив, филиал Първомай; разпечатка от информационната система на ЦСМП –
Пловдив, филиал Първомай (л. 45 от НЧХД № 302/2016 г. по описа на Районен съд –
Първомай); Писмо изх. № 393/20.02.2018 г. и вх. № 1297/22.02.2018 г. на
Директора на ЦСМП – Пловдив (л. 117 от НЧХД № 302/2016 г. по описа на Районен
съд – Първомай); Писмо изх. № 205/29.03.2018 г. и вх. № 2248/30.03.2018 г. на
Управителя на „МБАЛ – Първомай” ЕООД (л. 128 от НЧХД № 302/2016 г. по описа на
Районен съд – Първомай); препис-извлечение от Амбулаторна книга (л. 129 – л.
130 от НЧХД № 302/2016 г. по описа на Районен съд – Първомай), започната на
18.09.2014 г., и от журнал TETATOX (л. 131 – л. 132 от НЧХД № 302/2016 г. по описа
на Районен съд – Първомай) на Хирургичното отделение при „МБАЛ – Първомай”
ЕООД; Съдебномедицинско удостоверение №
1132/17.10.2016 г. (л. 7 от НЧХД № 7007/2016 г. по описа на Районен съд
– Пловдив), издадено от д-р Марин Костадинов Балтов – Началник отделение по
съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД; Решение № 83/06.04.2007 г. по
гр. дело № 68/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л. 6 от НЧХД №
7007/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив); Молба вх. № 57530/07.11.2016 г. (л. 2 – л. 3 от гр. дело №
15012/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив); Решение № 1067/10.04.2017 г.
по гр. дело № 15012/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив (л. 48 от гр.
дело № 15012/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив); Решение №
800/22.06.2017 г. по в. гр. дело № 1217/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив (л. 13 – л. 14 от в. гр. дело № 1217/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив) и Справка рег. №
174/18.04.2019 г. за съдимост, издадена от „Бюро за съдимост“ при Районен съд –
Първомай (л. 14).
Като логични,
последователни и правдоподобни, кореспондиращи както помежду си, така и с
писмените доказателствени източници, възприятията на разпитаните свидетели се
ползват с доверието на съдебния състав, с изключение на тези на свид. Х.
относно датата на деянието – 14.10.2016 г., в частта за която показанията й
противоречат на ангажираните гласни и писмени доказателствени материали. С
неголяма увереност същата сочи, че процесното събитие е настъпило на 14.10.2016
г. (петък), свързвайки го с честването на християнския празник Петковден, който
съобразно Източноправославния
календар за 2016 г. действително се отбелязва на 14.10.2016 г., но същевременно
твърди, че денят е бил събота. От друга страна, в Карта/фиш № 53500/15.10.2016 г. (5442) за спешна медицинска помощ, издадена
от свид. П. ***, в информационната му система и в амбулаторните журнали на Хирургичното
отделение на „МБАЛ – Първомай” ЕООД се
съдържа еднопосочна информация, че датата, на която на пострадалата е оказана медицинска
помощ в двете лечебни заведения поради телесното й увреждане и която съвпада с
тази на причиняващото го поведение по разказа на свидетелите Х. и Ф., е
15.10.2016 г. (събота). Казаното изцяло се подкрепя и от заявеното от свид. Ч.,
че работните му смени в качеството на „лекар ординатор” в „МБАЛ – Първомай”
ЕООД през 2016 г. са протичали единствено през уикендите, както и със спомените
на свид. Ф., че случаят датира от събота или неделя. Необходимо е да се изтъкне,
че фактическите констатации на настоящия съд не са предопределени от тези в мотивите
на Решение № 1067/10.04.2017 г. по гр. дело № 15012/2016 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, изменено с Решение № 800/22.06.2017 г. по в. гр. дело №
1217/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, че на 14.10.2016 г. подсъдимият е упражнил
спрямо тъжителката физическо домашно насилие, съвпадащо по механизъм с посегателството
– предмет на частното наказателно преследване, защото като проява на спорна съдебна
администрация на гражданските правоотношения произнасянето на гражданския съд
по реда на Закона за защита от домашното насилие не поражда сила на пресъдено
нещо.
Не се цени с доказателствена стойност приложеното Медицинско
удостоверение № 197/02.12.2016 г. (л. 88 от НЧХД № 302/2016 г. по описа на
Районен съд – Първомай), издадено от д-р Д.Ч. – ординатор в Хиругично отделение
при „МБАЛ – Първомай” ЕООД, да послужи пред Районен съд – Първомай в уверение
на това, че е прегледал пострадалата и че й е извършена хирургична интервенция
в Хирургичното отделение на болницата на 16.10.2016 г. Макар по данни от Придружително
писмо изх. № 414/16.08.2019 г. и вх. № 5384/16.08.2019 г. на Управителя на „МБАЛ
– Първомай“ ЕООД (л. 76) екземпяр на документа да се съхранява в архива на
учреждението и издаването му да е отбелязано под № 197 във водения от него Регистър
на издадените удостоверения, извлечение от вписванията от № 146/07.09.2016 г.
до № 174/01.11.2016 г. от който (л. 78 – л. 79) също е представен, свид. Ч.
отрича авторството на удостоверителното изявление, което освен това, касателно
датата на медицинската консултация и манипулация, не намира опора сред останалата
доказателствена съвкупност.
Обсъдената фактическа обстановка обосновава
безсъмнен извод, че на 14.10.2016 г. подсъдимият не е осъществил обективните и
субективни признаци от състава на вмененото му престъпление и следва да бъде
оправдан, а насочената срещу него гражданска претенция – отхвърлена като
неоснователна. Доказателственият масив убеждава, че телесният интегритет на тъжителката
е бил засегнат на 15.10.2016 г., обвинение за което не е предявено с тъжбата
или възведено по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК.
За да удовлетвори
изискванията на НПК и да гарантира на привлеченото към наказателна отговорност
лице пълноценно реализиране на правото му на защита, обвинението, независимо
дали е държавно или частно, трябва да е формулирано в обвинителния акт или
частната тъжба чрез ясно, точно и пълно описание на обстоятелствата относно времето,
мястото и начина на извършване на престъплението. Именно в така зададените
рамки, съобразно чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът дължи с присъдата си отговор
на въпроса, извършено ли е деянието виновно от подсъдимия. Осъждането му при други
фактически параметри води до злепоставяне
на интереса му вината му да се преценява от гледище единствено на предявеното
му обвинение (в този смисъл Решение № 664/07.07.2006 г. на ВКС по н. д. №
102/2006 г., III н. о., и Решение № 13/13.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 1210/2017 г., III н. о.), освен ако то е
изменено при режима на чл. 287 от НПК.
Съгласно чл. 287,
ал. 6 от НПК частният тъжител може да повдигне
ново обвинение, когато на съдебното
следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената му част и не е
изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК – шестмесечен от деня, в който пострадалият е узнал за проявата или от който е получил
съобщение за спиране на процеса по чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.
В
Тълкувателно решение № 57/04.12.1984
г. по н. д. № 13/1984 г., ОСНК, е аргументирана тезата, че съществено изменение на обвинението е налице, когато разкритите при
съдебното дирене нови обстоятелства изменят фактическия състав на очертаното в
обвинителния акт (частната тъжба) деяние и сочат на основание за прилагане на
закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което
подсъдимият не се е защитавал.
Промяната
на датата на извършването му, която несъмнено е основен елемент от фактическата
му индивидуализация, попада в
приложното поле на чл. 287, ал. 6 от НПК (в този смисъл Решение № 13/13.06.2018
г. на ВКС по н. д. № 1210/2017 г., III н. о., и Решение № 25 от 13.05.2019 г. на ВКС по
н. д. № 52/2019 г., III н. о.) и предпоставя процесуална инициатива на частния тъжител, каквато в
конкретния случай не е своевременно проявена.
Вместо това повереникът
му е депозирал Молба вх. № 2577/18.04.2019 г. (л. 15) за допускане на поправка
на очевидна фактическа грешка в тъжбата относно датата на процесното деяние,
която да се чете „15.10.2016 г.“ вместо „14.10.2016 г.“. С протоколно
Определение от 19.06.2019 г. искането е
оставено без уважение по съображения, към които съдът се придържа.
Според указанията
в т. 3 от актуалното за правоприлагането Тълкувателно
решение № 34/03.08.1990 г.
по н. д. № 29/1990 г., ОСНК, доколкото по наказателните дела от частен характер
не протича предварително разследване и всички спорни въпроси, поставени по
почин на страните или служебно, подлежат на решаване в съдебното заседание, поправка
на тъжбата е допустима и след изтичане на преклузивния шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, но само ако се касае
за фактическа или техническа грешка. Като такава
се дефинира несъответствието между съдържанието на изявлението и външния му
израз. За разлика от корекцията й изменението на обстоятелствената част
на обвинението по смисъла на чл. 287, ал. 6 от НПК
всякога предполага изясняване на релевантните факти посредством процесуалната
дейност по събиране, проверка и оценка на доказателствените средства (в този
смисъл Решение № 25/13.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 52/2019 г., III н. о.). Диференциация между двете хипотези е изрично
проведена от законодателя с нормата на новоприетия чл. 248а от НПК и се
подчертава от Конституционния съд в Решение № 14/09.10.2018 г. по к. д. № 12/2017
г., както и от въззивния съд в отменителното му Решение № 283/22.11.2018 г. по
ВНЧХД № 1779/2018 г. (л. 16 – л. 18 от ВНЧХД № 1779/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив).
Молба вх. № 2577/18.04.2019 г. (л. 15) се явява
неоснователна не само защото е мотивирана с доводи,
които, почивайки на анализ на ангажираните, и то по НЧХД № 302/2016 г.
по описа на Районен съд – Първомай
доказателства, са относими към процесулното действие по чл. 287, ал. 6 от НПК, но
най-вече поради това, че сам по себе си текстът на тъжбата не прави очевидна и
дори не индикира волята на обвинителя да предаде на съд дееца за деяние от
15.10.2016 г., за да се разсъждава изобщо, че става дума за неточното й
обективиране. Тъкмо напротив, 14.10.2016 г. е датата, съобщена само два
дни след случилото се от пострадалата при освидетелстването й от съдебен медик
при УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив на 17.10.2016 г., както и в подадената
от нея около три седмици по-късно Молба
вх. № 57530/07.11.2016 г. за защита до Районен съд – Пловдив. За
объркване от естество на опущение не говорят и придружаващите тъжбата документи,
в които дата 15.10.2016 г. не се споменава.
Показателно е, че в хода на НЧХД № 302/2016 г. по
описа на Районен съд – Първомай едва след разпита на свид. Х. и постъпването на
данни за обслужването на тъжителката в ЦСМП – Първомай повереникът й е отправил
в открито съдебно заседание от 20.04.2017 г. искане за изменение на обвинението
в частта относно инкриминираната дата, което е отхвърлено и подновено в
заседанието от 08.05.2018 г., но вече с позоваване на Тълкувателно
решение № 34/03.08.1990 г.
по н. д. № 29/1990 г., ОСНК.
Така че не би могло да се заключи, че на
подсъдимия е била осигурена възможност да организира защитата си срещу
обвинение за провинение от 15.10.2016 г. още при първоначалното му предявяване,
а наказването му за такова без процедура по чл. 287, ал. 6 от НПК би накърнило
грубо процесуалните му права.
По предписанието на чл. 190, ал. 1 от НПК в тежест на частния тъжител следва да се
възложи възстановяването на сторените за сметка
на бюджета на съдебната власт разноски в общ размер на 196, 96 лева за
съдебномедицинските експертизи, изслушани при първоначалното и настоящото
разглеждане на делото.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата.
Председател на съдебния състав: (п)
(Съдия София Монева)
СМ/ВХ