Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/07.03.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание
на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора………..и
секретаря..……..разгледа докладваното от съдия Сандева к.адм.д. № 36/2019 год.
по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич срещу решение № 99/31.10.2018 г. по нахд
№ 73/2018 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е отменено НП № 08-000494/316
от 16.11.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, с
което на ЗП Т.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.414, ал.1 от КТ, е
наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №
РД-07-8/13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и
отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ. В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорват се
изводите на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени нарушения
при съставянето, предявяването и връчването на АУАН. Сочи се, че АУАН е
съставен след получена от нарушителя покана за това. Отбелязаната дата, под
която е положен подпис на свидетел, удостоверява отказът на нарушителя да му
бъде предявен и връчен препис от акта. Твърди се, че правото на защита на жалбоподателя
не е ограничено и той е наясно за какво нарушение е санкциониран. Иска се отмяна
на решението на КРС и постановяване на друго по същество, с което да бъде
потвърдено НП.
Ответникът по касационната жалба
оспорва нейната основателност в писмено становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Добрич в представено по делото писмено заключение по
чл.217, ал.4, изр. трето от АПК изразява становище за основателност на жалбата
по същество. Счита, че при съставянето, предявяването и връчването на акта са
допуснати процесуални нарушения, но те не са от категорията на съществените и
не са основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С процесното наказателно постановление Т.В. Тодоров е бил наказан за
това, че в качеството си на работодател и регистриран земеделски производител не
е предоставил за подпис трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ на работниците
Стелиян Радославов Бончев, Николай Стоянов Георгиев, Радка Йорданова Бойчева, Симеон
Йорданов Бойчев и Силвия Тихомирова Михайлова преди постъпването им работа. Поведението
на работодателя е квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №
РД-07-8 от 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и
отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ, което подлежи на
санкциониране по чл.414, ал.1 от КТ.
С оспореното решение районният
съд е отменил наказателното постановление по съображения, че са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето, предявяването и
връчването на АУАН, както и нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като в НП са описани
пет самостоятелни деяния, всичките осъществени с виновно бездействие –
непредоставянето за подпис на трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ на петима
работници преди постъпването им на работа на длъжността “сезонен работник,
земеделие”, а е наложено едно общо административно наказание, което е
недопустимо.
Така постановеното решение е правилно като краен правен
резултат, макар и не по всички изложени в него мотиви.
Не се споделят изводите на съда за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето, предявяването и връчването на АУАН,
защото дори и да са допуснати такива, то те не са съществени, тъй като не водят
до неистинност на отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства. Правилни и
обосновани са обаче изводите на районния съд, че НП е издадено в нарушение на
чл.18 от ЗАНН. В случая е безспорно установено, че наказаният не е изпълнил
задължението си по чл.3, ал.1 от Наредба № РД-07-8 от 13.07.2015г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по чл.114а, ал.1 от КТ да
предостави за подпис трудови договори по чл.114а, ал.1 от КТ на петима работници
преди постъпването им на работа. С оглед на описанието на фактическата
обстановка в АУАН и НП правилно районният съд е приел, че са налице пет
отделни, макар и идентични като начин на осъществяване, административни
нарушения за всеки един от работниците, посочени в НП, за които съобразно
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН наказващият орган е следвало да наложи пет
отделни административни наказания. Като е наложил едно административно
наказание за тези нарушения, наказващият орган е нарушил императивната разпоредба
на чл.18 от ЗАНН, както правилно е преценил и въззивният съд. Съгласно
посочената разпоредба, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Правилни са изводите на районния съд, че неспазването на
чл.18 от ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като е невъзможно да се прецени за кое от
описаните пет нарушения в АУАН и НП е наложено административното наказание.
Законосъобразно е становището на съда, че с това е нарушен основен принцип в
административнонаказателния процес – за законоустановеност на административните
нарушения и недопустимост на тяхното кумулиране, което опорочава цялото
производство и налага отмяната на НП поради това.
Предвид на гореизложеното настоящият състав на съда
счита, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99/31.10.2018
г. по нахд № 73/2018 г. по описа на Районен съд – Каварна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: