Решение по дело №12965/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261506
Дата: 3 декември 2020 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20195330112965
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261506                                    Година 03.12.2020                            Град  ПЛОВДИВ

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                             ХIII граждански състав      На пети ноември                                                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 12965 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …… седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ю… Д.Н., против С.И.Т. ЕГН ********** *** /../, ап…, чрез … Н.П.Р., със съдебен адрес:***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:

1.            главница в размер на 214,24 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г.

2.            обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. - 31.03.2019 г. в размер на 34,30 лв.

3.            законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.04.2019 г.) до пълното изплащане на задължението, както и

4.            направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 75 лв.

5.            деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК

С исковата си молба ищеца твърди, че „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П

Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ЩКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът С.И.Т., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П…. бул. Ц...Ш..." № , ет. , ап…., има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на забавата.

Твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие, ищцовото дружество е доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия - „Техем Сървисис" ЕООД, е разпределил за имота на ответника топлинна, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 248,54 лв., включваща главница в размер на 214,24 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. - 31.03.2019 г., в размер на 34,30 лв.

Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално разпоредбата на чл. 71 от Наредба № за топлоснабдяването (НТ), като доставеното в процесния имот количество топлинна енергия се отчита от служители на търговецът, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия, в началото и края на всеки отоплителен сезон, по показанията на монтираните в имота водомер за БГВ и апартаментен топломер.

Твърди, че за събиране на посочените по-горе суми, на , депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив, Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело № по описа на гр. състав. Със Заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирали ответника да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2019 г., както и сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв., по чл. 12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Твърди, че в определения от съда срок не е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал, съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищцовото дружество подало настоящата Искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ С.И.Т., чрез назначения му о.. п Н.Р., с отговора на исковата молба заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Твърди, че с настоящия отговор не оспорва Общите условия, приложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Същите влизали в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, стига същите да са обявени поне в един ежедневник, като за град Пловдив, това е направено във вестник „М” на г.

Заявява, че оспорва единствено обстоятелствата, наведени в исковата молба, за които не са представени надлежни доказателства, както следва:

1/ На първо място, оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ответникът С.Т. е собственик на недвижимия имот, находящ се в гр. П…. бул. “Ц...Ш...” № .., ет ап… както и че има качеството на потребител и клиент на топлинна енергия на «ЕВН България Топлофикация» ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. «Христо Г. Данов» № 34.

2/ На второ място, оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните, въз основа на което ищцовото дружество претендира заплащане на процесиите суми.

Спорни между страните в случая били фактите: намират ли се страните в договорни отношения по договор за продажба на топлинна енергия за адрес в гр. П бул. «Ц...Ш...» № , какви са задълженията на страните по този договор, изпълнявани ли са тези задължения от двете страни, ако е налице валидно сключен договор между тях (в настоящия случай налице ли е договор между дружеството и етажната собственост), дължи ли ответникът на ищеца суми за доставена и потребена топлинна енергия, предавана в общите части на етажната собственост за процесния период от време, както и размерът на претендираните суми. С исковата претенция не се посочват и доказателства в насока кой и кога е подал заявлението за включване на етажна собственост на бул. «Ц...Ш...» № .. гр. Пза топлоснабдяване и за ползването му, чий е подписа под този документ, на какво основание е даден абонатен номер на ответника или на цялата етажна собственост и какво е качеството на ответника-собственик на процесното жилище или на ползвател/обитател на същото.

3/ На трето място, дори да се приеме, че за процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение, липсвали доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия.

Представените от ищеца препис-извлечение от сметка за задължения за консумирана топлинна енергия в имота и справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност, представлявали частни свидетелстващи документи, изходящи от ищцовото дружество и удостоверяващи изгодни за него факти и като неподписани от ответника (или от уна етажната собственост) нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и не доказват по безсъмнен и безспорен начин удостовереното в тях. Във връзка с горното, изрично оспорвам представеното препис-извлечение от сметка и справка за доставена топлинна енергия, като считам, че посочените в тях суми не съответстват на реално дължимите.

4/ На четвърто място, оспорва правилността на начисляването и разпределянето на доставените в процесната абонатна станция количества топлинна от страна на топлинния счетоводител и конкретните параметри, използвани от последния за изчисляване на доставните количества топлинна енергия, съгласно „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост" - Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването.

5/ На пето място, оспорва обстоятелството, че дружеството „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление в гр. С…., район С, ул. „П Г П” № , има правомощия да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия, подавана от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

6/ На шесто място, оспорва годността и изправността на топломера в процесната абонатна станция. Считам, че същият не е одобрен тип средство за измерване и не е преминавал необходимите първоначална и последващи проверки съгласно изиксванията на Закона за измерванията. Доказателства относно изправността на топломера не са представени по делото.

С оглед изложеното, смята, че посочените суми са начислени неправомерно, отвтеникът не се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на закона и на ЗЕ, поради което не следвало да му се начисляват суми за сградна инсталация. В тежест на ищеца било да докаже, че ответникът е потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот - ап. № 4, намиращ се в сграда - етажна собственост, на процесния адрес, за периода от месец октомври 2016 г. до месец април 2018 г., наличието на валиден договор между него и ответника за продажба на топлинна енергия на посочения по-горе адрес за абонатен № че ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, че е доставил реално топлинна енергия на ответника през периода от месец октомври .. до месец април ., че ответникът е използвал същото количество топлинна енергия, че топломерите са били реално отчитани от служители на дружеството - ищец, и че същите са в изправност. Оспорва изцяло вземанията на ищцовото дружество като такива без правно основание, както и че неправилно са начислявани суми за дължима топлинна енергия без съответно да е ползвана тази услуга на ищцовото дружество. По делото следва да се установи дали вътрешната инсталация за парно отопление и за битовогореща вода в етажната собственост, в който се намира жилището на ответника, както и цялата инсталация на общите части на входа, не е изключена от системата на ищцовото дружество и като се установи това, тогава да се посочи дали ищеца има правно основание да привлича ответника при разпределението на сметките за общосградните разходи, както да начислява и разпределя суми за отопление за сградна инсталация. По делото не е доказано, че цитираният номер-обект на потребление се отнася точно за тази партида, къде и как са монтирани устройствата в етажната собственост, както и на чие се води потреблението на енергията, както и дали същите устройства са изправни и годни технически да отчитат изразходеното количество енергия. Оспорва отразените констатации в справка-отчет за доставена топлинна енергия по количества и стойност.

            От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, което е връчено при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.

           Видно от представеното по делото ч.г.д. № … по описа на … гр. състав на ПРС, се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца  претендирал от ответника сума в размер на 214,24 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия; 34,30 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 02.12.2016 г. - 31.03.2019 г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в общ размер от 75,00 лв.

            В предявеното исково производство ищецът е представил в заверени преписи от Препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия и Справка за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиентски номер  ……. с потребител С.И.Т..

            Представена е Декларация по чл.14 от ЗМДТ, от която се установява, че С.И.Т. ЕГН ********** е декларирал като единствен собственик и ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. П бул. Ц...Ш..." № , ет. …., ап…..

            От заключението на вещото лице В.Ш. по допуснатата съдебно-техническа ескпертиза се установява, че през процесния период …….. обслужваща жилищния блок на адрес: гр. П, бул. Ц...Ш..." № , ет. ап, е работила  като е подавала топлинна енергия само за отопление. Частта на АС за БГВ през периода била спряна.

            Установява се, че в процесния период … в обекта няма отоплителни тела, коита да са присъединени към топлопреносната мрежа в етажната собственост.

            Вещото лице е установило, че отопляемия обем е 139 куб.м., а през имота на ответника не преминава щранг лира.

            Установява се, че през процесния период в имота на ответника всички отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се начислява топлинна енергия за отопление.

            Вещото лице е установило, че за имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7, вр. с 6.5. от „Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, приложение към чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

            Количеството топлинна енергия разпределено  в имота на ответника  за периода 01.10.2016 г.-30.04.2018 г. е общо 2,34511 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ, като няма разлика между начисленото от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ЕВН България Топлофикация ЕАД.

            От заключението на … М.П.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.10.2016 г.-30.04.2018 г. по партидата на ответника не са издавани кредитни известия/т.нар. минусови изравнителни сметки/.

            Вещото лице е установило, че стойността на топлинната енергия посочена като потребена от ответника с клиентски номер … и ИТН 1.. на адрес: гр. П.. бул. Ц...Ш..." № , ет…., ап…, за процесния периода  е общо в размер на 214,24 лева преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК -01.04.2019 г., като няма разчетена сума за част или напълно от задълженията и оставащата неразплатена сума общо за периода към датата на подаване на заявлението и към датата на завеждане на исковата молба.

            Размерът на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за периода  01.10.2016 г. - 30.04.2018 г., за периода от падежа на всяко плащане от 02.12.2016 г. до 31.03.2019 г. вкл., дата преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 01.04.2019 г. е общо за периода 34,30 лева.

            Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си на носител на вещтно право на собственост по отоншение на горецитирания топлоснабден имот, ответникът е имал и качеството на клиент на топлинна енергия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия е бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли.

 Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия ––(публикувани и на сайта на дружеството: www.evn.faq) влизат в сила в тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД,  било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

 Установи се от заключението на … Ш., че имота не е бил топлофициран и няма мотритани  индивидуални разпределителни устройства.

В заключението си …Ш. изрично е записало, че  начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия, съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на топлинна енергия.

            С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява дължимост на сумите за топлинна енергия както са установени от заключението на вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се дължи съответно плащане.

            По делото е постъпила Молба от … на трето неучастващо по делото лице – топлинния счетоводител „Т…С…“ ЕООД, П..в, от която се установява, че в процесния имот  находящ се  в гр. П.. бул. Ц...Ш..." № .., ет. .. ап, е разпределена единствето топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост  и чрез нея се отоплят не само индивидуалните имоти, но и общите части на сградата, всички собственици следва да участват в разпределението на отдадените от нея топлинна енергия съразмерно на отопляемия обем на имотите.

            Лихвата за забава за същия период за периода от падежа на всяко плащане 02.12.2016 г. до 31.03.2019 г. вкл., е общо за периода 34,30 лева.

            Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани до размера установен от експертизата, а именно 214,24 лева главница и 34,30 лева лихва за забава, към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.04.2019 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.

            Следва да се признае за установено дължимостта на законна  лихва върху сумата 214,24 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.04.2019 г., по ч. гр. д. №4952/2019 г. на ПРС, до окончателното издължаване.

            По отношение на разноските:

            В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

            Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

            А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 885,00 лева, от които 75,00 лева за държавна такса, 360,00 лева за възнаграждение на на вещи лица, 300,00 лева за възнаграждение на особен представител и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

            С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на С.И.Т. ЕГН ********** *** …, ап…. чрез … Н.П.Р., със съдебен адрес:*** ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, има  вземане спрямо него в размер на: 214,24(двеста и четиринадесет лева и 24 ст.) лева главница и 34,30(тридесет и четири лева и 30 ст.) лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 214,24 лева за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., както и законна лихва върху главницата от 214,24 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.г.р. д. № … по описа на ПРС – 01.04.2019 г., до окончателното издължаване.

            ОСЪЖДА С.И.Т. ЕГН ********** *** .., ап….. Н.П.Р., със съдебен адрес:***, да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК … седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №…  по описа на ПРС.

            ОСЪЖДА С.И.Т. ЕГН ********** *** …, ап….. Н.П.Р., със съдебен адрес:***, да заплати на  ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК … седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 885,00(осемстотин осемдесет и пет)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.