Решение по дело №203/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20207200700203
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    

гр.Русе, 03.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 29 юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: ИНА РАЙЧЕВА

        Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

                        ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                       

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 203 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от Д.В.К. ***, чрез адв.Е.Н. ***, против Решение № 206 от 18.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1963/2019г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0001126 от 29.08.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе. С НП на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП, административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Релевира се и касационното основание  - допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Сочат се доводи за недоказаност на нарушението. Счита, че съдът е приел фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя доразвива доводите си, като излага и съображения за явна несправедливост на наказанието с оглед характеристичните данни за нарушителя.  

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

С Решение № 206 от 18.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е потвърдил НП № 38-0001126 от 29.08.2019г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, с което на Д.В.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева. Като основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП. Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на задължението  му по чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТ – като председател на комисия от технически специалисти във фирма „Данид 11“ ООД,  участващ в извършване на преглед за проверка на техническата изправност на ППС от категория М 1 марка ***** с рег.№ ******, собственост на „Селектид Трейд“ ЕООД като в Протокол № 19717594 от 12.07.2019г. не е въвел правилно данни за собственика на превозното средство, представено за преглед, а именно, вместо „Селектид Трейд“ ЕООД,  с булстат *********, е въвел фирма „Селектид Трейд“ ЕООД,  с булстат *********.

Нарушението било установено при извършена проверка на 29.07.2019г. от длъжностно лице към ОО „АА“ - Русе в контролно технически пункт на фирма „Данид – 11“ ООД, намиращ се в гр.Русе, ул.“Подсдам“ № 14.

Това деяние според актосъставителя нарушавало разпоредбите на чл. 43 ал. 1, т. 4, предл.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, което дало основание за съставяне на АУАН. Началник ОО „АА“ - Русе също приел, че е налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на административно-наказателната отговорност или за приложение на чл.28 от ЗАНН и издал процесното НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и направената в акта квалификация на нарушението, като го е подвел под санкционната разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т.1, предл. 1 ЗДвП.

Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

За да стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

         На следващо място, съдът счел, че деянието е  безспорно установено и доказано. Налице е нарушение на реда, въведен с Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, тъй като нарушителят, в качеството му на председател на комисия за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, не е въвел в Протокол № ********* от 12.07.2019г. за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с рег.№ В7885ВХ верни данни за собственика на превозното средство. От обективна страна грешното въвеждане на Булстата на собственика е на практика невъвеждане на данни за собственика, тъй като при такава грешка системата не разпознава никакви други данни за това лице и допуска извършване на преглед, независимо от липсата на предпоставки за това.  Въззивният съд е изложил и съображения относно приложението на чл.28 от ЗААН

Решението е неправилно.

Касационният състав не споделя доводите на районния съд за правилното приложение на материалния закон в процесното НП и по-конкретно за приложението на санкционната норма. Категорично от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 43 ал. 1 т. 4, предл. 3 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, която вменява задължение на председателя на комисията от технически лица да следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство, показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на техническия пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово одобряване и година на производство на бутилката, в този случай за позиция "лице, монтирало бутилката" се вписва номерът на свидетелството за регистрация. В тази връзка съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че нарушението е недоказано, тъй като нито актосъставителя, нито наказващият орган имали преки впечатления от начина, по който се е стигнало до тази грешка в ЕГН. Изложените доводи, че данните за собственика на автомобила всъщност не се въвеждат ръчно от председателя на комисията, а става чрез сканиране на свидетелството за регистрация на МПС и при това сканиране системата допускала грешки, са несъстоятелни. Законът вменява на председателя на комисията задължението да следи за качествено и пълнообемно провеждане на периодичните прегледи, като в това задължение е включено и въвеждането в протокола на съответните данни за собственика на превозното средство, които следва да се верни. По какъв начин ще стане това въвеждане е технически въпрос и е обстоятелство, което е ирелевантно за съставомерността на нарушението. Неотносими към предмета на доказване са и фактите дали системата е допуснала да бъде продължен техническия преглед, дори и след въвеждането на грешните данни за собственика на превозното средство. Нарушението на разпоредбата на чл. 43 ал. 1 т. 4, предл. 3 от Наредбата е на формално извършване и изпълнителното деяние се изразява в бездействие, в случая невъвеждане на правилните данни за собственика на МПС. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че неправилно с цитираната Наредба № Н-32/16.12.2011г. се вменявали на техническите служби, извършващи годишен технически преглед на МПС да действат като органи по събиране на местен данък. В случая с посочената разпоредба от Наредбата е вменено задължение за въвеждане на определени данни, а не за администриране и събиране на местен данък.

При така изяснената фактическа обстановка и правилно приложение на материалната норма, която е нарушена, АНО неправилно е приложил съответната санкционна норма – тази по чл. 178а ал. 7 т. 1, предл. 1 ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1 500 лв. за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. От съдържанието на последната разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които председателят на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е. никъде не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1". Поради това и неправилно жалбоподателя е санкциониран на основание посочената норма.

АНО неправилно е приложил съответната санкционна норма – тази по чл.178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 1500 лв. за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. От съдържанието на последната разпоредба се установява, че тя касае случаите, в които председателят на комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на изискванията, определени с Наредбата. В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е. никъде не се твърди председателят на комисията да е "допуснал извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1". Поради това и неправилно жалбоподателят е санкциониран на основание посочената норма.

Доколкото констатираното нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС не се подвежда под нито един от съставите в санкционната норма на чл.178а, ал. 1-9 и 11, приложима в настоящия случай е нормата на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, според която за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба или с имуществена санкция в размер 500 лв.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, а наказателно постановление № 38-0001126 от 29.08.2018г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе да се измени, като за извършеното от Д.В.К. нарушение бъде наложено наказание глоба в размер 500лв. на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото жалбоподателят от издаване на АУАН до настоящия момент е организирал защитата си само срещу нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, с изменение на НП неговото право на защита не е нарушено, тъй като фактите и квалификацията им не търпят промяна; наказанието остава същото по вид, променя се единствено размерът му, но в по-благоприятна за наказаното лице посока.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. ІІ-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 206 от 18.02.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1963/2019г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление наказателно постановление № 38-0001126 от 29.08.2018г. на Началник ОО „АА“, гр.Русе, при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на Д.В.К., за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4, предл. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева само в частта за наложеното наказание, като за същото нарушение, на основание чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП, му определя административно наказание „глоба“ в размер 500 лв.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                           2.