РЕШЕНИЕ
№150/6.12.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното НАХД
№ 183/2019 г. по описа на РС
Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Свинекомплекс Брестак“ АД,
ЕИК *********, представлявано от П. И. М.против Наказателно постановление № ЗЖ-23/30.05.2018
г., издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с което за нарушение на чл. 26 ал. 6
от Закона за фуражите /ЗФ/ вр. §3 от Раздел „Производство“ от Приложение II към Регламент (ЕО) 183/2005 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 12.01.2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на
фуражите, на основание чл. 75а ал. 2 вр. ал. 1 пр. 1 от ЗФ на въззивника е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 10 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното
постановление, като счита същото за незаконосъобразно и необосновано. Твърди,
че не е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение, както и че
същото е необосновано, тъй като административно – наказващия орган не е изложил
мотиви защо приема, че нарушението е допуснато. В с.з. въззивникът редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и искането за отмяна на процесното наказателно постановление.
В хода на съдебните прения и в представени писмени бележки доразвива подробно
доводите си за процесуална и материално – правна незаконосъобразност на
обжалвания акт, както и относно неговата необоснованост. Алтернативно моли съда
в случай, че приеме, че нарушението е извършено, да приеме, че в случая е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е маловажно.
Въззиваемата страна – ОДБХ – Варна, редовно призовани,
се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата
като неоснователна, счита извършеното нарушение за доказано, а издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде потвърдено изцяло. В представени писмени бележки излага подробни аргументи
в подкрепа на становището си.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призована, не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въззивникът
„Свинекомплекс
Брестак“АД е
одобрен производител на медикаментозни фуражи за собствено животновъдно
стопанство и за пазара. На 19.01.2018 г. била извършена планова проверка от служители
на ОДБХ - Варна, в хода на която били иззети проби за целите на официалния
контрол за наличие на остатъчно количество медикаментозна субстанция като
кръстосано замърсяване в нецелеви фураж, който е произведен след почистване на
технологична линия и предишно производство на медикаментозен фураж. Пробата
била взета от пълноценен комбиниран фураж за бременни свине с произведено
количество 11 000 кг., за което бил съставен протокол №02/19.01.2018 г. Пробата
била изпратена за анализ в акредитирана лаборатория в Германия, където е
анализирана за съдържание на хлортетрациклин в нецелеви фураж, като кръстосано
замърсяване след производството на медикаментозен фураж с активна съставка
хлортетрациклин. При лабораторния анализ било установено, че в пълноценния
комбиниран фураж за бременни свине се съдържа активно вещество хлортетрациклин
в количество от 0, 93 мг.кг. По искане на оператора бил извършен анализ на
арбитражна проба в акредитирана лаборатория в Белгия , при изследването на
която се установило активно вещество хлортетрациклин в количество от 3, 809
мг.кг. Пълноценния комбиниран фураж за бременни свине бил предназначен за
изхранване на животни, в чийто комбиниран фураж не трябвало да се съдържа
хлортетрациклин. С оглед на това контролните органи приели, че въззивникът е
допуснал административно нарушение, поради което на 11.04.2018 г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ на дружеството, в който
нарушението било квалифицирано като нарушение на чл. 26 ал.6 от ЗФ вр. §3 от Раздел „Производство“ от
Приложение II
ъм Регламент (ЕО) 183/2005 г. Акта
бил подписан без възражения и връчен на Изпълнителния директор на дружеството –
П. М.. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което административно –
наказващия орган възприел изцяло фактическите констатации и правната
квалификация на нарушението, отразени в акта и наложил на нарушителя
предвидената в чл.75а ал.2 от Закона за фуражите санкция в минимален размер.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към
административно – наказателната
преписка. Същите са безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност
не налагат различни фактически изводи. Гореописаните факти не се оспорват и от
въззивника, като той оспорва единствено получените лабораторни резултати с
твърдението, че пробата би могла да бъде замърсена, което е видно от коренно
различните резултати отчетени от двете лаборатории. Едно такова твърдение няма
как да бъде споделено доколкото данни за това се съдържат единствено в
показанията на разпитаната по искане на въззивника свид. В.М.. Още повече, че
вещото лице в своето заключение сочи, че разликата в лабораторните резултати би
могла да се дължи и на недобро смесване на фуража от оператора така, че той да
е с еднаква консистенция.
Съдът,
предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на подадената
жалба:
Жалбата е подадена по пощата на
07.06.2018 г. от надлежно упълномощен процесуален представител на дружеството -
въззивник в законоустановения срок /НП връчено на 04.06.2018 г./, поради което
е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на
административно наказващия орган:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен по смисъла на чл. 78 ал. 2 от ЗФ, а АУАН е съставен от компетентно
по смисъла на чл. 78 ал. 1 от същия закон длъжностно лице – упълномощено с това
правомощие от Изпълнителния директор на БАБХ със Заповед №РД 11-255/09.02.2018
г. /т. 3.3.1 от приетата и приобщена по реда на чл. 283 от НПК Заповед/.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че при съставянето както на акта за установяване на административно
нарушение, така и на издаденото въз основа на същия наказателно постановление,
са допуснати идентични нарушения на изискванията по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, доколкото и в двата документа е налице
идентично непълно описание на нарушението, което не съответства на посочените
като нарушени правни норми.
Констатациите в АУАН,
възпроизведени буквално и в атакуваното наказателното постановление не
отговарят на горецитираните изисквания на императивните разпоредби от ЗАНН и не
внасят никаква конкретика и яснота относно санкционираното нарушение. От
съдържанието както на АУАН, така и на НП не става ясно какви именно мерки
/технически или организационни/ не е предприел оператора, за да се избегнат или минимизират всяко
кръстосано замърсяване или грешки. Нормата на чл. 26
ал. 6 от ЗФ е бланкетна и следва да бъде изпълнена с конкретно съдържание -
цитиране на законоустановено изискване и специалния текст, който го въвежда. Разпоредбата
на §3 от раздел „Поизводство“ от Приложение II
на Регламент (ЕО) № 183/2005 също е
абстрактна и най – общо вменява задължение на операторите във фуражния сектор
да предприемат технически или организационни мерки, за да се избегнат
или минимизират всяко кръстосано замърсяване или грешки.
От
изложените в АУАН и наказателното постановление факти не става ясно по какъв именно
начин операторът е следвало да обезпечи производството на нецелеви фураж, така,
че да не допусне или минимализира кръстосано замърсяване, респ. какви точно мерки не е предприело дружеството в тази връзка. В цялото
наказателно постановление, а и в АУАН липсва фактическо твърдение за това, че
въззивникът не е предприел необходимите технически или организационни мерки, за да избегне
кръстосано замърсяване на нецеливия фураж, като вместо това е описано
произведен на 19.01.2018 г. пълноценен комбиниран фураж за бременни свине в
количество 11 000 кг. с лабораторно доказано наличие на хлортетрациклин в
него като кръстосано замърсяване след производство на медикаментозен фураж с
активна съставка хлортетрациклин. При това описание на нарушението липсва
съответствие между фактическото описание на нарушението и посочените като
нарушени правни норми. Както е известно законосъобразното издаване на наказателното
постановление изисква пълно съответствие между фактическото описание и
нарушената правна норма, така щото нарушителят да може да разбере ясно какво
точно административно нарушение му се вменява, за да може да ангажира защитата
си по него. В настоящия случай това изискване не е спазено. Би следвало както в АУАН, така и в НП да се посочат конкретни мерки от
технически или организационен характер, които да са довели до констатираното
при проверката кръстосано замърсяване. Така описаното нарушение в двата акта по – скоро съответства на
разпоредбата на чл. 4 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 11.03.2014 г. за изискванията за
производството и/или търговията с медикаментозни фуражи и/или с междинни
продукти за производството им, съгласно която „При
производство на медикаментозни фуражи и/или на междинни продукти за
производството им операторът е длъжен да прилага валидирана процедура за почистване на
производствените линии и оборудване с цел недопускане на кръстосано замърсяване на нецелеви фуражи“. Такова обвинение спрямо
въззивника не е възвеждано.
Визираният процесуален порок е
съществен, доколкото по този начин въззивникът е максимално затруднен да
реализира пълноценно правото си на защита, без да е наясно какво конкретно
фактическо поведение се счита от наказващия орган, че не е предприето от него.
Без да е разбрал тези съществени обстоятелства при които е осъществено,
въззивникът е в невъзможност да отправи адекватни възражения, фактически
твърдения и доказателствени искания, за да реализира пълноценно своята защита.
Основно право на нарушителя в административно наказателното производство е да
узнае в извършването на какво именно конкретно нарушение той е обвинен, за да
може адекватно да организира защитата си.
Допуснатото процесуално нарушение е самостоятелно
основание за отмяната на обжалвания акт дори
без съдът да се произнася по съществото на спора относно извършено ли е
административно нарушение, авторството и вината на нарушителя. Воден от
задължението си за цялостна преценка на издадения административен акт, съдът ще
обсъди и неговата материално - правната законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление:
Анализирайки наличните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност въззивният съд достигна до
извода, че описаното в АУАН и издаденото наказателно постановление нарушение не
е извършено от въззивника. Тълкувайки изложените в двата акта фактически
твърдения става ясно, че неговата административно – наказателна отговорност е
ангажирана за това, че в качеството си на оператор във фуражния сектор
въззивникът не е спазил изискванията за съответните дейности, определени §3 от
раздел „Поизводство“ от Приложение II
на Регламент (ЕО) № 183/2005, респективно не е предприел технически
или организационни мерки, за да се избегнат или минимизират всяко
кръстосано замърсяване или грешки, в резултат на което в нецелевия фураж
лабораторно е било установено остатък на антибиотик – хлортетрациклин. От тълкуването
на посочените като нарушени правни норми и по – специално тази на § 3. изр. 1
от раздел „Производство“ в Приложение II
на горецитирания Регламент следва извода, че замърсяването на
нецелеви фураж с активни вещества след производство на медикаментозен такъв
/кръстосано замърсяване/ в минимални количества е допустимо.
Действително
в
действащото национално
и наднационално законодателство няма определи максимални граници на кръстосано замърсяване
за активни вещества в нецелеви фуражи. При това положение не може да се приеме
нито, че установеното съдържание на активното вещество в нецелевия фураж е в
минимален размер, нито че същото надвишава допустимите граници. Според вещото лице по назначената от съда
съдебно – ветеринарна експертиза в пълноценния комбиниран фураж /нецелеви,
конвенциален/ не се допуска съдържание на лекарствена субстанция. Съдът няма
основание да не кредитира заключението на вещото лице, доколко същото е лице
със специални познания, опит и квалификация в съответната област по отглеждане и изхранване на животни, поради което и възприема становището
му като правилно. Същото обаче противоречи на посочената като нарушена международна норма - § 3. изр. 1
от раздел „Производство“ в Приложение II
на Регламент (ЕО) № 183/2005,
съгласно който „Трябва да се предприемат технически или организационни мерки,
за да се избегнат или минимизират всяко кръстосано замърсяване или
грешки“. Самият международен акт допуска подобно кръстосано замърсяване в
минимални количества. Но в случая по съществено е друго – дали въззивника в
качеството си на оператор във фуражния сектор е предприел такива мерки, за да
избегне или минимализира такова замърсяване. Отговорът на този въпрос според
съда е положителен. Видно от приложените към АНП и приети по реда на чл. 283 от НПК констативни протоколи №07/19.01.2018 г., №33/19.02.2018 г. и №62/27.03.2018
г. е, че въззивникът е изпълнил предходно дадени му предписания през м.
ноември и декември. В протокол
№07/19.01.2018 г. е отбелязано, че Дружеството е извършило тест за хомогенност
и контаминация с посочени конкретни резултати, изготвило е нова инструкция, с
която да гарантира изпълнението на Приложение II, раздели „Обекти и оборудване”
и „Производство” от Регламент (ЕО) N2 183 / 2005, отчетено е, че същото
поддържа добра хигиена в производственото помещение и оперативния склад, както
и че е изпълнило всички останали предписания, дадени с Констативен протокол №
255/23.11.2017 г. Видно от приетата по делото Инструкция № 1.2.3/10.07.2015 г.
за почистване на технологично оборудване е, че оператора е имал разработени
правила за почистване на производствената линия след производство на
медикаментозни фуражи. От
представената извадка от дневник за произведени и експедирани фуражи през м.
януари 2018 г. се установява, че такова почистване е правено всеки път след
производство на медикаментозен фураж. За същото свидетелства под страх от
наказателна отговорност и свид. Валя Маринова. За осигуряване производството на
безопасни фуражи в дружеството
са разработени, въведени и прилагани процедури в съответствие на Системата за
анализ на опасностите и критичните точки /НАССР/. При проверката, извършена на
19.01.2018 г. на дружеството – въззивник са дадени предписания да се
преразгледа НАССР и добрите производствени практики съобразно
законодателството, които предписания са изпълнени, видно от последващите два
протокола от 19.02.2018 г. и от 27.03.2018 г., когато на въззивника не са
дадени никакви предписания. В своите изводи съдът се абстрахира от приложения
по делото Доклад от извършен одит с дата 14.01.2019 г., както и от представените
от страна на жалбоподателя доказателства за допълнително предприети мерки за
недопускане на кръстосано замърсяване. Същите според състава са ирелевантни,
предвид обстоятелството, че касаят период след датата посочена като дата на
извършване на нарушението, а доклада от одита датира почти година след
посоченото нарушение. Всичко това идва да рече, че
въззивникът в качеството си на оператор във фуражния сектор е
взел
необходимите технически и организационни мерки визирани в разпоредбата на §3 II
раздел „Производство” от Регламент (ЕО) № 183 / 2005. Установеното с две
лабораторни изследвания активно вещество в нецелевия фураж стои извън усилията
на дружеството да избегне, респ. минимализира риска от кръстосано замърсяване
на произвежданите от него фуражи. Наличието на хлортетрациклин в нецелевия
фураж като кръстосано замърсяване само по себе си не би могло да обоснове липса
на технически или организационни мерки, взети за неговото предотвратяване. Да
се твърди принципно, че щом е констатирано кръстосано замърсяване, то значи не
са взети технически или организационни мерки за недопускане на такова е
неправилно. Вмененото на въззивника нарушение би било извършено в случаите,
когато такива мерки не са предприети изобщо, което в настоящия случай не е
налице. С оглед на това
и съдът приема, че въззивникът не е допуснал нарушението за което е бил
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Предвид изхода на делото съдът счита, че не следва да се
произнася по алтернативното искане на въззивника за маловажност на нарушението
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само ще маркира, че едно такова нарушение е свързано
с производство и търговия с храни и с оглед на сериозната заплаха, която
представлява за общественото здраве антимикробната резистентност не би могло да
се приеме, че е маловажно.
Предвид констатираните съществени процесуални нарушения
при издаването на обжалваното наказателно постановление и липсата на допуснато
от въззивника нарушение на 26 ал. 6 от Закона за фуражите /ЗФ/ вр. §3 от Раздел
„Производство“ от Приложение II към
Регламент (ЕО)
183/2005, същото следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № ЗЖ-23/30.05.2018 г., издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с
което на „Свинекомплекс Брестак“ АД, ЕИК *********, представлявано от П. И.М.
за нарушение на чл. 26 ал. 6 от Закона за фуражите вр. §3 от Раздел
„Производство“ от Приложение II
към Регламент (ЕО) 183/2005 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 12.01.2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на
фуражите е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 10 000 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :