№ 26
гр. гр.Несебър, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150201153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. А. П. срещу наказателно постановление № 22-0304-
001007 от 02.09.2022г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „А“ ЗДвП са наложени наказания „Глоба“ в размер на 100 лв. и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. Жалбоподателят счита, че не е осъществено ПТП
по смисъла на ЗДвП. Акцентира върху нарушения на процесуалните правила при издаване на НП.
С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ
Несебър, заема становище за неоснователност на жалбата. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.08.2022г., около 22:00 часа, на територията на Община Несебър, по главен път I-9,
201 км., в посока от гр. Варна към гр. Бургас, жалбоподателят управлявал личния си мотоциклет
„Кавазаки 3 750“ с рег. ***, като по неустановен начин паднал от мотора и за известно време
загубил съзнание. Неустановени по делото лица възприели инцидента и сигнА.зирА. в РУ
Несебър. Междувременно жалбоподателят се обадил на свой приятел – св. В.С., който успял да го
намери. Когато пристигнал на място св. С. установил, че жалбоподателят П. вече бил преместил
1
мотора си на намиращия се в близост до мястото на инцидента хотел, в който бил отседнал.
Свидетелят С. се отзовал с друг свой приятел, като последният управлявал автомобила, с който се
придвижили. С. констатирал, че П. е в съзнание, бил малко одраскан и не помнел как се е случил
инцидентът. По настояване на С. жалбоподателят бил транспортиран в медицински център Bul-
Medica за проверка на възможна травма на главата. Оттам били препратени към МБАЛ Бургас,
където П. бил приет, било установено, че няма сериозни травми и бил освободен. Същевременно
мястото на инцидента (според подадения в РУ сигнал) било постен от св. М. – младши
автоконтрольор в РУ Несебър, но не бил установен мотор, пострадА. лица или очевидци.
Впоследствие от МБАЛ Бургас към РУ Несебър била подадена информация за прието лице, което
съобщило за пътен инцидент на територията на Община Несебър. Св. М. се свързал по телефона с
жалбоподателя и го призовал да се яви в РУ Несебър за оформяне на документи от инцидента. Там
били снети сведения от В.С. и М. П. (на л. 9 – л. 10 от делото), като никой от двамата не описал
конкретен механизъм на инцидента. От св. М. била изготвена докладна записка (на л. 8 от делото),
в която вписал, че е настъпило ПТП по причина – несъобразена скорост с пътните условия от
страна на П.. Бил съставен и констативен протокол за ПТП (на л. 25 – л. 28 от делото), в който М.
П. бил вписан като пострадало лице, с охлузване на главата, била вписана причина за ПТП –
несъобразена скорост и била изготвена схема на ПТП, включваща излизане от пътя на
управляваното от П. превозно средство. Св. М. съставил АУАН на жалбоподателя № 748328 от
04.08.2022г. за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП – тъй като при явяването в РУ Несебър жалбоподателят не представил контролен талон от
СУМПС. Същият бил връчен на жалбоподателя при отказ, удостоверен с подписа на един
свидетел. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 748328 от 04.08.2022г.,
докладна записка, 2 бр. сведения, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, протокол за ПТП с пострадА. лица, свидетелските показания на актосъставителя М. и св.
С.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Съображенията за този извод са следните:
Нормите на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изискват в текста на АУАН и НП да
се опишат в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението. В случая
жалбоподателят е наказан по реда на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП. Според цитираната норма на
наказание подлежи лица, което поради движение с несъобразена скорост причини
пътнотранспортно произшествие. Понятието за съобразена скорост е дадено в чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, като според този текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
2
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Налага се извод, че за извършване на
нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е необходимо водачът да не е съобразил скоростта си с
някое от условията, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и поради тази причина да е причинил ПТП.
Според т. 30 от пар. 6 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
От цитираните законови текстове може да се направи извод, че за пълното описание на
нарушението в текста на АУАН и НП следва да фигурират няколко групи факти: 1. с каква скорост
се е движил водачът; 2. с какво не е съобразена тази скорост (атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост); 3. причинено ли е ПТП; 4. в
какво се изразява причиненото ПТП (предизвикване на нараняване или смърт на хора, повреда на
ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети). В настоящия случай голяма част
от относимите към нарушението факти не са посочени в текста на АУАН и НП. На първо място в
АУАН и НП не е посочена скоростта, с която се е движил водачът. Това обстоятелство само по
себе си води до невъзможност да се извърши преценка дА. тази скорост е „съобразена” по смисъла
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Вярно е, че при самостоятелно ПТП установяването на скоростта, с която се
е движил автомобилът, е по-трудно, но няма пречка да се съберат данни от водача за скоростта,
която се е движил и ако наказващият орган не е съгласен с неговите твърдения да събере
доказателства, които ги оборват. Наред с това в АУАН не е посочена нито една от особеностите,
предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с която не е съобразена скоростта на водача, а единствено е
използван общият термин „пътните условия“. От друга страна в текста на НП са изброени всички
предпоставки, цитирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В текста на АУАН е записано единствено, че
скоростта не е съобразена с пътните условия. Както вече се посочи в чл. 20, ал. 2 ЗДвП са описани
различни условия, с които скоростта следва да се съобрази, като общото посочване, че същата не е
съобразена с „пътните условия”, не представлява точно описание на обстоятелствата, на които се
основава нарушението. Изброяването в текста на НП на всички предпоставки на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
също не може да бъде прието за годно описание на нарушението, тъй като по своята същност това
изброяване представлява цитиране на нормата.
Съдът намира, че твърдяното ПТП, по начина описан в текста на АУАН и НП –
несъобразена скорост с пътните условия, поради което жалбоподателят губи управление над МПС,
напуска пътното платно вдясно и пада в крайпътната канавка, при което допуска самостоятелно
ПТП с материални щети, не се установява от нито едно доказателство по делото. От изготвената
докладна записка от св. М. е видно, че е съобщено за ПТП от очевидци, които обаче не са описА.
никакъв механизъм на ПТП, а св. М. на място не е установил нито ПТП, нито превозни средства,
нито очевидци. Впоследствие по данни от МБАЛ Бургас на място са извикани жалбоподателят и
св. С., които са написА. сведения. В сведенията им обаче не фигурира описание на ПТП,
изразяващо се в напускане на пътното платно вдясно и падане в крайпътната канавка. Т.е. в
рамките на административнонаказателната преписка не е събрано нито едно доказателство (респ.
по настоящото дело не е представено нито едно доказателство), което да установява посочения в
3
протокола за ПТП, АУАН и НП механизъм на произшествие. По никакъв начин актосъставителят
не е възприел състоянието на мотора и нА.чните по него щети. Т.е. актосъставителят не е възприел
нито един от елементите на описания в АУАН механизъм на ПТП. Нещо повече – в рамките на
преписката не са събрани доказателства, от които да могат да се изведат данни за такъв механизъм.
Налага се извод, че вмененото в АУАН нарушение на жалбоподателя, изразяващо се в ПТП,
възприето изцяло в текста на НП, не се доказва от доказателствата в изготвената преписка по
случая.
Крайният извод е, че вмененото нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което на
жалбоподателя е наложено наказание по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, не е описано по ясен и пълен
начин в текста на АУАН и НП, а освен това не се доказва от събраните по делото доказателства.
Ето защо в тази част НП следва да бъде отменено.
По отношение на наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, следва да се има предвид, че
същото се налага водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. С оглед изводите за липса на доказано ПТП (с описания в АУАН и НП механизъм),
то и нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП няма как да бъде извършено от жалбоподателя. Още
повече, че на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП - когато
при произшествието са пострадА. хора: да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи, а в случая в текста на АУАН и НП липсва каквото и да е твърдение, че от
произшествието са пострадА. хора. Въведени са данни (без никакви доказателства за това)
единствено за материални щети. Ето защо НП следва да бъде отменено и в тази част.
Не се установява и извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя, тъй като съобразно този текст водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, а според пар. 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство. Към момента, когато на жалбоподателя е извършена проверка в сградата
на РУ Несебър, той не е бил водач на МПС (бил е транспортиран до там от свой приятел), поради
което към този момент за него не е съществувало задължение да носи контролен талон към
СУМПС и той не е извършил нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено изцяло. При
този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се заплатят разноски от ОД на МВР Бургас
в размер на 400 лв. – платено възнаграждение за един адвокат, което е съобразено с минимума по
чл. 18, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възражението на наказващия орган за прекомерност по смисъла на
чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е неоснователно. С оглед чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1
ГПК на възстановяване подлежи единствено заплатеното от лицето възнаграждение за адвокат, но
не и пътните разходи на адвоката, поради което не следва да се присъждат претендираните от
адвоката суми за пътни разходи в списъка на л. 32 от делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0304-001007 от 02.09.2022г. на началник сектор
към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на М. А. П., ЕГН **********, с адрес в с. *** 6, на
4
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ ЗДвП са
наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на
200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати на М. А. П.,
ЕГН **********, с адрес в с. *** 6, сумата от 400 лв., представляваща направени по делото
разноски – платено възнаграждение за адвокат.
Решението да се връчи на жалбоподателя чрез адв. М. на адрес в гр. ***.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5