№ 1763
гр. Варна, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100500828 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД, Поделение за
товарни превози – Горна Оряховица, Булстат 1754038560088, със седалище и адрес на
управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител" № 97, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 249/27.01.2023 год., постановено по гр. дело № 9433/2021
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Ю.
З. Ю., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Шумен, общ. Нови Пазар, с. Памукчии, ул.
„Балчик" № 12 и на Е. З. Н., ЕГН: **********, с постоянен обл. Шумен, общ. Нови Пазар, с.
Памукчии, ул. „Балчик" № 12 сумите от по 99 865, 00 лева на всеки един представляваща
обезщетение за претърпените от всеки един от двамата неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на баща им З. Ю. Юсуф ЕГН **********, починал на
13.11.2018 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 13.11.2018 год. в гр. Варна,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от присъдените
суми, считано от датата на увреждането – 13.11.2018 год. до окончателното им
изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части
е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилен анализ и
преценка на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.
Изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, както
и за липсата на съпричиняване от страна на починалия З. Ю. Юсуф за настъпването на
трудовата злополука, са неправилни и необосновани. Първоинстанционният съд неправилно
е преценил обема и тежестта на търпените от ищците неимуществени вреди, приемайки за
установени недоказани по делото болки и страдания, както и такива без причинна връзка
със смъртта на пострадалия; неправилно е определил еднакви обезщетения за
неимуществени вреди за всеки от ищците, които са необосновано завишени, с оглед
установените по делото факти. При определяне на размера на обезщетението за
причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща, настъпила в
резултат на трудовата злополука, съдът безкритично е възприел показанията на
ангажираните от ищците свидетели, като не е съпоставил покзанията им с показанията на
свидетеля Рафи Феимов и не е обсъдил възраженията и доводите на ответника за липса на
1
причинени на ищците неимуществени вреди от претендирания вид и в твърдяния
интензитет. Неправилно болките и страданията са оценени съвкупно и обобщено за двамата
ищци, като не е съобразено обстоятелството, че ищцата живее и работи в чужбина от около
9-10 години, поради което и не би могло да се приеме, че между нея и починалия е
съществувала същата степен на близост, каквато е имало между починалия и неговия син,
доколкото двамата са живели заедно в едно домакинство. Навежда, че еднаквата степен на
родство с починалия сама по себе си не е основание за еднакво обезщетяване и не отменя
́
задължението на съда да съобрази специфичните особености на неимуществените вреди и
да определи обезщетение поотделно за всеки ищец, което задължение съдът в случая не е
изпълнил.
Твърди се също, че в нарушение на диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК)
съдът е назначил съдебно-психологична експертиза, която да изследва ищцата Е. З. Н., без
да е отправяно такова искане. Въззивникът навежда още, че размерът на определеното за
всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен и с
икономическите условия в страната към датата на злополуката. Като последица от всичко
изложено е нарушен материалния закон – чл. 52 ЗЗД, относно определянето на справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди от трудовата
злополука, при която е починал баща им.
Твърди се също, че неправилно е счетено за неоснователно възражението на
ответника, настоящ въззивник, за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването
на трудовата злополука, като в тази връзка съдът неоснователно е отказал да кредитира
тройната СТЕ относно механизма на настъпването на трудовата злополука – че починалият
работник е предприел излизане от коловоза при движение на състава и че последвалият удар
е в пряка връзка именно с това негово действие – по съображения, че липсвал достатъчно
следствен материал, което според първоинстанционният съд „логически'' изключвало
възможността да приеме изводът на тройната СТЕ. Според въззивника подобни
съображения не могат да бъдат мотив да не се кредитира експертно заключение, защото по
делото са налице много други източници с доказателствено значение, които, преценени
според правилата на логиката и опита, дават представа за поведението на пострадалия и
причинната му връзка с увреждането. Счита, че заключението на тройната СТЕ относно
механизма на настъпването на трудовата злополука е категорично, основано е на наличните
доказателства и на специалните знания на експертите в съответната област – подвижен
железопътен състав /локомотиви и вагони/.
Във въззивната жалба подробно са анализирани доказателствата по делото и според
въззивника анализът им обосновава извод, че размерът на обещетенията е неправилно
определен /прекомерно завишен/ и не съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип,
както и че неправилно е счетено за неоснователно възражението му по чл. 201, ал. 2 КТ за
съпричиняване на настъпването на трудовата злополука.
Отравено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за
постановяване на друго, с което в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД) да се определи по-нисък размер на обезщетенията, след
което да се намали размера им със степента на съпричиняване на вредите, вследствие
проявената груба небрежност, която, с оглед конкретния принос на пострадалия е 3 / 4 или
повече от окончателния размер на обезщетенията.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищците Ю. З. Ю. и Е. З.
Ю., чрез процесуален представител, оспорват подадената от ответника по исковете въззивна
жалба. Считат решението в атакуваните от него части за правилно и настояват да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски. Излагат подробни съображения.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от „БДЖ - Товарни Превози“ ЕООД,
Поделение за товарни превози – Горна Оряховица, Булсат 1754038560088, със седалище и
адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител" № 97, въззивна жалба
срещу Решение № 249/27.01.2023 год., постановено по гр. дело № 9433/2021 год. по описа
на РС-Варна, в посочените по – горе части;
НАСРОЧВА делото за 12.06.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение;
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3