Р Е Ш Е Н И Е
№ 129 20.10.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На единадесети октомври година 2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 145 по описа за 2022
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. Глава Х от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 268 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на Р. М. като управител на „Аксис“ ДЗЗД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Тр. К.“ № 12 както и на
съдружника Г. М., ел. поща: ... против Решение № 60/ 04.03.2020 г. на директора на НАП – Варна, с което
е оставена без уважение жалбата на оспорващите против Разпореждане №
С200025-137-0000950/ 05.02.2020 г. и Разпореждане № С200025-137-0001138/
10.02.2020 г. на публичен изпълните при ТД на НАП – Варна, с които е отказано
прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на вземанията
по ИД № 25060002090/ 2006 г. и ИД № *********/ 2016 г. като неоснователна.
Жалбоподателите сочат, че оспорват
Разпореждане № 200025-137-000950/ 05.02.2020 г. и Разпореждане №
200025-137-0001138/ 10.02.2020 г., като постановени в противоречие с приетите
норми за давност, паради което са незаконосъобразни. Давността в Решение № 60/
04.03.2020 г. по чл. 171 и чл. 172 от ДОПК е прилагана незаконосъобразно, като
така задълженията от 2006-2012 г. продължават да съществуват и в момента. За
образуването на ИД № **********/ 2006 г. и ИД № *********/ 2016 г. никой от
жалбоподателите не е бил уведомяван. Също никой не е уведомяван и за запора на
банковата сметка на дружеството. За тези действия на НАП жалбоподателите са
научили след месеци или години, когато първите обявят, че присъединяват някое
от задълженията към посочените ИД. В решение № 60/ 04.03.2020 г. при
разглеждане на всички дължими суми по ДДС отново се прилагат посочените ИД
(неполучени според жалбоподателите), като незаконосъобразно се прилага
10-годишната абсолютна давност, а не 5-годишната давност. Неоснователно и в
противоречие със закона се цитират и съобщения за доброволно изпълнение, като
документ, който прекъсва давността. Така 18 бр. съобщения за доброволно
изпълнение са „послужили“ за прекъсване на давността и обявяване на
10-годишната абсолютна давност на съдружника Г. М..
Ответникът по жалбата – директорът на
ТД на НАП –
Варна, чрез процесуален представител юрк. В.Ст. оспорва основателността на
жалбата и изразява становище за потвърждаване на оспорения адм. акт. Пледира за
присъждането на разноски по делото за юрк. възнаграждение в минимален размер.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното: със заявление вх. № 14752/ 31.12.2019 г. на ТД на
НАП – Варна , офис Търговище, жалбоподателят Р. М.а е поискала да бъдат
отписани публични задължения от данъчно-осигурителната и сметка в общ размер на
4 217, 73 лв. (стр. 80 от делото). Със заявление вх. № 14754/ 31.12.2019
г. на същия регистър вторият жалбоподател Г. М. е поискал да бъдат отписани
публична задължения от
данъчно-осигурителната му сметка в общ размер на 7 178, 00 лв. за 2010 г. и 4097 лв. за периода 2011 – 2014 г.
като погасени на основание чл. 173 във вр. с чл. 171 от ДОПК (стр. 42 от
делото).
По повод на първото заявление публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис – Търговище се е произнесъл с
Разпореждане № С200025-137-0000950/ 05.02.2020 г., а по второто с Разпореждане
№ С200025-137-0001138/ 10.02.2020 г. , като и с двете разпореждания е отказано
погасяване на публичните задължения на жалбоподателите, предвид на неизтекла
абсолютна 10-годишна давност. Разпорежданията са получени от жалбоподателя Р. М.а
на 14.02.2020 г. с обратна разписка (стр. 48 от делото).
Жалбоподателите са оспорили и двете разпореждания с
жалба от 24.02.2020 г. до директора на ТД на НАП – Варна, който се е произнесъл
с процесното Решение № 60/ 04.03.2020 г., получено от жалбоподателя Р. М.а на
10.08.2022 г. (стр. 39 от делото). С посоченото решение адм. орган директорът
на ТД на НАП – Варна е оставил без уважение жалбата на двамата жалбоподателя
като неоснователна и е изложил подробни съображения по всяко от публичните им
задължения.
На 17.08.2022 г. жалбоподателите са оспорили по
съдебен ред Решение № 60/ 04.03.2020 г. пред АС – Търговище ( стр. 167 от
делото).
Предвид установеното от фактическа страна, като
провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените
оплаквания в жалбата, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лица, които
имат правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване административен
акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По възраженията за съобщението за
доброволно изпълнение. Посоченото съобщение не представлява действие на публичния изпълнител,
което да е част от процедурата по принудителното изпълнение за събиране на
публични държавни вземания, регламентирана в ДОПК, на основание чл.
221, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК. Целта на въпросното съобщение е единствено да се уведоми
длъжникът за образуваното срещу него изпълнително дело и за последващото
принудително изпълнение. Същото няма характеристиките на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, каквито актове визира чл.
266, ал. 1 от ДОПК, под формулировката "действията на публичния
изпълнител". Публичният изпълнител е административен орган по смисъла на § 1,
т. 1 от АПК, в тази му функция неговите действия по принудителното
изпълнение са основани на закона, т. е. в случаите, в които тези действия
засягат правната сфера на трети лица, те всякога имат характера на индивидуални
административни актове, поради което подлежат най-малкото на административен
контрол. Съобщението за доброволно изпълнение не е насочено непосредствено към
упражняване на властническите правомощия на публичния изпълнител, в изпълнение
на функции на държавно управление. Съобразно нормативно определеното им
съдържание, те по правило не съдържат властническо волеизявление, скрепено с
възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда или да е в
състояние да породи промени в правната сфера на длъжника или на трети лица.
Липсва и разпоредителна част, която директно да задължава адресата им да се
съобрази с дадените му предписания за поведение. Същите имат уведомително
съдържание, съчетано с израз на едно намерение за бъдещи действия на
административния орган и нямат самостоятелен правен ефект, тъй като сами по
себе си не са годни да засегнат права и законни интереси на адресата си или на
друго лице. Такива права и интереси би могло да се засегнат едва при издаването
на последващи конкретни актове /действия по принудителното изпълнение/,
директно накърняващи законните интереси на адресата и във всеки случай
представляващи нови, последващи съобщението за доброволно изпълнение
волеизявления на овластения за това орган, и съответно подлежащи на съдебен
контрол за законосъобразност по реда на чл. 266
и сл. от ДОПК. Съобразно посочените му характеристики, съобщението за
доброволно изпълнение представлява само подготвителен акт на изпълнителното
производство, което самостоятелно, без последващи действия на органа по
изпълнението, не е годно да засегне по някакъв начин правната сфера на
длъжника. Поради тези съображения съобщението за
доброволно изпълнение не прекъсва давността, като правилно сочат жалбоподателите. Това е прието и в ТР №7/ 15.04.2021
г. по т.д. № 8/ 2019 г. на ВАС. Следва да се посочи обаче, че давността за
задълженията на жалбоподателите е прекъсвана с постановления за налагане на
обезпечителни мерки, а не със съобщения за доброволно изпълнение според
представената преписка. Поради което съдът приема за неоснователно това
възражение.
Неоснователни са и останалите възражения в жалбата, че
институтът на погасителната давност е приложен неправилно. Неоснователно е
твърдението, че задължения от 2006 г.-2011 г. все още се събират принудително.
Действително тези задължения продължават да се виждат в справката за общите
задължения на жалбоподателите, но от представените справки към
административната преписка е видно, че тези задължения се намират в графата
погасени по давност/отписани задължения, т.е. те не се събират принудително, но
се намират в справката, представена от адм. орган, тъй като могат да бъдат
платени доброволно, въпреки, че са погасени по давност.
Неоснователно е твърдението, че жалбоподателите не са
уведомени за образуваните срещу тях изпълнителни дела. Към административната
преписка са приложени съобщенията за доброволно изпълнение и към двете
изпълнителни дела с доказателства за получаване на същите (стр. 49 до 53 от
делото).
На следващо място е неоснователно и твърдението, че
жалбоподателите не са уведомени за запора на банковата сметка на дружество ДЗЗД
„Аксис“. Към административната преписка са приложени доказателства за връчване
на това постановление, както и е приложено писмо с изх. № 1934/2006/000014 от
20.03.2013 г. (стр. 112 от делото). От текста на това писмо е видно, че жалбоподателят
М.а като управител на ДЗЗД „Аксис“ е уведомена за наложения запор, (стр. 110 и
111 от делото), уведомена е, че по сметката на дружеството липсват авоари и
поради тази причина не може да бъде удържана сума в размер на 5% от
постъпленията, каквото искане М.а е била направила към публичния изпълнител.
Писмото е получено лично от жалбоподателят М.а на 25.03.2013 г., поради това
правилно директорът на ТД на НАП-Варна е приел, че задълженията не са погасени
по давност, тъй като не е изтекла 10-годишната абсолютна давност и правилно не
е приложил 5-годишния давностен срок. Публичните задължения биха се погасили с
5-годишен давностен срок, ако давността не е спирана или прекъсвана. Дори да се
приеме, че давността не е прекъсвана, давността е спряна с налагането на
обезпечителни мерки с постановление от 2013 г., което е приложено към
административната преписка. Следователно, правилно директорът на ТД на
НАП-Варна е приложил 10-годишната погасителна давност, а не 5- годишната
погасителна давност. На следващо място, видно от приложените актуални справки
за общите задължения, някои от задълженията, които са обсъждани в решение № 60
към настоящия момент са погасени по давност и са отписани от справките на
задължените лица. Останалите задължения не са погасени по давност, тъй като не
е изтекла 10-годишната абсолютна погасителна давност, както правилно е приел и
адм. орган.
Поради изложеното обжалваното Решение № 60/04.03.2020
г. на директора на ТД на НАП-Варна е законосъобразно и съответно на материалния
закон, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл.143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от ЗПП
в полза на ТД на НАП – Варна следва да се присъди юрк. възнаграждение в размер
на 100 лв., съобразно нормата на чл. 24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. като управител
на „Аксис“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, ул. „Тр. К.“ № 12 както и на съдружника Г. М., ел. поща: ... против Решение № 60/ 04.03.2020 г. на директора на НАП
– Варна.
ОСЪЖДА Р. Г.М.а ЕГН ********** като
управител на „Аксис“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Търговище, ул. „Тр. К.“ № 12 както и
съдружникът Г. М.М. ЕГН ********** да заплатят на ТД на НАП – Варна сумата от 100 лв.,
представляваща юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: