РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Сливен, 13. 10. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесети септември, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ХРИСТО ХРИСТОВ
При участието на секретаря ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и на
прокурора ИВАН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 95 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Лемприер Уул“ ЕООД с ЕИК:
*********, подадена срещу Решение № 167 от 24.04.2023 г., постановено по АНД №
20232230200066/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 20-2200109 от 17.06.2022
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл. 143,
ал. 2 във връзка с чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 414, ал.
4 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 15000 лева и жалбоподателят е осъден да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ разноски в размер
на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба жалбоподателят твърди, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на
материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Счита, че приетата от съда фактическа обстановка се
различава от представените и приети доказателства. Посочва, че при новото
разглеждане на делото е нарушена разпоредбата на чл. 226 от АПК, тъй като
повторно са изслушани показанията на свидетелите и са приети писмени
доказателства, които не били новооткрити, нито новонастъпили.
Твърди, че е необоснован изводът на административнонаказващия орган за
извършено административно нарушение, като същият не е съобразил сроковете, в
които се твърди, че е положен извънредният труд. Неправилно било прието, че е
извършено нарушението, само и единствено въз основа на свидетелските показания
на актосъставителя и свидетеля при установяването на нарушението. В НП
съществувало противоречие, касаещо извършеното
нарушение, без да съдържа информация относно описанието на същото. Моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на Районния съд, както и НП. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“- Сливен, редовно призована, се представлява в съдебно
заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и
изразява становището си по същество. Моли да бъде оставено в сила решението на Районния
съд като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което
е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, Районният съд е приел,
че на 14.05.2022 г. служители от Дирекция „Инспекция по труда”– гр.Сливен,
извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на
място в предприятие
за производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращо се в гр.
Сливен, Индустриална зона „Динамо“, бул. „Банско шосе“ № 18а.
При преглед на Правилника за вътрешния трудов ред и
Заповед № 1146 от 20.04.2022 г. (намиращи се на разположение на работници и
контролни органи на информационното табло, монтирано в коридора на сградата),
проверяващите констатирали, че работодателят е установил сумирано изчисляване
на работното време на работещите в отдели „Производство“ и „Лаборатория“, с
период на отчитане от 1 месец при трисменен режим на работа. При преглед на
Заповед № 1193А от 12.05.2022 г. и предварителен график за работа за отдел
„Производство“ (намиращи се на разположение на работници и контролни органи на
информационното табло, монтирано в коридора на сградата), проверяващите
установили, че работодателят е разпоредил полагането на извънреден труд за
периода от 14.05.2022 г. (събота) до 15.05.2022 г. (неделя) във времето от
06:00 ч. на 14.05.2022 г. до 06:00 ч. на 15.05.2022 г. на трисменен режим, на
основание на чл. 144, т. 6 от КТ. При посещение в производствения цех се
установило, че в изпълнение на посочената заповед полагали труд 20 лица (в т.ч.
Г. В. М.). Съгласно събраните данни, лицата полагали труд на 14.05.2022 г. във
времето от 06:00 ч. до 14:45 ч. (първа смяна), като същите са отработили през
периода 09.05.2022 г. – 13.05.2022 г. също първа смяна. Съгласно предварителен
график за работа за отдел „Производство“ за месец май 2022 г., за тези работещи
лица (в т.ч. Г. В. М.) дните 14.05.2022 г. (събота) и 15.05.2022 г. (неделя)
били определени за почивни дни. Липсвали документи, удостоверяващи направени от
работодателя промени в предварително утвърдения поименен график за работа за м.
май 2022 г. Проверяващите приели, че дружеството, в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е разпоредило и допуснало
полагането на извънреден труд на 14.05.2022 г. - събота (в т.ч. и от Г. В. М.),
като последният не попадал в хипотезата на чл. 144 от КТ.
За констатираното нарушение, на „Лемприер
Уул“ ЕООД е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 20-2200109 от 31.05.2022 г. за нарушение на
чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено НП № 20-2200109
от 17.06.2022 г., в което от административнонаказващия орган /АНО/ е прието, че
е налице нарушение на чл. 143, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ и на основание
чл. 416, ал. 5 и във връзка с чл. 414, ал. 4 от КТ, на Лемприер
Уул“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
15 000 лева. В
НП е посочено, че с НП № 20-003017 от 30.06.2021 г., влязло в сила на
12.07.2021 г., и НП № 20-002979 от 30.06.2021 г., влязло в сила на 12.07.2021
г., на дружеството са наложени имуществени санкции за нарушение на същото
основание, от което следва, че нарушението се явява повторно за жалбоподателя, тъй
като е извършено в рамките на едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от
същия вид.
Първоначално НП е обжалвано пред Районен съд – Сливен,
който с Решение № 369 от 27.09.2022 г., постановено по АНД №
20222230200760/2022 г., е изменил процесното НП, като е намалил размера на
наложената имуществена санкция от 15000
лева на 1500 лева. В резултат на касационно обжалване от страна на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Сливен, посоченото решение е отменено с Решение № 240 от
23.12.2022 г. по КАНД № 251/2022 г. на Административен съд – Сливен, с мотиви,
че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен, за
събиране на относими към правния спор доказателства.
При новото разглеждане Районният съд е приел за
установена описаната по-горе фактическа обстановка, като за да потвърди
процесното НП, е направил изводи, че: при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; нарушението и
обстоятелствата, при което е извършено, са точно описани в акта. Приел е, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 143, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1 от КТ,
поради което следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 4 от КТ отговорност,
тъй като нарушението е извършено при условията на повторност,
като размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от
закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.
Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са
със събраните по делото доказателства и с приложимото право, поради което се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Съответни на доказателствата по делото са изводите на
съда, че дружеството е нарушило чл. 143, ал. 2 вр.
чл. 143, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за
него работно време. С ал. 2 на чл. 143 от КТ е въведена забрана за извънреден
труд. Изключенията
за допустимост на извънредния труд са уредени в разпоредбата на чл. 144 от КТ.
С нормата на в чл. 142, ал. 2 от КТ за работодателя е
предвидена възможност да установи сумирано изчисляване на работното време при
условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Работодателят определя
период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с
продължителност от 1 до 4 месеца. Според разписаното в чл. 9а, ал. 1 от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3
години след края на периода. Работодателят запознава работниците или
служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Съгласно
ал. 2 на чл.
9а от НРВПО, през периода, за който е установено сумираното изчисляване,
утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на
числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при
които те са утвърдени. В чл. 9б, ал. 1 от НРВПО е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове,
като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се
умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в
трудовия договор. Работодателят е задължен да осигури организация на работния
процес по начин, по който да не допуска предварително планиране на извънреден
труд за работниците и служителите.
Видно от Заповед № 1146 от 20.04.2022 г.,
работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време за работещите
в отдел „Производство“ и „Лаборатория“, с период на отчитане от един месец при
трисменен режим на работа. В т. 2 от Списъка на длъжностите, за които е
установено сумирано
изчисляване на работното време и работа на смени, е посочена и длъжността „н. с.“.
В Предварителен график от 29.04.2022 г. за работа на отдел „Производство“ за месец май 2022 г.,
под номер 27 е вписан Г.В.М.– н. с., с посочен работен график за месеца по дни
и часове.
Със Заповед № 1193А от 12.05.2022 г. на работодателя, на
основание на чл. 144, т. 6 от КТ - за довършване на започнатата работа, която
не може да бъде извършена през редовното работно време, е било разпоредено
полагането на извънреден труд от всички работници и служители, работещи на
сменен режим при СИРВ от отдел „Производство“ и отдел „Лаборатория“, за периода
от 14.05.2022 г. (събота) до 15.05.2022 г. (неделя) във времето от 06:00 ч. на
14.05.2022 г. до 06:00 ч. на 15.05.2022 г. на трисменен режим. По делото от
страна на дружеството-работодател не се твърди наличие на обстоятелства,
обосноваващи приложение на чл. 144, т. 6 от КТ, нито са ангажирани
доказателства за наличие на такива обстоятелства. Изложени са твърдения за
неправилни констатации за полагане на извънреден труд, описани в АУАН и в НП,
и допуснати нарушения при съставянето им.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата
касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими
доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от
жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които се
споделят от касационната инстанция.
Пред Районния съд са представени 4 броя декларации и писмено
обяснение от Г. В. М., изготвени на 14.05.2022 г., видно от собственоръчното
изписване на датата. Това е един от дните, определени в Заповед № 1193А от
12.05.2022 г. за полагане на извънреден труд и денят, в който служителите на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Сливен са извършили проверка на място в предприятието
за производство и преработка на вълна и изделия от вълна. Предвид, че
представените декларации и обяснението на М. са неоспорени от дружеството, правилно
първоинстанционният съд ги е ценил при формиране на крайния си извод, като ги е
обсъдил заедно с
останалите събрани по делото доказателства. Според изслушаните пред
първоинстанционния съд свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля при
установяване на нарушението, при проверката на 14.05.2022 г. на място са констатирали
да полагат труд 20 лица, сред които и Г. В. М. От доказателствата, събрани пред
първоинстанционния съд, се установява по несъмнен начин, че дружеството-работодател
е нарушило чл. 143, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ. Достигайки до същия извод и приемайки, че отговорността на работодателя е ангажирана в
административнонаказателно производство без допуснати съществени нарушения, съдът
е формирал правилен краен извод. АУАН и НП съдържат точно и ясно описание на
нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. При съставяне на АУАН и
издаване на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което е
неоснователно изложеното от касационния жалбоподател възражение.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.
414, ал. 4 във вр. с ал. 1 от КТ, в случай на установено
повторно нарушение по чл. 143, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ,
нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение
от същия вид. Касационният жалбоподател е бил наказван за идентични нарушения с
НП, връчени на 02.07.2021 г. и влезли в сила. Процесното нарушение е извършено
в едногодишния срок, предвиден в закона, поради което се налага извод, че АНО е
приложил закона правилно.
Не се споделят и наведените в касационната жалба
възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НПК,
приложима в производството пред Районния съд, с оглед препращането от чл. 84 ЗАНН, първоинстанционният съд, в пределите на своята компетентност, е бил
длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и
оцени всички относими и необходими доказателства. Разглеждането на жалби срещу
наказателни постановления изисква спазване на един от основните принципи на
наказателния процес – принципът на непосредственост по чл. 18 от НПК, според
който съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху
доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в
случаите, предвидени в този кодекс. С оглед спазване на принципа на
непосредственост, при новото разглеждане на делото Районният съд е изслушал
свидетелите и е събрал необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Районен
съд – Сливен е провел съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По делото несъмнено се установява извършването
на процесното нарушение от дружеството-работодател, както правилно е приел
Районният съд. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил
в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни. По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил
процесното НП, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167 от 24.04.2023
г., постановено по АНД № 20232230200066/2023 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: