Р Е Ш Е Н И Е № ….
гр.
София, 07.08.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав в публично съдебно заседание на втори
юли през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : М.Малоселска
при
участието на секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова гр. д. № 6056 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение от 02.04.2019 г. на СРС, 76 с
- в, по гр. д. № 33108/2018 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.С.Н. срещу В.С.Н. иск за
допускане на делба по отношение на самостоятелен обект в сграда, находящ се в
гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „********, а именно: ТРЕТИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 137 кв. м., състоящ се от стая, дневна,
столова, кухня, кабинет и сервизни помещения, находящ се в триетажната жилищна
сграда с гаражи и тавански жилищен етаж с адрес: гр. София, район „Витоша“, ул.
„********, който трети жилищен етаж представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1930.395.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1930.395, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 137 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.2, над обекта: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1930.395.1.4. Със същото
решение ищцата е осъдена да заплати по сметка на СРС дължимата държана такса от
100 лв.
Решението се оспорва от ищцата по делото
Е.С.Н. с доводи за неговата
неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът
правилно е приел, че ответникът не е придобил право на строеж по силата на
заявлението, подадено от Е. И.С.и М.Д.Н., нотариално заверено с рег. № 6527 от
12.08.1993 г., на II-ри нотариус при Втори районен съд, гр. София, вписано на
11.11.1994 г. в книгите за вписване на Нотариалната служба при РС- гр. София,
тъй като сградата, в която се намира процесния самостоятелен обект с идентификатор
68134.1930.395.1.3, вече е била построена изцяло към момента на издаване на
това заявление, за което свидетелствал и приложения по делото Акт за
узаконяване № 49 от 15.07.1993 г. на Главния архитект на София. Необосновано
обаче първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е съсобственик на
процесния трети етаж от сградата, тъй като след издаване на констативния
нотариален акт № 145, том XX, дело № 3815 от 17.11.1994 г., в полза на В.С.Н.,
а впоследствие с нот. акт № 40, том XI, дело № 1987 от 07.02.1997 г. на I - ви нотариус при Софийска нотариална
служба при СРС е продал на третото лице „И.Т." ЕООД цялата триетажна
жилищна сграда с тавански етаж и гаражи, ответникът не е сключвал други сделки,
по силата на които процесният самостоятелен обект в сграда да може да се счита
за „върнат“ формално в неговия патримониум. Излага се още, че последващите
сделки с процесния имот извършени след придобиването му от „И.Т." ЕООД не
могат да се приемат за „санирани“, поради факта че към момента на извършването
им ответникът не е притежавал никаква част (реална или идеална) от жилищната
сграда. Тези сделки, макар да са валидно извършени, не са породили вещно- прехвърлителен
ефект. Според ищцата не се касае за относителна недействителност на сключения
от ответника договор за покупко - продажба, която впоследствие да бъде
„санирана“ и е без значение дали последващите приобретатели по сделките са били
добросъвестни или не. Поддържа се още, че съдът недопустимо е смесил относителната
недействителност на сделки, извършени в нарушение на чл. 76 от ЗН, каквито
сделки в случая не са налице, с липсата на транслативен вещно - правен ефект на
сделки, извършени от несобственик. След смъртта и на двамата родители на двете
страни по спора, ответникът е придобил по наследство 1/2 идеална част от
процесния самостоятелен обект в сграда, но с настъпване на този юридически факт,
не се санират никакви сделки, извършени преди смъртта на техните наследодатели.
Не съществува правна норма, по силата на която да се приеме обратното. Поддържа,
че след откриване на наследството на общите им наследодатели ответникът не е
извършвал никакви правни сделки и придобитото от него по наследствено
правоприемство е продължило да бъде негова собственост. Оспорва мотивите на
съда за наличието на симулативно воден между страните процес. Извод за това не
може да се направи от пасивното процесуално поведение на ответника, доколкото
то кореспондирало с ангажираните безпротиворечиви доказателства, сочещи, че и
двете страни по делото притежават в съсобственост по 1/2 ид. ч. от процесния
имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делбата да се допусне при посочените във
въззивната жалба квоти. Претендира
разноски за въззивното производство.
Въззиваемият - ответникът В.С.Н. не е изразил становище по
жалбата.
Съдът,
след преценка доказателствата по делото и доводите на страните по реда на
въззивното обжалване, намира за установено следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 34 ЗС, като решението е по първа фаза на делбеното
производство.
От
фактическа страна по делото се установява :
Не е спорно, че на 28.12.1939 г., с нотариален акт №133, нот. дело
№3730/1939 г., Д.С.закупува недвижим имот в с. Бояна – голяма София, м - ст
„Текето“, с площ от 588 кв. м., представляваща парцел XVI, от кв. 167-ж.
От удостоверение за наследници изх. № РВТ18-УГ0 1-3466 от 29.03.2018 г.,
издадено от СО, р-н „Витоша“ се установява, че Д.Н.С.е починал на 09.10.1973 г.
и е оставил за наследници съпругата си Е. И.С.и дъщеря си М.Д.Н.. От същото
удостоверение е видно, че Е. И.С.е починала на 07.03.1994 г., а дъщерята М.Н. е
починала на 13.08.2007 г., като последната е оставила за свои наследници
съпруга си С.К.Н. и две деца - ищцата Е.С.Н. и ответника В.С.Н..
Съгласно удостоверение изх. № 02020 от 11.11.2013 г., издадено от СО,
р-н „Подуяне“, С.К.Н. е починал на 06.10.2013 г., оставяйки за свои наследници Е.С.Н. и В.С.Н..
Безпротиворечиво е обстоятелството, че към момента върху поземления
имот е изградена триетажна жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, от
която предмет на делба в настоящото производство е третия етаж.
Установява се, че ответникът В.Н. се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез учредено право на строеж акт № 145, том
XX, дело № 3815 от 17.11.1994 г. на нотариус при РС - гр. София, по силата на
който е признат на основание чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ за собственик на
посочената триетажна сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „*******- а,
понастоящем с идентификатор № 68134.1930.395.1.
Легитимирайки
се като собственик, на 07.02.1997 г. ответникът е продал цялата триетажна
жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж на „И.Т.“ ЕООД с нотариален акт
№ 40, том XI, дело № 1987/97 г.
С нотариален
акт № 96, том XLV, дело 11003/98 г., на 14.08.1998 г. дружеството е учредило на
В.Н. право на ползване върху третия жилищен етаж и таванския мансарден етаж от
процесната сграда, и същевременно е продало същите тези обекти на М.В.Н..
Последната от
своя страна е продала на В.Р.Г.третия етаж от жилищната сграда с нотариален акт
№ 15, том I, рег. № 400, дело № 14 от 29.01.2003 г., по описа на нотариус рег.
№384 при НК, който го е прехвърлил с нотариален акт № 88, том I, рег. № 4353,
дело №74 от 18.04.2006 г. на „Б.“ ЕООД.
По делото е
представено постановление за възлагане, вписано в Сл. вп. - гр. София, вх. рег.
№ 3621, акт №129, том VII, дело № 2247 от 26.01.2018 г., по силата на което
процесният трети жилищен етаж, собственост на „Б.“ ЕООД последно е продаден на Н.Ю.Д..
Въз основа на така установените правно - релевантни
за спора факти, съдът приема следното от правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Предмет на конститутивния иск за делба е
потестативното право да се иска от всеки съсобственик прекратяване на
съсобствеността върху определено имущество. В първа фаза на делбата се
установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата, като в
доказателствена тежест на съделителят, предявил иска, е да установи наличието
на тези условия.
Основният спорен по делото въпрос касае наличието
на съсобственост между страните в производството върху спорния имот.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ
(отм.), в релевантната за спора редакция от ДВ. бр. 31 от 17.04.1990 г.,
създава облекчен ред за учредяване право на строеж за изграждане на постройка в
чужд имот, като в отклонение на изискването за сключване на договор във формата
на нотариален акт (чл. 18 ЗЗД), предвижда право на строеж да се учреди в полза
на съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено,
а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с
негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответната
техническа служба в общинския народния съвет, вписано и в нотариалните книги,
като по силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява право на
строеж в полза на строителя. Вписването на заявлението на учредителя на вещното
право на строеж, дадено по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ, има конститутивен ефект (така и
решение № 27 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 2072/2008 г., г. к., ІV г. о. на
ВКС).
Видно от отразеното в констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит чрез учредено право на строеж акт № 145, том XX, дело № 3815 от
17.11.1994 г. на нотариус при РС - гр. София, по силата на който ответникът В.С.Н.
е признат за собственик, на основание чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ на процесната
триетажна сграда, чийто трети етаж е предмет на делба в настоящото
производство, пред нотариуса са били представени : нотариален акт № 133, нот. дело № 3730/1939 г., заявление за
учредяване право на строеж от 1993 г., вписано на 11.11.1994 г., както и
архитектурен проект, одобрен на 15.07.1993 г., касаещ заснемането на вече
съществуваща триетажна сграда с мансарден етаж и гаражи, извършено на
08.07.1993 г.
От съдържанието на приложеното на л. 34
заявление от 12.08.1993 г. с нотариална заверка на подписите е видно, че Е. И.С.и дъщеря й М.Д.Н., в качеството на
съсобственици на дворното място, находящо се на ул. „*******- а, потвърждават
съгласието си В.С.Н. да строи започнатия строеж на триетажна масивна сграда с
тавански етаж и гаражи.
По делото е представен и акт за
узаконяване № 49 от 15.07.1993 г., издадено от гл. архитект на Столичен народен
съвет, според който се узаконява построената през м. август 1989 г., без строителни книжа, триетажна жилищна
сграда с мансарден етаж и гаражи, находяща се в гр. София, на ул. „********, в парцел
XI, пл. № 9, кв. 198, м-ст „Павлово Бъкстон“.
При съвкупната преценка на
горепосочените доказателствата, настоящият състав намира за оборена
обвързващата доказателствена сила на констативен нотариален акт №
145, том XX, дело № 3815 от 17.11.1994 г. на нотариус при РС - гр. София. Този
извод следва от обстоятелството, че към момента на изразеното от
съсобствениците на поземления имот към този момент (Е. И.С.и дъщеря й М.Д.Н.) съгласие
ответникът да строи в него по предвидената за това форма и ред по чл. 56, ал.
2, т. 2 ЗТСУ и преди вписване на заявлението в нотариалните книги, триетажната
сграда безспорно е вече е била изцяло изградена.
Следователно преди надлежно да е
учредено право на строеж в полза на В.Н. за построяване на процесната триетажна
жилищна сграда, същата е възникнала като самостоятелен обект и по силата на
приращението (чл. 92 ЗС) е станала собственост на собствениците на поземления
имот. Към този момент това са наследниците на общият наследодател на страните Д.Н.С.– неговите съпруга Е. И.С.и дъщеря М.Д.Н..
Предвид изложеното въззивният състав намира за правилни изводите на
СРС, че ответникът не е придобил собствеността в резултат на реализирано право
на строеж върху имота, доколкото такова не се установява да е било надлежно
учредено в негова полза.
Както сочи и ищцата във въззивната си жалба, независимо че към датата
на сключване (07.02.1997 г.) на нотариален акт № 40, том XI, дело
№ 1987/97 г., с който ответникът В.С.Н. е продал на „И.Т.“ ЕООД цялата
триетажна жилищна сграда с гаражи и тавански жилищен етаж, продавачът не е
притежавал собствеността върху нея, договорът е действителен. Липсата на
вещноправен ефект на договора не опорочава облигаторното му действие и докато
страните са валидно обвързани от него, продавачът продължава да дължи
изпълнение на задължението си да прехвърли собствеността.
В същото
време, със смъртта на майката и бащата на ищцата и ответника (починали
съответно на 13.08.2007 г. и на 06.10.2013 г.), по силата на наследствено
правоприемство в полза на всеки един от тях е възникнало право на собственост
върху 1/2 ид. ч. от наследствения имот, в това число върху третия етаж на жилищната сграда, предмет на
делото. Понеже към момента на откриване на наследството посочения договор за
покупко - продажба е валиден, с преминаване в патримониума на В.Н. на правото
на собственост до размера на 1/2 ид. ч. е настъпил вещно - транслативния ефект
на сключената от него по – рано разпоредителна сделка с имота. Предвид изложеното
следва да се приеме, че всички последващи вещно - прехвърлителни сделки по
веригата са породили вещно - транслативния си ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД,
считано от съответния момент на сключването им.
Ето защо и към
датата на предявяване на иска за делба – 25.05.2018 г. ответникът не е вече
собственик на сочената от ищцата 1/2 ид. ч. от делбения трети етаж.
Както се изложи
извод в обратен смисъл не следва от обстоятелството, че към момента на първата продажба
07.02.1997 г. В.С. фактически не е бил собственик на имота, а след нея не е
извършвал други сделки, по силата на които да е придобил собствеността, както
се поддържа във въззивната жалба.
Въззивният
състав намира, че облигационното действие на сключения договор за покупка -
продажба поражда валидно задължение за прехвърляне на собствеността, а неизпълнението
му – поражда право за насрещната страна да развали договора. Съдебната практика е
непротиворечива по въпроса, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а единствено не поражда вещно - транслативно действие като не прави купувача
собственик на прехвърляното чуждо имотно благо - собствената на неучаствалия в сделката съсобственик. По такава сделка
продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост,
поради което сделката подлежи на разваляне, с възможност за реализиране на
правата при евикция.
Следователно обстоятелството, че с продажбата
не се прехвърля собственост, тъй като към момента на сключването на договора
продавачът не е собственик на имота, не води до недействителност на договора.
Това следва от наличието на правила за уреждане на отношенията между продавача и купувача в подобни случаи - чл. 188 - чл. 192 ЗЗД, включително от възможността договорът да бъде
развален (напр. чл. 189 ЗЗД). Тези норми предполагат наличие на действителен
договор между страните.
В този смисъл
е и становището, възприето в ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, според което „вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако не го притежава, то не настъпва и
вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица
не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и
относителни (само между страните по сделката) - по аргумент от чл. 21 ЗЗД.
Сделката, обаче, е действителна и поражда права и задължения между страните
така, както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има
значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от
който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права,
произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел
транслативен ефект.“.
В същото време,
при придобиване на собствеността чрез правна сделка следва да
се осъществи юридическият факт на сделката (волеизявление и постигане на съгласие), въз основа на който, на основание чл. 24, ал. 1 ЗЗД, се прехвърля и собствеността. В някои случаи е възможно да се
раздели юридическият факт (сделката) и настъпването
на последиците му във времето.
Това е така при продажба на чужда вещ, която ще породи вещен ефект, ако продавачът
придобие впоследствие собствеността върху нея, а също и при сделка, при
която вещното действие е отложено под условие или срок по волята на страните. В
тези случаи се приема, че сделката е валидно извършена, но вещно - прехвърлителният й ефект ще се породи в един по - късен момент.
В заключение
на изложеното, след като е налице валиден договор за прехвърляне на права
независимо, че вещният ефект на сделката не е настъпил към момента на
сключването й, по силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, вещното действие, изразяващо в
прехвърляне на собствеността с постигане на съгласие и установеното в процеса последващо
наследяване на 1/2 ид. ч. от процесния имот от ответника, са основание да се
приеме, че до този размер се е проявил вещно - транслативния ефект на
посочената разпоредителна сделка.
Предвид
изложеното следва, че правото на собственост върху 1/2 идеална част от третия
етаж, който е предмет на настоящата делба, е излязло от патримониума на
продавача - ответник В.Н. и е преминало към първия купувач „И.Т.“ ЕООД по
нотариален акт № 40, том XI, дело № 1987/97 г., а в последствие – в патримониумите
на последващите купувачи, към съответните моменти на сключените от тях сделки.
По делото се установява безспорно, че правото на собственост върху процесния
трети етаж многократно е било прехвърляно на различни физически лица и
юридическо лице и към момента на подаване на исковата молба за делба 25.05.2018
г. (вписана на 29.05.2018 г.) той е в
придобит от Н.Ю.Д. с постановление за възлагане, вписано в Сл. вп. - гр. София,
вх. рег. № 3621, акт №129, том VII, дело № 2247 от 26.01.2018 г.
За останалата
1/2 ид. част от имота, първият договор за продажба от 1997 г. действително не е
породил вещен ефект, но този въпрос не е предмет на производството по допускане
на настоящата делба, в което от значение е единствено въпросът за наличие на
съсобственост между страните върху имота, предмет на делбата.
Изложеното
мотивира настоящият въззивен състав да приеме за основателен извода на СРС, че
в производството е останало недоказано ответникът В.Н. да е съсобственик на
третия етаж от сградата, чиято делба се иска, поради което обосновано
предявения иск за делба е отхвърлен.
Понеже
крайните решаващи изводи на СГС съвпадат с тези на първата инстанция, решението
следва да се потвърди, макар и по
допълнително изложени съображения.
По
разноските : С
оглед изхода от спора и неоснователността на въззивната жалба, поначало право
на разноски има въззиваемият – ответник, но доколкото липсва искане в тази
насока, съдът не присъжда такива в негова полза.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение
№ 81312 от 02.04.2019 г. на СРС, 76 с - в, по гр. д. № 33108/2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване преписи от
същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.