Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................................... 2023г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на единадесети януари 2023г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №1962 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Т.Т. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001083 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 19.08.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г..
Жалбоподателят оспорва заповедта и релевира доводи, че: 1) не е доказана компетентността на органа издател на оспорения административен акт; 2) не е мотивирана - в заповедта не е конкретно посочено кои обстоятелства са безспорно установени и не са изложени съображения относно срока на прилагането й; 3) издадена е при допуснати съществени процесуални нарушения – не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване; не било ясно дали издаването от актосъставителя на талона за медицинско изследване се е наложило поради отказа на лицето да приеме показанията на техническото средство или поради това, че извършената проба с техническото средство е некачествена или невалидна; 4) в АУАН липсвали индивидуализиращи данни за свидетелите на нарушението. На гореизложените съображения, отправя искане за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
В открито съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа жалбата.
Ответната страна – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № № 22-0819-001083 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 19.08.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г. е издадена на А.Т.Т. на следните констатации: на 19.08.2022г. около 05.10ч. в гр.Варна, на бул. Владислав Варненчик до „Двете Кули“ в посока изход на града управлява собственото си МПС – ЛЕНД РОВЕР ФРИЛАНДЕР с рег.№ В***КТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда ( 0.56 промила) в обема на издишания от водача въздух, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ-0043 проба № 02827, за което на водача е издаден талон за медицинско изследване № 133080 от 19.08.2022г..
Направен е извод, че А.Т.Т. управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДвП и му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Със заповедта са отнети СУМПС и контролен талон.
На г-н Т. е издаден талон за изследване № 133080. Изготвено е изследване, като в Протокола за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо веществено в кръвта № 978/19.08.2022г. е установена концентрация на алкохол в кръвта на г-н Т. 0.69 промила.
В о.с.з. са оспорени резултатите от извършеното изследване, но не са представени релевантни доказателства във връзка с оспорването, като по специално не е представено доказателства за извършен повторен анализ на контролната проба по реда на чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Предвид заявеното от процесуалния представител на г-н Т. поддържане на жалбата срещу заповедта, съдът дължи произнасяне по жалбата, като следва да провери законосъобразността на акта към момента на издаването му на основание чл.168 вр. чл.146 АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената в административната преписка заповед № 365з-8226/30.12.2021г. издадена от Министъра на Вътрешните работи – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно заповедта за упълномощаване правомощия.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.
Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършването на проверка на водач управляващ пътно превозно средство. Проверката е извършена с техническо средство от одобрен тип.
По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, установени в хода на административнонаказателната проверка, възприети от органа при произнасянето му.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи фактите, от които черпи права като обори констатациите на административния орган. В този аспект съдът констатира, че жалбоподателят не оспорва фактите констатирани от административния орган в обстоятелствената част на заповедта. Сочи, че не е бил съгласен с резултата от проверката, както с техническото средство, така и от лабораторното изследване.
Спорът по делото е правен и е концентриран върху следните въпроси: 1) компетентността на органа издател на оспорения административен акт; 2) в достатъчна степен ли е мотивирана заповедта, при положение, че в нея не е конкретно посочено кои обстоятелства са безспорно установени и не са изложени съображения относно срока на прилагането й; 3) издадена ли е при допуснати съществени процесуални нарушения –изяснени ли са фактите и обстоятелствата от значение за случая и съобразено ли е, че водачът е дал кръвна проба за изследване; 4) съществен реквизит на заповедта ли е вписване на обстоятелството от актосъставителя дали издаването на талона за медицинско изследване се е наложило поради отказа на лицето да приеме показанията на техническото средство или поради това, че извършената проба с техническото средство е некачествена или невалидна; 5) в АУАН липсвали индивидуализиращи данни за свидетелите на нарушението.
Предвид представената към административната преписка заповед № 365з-8226/30.12.2021г. издадена от Министъра на Вътрешните работи – полицейски инспектор към ОД МВР Варна неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган.
За да даде отговор на тези въпроси, Съдът съобрази разпоредбите на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.“
Настоящият съдебен състав намира от анализа на цитираната разпоредба, че под „решаване на въпроса за отговорността“ в хипотезата на констатирано управление на МПС след употреба на алкохол, следва да се разбира постановен акт на Прокурор, Съд (решение на районен или административен съд в хипотезата на отмяна на НП) или административно наказващ орган, доколкото в тяхната компетентност е преценката на наличието на предпоставките за ангажиране на административно наказателната отговорност на лицата. Индиция за липсите на предпоставките за издаването на ПАМ би представлявал и протокол от повторно изследване на контролната проба извършено по реда на чл.27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) в рамките на административното или в административнонаказателното производство. Такова не е направено.
Неоснователно е искането за отмяна на заповедта, тъй като административният орган е установил материалноправните предпоставки за налагане на принудителната мярка. Констатирано е с техническо средство от одобрен тип наличието на алкохол при проверката на водач управляващ МПС. В заповедта е описан фактът, представляващ предпоставка за издаването й. Посочено е мястото на извършването на проверката, описано е техническото средство, с което е извършана проверката, както и е индивидуализирано лицето извършило нарушението. Констатирани са факти и относно управляваното МПС. Налага се извод, че заповедта съдържа достатъчно мотиви обосноваващи извод за нейната мотивираност.
Възражението, че в заповедта, че не е конкретно посочено кои обстоятелства са безспорно установени и не са изложени съображения относно срока на прилагането й са неоснователни. В заповедта са описани фактите, които са безспорно установено към момента на проверката и наличието на които представлява предпоставка за издаването на заповедта. Срокът на прилагане на мярката не подлежи на мотивиране. Този срок е установен ex lege (по силата на закона) и следва да се посочи в заповедта със съдържанието предвидено от правната норма.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения – че при издаването й не е съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване, както и, че не е попълнен съществен реквизит на заповедта, а именно вписване на обстоятелството от актосъставителя дали издаването на талона за медицинско изследване се е наложило поради отказа на лицето да приеме показанията на техническото средство или поради това, че извършената проба с техническото средство е некачествена или невалидна.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП „се прилагат следните принудителни административни мерки“. От тази формулировка се налага извод, че при прилагането на посочените мерки административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. при наличието на предпоставките визирани в правната норма е длъжен да приложи предвидената принудителна мярка. Не е дадено право на преценка на административния орган дали да приложи мярката към момента на констатиране на фактите (проверката с техническото средство) или на по-късен етап (когато е изготвено медицинското изследване). Това е така, защото мярката съгласно правната си същност по националното законодателство няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и се прекратява при наличието на изчерпателно предвидените условия за прекратяването й. Правната природа на принудителната мярка и предвидените за налагането й предпоставки определят и реквизитите на заповедта с която се налага. Между тези реквизити не е предвидено посочване на факта на даването на кръвна проба от проверяваното лице, нито за субективните причини (недоверие в техническото средство или друго) поради които лицето дава тази проба. Кръвната проба е предвидена в нормативен акт, като способ за извършване на изследване и получаване на различен (или сходен) резултат и като следствие при липса на установен алкохол в кръвта възможност за прекратяване на мярката при отпадането на основанието за налагането й.
Доколкото са неотносими към настоящото производство, съдът не следва да обсъжда възражението на жалбоподателя, че в АУАН липсвали индивидуализиращи данни за свидетелите на нарушението.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира за правилни изводите на административнонаказващия орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Заповедта се явява законосъобразна, поради което оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено.
Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на сторените по делото разноски, което с оглед изхода на спора се явява неоснователно.
Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение направено от процесуалният представител на ответника, поради което съдът му присъжда 100лв.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А.Т.Т. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001083 по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на 19.08.2022г. от полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, упълномощен със заповед № 365з-8226/30.12.2021г..
ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН ********** да заплати на полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)лева.
Решението e окончателно.
Съдия: