Решение по дело №2195/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 979
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120202195
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

979

 

гр.***, 22.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2195 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на С.Г.К. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-001541/26.05.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-***, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно. Изтъква се, че участъкът от пътя е бил с интензивно движение, поради което и не може еднозначно да се определи, чия скорост е била заснета от техническото средство. Твърди се, че АНО не е изпълнил задължението си да проведе разследване и да установи всички елементи от състава на нарушението. Счита се, че не е установен начинът на нулиране на радарното устройство, което пък пречи да се установи дали заснетата скорост е именно на процесното МПС или на най-бързо движещия се участник. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за годността на използваното техническо средство. Заявява се, че не са посочени възрастта на нарушителя и местоработата му, както и че предоставения препис от АУАН е нечетлив. Изтъква се, че не е посочено точното място от бул. „***“, където е било заснето нарушението. На последно място се застъпва, че жалбоподателят първоначално не е успял да се сети на кого е предоставил мотора си, но в последствие е установил неговата самоличност.

В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощник – адв. Андон Андонов – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че жалбоподателят не е знаел кой точно е управлявал мотора му него ден, но в последствие е установил, че това е св. Христов, поради което и неправилно е била ангажирана отговорността на К.. Поради това пледира за отмяна на НП изцяло.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. ***, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, като се иска намаляването му до минималния предвиден в закона.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л.5) НП е връчено на жалбоподателя на 28.05.2020г., а жалбата е депозирана на 03.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изтъкнатите от жалбоподателя доводи, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.03.2019г. в 13:56 часа в гр.***, на бул. „***“ в посока от кръстовището с ул. „***“ към надлез ***, мобилно техническо средство – АТТС „TRF-1 M” с фабр. № 510/07, поставено в служебен автомобил с рег. № ***, засякло и заснело, движещ със скорост от 106 км/ч. мотоциклет - „***” с рег. № ***. Мястото на контрол попадало в границите на населеното място и максимално допустимата скорост за движение била до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 11552”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР *** – В.П., който от записания файл, установили, че заснетият мотоциклет - „***” с рег. № *** е собственост на жалбоподателя К., както и че скоростта следва да се счита на 103 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

За констатираното П. пристъпил към съставяне на АУАН, като за целта изпратил по делегация до 04 РУ-*** искане за призоваване на собственика и попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП. На 01.04.2020г. К. попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП (л.10), в която посочил, че на процесната дата той е управлявал мотоциклета. Била му връчена и покана за явяване в Сектор „ПП“ и съставяне на акт (л.11). На посочената дата К. не се явил в Сектор „ПП“, поради което и на 12.04.2020 г. П. съставил в негово отсъствие АУАН с № GA 52279/12.04.2020г. (л.35). В акта били описани горните факти, но било посочено, че скоростта на движение е 133 км/ч. Актът бил надлежно регистриран в системата на Сектор „ПП“ със статус – „очакващ решение“ (т. 10 от Справка за водач на л. 21 гръб).

Въпреки съставянето на АУАН с № GA 52279/12.04.2020г. на 21.04.2020г. П. съставил срещу водача нов, втори акт – АУАН с № GA 52281/21.04.2020г., в който описал абсолютно същото нарушение с тази разлика, че сега посочил правилата скорост на движение от 103 км/ч. И двата акта били надлежно връчени на К. на 21.04.2020г., без последният на направи възражения при връчването им или в срока по чл. 44 ЗАНН.

Техническото средство – АТТС „TRF-1 M” с фабр. № 510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.14) и Протокол за проверка (л. 16-17).

За използваното техническо средство бил съставен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (л.18), съдържащ всички изискуеми реквизити.

Въз основа на втория съставен АУАН с № GA 52281/21.04.2020г. на 26.05.2020г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в този акт, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 26.05.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това съдът счита, че случая е било допуснато съществено нарушение на процедурните правила, довело до незаконосъобразно протичане на производството. Това е така по следните причини.

Няма спор, че на 12.04.2020г. срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН с № GA 52279/12.04.2020г., в който е било описано процесното нарушение, но очевидно е била допусната грешка и вместо скорост от 103 км/ч. е посочена скорост от 133 км/ч. Този акт е приложен към преписката, а отделно от това е въведен и в системата на Сектор „ПП“, видно от справката за водач, поради което и не може да остане никакво съмнение в достоверността му. Съставянето на този акт е дал начало на административнонаказателното производство срещу К. за извършеното от него нарушение по ЗДвП на 29.03.2020г. в 13.56 часа (чл. 36, ал. 1 ЗАНН), като именно в неговите рамки АНО е следвало да се произнесе, съгласно сезиращата функция на акта. Вместо това контролните органи са установили допуснатата нередовност в първия акт и са решили да съставят срещу К. тори акт - с № GA 52281/21.04.2020г., в който за абсолютно същото деяние, но този път с вярно посочена скорост, спрямо К. е било повдигнато „второ обвинение“ за едно и също нарушение, без по никакъв начин производството по първия акт да е било решено/прекратено. По този начин по едно и също време спрямо жалбоподателя са били налични две висящи производства за едно и също нарушение, което с оглед принципа pon bis in idem чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН е недопустимо.  В последствие АНО се е произнесъл по втория акт, като именно въз основа на него е наложил административни наказания, но същевременно в системата на Сектор „ПП“ изрично е посочено, че първият акт е „очакващ решение“  - т.е. АНО се е произнесъл по съставения втори по време акт, при положение, че производството по първия все още не е било приключило и е чакало решение. Не се образува производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото нарушение има незавършено производство (чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр.с чл. 84 ЗАНН). В случая АНО не се е съобразил с това правило и незаконосъобразно е издал НП по втория съставен акт, въпреки че производството по първия е било все още висящо.

С оглед горното съдът счита, че в конкретния случай издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени само на това основание.

С оглед изчерпателност съдът следва да посочи единствено, че не възприема останалите доводи за незаконосъобразност, изложени от защитата. Действително разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН регламентира посочване на възрастта и местоработата на нарушителя (ако той въобще реши да предостави на актосъставителя информация в тази насока) и липсата на тези реквизити съставлява формално нарушение на посочените правни норми. Съдът обаче намира, че в конкретната хипотеза тези нарушения не са съществени, тъй като с тях не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. В АУАН е посочено ЕГН на нарушителя, което е напълно достатъчно, за да се установи възрастта на водача, като изискването за вписване на месторабота няма никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, поради което и не се явява съществен елемент от съдържанието му, и неговата липса, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.

Съдът не споделя възраженията за съществено нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на жалбоподателя е нечетлив. Касае се за напечатан/принтиран АУАН, а не за попълнен на ръка по бланка, поради което и въобще не може да става дума за нечетливост.

Съдът не споделя и твърдението, че не е доказано чия е заснетата от техническото средство скорост, както и че използваното техническо средство е негодно. В НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението – гр. ***, бул. ***, както и посоката на движение (към кръстовището с ул. „***“). Отразено е обстоятелството, че този участък попада в границите на населеното място и е валидно общото ограничение на скоростта до 50 км/ч. Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община ***, безспорно се установява, че процесния участък е в границите на населеното място и максималната скорост на движение е била до 50 км/ч. (л.32). Приложената по делото снимка/клип е ясна и без проблем се установява, че е заснет именно процесния мотоциклет, като от представените документи се установява, че техническото средство е било годно и калибрирано.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност. Видно от материалите по делото К. е собственик на процесния мотоциклет, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като, както се посочи по-горе, жалбоподателят изрично е декларирал, че именно той е управлявал мотоциклета, то правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП.

Тук е мястото да се посочи, че опитът за избягване на отговорността посредством воденето на свидетел в съдебно заседание, който да заявява, че в действителност той е шофирал мотоциклета, не се възприема от настоящия състав. Законодателят е предвидил изричен ред, по който следва да се заяви, кой е управлявал МПС-то и това е редът, разписан в чл. 188 ЗДвП. Процедурата по чл. 188 ЗДвП не е въведена случайно. Същата цели от една страна да гарантира правото на защита на собственика на МПС, а от друга има за цел да не допусне избягването на административнонаказателната отговорност посредством заобикаляне на законовия ред. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП не предвижда ред на „оттегляне“, „анулиране“, „обявяване за нищожна“ и т.н. декларация по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП, за „замяната й с нова такава“ или за подаването й едва след съставяне на АУАН. Приемане на противното не само противоречи на смисъла на закона, но и предоставя очевидна възможност на всеки нарушител в настоящата хипотеза да осуети реализиране спрямо него на административнонаказателна отговорност.  Това е така, защото винаги, когато лицето откаже да попълни декларация преди съставяне на АУАН или попълни такава и заяви, че той е водачът и „изчака“ предявяване на акта, за да промени позицията си, то пред административнонаказващия орган не съществува законосъобразна възможност за продължаване на производството срещу което и да е лице. В този смисъл ясно е, че с оглед правото на защита, не може да бъде издадено наказателно постановление срещу едно лице, при съставен АУАН срещу друго. Същевременно ЗАНН и ЗДвП не предвиждат възможност за „анулиране“ на АУАН, каквато например изрично е предвидена в чл.189, ал.5, изр. последно от ЗДвП относно електронния фиш. Трябва още да се добави, че в случая неприложим е и редът на чл.54 от ЗАНН, който е предвиден от законодателя като способ за прекратяване на административнонаказателното производство, а не за неговото своеобразно „рестартиране“, включително и срещу друго лице. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси – Решение № 1799/25.10.2019г. по к.н.а.х.д. № 1388/19г. на АдмС-***.

С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че в конкретния случай АНО е допуснал нарушение на производствените правила и в нарушение на принципа non bis in idem е санкционирал К. по втория съставен срещу него акт за едно и също нарушение, поради което и издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как да се произнесе служебно по тях.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001541/26.05.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-***, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на С.Г.К. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.