№ 11232
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110160451 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
за сумата 1 000,40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № . за застрахователно събитие,
настъпило на . при движение по автомагистрала “Т.”, в близост до гр. П.,
поради виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за имуществена
застраховка „К.+“ за МПС марка “И., на основание застрахователна полица №
.., с период на застрахователното покритие 30.03.2023 г. – 29.03.2024 г.
Посочва, че на . на автомагистрала “Т.”, в близост до гр. П., водачът на МПС
марка “И., застрахован по застраховка “Г.” на автомобилистите при
ответника, навлиза в съседна пътна лента и удря в задната част движещото се
МПС с марка “И. и номер на рама ., застрахован при ищцовата страна.
Вследствие от произшествието МПС с марка “И. и номер на рама ., претърпял
вреди, за обезщетението на които била образувана ликвидационна преписка
по щета № .. Увредени били следните части на автомобила: вертикална задна
лява греда, панел четвърти ляв последен, панта врата багажник, врата
багажник лява, таван и други. С ликвидационен акт от 10.07.2023 г. ищцовото
дружество одобрило да се изплати на собственика на увредения автомобил
сума в размер на 985,40 лв., от която били приспаднати дължими вноски по
застрахователната премия в размер на 412,50 лв. Така с преводно нареждане
от 11.07.2023 г. ищецът-застраховател е изплатил обезщетение в размер на
1
572,90 лв. Излага твърдения, че е поканил ответника да погаси задължението
си, но така и не последвало погасяване на претендираната сума. Претендира
законна лихва върху посочената главница, считано от 03.11.2023 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
вземането. Моли за осъдително решение и претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока и по реда на
чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Признава факта, че към деня на процесното ПТП /./ е бил застраховател по
договор за застраховка “Г.” по полица № ., сключена относно МПС марка “И..
Оспорва останалите твърдения на ищеца. Твърди, че са налице обстоятелства,
изключващи вината на Г. С. Б., в качеството му на водач на застрахованото
при него МПС. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, вината
на водача на застрахованото при него МПС и изобщо настъпването на ПТП
при описаните в исковата молба механизъм и участници. Оспорва
претърпените вреди да са причинени в резултат на това ПТП. Счита, че
липсва виновно и противоправно поведение от страна на водача, управлявал
застрахования при него автомобил, респективно липсва и основание за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, като посочва, че
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка “Г.” е
функционално обусловена от отговорността на застрахования водач.
Процесното ПТП се дължало изключително на виновното поведение на И. Я.
С., който управлявал застрахованото при ищеца МПС марка “И., и нарушил
чл. 58, т. 1, чл. 59, ал. 1 и чл. 59а, ал. 1 от ЗДвП, като предприел спиране на
забранено за тази цел място без да сигнализира по какъвто и да било начин за
спрялото МПС, съответно да предприеме необходимото, за да предотврати
евентуални пътни инциденти. При условията на евентуалност навежда
възражение за съпричиняване. Твърди констативният протокол за ПТП,
представен от ищеца, да е подправен. Навежда твърдения, че действителната
пазарна стойност на застрахованото при ищеца МПС, отчитайки
амортизацията, е по-ниска от определената, като посочва, че са налице
запазени части по автомобила, които е следвало да бъдат приспаднати при
определяне на обезщетението. Евентуално прави искане за намаляване
размера на определеното и заплатено от ищеца обезщетение, тъй като счита
същия за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
конкретно, наличие на валиден договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято г. е застрахована при
ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
2
вреди.
При установяване на горните факти в доказателствена тежест на
ответника е да обори при пълно обратно доказване презумпцията за вина на
застрахования при него водач, както и възраженията си за съпричиняване.
Съдът е обявил за безспорно по делото наличието на валидно към датата
на ПТП – . правоотношение по договор за застраховка “К.+” между ищеца и
собственика на товарен автомобил марка “И. ; наличието на валидно към
датата на ПТП – . правоотношение по договор за застраховка “Г.” на
автомобилистите между ответника и водача на МПС марка “И. ; фактът на
изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 985,40 лв. от ищеца
в полза на собственика на увредения автомобил.
От приетите по делото двустранен констативен протокол за ПТП от . и
заявление на щета от 26.06.2023 г. се установява, че в периода на действие на
договора за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП,
представляващо покрит риск. Видно от протокола за ПТП, същото е резултат
от виновно противоправно поведение на водача на МПС марка “И., който при
движение по автомагистрала “Т.”, в близост до гр. П. навлиза в съседна пътна
лента и удря в задната част движещото се пред него МПС с марка “И. и номер
на рама .. Изложеното в протокола се потвърждава изцяло от показанията на
разпитания по делото свидетел И. С., който е управлявал МПС с марка “И. и
номер на рама ..
Горепосочения механизъм на ПТП се потвърждава и от приетата по
делото автотехническа експертиза, съгласно която от техническа гледна точка
водачът на камиона - “И. е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, ако се е движил в собствената си пътна лента,
непредприемайки маневра за навлизане в лява лента, докато за водача на
лекотоварния автомобил с марка “И. и номер на рама . не е имало възможност
да предотврати удара, тъй като се е движил праволинейно и се е намирал пред
ударилото го МПС.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й., който е управлявал
тежкотоварния автомобил “И. в частта, в която твърди, че лекотоварен
автомобил“И. е бил спрял на пътното платно, което станало причина за удара
между двете моторни превозни средства. Същите се оборват по категоричен
начин от разясненията на вещото лице, направени в открито съдебно
заседание, съгласно които от техническа гледна точка е много малко
вероятно лекотоварният автомобил “И. да е бил спрял в дясната лента.
Вещото лице обосновава този свой извод с вида и обема на увредените
детайли по двете моторни превозни средства, които водят до извод, че
разликата между двете превозни средства преди удара е била не повече от 20
– 30 км в час. Ако застрахованият при ищеца автомобил е бил в спряло
състояние, то щетите от удара биха били много по-големи.
Предвид гореизложеното съдът приема за установен по делото описания
механизъм на процесното ПТП. Настъпилото ПТП е резултат от виновно
3
противоправно поведение на водача на тежкотоварен автомобил марка “И.,
който е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП / Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение/, както и
на чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП /Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване
в лентите за движение/.
В протокола са посочени видими щети по МПС с марка “И. и номер на
рама . в задна част.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза нанесените щети на МПС с марка “И. и
номер на рама ., описани от застрахователя и отразени в протокола за ПТП, са
в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и неговия механизъм,
като стойността необходима за възстановяването им по средни пазарни цени
към датата на ПТП е 2 038,52 лв., която сума надвишава платеното от ищеца
обезщетение.
Ето защо и с оглед обстоятелството, че ответникът е застраховател на
гражданската отговорност на делинквента съдът намира, че в полза на ищеца
е възникнало регресно вземане спрямо ответника за сумата 985,40 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски. Ответникът не доказа положителния факт на
плащане на обезщетението, не доказа и възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач, нито
обори презумпцията за вина по отношение на застрахования от него водач, с
оглед на което предявеният иск следва да се уважи до пълния предявен
размер.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца, комуто
следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на
930 лв. за държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел, и адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е уговорено и платено в
минимален размер.
Воден от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ., гр. С. да заплати на „Д.” ЕАД, ЕИК ., гр. С.
на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1 000,40 лв., представляваща
изплатено по застраховка „К.+” обезщетение и ликвидационни разноски за
вредите, причинени на лекотоварен автомобил марка “И., от
пътнотранспортно произшествие – покрит риск по имуществената
застраховка, настъпило на . на автомагистрала “Т.” в близост до гр. П. от
виновно противоправно поведение на водач на тежкотоварен автомобил
марка “И., чиято г. е била застрахована от ответника, ведно със законна лихва
върху главницата от 03.11.2023 г. до плащането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 930,00 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5