О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 14.03.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№134 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П.Г.М. чрез пълномощника му адв. Г. М. против Разпореждане №446 от 13.02.2019г.
на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№5657/2018г. по описа на съда, с
което е върната исковата молба и допълнителната такава от 12.12.2018г. и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят счита, че определението
е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с
процесуалноправните норми. Излага подробно фактологията на извършените по
делото действия. Посочва, че е изпълнил дадените указания за вписване на
исковата молба, като е представил вписания препис на 14.12.2018г. На
12.12.2018г. е депозирал уточняваща петитума на иска молба, като на
17.12.2018г. съдията докладчик е указал вписване на тази допълнтелна молба в
срока за вписване на исковата молба, който бил 12.12.2018г. Това указание на
съда му било съобщено на 27.12.2018г. и нямало как да се изпълни в срока за
вписване на първоначалната молба, който вече бил изтекъл. Посочва, че още на
следващия ден – 28.12.2018г. указанието било изпълнено – допълнителната молба
била вписана в СлВП – Сливен, като двете молби били заведени с един и същ
входящ номер на СлВП – Сливен. Счита, че с дадените нови указания от
17.12.2018г. съдът е валидирал всички процесуални действия на ищцовата страна,
като новите указания били неточни, неясни и объркващи, но въпреки това били
изпълнени – вписани първоначалната и допълнителната искова молба, платена била
държавната такса и била изготвена скица на процесния имот. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
От фактическа страна се установява следното:
Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, с
която е предявен от П.Г.М. чрез пълномощник адв.М. против Община Твърдица
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС по отношение на недвижим имот, находящ се в
землището на гр.Шивачево, общ.Твърдица.
С разпореждане от 13.11.2018г. съдията докладчик при
извършване на проверка за редовност на исковата молба е намерил същата за
нередовна, оставил я е без движение и е указал на ищеца отстраняване на
следните нередовности: 1. Уточнение как е закупен имота от ищеца – еднолично
или в режим на СИО; 2. Посочване цената на иска; 3. Заплащане на държавна такса
– 4% от цената на иска; 4. Представяне на данъчна оценка и скица на процесния
имот, задължителни с оглед определяне цената на иска; 5. Вписване на исковата
молба. Определен е 3-седмичен срок за изпълнение на указанията.
Препис от разпореждането е връчено на ищеца чрез
пълномощника му адв.М. на 20.11.2018г.
На 26.11.2018г. адв. М.
подава молба, с която уточнява, че процесния имот е придобит от ищеца М. преди
сключване на граждански брак /представено е удостоверение за сключен гр. брак/.
В молба е посочено, че без издаване на скица и данъчна оценка не може да се определи
цената на иска и моли съда да му издаде нарочни удостоверения за снабдяване с
въпросните документи. Посочва, че въпреки това е заплатил минималната такса от
50лв. и представя вносна бележка. Направено е искане за продължаване на срока.
С разпореждане от
28.112018г. съдията докладчик разпорежда издаване на поисканите удостоверения
след представяне на доказателство за заплатена държавна такса. Същите са
издадени и получени от адв.М. на 03.12.2018г.
С определение от
28.11.2018г. съдът е отхвърлил молбата на ищеца за продължаване на даденият му
3-седмичен срок за отстраняване на нередовности в исковата молба, връчено на
адв.М. на 03.12.2018г.
На 12.12.2018г. адв.М.
депозира в СлРС молба вх.№25956, с която уточнява петитума на иска в частта
относно описанието на процесния недвижим имот /площ/.
С разпореждане от
17.12.2018г.съдията докладчик указва на ищца вписване на тази допълнителна
молба, което да се извърши в срока за вписване на исковата молба.
Разпореждането е съобщено на адв.М. на 27.12.2018г.
На 14.12.2018г. с нарочна
молба адв.М. представя по делото препис от исковата молба, вписан в СлВП –
Сливен на 13.12.2108г.
На 28.12.2018г. адв.М.
депозира нова молба, с която посочва, че представя вписана уточняващата
петитума допълнителна молба, но е представен само препис от първоначалната
искова молба, но с допълнително отбелязано ново вписване от 28.12.2018г.
С частната жалба е
представен вписан препис от допълнителната уточняваща молба от 12.12.2018г. със
заверка за извършеното й вписване в СлВП – Сливен.
На 13.02.2019г., след като е
приел, че указаните нередовности не са изпълнени в цялост, като исковата и
допълнителната молба са вписани след дадения от съда срок за това, поради което
процесуалното действие се смята за неизвършено, е постановил Определение №446,
с което е върнал исковата и допълнителната молби и е прекратил производството
по делото.
Определението за прекратяване на производството е
съобщено на ищеца чрез пълномощника му адв.М. на 18.02.2019г. Частната жалба
против него е подадена на 22.02.2019г.
Съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена
от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място следва да се отбележи, че при
производството по чл.274 и сл. от ГПК въззивният съд действа както при пълен
въззив, т.е. съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам
преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с
частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което
разрешава въпросите, включени в предмета на производството.
При изпълнение на тези си правомощия, въззивният съд
констатира на първо място, че дадените от районния съдия указания за
отстраняване на нередовности в исковата молба /разпореждане от 13.11.2018г./ са
правилни и законосъобразни и в петте си пункта.
С молбата от 26.11.2018г. ищецът е отстранил изцяло
нередовността по п.1 и е заплатил първоначална държавна такса в минималния
размер от 50лв.
Въззивният съд приема, че макар и след указания срок,
ищецът е вписал исковата молба, както и уточняващата петитума такава /само да
се отбележи, че е неправилно указанието за нейното вписване в срока за вписване
на първоначалната искова молба, който вече е изтекъл, а и за новото указание
следва да се определи нов срок/ и то много преди съдията докладчик да се
запознае с докладваното му дело и да го прекрати с обжалваното определение.
Вписването е извършено, поради което факта, че е след изтичане на указания
срок, но преди прекратяване на производството, не представлява пречка за
продължаване на производството по делото, поради което и неспазването на срока
за това действие, според настоящия състав не е основание за прекратяване на
производството по делото. Напротив, след вписването тази пречка е отпаднала и
ако само това е нередовността, то тя е отстранена и производството по делото
следва да продължи.
В случая обаче е налице неизпълнение на указанията,
дадени в т.2 и т.4 от разпореждането от 13.11.2018г., които не са изпълнени и
до настоящия момент. Ищецът не е посочил нито в исковата, нито в допълнителната
уточняваща молба цена на иска /не е посочена и данъчната оценка на имота, която
се явява такава по чл.69, ал.1, т.2 от ГПК/. До настоящия момент по делото не
са представени изрично указаните на ищеца удостоверение за данъчна оценка
/необходимо за определяне цената на иска/, нито скица на имота, необходима за
индивидуализирането му. Въпреки, че съдът е издал, респ. ищецът чрез
пълномощника си е получил издадените му надлежни удостоверения, той не е
представил по делото тези два документа /макар, че ги е посочил в
обстоятелствената част на молбата си от 12.12.2018г., но не ги е представил
като доказателства/. Посочването на цената на иска е задължителен елемент от
съдържанието на исковата молба, съгласно чл.127, ал.1, т. 3 от ГПК и тази
нередовност задължително следва да се отстрани от ищеца, като неотстраняването
й в срок е абсолютно основание за връщане на исковата молба /чл.129, ал.3 от ГПК/.
Поради това, въззивният съд намира, че правилно
дадените от районния съд указания в п.2 и п.4 от разпореждането от 13.11.2018г.
не са изпълнени, нито в указания на страната срок, изтекъл на 11.12.2018г.,
нито до постановяване на обжалваното определение, нито до настоящия момент,
което е основание за връщане на исковата молба, съгласно разпоредбата на
чл.129, ал.3 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че районният съд
правилно и законосъобразно е върнал първоначалната и допълнителната искова
молба е и прекратил производството по гр.д.№5657/2018г. по описа на СлРС, поради
неотстраняване на нередовности, макар и по различни от изложените в обжалваното
определение съображения. Поради това частната жалба се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от П.Г.М. с ЕГН ********** *** чрез
пълномощника адв.Г. *** частна жалба
против
Определение №446/13.02.2019г. по гр.д.№5657/2018г. по описа на Сливенски
районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.