№ 739
гр. П., 11.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Д.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20225220103331 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Ищците Е. Д. И. и Е. Б. И. - редовно призовани чрез процесуалния си
представител, не се явяват. За тях се явява адв. П. П. от АК-П. - надлежно
упълномощен от преди.
Ответниците Ц. Г. Р. и Б. Д. Р. - редовно призовани чрез процесуалния
си представител, не се явяват. За тях се явява адв. Ч. Ч. от АК-П. - надлежно
упълномощен от преди.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. П.: Водим двама допуснати свидетели и един резервен свидетел.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. Д.А Р. – родена на 27.11.1956 г. в с. В., живуща в гр. П., българка,
1
българска гражданка, вдовица, неосъждана, баба съм на Б..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може
да откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Р.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Р.: Познавам Е. и Ц.. Е. ми е дъщеря, Е. ми е зет, а Ц. ми е снаха. Ц.
беше омъжена за Д. Р., който ми е син. Жилището на ул. „С. В.“ № 4 за него
какво да кажа. През годините сме живели там аз и съпругът ми. Там
живеехме от 1985 г. до 2007 г. края или 2008 г. началото. Апартаментът го
освободихме през 2008 г., защото си купихме друг апартамент в П. на ул. „Г.“
№1 заедно със сина ми. Т.к. синът ми имаше малко бебе – Б., а апартаментът
на ул. „Г.“ не беше обитаван от доста години, собственикът беше в София и
имаше нужда от ремонт, затова ние отидохме там. Апартаментът на ул. „Г.“
като го купихме беше записан на името на Д. Р.. На ул. „Г.“ отидохме аз и
съпругът ми. В апартамента на ул. „С. В.“ 4 останаха сина ми и снаха ми. Не
сме имали уговорка този апартамент на ул. „С. В.“ да остава в собственост на
тях. Останаха там, защото имаха малко бебе. Ние отидохме да правим ремонт
на ул. „Г.“, за да помогнем на сина ми. Не сме обещавали на сина ми, че
апартаментът на ул. „С. В.“ ще остане на тях. Впоследствие съпругът ми
почина през 2008 г. и аз останах в апартамента на ул. „Г.“ и по стечение на
обстоятелствата тогава бях много разстроена и продължих там да живея.
Апартаментът на ул. „Г.“ спрямо апартаментът на ул. „С. В.“ е по-малък.
Въпреки че останах да живея в апартамента на ул. „Г.“, аз посещавах и другия
апартамент. Това са две мои жилища. Аз останах без съпруг и каквото са
имали нужда сме си помагали, ние сме едно семейство. Ходила съм там при
сина ми във връзка с отглеждането на Б.. След като почина мъжът ми доста
често съм ходила. След като Ц. ходеше в Англия доста често съм ходила в
апартамента на ул. „С. В.“. Тя ходеше за по може би 3 или 4 месеца в Англия,
зависи за колко време е бригадата. Синът ми имаше фирма, аз се занимавах с
Б.. Водех го на градина, на училище. Аз имам ключ за апартамента на ул. „С.
В.“. Не сме имали лоши отношения, просто сме си едно семейство и сме си
помагали. Синът ми почина на 06.05.2018 г. След неговата смърт имаше
уговорка, срещнахме се с Ц. и после я попитахме от колегиална гледна точка,
2
тъй като на ул. „Г.“ апартаментът се водеше на тях и тогава тя попита Б., тя го
попита кой апартамент иска и той каза на Младост. Аз бях с дъщеря ми и зет
ми и аз викам „Добре“. Обаче след това тя си промени решението да не взима
апартамента на Младост. Дъщеря ми е във Финландия от 2012 г. Като си
дойде дъщеря ми от Финландия са се срещнали с Ц. и зет ми е бил там, аз не
съм била на тази среща и тя е казала, че не е съгласна. Аз не живея на ул. „Г.“
вече. След тази среща юли миналата година Ц. им е казала, че аз трябва да
освободя апартамента на ул. „Г.“. Аз от 01.09.2022 г. го освободих и сега
живея в апартамента на дъщеря ми на ул. „Дойран“ № 2, иначе трябваше да
остана на улицата. След смъртта на сина ми аз прехвърлих моята наследена
част от апартамента на дъщеря ми Е.. Говоря за апартамента на ул. „С. В.“.
Откакто Ц. е дошла в нашето семейство до настоящия момент, Ц. никога не е
заявявала за апартамента на ул. „С. В.“, че е само нейн. Апартаментът на ул.
„Г.“ го платихме в пари в кеш и изтеглихме кредит отделно. Ние помогнахме
на сина ми, направихме ремонт, покрива и вътре ремонтът не се състоя,
защото почина съпругът ми. На село не съм живяла след напускането ни на
апартамента на ул. „С. В.“. Моят покоен съпруг в мое присъствие не е
заявявал на никого, че този апартамент на ул. „С. В.“ остава на М..
Апартаментът на ул. „Г.“ си беше за тях. С Б. бяхме в добри отношения. Във
Финландия го бях завела през 2018 г. на гости при леля му. За апартамента на
ул. „С. В.“ не си спомням до коя година съм имала ключ. Идеалните части от
апартамента на ул. „С. В.“ ги прехвърлих на дъщеря ми през 2018 г. Не знам
дали в тази връзка Ц. ме помоли да напусна апартамента на ул. „Г.“. Аз с Ц.
не съм разговаряла да напусна апартамента на ул. „Г.“. Тя лично не ми е
казала на мен това, беше го казала на дъщеря ми. Аз и сега имам ключ за
апартамента на ул. „Г.“. След като напуснах апартамента на ул. „С. В.“ Ц. и Д.
правиха там ремонти, да. Правиха ремонт на баня, ламинати слагаха,
направиха основен ремонт. Това да направят основен ремонт си е било по
тяхно желание.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
З. И. Х. – родена на 14.07.1950 г. в с. Ц., живуща в гр. П., ул. „С. В.“,
българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без родство и служебни
3
правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. ХРИСТОСКОВА: Познавам С. и мъжа й Б., добри хора. Бяхме
съседи до 2008 г. и след това те си купиха друг апартамент, но ние със С. си
продължихме приятелството. Когато внучето й беше малко, сме ходили да го
забираме от детската градина. Познавам и сина й и всички познавам. С.
освободиха апартамента на ул. „С. В.“ през 2008 г., мисля че беше. Пред мен
С. и Б. не са казвали, че този апартамент остава за Д.. Ние си споделяхме
много неща. С. постоянно идваше в апартамента на ул. „С. В.“. След като
напусна тоя апартамент тя помагаше на М. и жена му по поводи, тя идваше и
след смъртта на Б. там. Тя идваше да се грижи за детето и даже ми се
похвали, че ще води детето при лелея му във Финландия. С. имаше ключ за
апартамента им, защото нали забираше детето от градината, гледаше го, а
снахата ходеше в Англия да работи за по месеци. Ние сме ходили да се
разхождахме. Ходихме да забираме детето от Детска градина „Калина
Малина“. Е тука седнем на градската градина, после той порасна и учи в
„Брегов“. Даже когато стана инцидентът с бащата на Б., тоя инцидент стана
пред мен, всичко знам. М. и Ц. не знам да са казвали някога на С., че този
апартамент е техен и да не идва тя там. Тя им гледаше детето. Познавам Зорка
Санкева и Асенка Динджийска. Асенка я знам, тя е от отсрещните блокове, а
кака Зорка е в нашия блок на 8-я етаж, пенсионерка, възрастна жена, гледа си
болния мъж. Откакто С. и Б. напуснаха апартамента на ул. „С. В.“ не мога да
ви кажа дали М. и Ц. са правили ремонти в тоя апартамент, защото аз съм в
съседния вход. Зорка е в техния вход, но не мога да кажа дали са близки. Аз
съм в другия вход, но ние много си дружахме с тях. Ние бяхме заедно до 2008
г., но после продължихме да се виждаме, имаме си телефоните. После като ми
се обади за излезем, видим се, на кафе отидем, аз не пия кафе, но излизаме.
Снахата сега знам, че не са в добри отношения със С., но те си бяха много
близки. След смъртта на М. нямам впечатления за техните отношения, но до
последно преди смъртта на М. бяха в добри отношения. Не съм видяла С. да
отключва вратата на апартамента на ул. „С. В.“ лично, но на терасата съм я
виждала. Щом е на терасата, значи си е отключила. Виждала съм С. на
терасата, когато снахата е била в Англия, а баща му на Б. е бил на работа. Т.
идваше да гледа детето, говоря когато беше детето в детската градина на 6
4
години, на 7 години. От детската градина сме го взимали двете заедно, а пък и
после когато Ц. ходеше в чужбина Т. го гледаше. През 2017 г. Т. води детето
при леля му, а когато Ц. беше в чужбина детето беше първи, втори клас.
Знаем се много добре и ако трябва още нещо, питайте ме, ще кажа всичко.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. П.: От третия свидетел няма да се възползваме. Представям
нотариален акт за покупко-продажбата на апартамента на ул. „Г.“, както и
договора за кредита, за който спомена днес разпитаната св. С. Р., за да стане
ясно кога е закупен той и с какви средства и за да бъдат проверени
свидетелските показания. Моля да ги приемете като доказателства по делото
като считам, че същите са относими към предмета на делото. Имам препис и
за другата страна. Представям ги сега, защото миналия път беше за първи път
споменато за този апартамент на ул. „Г.“.
АДВ. Ч.: Нотариалният акт да се приеме, но възразявам по приемането
на този Договор за банков кредит. Аз възразявам, че този кредит има
отношение към това нещо.
АДВ. П.: Оставам преценката на съда.
СЪДЪТ по представените писмени документи в днешното с. з. от адв.
П.
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверени преписи на
Нотариален акт № 18, том І, рег. № 371, дело № 17 от 2008 г. по описа на
нотариус Петкана Минева, с рег. № 168 и Договор за банков кредит №
43274/04.01.2008 г., а по отношение на тяхната относимост съдът ще се
произнесе с крайния си съдебен акт по делото.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. Ч.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
5
АДВ. П.: Уважаема госпожо съдия, моля да уважите предявения иск.
Подробни съображения ще изложа в писмени бележки в даден от съда срок.
АДВ. Ч.: Уважаема госпожо съдия, моля да отхвърлите иска. Също ще
ви помоля да ми бъде предоставен срок за писмени бележки.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ дава 10-дневен срок от днес на страните за депозиране на
писмени бележки и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в
законоустановения срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 14:25 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
6