№ 400
гр. Казанлък, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510100205 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „АПС Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес: ****, представлявано от управителите
П.В. и Х.М., чрез пълномощника юрк. Е.Л., тел. ****, против Г. В. М., ЕГН
**********, с адрес: ****. Процесуалният представител на ищцовото
дружество твърди, че на 20.01.2019 година длъжникът Г. В. М., ЕГН
**********, сключил Договор за потребителски кредит № **** със „С.К.“
ООД, по силата на който получил сумата от 1000 лева, срещу което се
съгласил да върне 15 броя вноски в по 201,00 лв. в срок до 20.04.2020 г., когато
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер
на 48,36 %. Сочи, че съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
1
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №
**** на 20.01.2019 г. по безспорен начин установявали сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в
срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В
случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в
противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало
извод, че процесният договор бил действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от
Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили,
че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
било уговорено „С.К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако
бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са
сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за паричен
заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен,
считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът Г. В. М., ЕГН
**********, не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г.
„С.К.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****. Вземането срещу
длъжника по настоящото производство било индивидуализирано на ред/стр.
№ 8 от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за
цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със CMC
на посочения от него телефонен номер.
Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за
2
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на
кредита.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -
на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на
който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие,
поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на
цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият
кредитор /цедент да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следва да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме
за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г.
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о, ВКС). Твърди, че ответникът Г. В. М., ЕГН
**********, не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент
задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти
и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът Г. В.
М., ЕГН **********, дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, парично
вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № ****/**** г.,
а именно сумата в общ размер от 1524,72 лв., формирана както следва:
главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 334,73 лв. за периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2020 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 179,88 лв. за период от
20.04.2020 г. до 21.09.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлявала
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
3
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Предвид гореизложеното се обуславял правния
интерес на „АПС Б.Б.“ ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск
за вземане в общ размер от 1524,72 лв. срещу ответника Г. В. М., ЕГН
**********.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със
сила на пресъдено нещо, по отношение на ответника Г. В. М., ЕГН
**********, че същият дължи на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от юрк. Е.Л., сумата в
общ размер от 1524,72 лв., формирана както следва: - главница в размер на
1000 лв.;- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на
344,73 лв. за периода от 20.01.2019 г до 20.04.2020 г.; - законна лихва за забава
върху главницата в размер на 179,88 лв. за период от 20.04.2020 г. до
21.09.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. По
образуваното ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на РС-Казанлък, гражданското
отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, „АПС Б.Б.“ ЕООД заплатило държавна такса в размер на 30,49
лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.,
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.На основание чл.
78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото
производство разноски - държавна такса в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от
Наредба за заплащането на правна помощ.
Моли съда да осъди ответника Г. В. М., ЕГН ********** да заплати
гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни
разноски по ч. гр. д. № ****/****г. по описа на РС-Казанлък, гражданското
отделение и по настоящото производство на обща стойност от 230,49 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Н.
М. от АК-С.З., в качеството й на особен представител на ответника.
Заявява, че счита предявената искова молба за допустима, но
неоснователна и недоказана, като я оспорва изцяло по основание и размер.
Сочи, че вземането се претендира на основание Договор за паричен заем №
****, сключен между ответникът и „С.К.“ ООД на 20.01.2019 г. Счита, че
между страните не съществувало валидно облигационно отношение. Към
исковата молба не се прилагали никакви доказателства ответникът да е искал
или приемал сключване на такъв договор, да е уведомен, запознат и да е приел
4
Общи условия, конкретни параметри на заем и да е подписал такъв. В чл. 8 -
10 на Закона на предоставяне на финансови услуги от разстояние
изчерпателно била изброена информацията, която потребителят следвало да
получи преди да сключи договор. Такава информация ответникът Г. М. не бил
получавал. Не се представяли никакви доказателства - било то електронни или
физически да е отправяно искане за кредит от Г. М. до „С.К.“ ООД. Не се
представяли такива и да са приемани каквито и да било условия за заем между
тези две страни, а съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона на предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът бил длъжен да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Действително,
договорът за заем бил реален договор, но липсвали данни ответникът да е
получавал каквато и да е сума от „С.К.“ ООД. Не се представяли никакви
доказателства в тази посока, поради което счита, че между страните не било
налично твърдяното облигационно отношение. Сочи, че се представяли
писмени доказателства от ищеца за извършване на цесия, въз основа на която
„АПС Б.Б.“ ЕООД се легитимирало като кредитор по първоначалния договор.
Счита, обаче, че това не било така, тъй като уведомление за цесия не се
представяло и не било достигнало до длъжника - Г. М..
Действително било допустимо уведомление за цесия да достигне до
длъжника и чрез пълномощник, както и едновременно с исковата молба. И
действително трайната съдебна практика била такава тогава, когато бил
изпълнен смисълът на закона - длъжникът да е уведомен за цесията.
В настоящето производство това обаче, не се случило. Сочи, че не се
представяли доказателства да е изпратено или получено електронно
съобщение. Длъжникът Г. М. не бил уведомен за прехвърляне на вземането
съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което извършената цесия на
процесното вземане нямала действие спрямо него. Действително практиката
на ВКС сочела, че връчване на уведомление от цедента до длъжника, ведно с
препис от исковата молба било допустимо, тъй като изпълнявало функцията
си - длъжникът щял да бъде защитен от изпълнение на задължението си точно,
като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Към
настоящата искова молба такова уведомление не било приложено, а за да бъде
задължението изпълнено, то следвало съобщението да достигне до знанието
на длъжника. В настоящето производство било налице точно обратното
фактическо положение. Ищецът дори не сочел опити да намери и уведоми
длъжника. Неуспешно било и връчването на съдебните книжа от съда, при
спазване на всички процедурни възможности съгласно ГПК. Особеният
представител притежавал особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство, той не бил
пълномощник - нито договорен, нито законов представител на страната. В
тази хипотеза връчването на съдебни книжа не било еднозначно с търсеният
от чл. 99, ал. 4 ЗЗД материалноправен ефект. При липса на контакт с длъжника
или изрично упълномощаване, връчването на уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането към нов кредитор с исковата молба, счита за
5
невалидно уведомяване. В този смисъл била и трайната съдебна практика:
Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 т. на ВКС, ТК, II ТО;
Решение от 05.03.2019 г. по в.т.д. 1387/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора;
Решение от 22.01.2019 г. по т.д. 1342/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора;
Решение от 19.04.2019 г. по в.т.д. 1028/2018 г. на Окръжен съд - Стара Загора;
Решение № 303 от 14.05.2019 г. по гр.д. 869/2018 г. на Районен съд - Казанлък,
Решение № 196 от 27.03.2019 г. по гр.д. 2058/2018 г. на Районен съд -
Казанлък, Решение № 10 от 10.01.2019 г. по гр.д. 1155/2018 г. на Районен съд -
Казанлък, Решение № 74 от 14.02.2020 по гр.д. 1087/2018 г. на Районен съд -
Казанлък. Твърди, че претендираните лихви в размер на 524,72 лв. са
прекомерни и противоречащи на добрите нрави, а цялото вземане счита за
погасено по давност. С оглед гореизложеното, моли съдът да отхвърли така
предявените искове като недоказани и неоснователи.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител. Депозирало е молба, в която поддържа
изложеното в исковата молба.
В откритото съдебно заседание ответникът е представляван от особен
представител, който поддържа заявеното в писмения отговор.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № № ****/**** г. по описа на Районен
съд-Казанлък, съдът е издал в полза на АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к.1404, бул. „България“ № 81В,
ап. 3 срещу Г. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** и настоящ
адрес: **** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за сумите в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) – главница; 344,73 лева –
договорна лихва от 20.01.2019 г. до 20.04.2020 г.; 179,88 лева – законна лихва
за забава по договор за кредит за периода от 20.04.2020 г. до 21.09.2023 г.;
законна лихва върху главницата, считано от 26.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото: 30,49 лв. държавна такса
и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на основание чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което заповедният съд е разпоредил заявителят да предяви исковете по
чл. 422 от ГПК.
Представен е договор за паричен заем Кредирект № ****, сключен на
20.01.2019 година между Г. В. М., ЕГН **********, като кредитополучател и
„С.К.“ ООД като кредитор. В чл.1, ал.2 от ОУ към договора е вписано, че
общи условия са неразделна част от сключваните от „С.К.“ ООД договори за
предоставяне на заеми „Кредирект“ и определят начина на кандидатстване,
разглеждане, отпускане и погасяване на заемите, както и всички останали
съпътстващи права и задължения на страните. В чл. 2, ал.1 от ОУ е вписано,
че Заемодателят отпуска на Заемателя паричен заем, съгласно действащото
българско законодателство. Заемодателят е длъжен да представи на
6
отсрещната страна по договора, уговорената сума за ползване, а Заемателят да
я върне в уговорените размер, начин и срокове.
В договора и погасителния план е уговорено, че заемателят получил
сумата от 1000 лева, срещу което трябва да върне 15 броя вноски в по 201,00
лв. в срок до 20.04.2020г., когато е падежът на последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и
годишен процент на разходите в размер на 48,36%.
Съгласно Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
Съгласно Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „С.К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако
бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за
кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 13.01.2022 г. „С.К.“ ООД като цедент
прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****. Вземането срещу длъжника по
настоящото производство било индивидуализирано на ред/ на стр. 8 от
Приложение № към договора за цесия.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл, както и СМС на
посочения от него телефонен номер не е подкрепено с доказателства.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията с
подаването на настоящата искова молба и приложенията към нея е
неоснователно. Приложенията не съдържат уведомление от името на „С.К.“
ООД нито дори такова извършено от „АПС Б.Б.“ ЕООД. Няма пречка
предишният кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ да
извърши от негово име предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия както и че не е регламентиран специален ред
по който да се извърши уведомяването. Уредбата е императивна по отношение
на резултата, а не на пътя до постигането му. Уведомяването трябва да е
такова, че до знанието на длъжника по един договор да е достигнала
информацията, че неговият съконтрагент по договора е предоставил правата
си на конкретно трето лице, на което от момента на уведомяването длъжникът
дължи изпълнение по договора. По делото не са представени доказателства
установяващи твърдението на ищеца, че старият кредитор /цедент/
упълномощил новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
7
цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД чл. 99 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието -
наличието на облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен
договор за кредит между ответника и цедента; изпълнение на задълженията
по договора за кредит от страна на цедента; основания за възникване на
задълженията, включително валиден договор за цесия, който е произвел
действие и размера на задължението на ответника за главница и лихви.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си,
включително, че вземането е погасено по давност.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият
ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси
изпълнение на вземането си. С исковата молба цесионерът - кредитор не е
представил уведомление, изходящо от него до длъжника за настъпилото
прехвърляне на вземания, както и пълномощно, с което цесионерът е бил
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за настъпилата цесия.
На следващо място настоящият състав приема, че уведомяване за
извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея на назначения на ответника по делото
особен представител. Безспорно те са връчени на адвокат Н. М. в качеството й
на назначен особен представител на ответника по делото по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК. В случая връчването на договора за цесия, като приложение към
исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на
цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда особен
представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на цесията
съгласночл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането
да е породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът приема, че в процесния случай ответникът по делото не е
надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това е
достигнало до знанието единствено на неговия особен представител, като тук
аргументите се черпят от особената фигура на особения представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на
ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК, длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него
адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен
представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на
8
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на
длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която
се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в този смисъл и мотивите
на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2.0013 г. по тълкувателно дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг.
чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител на
ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в
процесния случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила
своето действие спрямо длъжника, съдът намира, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария
кредитор.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е
извършил кандидатстване за кредит на интернет адрес /сайт/ на „С.К.“ ООД
или по телефон, съгласно чл. 2, от раздел II от общите условия в предвидената
форма. Във формата съгласно цитираната клауза следва да се попълнят
задължителни полета касаещи индивидуализация на кредитополучателя,
имейл, телефон, посочва се желания размер на искания кредит, срокът на
кредита, наименование на кредитния продукт, условията при които се ползва и
начина на усвояване. Искането за отпускане на кредит до кредитната
институция представлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като е
налице електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Поради което, ищецът, при наличието
на изрично въведени от ответника възражения, следваше да докаже
изпращането на електронно съобщение до електронната поща на ответника и
приемането на условията по договора. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
"потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за
да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили
друго". По делото обаче няма никакви доказателства за получаването на
електронно изявление за кандидатстване, което да е обработено от
9
кредитодателя и той отново по електронен път /чрез имейл/ или по телефон с
електронни изявления да е изпратил проекта на договора за кредит и
погасителния план на въззивника. По делото не се установява и, че ответникът
с електронно изявление или чрез СМС от мобилен телефон да е приел за
окончателен проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен
план. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. По делото няма никакви
доказателства за получаването на електронно изявление за кандидатстване,
което да е обработено от кредитодателя и той отново по електронен път /чрез
имейл/ или по телефон с електронни изявления да е изпратил проекта на
договора за кредит и погасителния план на ответника.
На следващо място, следва да се отбележи, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства за това, че сумата, предмет на
договора за кредит, действително е била реално предоставена на ответника по
делото, което представлява елемент от фактическия състав на договора за заем
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За доказването на този факт ищецът не е ангажирал
никакви доказателства. Сключения договор е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, в който
между страните е постигнато съгласие: едната да заеме, а другата да получи в
заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 от
ГПК, който следваше, съобразно разпределената му доказателствена тежест да
установи възникването на валидна облигационната връзка между страните,
въз основа на която претендира изпълнение. Още повече, че с писмо с изх. №
8343/21.05.2024г. „ИЗИПЕЙ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **** уведомява съда, че до датата на изготвяне на справката за
лицето Г. В. М. с ЕГН **********, не се намират данни за получен паричен
превод в брой през системата на „ИЗИПЕЙ“ АД с наредител „С.К.“ ООД.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, както и с оглед недоказване на елементите от
фактическия състав на спорното материално право, съдът намира, че ищецът
не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен между
страните валиден договор за кредит от разстояние при описаните условия,
поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане на
претендираните суми по договора. Ето защо, предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят. При недоказаност на предявените
искове, съдът намира за безпредметно произнасянето по направеното
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: **** представлявано от управителите П.В. и Х.М. против Г.
В. М., ЕГН **********, с адрес: **** и настоящ адрес: **** за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумите, както следва: 1000,00 лева (хиляда лева) –
главница по договор за потребителски кредит, сключен между Г. В. М. и
„С.К.“ ООД на 20.01.2019 г.; 344,73 лева – договорна лихва от 20.01.2019 г. до
20.04.2020 г.; 179,88 лева – законна лихва за забава по договор за кредит за
периода от 20.04.2020 г. до 21.09.2023 г.; законна лихва върху главницата,
считано от 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
прехвърлено с договор за цесия от 13.01.2022 г., както и разноски по делото:
30,49 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1277 по ч.гр.д. №
****/**** г., по описа на РС-Казанлък, на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11