МОТИВИ към Решение № 242/22.10.2019г.
по АНД № 845/19г. на РС Търговище.
Производството е по чл.375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от НК.
Постъпило е постановление от 07.10.2019г.
на прокурор по реда на чл.375 от НПК, с което се предлага, обвиняемитe по ДП № 724/2018г. по описа на РУ - гр.Търговище – С.И.С. и М.Д.М. ***,
да бъдат освободени от наказателна отговорност за извършено от тях престъпление
по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като им се наложат административни
наказания.
В съдебно заседание представител на РП не
се явява.
Обвиняемите не се признават за виновни,
дават обяснения, молят да бъдат оправдани. Техният защитник също пледира за
оправдаване на обвиняемите.
При преценка на събраните по делото
доказателства по ДП № 724/2018г. по описа на РУ”Полиция” - гр.Търговище, и в
рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, съдът, за да се
произнесе, взе предвид следното:
І. От фактическа страна.
Досъдебното
производство е започнало за престъпление по чл.325, ал.1 НК.
Като обвиняеми лица са привлечени С.И.С.,
ЕГН ********** *** и М.Д.М., ЕГН ********** *** за престъпления по чл.325, ал.1
вр. чл.20, ал.2 НК и чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130. ал.2 НК.
Разследване е приключило и делото е
постъпило в РП Търговище с мнение обвиняемите да се предадат на съд. С
постановление от 25.09.2019г.
наказателното производство по ДП № 724/2018г. по описа на РУ Търговище е
прекратено само в частта за престъпление по чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Това постановление е надлежно
връчено и е влязло в сила.
Видно от събраните на досъдебното
производство доказателства, от фактическа страна е установено следното:
Обвиняемите С.И.С. и М.Д.М. са приятели
от дълги години. И двамата не са осъждани, като обв. М.
е реабилитиран, считано от 20.11.2007 г.
На 17.07.2018 г. в гр. Търговище
двамата обвиняеми се срещнали. Около 17 ч. двамата пътували в л.а. пикап „Шевролет“ с № Т 93 03 ВТ управляван от обв. С.С., в посока дома на обв. М.М. ***, от околовръстния
път. При движението им по бул.“С., в районна срещу бензиностанция „Й.“ обв. С.,
без да подаде светлинен сигнал намалил и спрял в платното за движение преди
пресечката за бл. 52-54, където възнамерявал да слезе обв.
М.. По същото време и на същото място, но в насрещното платно за движение бил
св. Н.Д.П., който управлявал л.а. „Фолксваген Голф 3“ с № Т 33 94 СТ. Той бил с
малолетното си дете - 2-годишно, което прибирал от детска ясла в дома им находящ се в бл. 52 на кв. „Запад“ в с. гр. Поради посоката
си на движение свидетелят подал ляв мигач, с намерение да пресече насрещната
пътна лента, в която бил автомобилът с двамата обвиняеми, но понеже обв. С. не указвал какво е движението му и каква маневра
желае да предприеме, св. П.подал звуков сигнал и вдигнал в страни двете си ръце
показвайки, че не разбира дали обв. С. е спрял за
престой или ще продължи движението си. Жестът и реакцията на свидетеля била
провокирана от желанието му да предотврати евентуално ПТП. След това като
видял, че автомобилът с обвиняемите продължил да стои без движение, той
безопасно предприел маневрата си завой наляво с навлизане в насрещната пътна
лента и се насочил към обичайното си място за паркиране пред блока, където по
това време се били събрали множество негови съседи, измежду които и свидетелите
- А.Н.Х., Х.С.А.и Г.Л.С.. Паркирайки св. П.излязъл и
взел на ръце детето си.
Междувременно двамата обвиняеми без да
имат причина, без да били същински провокирани от св. П., решили за собствено
удовлетворение да се саморазправят с него. В изпълнение на това бързо го
последвали, с вече сформираната обща цел да му причинят телесни повреди,
пренебрегвайки обстоятелството, че в този час на деня улиците и площадките пред
входовете на блоковете в квартала били пълни с хора и деца, без да се
съобразяват с нормите защитаващи правото на лична неприкосновеност и в
демонстрация на неуважение, незачитане и пренебрежение на правилата за нормално
общуване, морал и добри нрави.
В момента, когато П.бил вече с детето
на ръце до автомобила си двамата обвиняеми спрели, слезли и се отправили
заплашително към него. Веднага обв. С.С. с язвителен тон го попитал дали се прави на мъж и го
напсувал, а обв. М.М.
подвиквал защо им бил подсвирквал на пътя. До като осъзнае какво се случва
свидетелят бил ударен с юмрук от обв. С. в лявата
част на лицето, около долната челюст, като това станало въпреки, че в този
момент държал детето си в ръце. В своя защита свидетелят също замахнал с лявата си ръка и нанесъл удар в лицето на обв. С.. В това време посочените свидетелки /съседки на
пострадалия/ видели описаната ситуация, макар че не чули какви реплики си били
разменили мъжете. Това ги притеснило, а след като видели ударът, който бил
нанесен спрямо П.пред очите на детето му те скочили от пейката и бързо се
приближили. Опитали да успокоят ситуацията, макар че били уплашени и възмутени,
но успели само да вземат детето и да се оттеглят с него на безопасно
разстояние. Тогава двамата обвиняеми станали още по-агресивни и едновременно
нападнали свидетеля с удари с юмруци и ритници по цялото му тяло. Така го
свлекли на земята, като продължили да нанасят едновременно удари. После обв. С. се отдръпнал и се качил в автомобила си и се
оттеглил в неизвестна посока, а обв. М. останал
настрани. Междувременно св.С.С., която също била
очевидка на случилото се, подала сигнал на 112 и на произшествието пристигнал
дежурен екип на МВР - Търговище в състав от свидетелите Г. И. и Т.Т.. На тях присъстващите разказали за видяното, а всеобщо
било усещането за смут, възмущение и недоумение от случилото се.
В хода на разследване била назначена
съдебно медицинска експертиза, от заключението на която било установено, че в
резултат на нанесения побой Н. П.получил охлузвания с ивицест
и петнист характер по двете ръце в лявата поясна
област и кръвонасядания по лявото бедро, като така
установените увреждания са в резултата от действия на твърди, тъпи предмети и
добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци и ритници. С тези
наранявания на пострадалия болка и страдание неопасно за живота, с което са
налице юридическите признаци на причинена телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.2 НК.
В хода на разследване обв. С.С. представил СМУ и въз
основа и на останалите доказателства по делото била назначена и СМЕ за
нараняванията получени от обвиняемия, които от заключението е видно са болки
при отваряне и затваряне на устата в областта на лявата долночелюстна
става, като при прегледа не са констатирани видими травматични увреждания по
лицето като отоци, охлузвания или кръвонасядания.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказа от показанията на първата група гласни доказателства – показанията на свидетелите
Х.А., А.Х., Г.С., С.С..
Тези свидетели са очевидци на инцидента между пострадалият и обвиняемите.
Показанията им са ясни, последователни, категорични и кореспондиращи помежду
си. Всички тези свидетелки възпроизвеждат по един и същ начин станалото между
пострадалият и обвиняемите. И трите свидетелки потвърждават, че пострадалият е
бил нападнат и удрян с юмруци и ритници от обвиняемите. Показанията на трите
свидетелки съвпадат категорично със заключението на съдебно-медицинската
експертиза № 143/2018г., установила уврежданията на пострадалият. Видно от експретизата по тялото на пострадалият П.са установени
охлузвания по двете ръце, в лявата поясна област и кръвонасядания по лявото бедро. Тези увреждания са в
резултат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци и
ритници. Показанията на свидетелките очевидци съвпадат с показанията на
пострадалият Н.П.. Косвено фактическата обстановка се потвърждава от
показанията на полицейските служители посетили мястото на инцидента - св.Галин И.,
св.Т.Т. Пред тях пострадалият също е заявил, че е бил
удрян от двамата обвиняеми.
Към втората група гласни доказателства
следва да се причислят само и единствено обясненията на обвиняемите. Освен доказателствено средство, обясненията на обвиняемите са и
средство за защита. Обвиняемите не се признават за виновни, отричат да са
удряли с юмруци и ритници пострадалият. Обясненията им са изолирани и противоречат
както на всички останали гласни доказателства събрани по делото така и на
заключението на съдебно-медицинската експертиза за уврежданията на пострадалият
П.. Предвид на това съдът не кредитира като достоверни обясненията на
обвиняемите.
Обясненията на обвиняемите и
показанията на пострадалият съвпадат досежно
обстоятелство, че пострадалият и обв.С. първоначално
са си разменили по един юмручен удар. Ударът нанесен от пострадалият в лицето
на обв.С., обаче, е с цел самозащита от страна на
пострадалият. В случая няма действия при условията на неизбежна отбрана,
извършени от страна на двамата обвиняеми. Обвиняемите са имали качеството на
нападатели, били са двама и няма как да са се отбранявали срещу пострадалият,
още повече, че същият е бил с малко дете в ръцете си.
Предвид изложеното, по описания начин,
с деянието си обвиняемите С.И.С. и М.Д.М. *** в съучастие като съизвършители на 17.07.2018 г. в гр. Търговище, около 17 ч.
извършили непристойни действия - нанесли побой на пострадали Н.П. Поведението
им било негативно възприето от живущите в блока, смутило спокойствието им и
очевидно било в разрез с всеобщо възприетите норми за поведени в обществото, с
което нарушили грубо обществения ред и спокойствие на намиращите се пред блока
граждани, и предизвикали всеобщо възмущение и уплаха. Поради това и за защита
били сигнализирани органите на полицията. Поведението на обвиняемите било с
ясно демонстрирани хулигански подбуди, предвид това, че посредством увреждането
на телесната неприкосновеност на пострадалия, обвиняемите са целели да покажат
явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на
личността. Този извод може да се направи от установеното по делото обстоятелство,
че не са познавали преди това пострадалия и не са имали личен мотив за
извършване на деянието. В тази насока следва да се отбележи, че дори да се
приеме, че обвиняемите са възприели поведението на пострадалия, манифестирано
чрез изсвирване с автомобилен клаксон и въпросителният жест с ръце към тях като
несъответно на пътната ситуация, то това не оправдава по никакъв начин
своеобразното „коригиране” на поведението му чрез нанасяне на публичен побой и
по никакъв начин не обосновава личен мотив за извършване на деянието. Такава
реакция и демонстрация единствено обоснова извод за извършване на деянието им
точно и само по хулиганските подбуди и не отговаря на общоприетите правила за
нормално човешко общуване. Тази безпричинна агресия от страна на обвиняемите е
била впечатляваща за разпитаните свидетели и точно по този начин е възприета от
тях.
От субективна страна осъществявайки
побоя на пострадалия двамата обвиняеми са съзнавали общественоопасният
характер на действията си и пряко са целели нанасянето на телесна повреда на
пострадалия.
При така изложеното е видно, че
обвиняемите С.И.С. и М.Д.М. ***, в съучастие като съизвършители
по хулигански подбуди причинили лека телесна повреда на Н.Д.П., изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, с което от
обективна и субективна страна осъществили състава на престъпление по чл.131.
ал.1. т.12 във вр. с чл.130, ал.2, във вр. чл.20, ал.2 НК.
От приложената справка за съдимост на
обвиняемите е видно, че те не са осъждани за престъпление от общ характер,
както и че до момента не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а НК.
От гореизложеното се установява, че в
случая са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК по отношение на С.И.С.,
ЕГН ********** *** и М.Д.М., ЕГН ********** ***.
За извършеното от тях престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2, във вр. чл.20, ал.2 НК наказателният закон предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до 1 години или пробация, а съгласно
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б.„а” от НК при
престъпленията, извършени умишлено деецът може да бъде освободен от наказателна
отговорност по този ред, ако за престъплението е предвидено наказание лишаване
от свобода до 3 години или друго по-леко наказание. Извън това, налице са и
останалите условия за приложението на чл. 78а НК спрямо двамата обвиняеми. Те
са пълнолетни, не са осъждани за престъпление от общ характер и не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от
Наказателния кодекс. Няма причинени имуществени вреди, съставомерна
последица от деянието им, които да подлежат на възстановяване.
С оглед наличието на предвидените в
закона основания и предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 НК съдът призна обвиняемите за виновни и ги освободи от наказателна
отговорност за извършеното от всеки един от тях престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 във вр. с чл.130, ал.2 във вр.
с чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК им наложи
административно наказание “глоба“ в размер на по 1000 лева., на всеки един от
тях.
При определяне на наказанието на обвиняемият
С.С. съдът отчете смекчаващото обстоятелство – чисто
съдебно минало. Съдът не установи други смекчаващи обстоятелства по отношение
на обвиняемият С.. Съдът не установи и отегчаващи обстоятелства по отношение на
този обвиняем. Размера на глобата бе съобразен и с имотното състояние на
обвиняемият, обективирано в декларацията му за
семейно и материално положение и имотно състояние, представена на досъдебното
производство и в обясненията му пред съда. Съдът намери, че това наказание
съответства на обществената опасност на обвиняемият и на извършеното от него
деяние, ще постигне поправителен и възпитателен ефект спрямо обвиняемият и ще
бъдат постигнати целите на индивидуална и генерална превенция.
При определяне на наказанието на
обвиняемият М.М. съдът отчете смекчаващото
обстоятелство – чистото му съдебно минало. Съдът не установи други смекчаващи
обстоятелства по отношение на обвиняемият М.. Съдът не установи и отегчаващи
обстоятелства по отношение на този обвиняем. Размера на глобата бе съобразен и
с имотното състояние на обвиняемият обективирано в
декларацията му за семейно и материално положение и имотно състояние, представена
на досъдебното производство и в обясненията му пред съда. Съдът намери, че това
наказание съответства на обществената опасност на обвиняемият и на извършеното
от него деяние, ще постигне поправителен и възпитателен ефект спрямо
обвиняемият и ще бъдат постигнати целите на индивидуална и генерална превенция.
Съдът пропусна да се произнесе по
направените по делото разноски, поради което направи това с отделно
определение.
Това бяха мотивите водили съда при
постановяване на решението.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :