Присъда по дело №1052/2021 на Апелативен съд - София

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към
нея от адв. И. К., АК-София, служебен защитник- защитник на подс.И.Н.,
срещу присъда от 12.05.2021г. на Софийски окръжен съд, НО, 7-ми състав,
постановена по НОХД № 525/2020г., с която, подс.Н. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което и му е наложено
наказание „Лишавене от свобода” за срок от 1 /една/ година и за
престъпление по чл. 249, ал.1 от НК, за което му наложи наказание
„Лишавене от свобода” за срок от 2 /две/ години и глоба в полза на
държавата, като е признат за невинен това престъпление да е продължавоно
по смисъла на чл.26 от НК и оправдан по обвинението в тази му част. На
основание чл.23 от НК, съдът групирал горните наказания и наложил по-
тежкото от тях, 2 /две/ години лишаване от свобода, изтърпяването на което
на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за срок от 5 /пет/ години.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваната присъда, както и за явна несправедливост на
наложеното наказание.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или
алтернативно, изменението й и налагане на по-леко наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. С оглед представеното и
прието заключение на КСППЕ, защитникът моли подсъдимия да бъде признат
за невинен и оправдан. От материалите в кориците на делото било видно, че
заболяването му датира от един дълъг период от време. Съобразно
заключението на вещите лица и другите доказателствата по делото, явно
лицето не се е лекува. Имало данни за агресия от негова страна и наранявания
на не едно лице, поради което същото е било настанено и за лечение, вместо
да бъде осъдено по предходна присъда. Психичното заболяване било пълно и
необратимо. Моли съда да допусне настаняването му в посоченото от вещите
лица заведение, дотолкова доколкото няма данни за близки и няма как да
бъде по друг ред лечението му.
Прокурорът счита, че в резултат на изслушаните в съдебно заседание
вещи лица и приетата от въззивната инстанция КСППЕ, се установява едно
съществено важно ново обстоятелство и то е свързано в обобщен вид с
извода, че осъденият е извършил деянието, за което се води наказателното
производство и е постановена обжалваната присъда, но деянието е
извършено в състояние на пълна невменяемост. Видно от експертното
заключение било, че, състоянието е необратимо, а законът изисквал - когато
деянието е извършено от лице в състояние на невменяемост, по отношение на
него да се приложат принудителни медицински мерки по чл.89 от НК.
Предлага настоящият съд, който е сезиран по същество за проверка на
присъдата, да оправдае подсъдимия, тъй като деянието е извършено в
състояние на невменяемост, и съответно по разписания в чл. 427 НПК да
изпрати делото на Районната прокуратура, за да се инициира производство по
чл. 89 от НК.
1

Подс.И. Д. Н. моли да се измени мярката му за неотклонение.
Софийският апелативен съд в настоящия съдебен състав, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че
въззивната жалба е основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Н. е роден на *** г. в с.***, общ.***, област ***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес с. ***, общ. ***, област
***, със средно образование, безработен неженен, неосъждан. Същият се
води на диспансерно наблюдение в психиатричното диспансерно отделение
на МБАЛ „Р.Ангелова" гр.*** от много години. Имал многократни контакти с
психиатрични служби, многократно бил лекуван в различни психиатрични
заведения, пенсиониран е поради психично заболяване. Подс.Н. е
диагностициран с ***. УСТОЙЧИВ ЛИЧНОСТОВ ДЕФИЦИТ
/ШИЗОФРЕННА ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА/. Тази диагноза е поставена
при него и верифицирана в психиатрични заведения.
На 29.12.2019г. свид. Ц. трябвало да бъде на работа по график на
Централна гара - София като продавач на билетна каса. Тя живеела в гр. ***,
обл. *** и пътувала от гр. *** до гр.София и обратно с влак. На посочената
дата се качила във влака който тръгвал от гр. Мездра в 05.50ч. сутринта.
Настанила се в едно от купетата и оставила дамската чанта до себе си. В
купето влязъл и подс. Н., който седнал от дясната й страна, в близост до
дамската й чанта. Свидетелката Ц. заспала и се пробудила когато влакът
спрял на гара Своге и подсъдимият Н. излизал от купето. Същият слязъл на
тази гара. Влакът пристигнал по разписание на Централна гара София, в
7.30ч. На работното си място, свид. Ц. потърсила портмонето в дамската си
чанта, но установила липсата му. В него свид. Ц. имала сумата от 100 лева и
дебитна карта, издадена от „Райфайзенбанк“ ЕАД към разплащателната й
сметка в която имало сумата от 1200 лв. В портмонето, св. Ц. държала и лист
с изписани цифри на ПИН-кода за дебитната си карта. Портмонето било взето
от подсъдимия от дамската чанта на свидетелката докато тя спяла. След като
подсъдимият Н. слязъл на гарата в гр. Своге, същият се насочил към банкомат
/АТМ/ на „Общинска банка“ АД - филиал Своге. В 07.05ч. той поставил
банкова карта с № 489481******9714 в АТМ устройство с № 054808, въвел
ПИН кода и изтеглил сумата от 400 лв. В 07.06ч. подсъдимият отново с
картата и ПИН кода за нея изтеглил сумата от 400,00 лв. Така общата сума на
изтеглените парични средства възлизала на 800,00 лв. .
След като установила липсата на портмонето св.Ц. сигнализирала банката и
поискала картата да бъде блокирана, като от там й съобщили, че вече били
регистрирани както успешни, така и неуспешни транзакции. Свидетелката
уведомила за случая 02 РУ-СДВР и РУ-Своге. Било образувано ДП, въз
основа на данните, съдържащи се в записа на камера на АТМ- банково
устройство, били предприети действия за откриване и задържане на
подсъдимия.
2

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
събраните в хода на производството доказателства съдържащи се в
показанията на всички разпитани свидетели по делото- пострадалата Ц. / в
т.ч. и показанията й от ДП, приобщени по реда на чл.281 НПК/, св.Н. В.-
нейна сестра, служителите на транспортна полиция, заловили подсъдимия
като извършител на престъпленията-св.Ч. и св.П., , както и от писмените
доказателства и доказателствени средства- заключение на експертите по
видеотехническа експертиза, заключение на експертите по КСППЕ,
медицинска документация, справка за съдимост, експертизи.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
Подс.Н. не е осъществил състава на престъпленията за които е
предаден на съд, тъй като здравословното му състояние не позволява същият
да изрази съставомерно субективно отношение към обективираните от него
действия. Категорично установено е от събраните по делото доказателства, че
именно подс.Н. е лицето, което е използвало по неправомерен начин
платежен инструмент-банкова карта издадена на св.Ц., без знанието и
съгласието на последната. Нещо повече, начинът по който подсъдимият се е
снабдил с картата е също установен категорично-отнел е портмонето на
свидетелката от дамската й чанта. Това е сторено без съгласието на
свидетелката, която е спяла.
Формално тези действия обосновават съставомерност на поведението му
от обективна страна, но това не е достатъчно за ангажиране на наказателната
му отговорност, тъй като същият не е изразил съставомерно субективно
отношение към стореното. Видно от заключението на експертите по КСППЕ
назначена в хода на въззивното съдебно следствие, посдс.Н. страда от ***
същинско психично заболяване- ***, което се приравнява към продължително
разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. От наличната
медицинска документация е видно, че заболяването му е възникнало през
1985 година и протича с пристъпи с параноидно-халюцинаторна
симптоматика, които са налагали чести и продължителни хоспитализации по
принудителен ред. Видно от заключението на експертите, поради
непровеждането на поддържащо лечение заболяването на подсъдимия бързо е
хронифицирало с оформена ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА ОТ
ШИЗОФРЕНЕН ТИП. УСТОЙЧИВ ЛИЧНОСТОВ ДЕФИЦИТ. Тази промяна
на личността е установена и документирана при хоспитализацията му още
през 2009- 2011 година, когато е провеждал принудително лечение съгласно
чл. 89 б Б от НК поради тежка агресия. Наличното при него заболяване се
намира в изходен и необратим стадий. Психичното заболяване от което
страда подсъдимия - *** с устойчив личностов дефицит представлява
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
Наличието на това заболяване у подсъдимия И. Д. Н. не му позволява да
участва лично в наказателното производство и да упражнява процесуалните
си права. Същото изисква прилагане на специални медицински грижи, а
именно провеждането на задължително или принудително лечение в
3

съответното психиатрично заведение. Тъй като заболяването на подсъдимия
е с много голяма давност и с отдавна оформена промяна на личността, то той
и към момента на инкриминираното деяние - 29.12.2019 година е бил в
състояние протичащо с качествени нарушения в съзнанието и не е могъл да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Подсъдимият не е притежавал и понастоящем не притежава базисни
психични годности, които при него отдавна са трайно и необратимо увредени.
Всичко това не е било своевременно констатирано от окръжния съд, който
вместо да изследва въпроса с психичното състояние на подсъдимия е
приложил непозната в практиката и нормативно неуредена процедура да
„изслуша вещо лице, което е присъствало на едно от съдебните заседания“.
Тези действия на съда са без процесуална стойност и единствената последица
от тях е, че са останали неизяснени съществени релевантни факти, свързани
със субективната страна от състава на престъпленията.
В хода на въззивното съдебно следствие са събрани категорични
доказателства, че както към момента на деянието, така и понастоящем
подс.Н. не е наказателноотговорно лице поради наличието на психично
заболяване. Същият е извършил престъпленията в състояние на
невменяемост- при наличие на такова заболяване- ***, което се приравнява
към продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК.
Изложеното дава основание на въззивният съд да отмени на основание
чл.336, ал.1, т.3 от НПК присъда от 12.05.2021г., постановена по НОХД №
525/2020г на Софийски окръжен съд в осъдителната й част, и вместо нея
постанови нова. Подс.Н. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това на
29.12.2019г. около 07.00ч. в района на гр. Своге, във влак № 2660, пътуващ от
гр. Враца за гр. София да е извършил престъпление по чл.194, ал.1 от НК като
отнел чужда движима вещ - сумата от 100 лв. от владението на С. П. Ц. с
ЕГН ********** от гр. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да я присвои и на основание 304 от НПК, вр.чл.33, ал.1 от НК оправдан по
обвинението по чл. 194, ал. 1 от НК.
Същият следва да бъде признат за НЕВИНЕН и в това на 29.12.2019г. в
гр. Своге, Софийска област в интервала от време 07:05-07:06 часа да е
извършил престъпление по чл. 249, ал. 1 НК като използвал платежен
инструмент - банкова карта № 489481******9714, изд. на 15.02.2019г. от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, без съгласието на титуляра С. П. Ц., ATM №
054808 на „Общинска банка“ АД - гр. София, сумата от 800 лв. /осемстотин
лева/, и на основание 304 от НПК, вр.чл.33, ал.1 от НК ОПРАВДАН по
обвинението по чл.249, ал.1 от НК
С оглед констатираното основание за отмяна на първоинстанционната
присъда съдът прецени, че по отношение на подсъдимия следва да се развие
производство по чл. 427 от НПК, за прилагане на принудителни медицински
мерки по чл. 89 от НК, в каквато насока становище са дали и експертите. С
оглед характера на това производство, инициирането на което е изцяло от
компетентността на съответната първоинстанционна прокуратура, която
следва да изготви предложение пред компетентния първоинстанционен съд,
въззивният съд указа да се уведоми РП-гр.Перник за развоя на настоящото
4

производство, като на същата се изпратят преписи от невлязлата в сила
присъда /с изрично отразяване на това/, както и на препис от заключението по
изготвената КСППЕ и всички налични по делото писмени доказателства
свързани със здравословното състояние на подсъдимия И.Н..
Доколкото първоинстанционната присъда съдържа и частично
оправдаване на подсъдимия, то в тази нейна част тя следва да се потвърди.
С оглед оправдаването на подсъдимия разноските по делото следва да
останат в тежест на бюджетите, така, както са направени.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

5

Номер на акта:	2
Дата:	23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия:	Десислав Любомиров

Дело:	20211000601052
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 септември 2021 г.

Присъда по дело №1052/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите