№ 4
гр. П., 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100588 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „А.С.В.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д-р
П. Д.” № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***, твърди, че между „БНП П. П. Ф.
С.А., клон Б.“ КЧТ (като кредитодател) и ответницата (като кредитополучател) е бил
сключен Договор за потребителски кредит с № PLUS-17230835/15.08.2019 г. Пояснява,
че по силата на тази сделка кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
паричен кредит от 31 000 лв., който е бил изцяло усвоен, като е била уговорена и
възнаградителна лихва. Изтъква, че кредитният дълг е трябвало да бъде погасяван на
месечни погасителни вноски, с краен падеж до 20.06.2026 г., но кредитополучателят не
го е обслужвал редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост.
Смята, че понастоящем кредитните задължения възлизат на: 19 088,61 лв. – неплатена
главница; 2 639,35 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, отнасяща се за периода от
20.06.2022 г. до 11.12.2023 г.; 2 393,58 лв. – обезщетение за забава, имащо характера на
мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 21.06.2022 г. до
22.12.2023 г. Допълва, че кредитодателят (като цедент) му е прехвърлил вземанията,
произтичащи от описаното правоотношение, съгласно сключения помежду им Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. и Приложение
№ 1/11.05.2023 г. към него, за което кредитополучателят е бил уведомен. Посочва, че
за визираните задължения е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
1
срещу която ответната страна (като длъжник в заповедното производство) е
депозирала възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато тяхното съществуване. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – Л. С. Ц., с настоящ адрес в гр. П., ул. „Ц. И. Ш.“ № 13, ЕГН
**********, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за
присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: цесията не й е била
съобщена по надлежен начин; размерът на начислените лихви е прекомерен и не е
определен правилно; кредитният договор противоречи на императивни разпоредби на
ЗПК и на ЗЗП (визирани в отговора на исковата молба), поради което е
недействителен, респ. нищожен; в условията на евентуалност, кредитната сделка е
унищожаема, като сключена от нейна страна след измама и заплашване, извършени от
трето лице.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1.1.) Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК– за главницата,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК (28.12.2023 г.) до погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 240, ал. 2 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за договорна
лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 в
ЗЗД – за мораторна лихва.
1.2.) Вземанията по предявените искове попадат в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1056/28.12.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1796/23 г. на
Районен съд – гр. П. (приложено към настоящото дело).
1.3.) Ответницата, имаща качеството на длъжник по заповедта, е възразила
срещу нея, при условията на чл. 414 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.
1 от същия кодекс, ищецът е релевирал исковите претенции за съществуването на
оспорените задължения.
1.4.) Ето защо обсегът на сегашното дело касае анализиране на предпоставките,
формиращи фактическите състави на спорните материални притезателни права, и
съобразяването им на фона на установените факти.
2. Фактически и правни изводи по съществото на делото:
2.1.) В принципен план уважаването на исковете, поставени за решаване, е
детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови предпоставки,
2
както следва:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между цедента (кредитодател) и ответницата (кредитополучател) по силата на
твърдения договор за кредит; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от
кредитодателя на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане; 4/
придобиване на вземането от ищеца, посредством сочената цесия; 4/ уведомяването на
кредитополучателя за цесията и 5/ непогасяване на задължението.
- За договорната лихва – 1/ уговорка, постигната между кредитодателя и
кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за дължимост от страна
на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа
на задължението за нейното заплащане; 3/ непогасяването на вземането, свързано с
нея, и 4/ включване на договорната лихва в обхвата на цесията.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
2.2.) Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи
положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответницата – погасяването на
задълженията, както и обстоятелствата, обуславящи поддържаните пороци на
кредитния договор.
2.3.) Сключването на процесната сделка, по която „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“
КЧТ има качеството на кредитодател, а ответницата – на кредитополучател, се доказва
от приложения към исковата молба документ, обективиращ самия кредитен договор.
Подписите на ответницата върху него не са оспорени, поради което трябва да се счита,
че той материализира нейни изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
2.4.) От съдържанието на договора се изясняват и базисните параметри на
кредитното облигационно отношение, включващи:
- главница – 31 000 лв.;
- застрахователна премия за застраховка „Защита на плащанията“ –
4 140,36 лв., които кредитодателят директно ще превежда на застрахователя;
- такса „ангажимент“, дължима при усвояване на кредита – 1 085 лв., които
ще бъдат удържани от страна на кредитодателя от кредитната сума;
- погасяване – посредством 82 бр. месечни вноски, разписани по размер и
падеж в нарочен погасителен план, инкорпориран в договора;
- финален падеж – 20.06.2026 г.;
- годишен процент на разходите – 8,27 %, като липсва отразяване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, по начина, определен
в Приложение № 1 на ЗПК;
- лихвен процент – 6,87%.
3
2.5.) Вземанията по обсъжданата кредитна сделка са били прехвърлени от
кредитодателя (като цедент) в полза на ищцовото дружество (като цесионер),
съобразно цитираните по-горе договор за цесия и препис-извлечение от приложението
към него, които също са част от събраната доказателствена съвкупност.
2.6.) Ответницата е уведомена за цесията, доколкото с връчването на препис от
исковата молба и от нейните приложения е получила копие от самия цесионен договор
и от уведомлението за прехвърляне на вземанията.
2.6.1.) Известяването на длъжника за цесията, станало в хода на процеса, е
фактическо обстоятелство, което се взема предвид от съда, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК (вж. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78/09.07.2014 г. по т.
д. № 2352/13 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на длъжника за
цедирането на вземането да се случи посредством депозирането на искова молба от
цесионера, придружена с документите, които установяват прехвърлянето, се допуска и
в облигационноправната доктрина (вж. Ал. Кожухаров „Облигационно право. Общо
учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. Попов, С.,
2002 г., стр. 487).
2.6.2.) Извън казаното в предходния абзац, важно е да се отбележи още, че
поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за
цесията, само ако твърди, че вече е изпълнил на предишния си кредитор или на
овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от
подобен порядък, при което щом длъжникът вече е известен за цесията (макар и чрез
връчване на препис от исковата молба), то той не може да оспорва претенцията на
цесионера за реално изпълнение само поради липсата на уведомяване, след като не е
изпълнил на първия кредитор (вж. Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/09 г., I
т. о. на ВКС и Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/11 г., IV г. о. на ВКС).
2.7.) От назначената съдебно-техническа експертиза на документ се изяснява, че
текстът на договора за кредит, на който са базирани ищцовите претенции, е изписан с
шрифт, чийто размер е 12.
2.8.) По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, от чието
заключение става ясно, че:
- с платежно нареждане от 16.08.2019 г. по разплащателната сметка,
упомената в договора, с титуляр – ответницата, кредитодателят е превел част от
сумата по кредита – 29 915 лв.;
- възнаградителната лихва по кредитната сделка общо възлиза на 8 173,40
лв., а действителният годишен лихвен процент, въз основа на който тази лихва е
изчислена, е 26,37 %;
- годишният процент на разходите по кредита се равнява на 7,09 %;
- общият размер на доброволните плащания, направени по договора, в
4
периода от 17.09.2019 до 16.11.2022 г., е 19 614,20 лв.;
- поради забавата, допусната от кредитополучателя, и предсрочната
изискуемост, приета от кредитодателя, понастоящем параметрите на кредитния дълг,
от счетоводна гледна точка, кореспондират със сумите по предявените искове.
2.9.) В този контекст централният дискусионен проблем, от който е
детерминиран изходът от съдебния спор, поставен за решаване, е свързан с преценката
на възраженията на ответницата за недействителност на кредитния договор.
2.9.1.) Поначало недействителността на правните сделки е родово понятие,
което обединява всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им
пречи да произведат юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната
й уредба е с разпоредби от императивен порядък. Нищожността е нейната най-тежка
форма, доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е
насочена (вж. по-подробно по тези въпроси В. Таджер, „Гражданско право на НРБ.
Обща част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.). Разпоредбата на
чл. 22 ЗПК пък дава регламентация на специален вид недействителност, касаеща
договорите за потребителски кредит (вж. Решение № 59/20.05.2024 г. по т. д. №
2695/22 г., ІІ т. о. на ВКС).
2.9.2.) Договорът, от който произтичат сегашните искови претенции на
ищеца, категорично разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по чл. 9
ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.). Ответницата е
физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е
действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а
кредитодателят е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране,
включително предоставяне на потребителски кредити (заеми). Следователно, при
сключването на договора, кредитодателят е действал като „кредитор“, според
легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ответницата е имала качеството на
„потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от същия закон.
2.9.3.) Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че
договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по
начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна
разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма
за действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
5
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото
(смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същия закон
водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на
цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и
компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият
алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен
процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. №
3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. №
229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. №
256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. №
110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д.
№ 670/23 г., І т. о. на ВКС).
2.9.4.) В тази връзка оплакването, релевирано в писмения отговор на
исковата молба, за несъответствие на договора за кредит, на който се позовава ищецът,
с императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е основателно, след като в него отсъства
каквото и да било конкретно визиране как всъщност е бил е бил формиран годишният
процент на разходите по кредита.
2.9.5.) Констатираното нарушение на последния цитиран нормативен текст
в конкретния казус означа, че за кредитния договор трябва да бъдат приложени
последиците на специалната недействителност по чл. 22 ЗПК.
2.9.6.) При това положение е излишно да бъдат подлагани на изследване
останалите доводи на ответницата за нищожност и унищожаемост на договора, както
и да бъдат обсъждани писмените и гласните доказателствата, относими към тези
доводи.
2.10.) Когато договорът за потребителски кредит е недействителен по чл. 22
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него – чл. 23 от същия закон.
2.10.1.) Понеже обсъжданата недействителност, както и механизмът за
уреждане на последиците й, са специални спрямо общата уредба на аналогичните
материалноправни институти в ЗЗД, при установяването й в хода на исковото
производство, съдът е длъжен да признае с решението си дължимата главница по
недействителния договор за потребителски кредит, без да не е нужно нейното връщане
да се извършва в отделна съдебна процедура по чл. 55 ЗЗД (вж. Решение №
6
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 60186/28.11.2022
г. по т. д. № 1023/20 г., I т. о. на ВКС и Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. №
2024/22 г., I т. о. на ВКС).
2.10.2.) В настоящата хипотеза невърнатата чиста стойност от кредита е
10 300,80 лв. и се получава като разлика между реално усвоената му величина (29 915
лв.) и извършените доброволни плащания (19 614,20 лв.), чиито параметри са
установени чрез заключението на счетоводната експертиза.
2.10.3.) Отнасянето на доброволните плащания към погасяването на
главницата не представлява компенсация (по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК),
която да се извършва служебно от съда, а е прихващане на изпълнението (по чл. 76, ал.
2 ЗЗД). Логическата конструкция на така даденото разрешение е ясна и се опира на
обстоятелството, че сумите, които длъжникът по един договор е платил в полза на
кредитора, се отнасят за погасяване само на валидните задължения по него (вж.
Решение № 151/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 197/19 г. на Окръжен съд – гр. Враца ).
2.10.4.) Върху дължимата сума не трябва да бъде присъждана поисканата
законна лихва от деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до погасяването й.
Регламентът на чл. 23 ЗПК има за цел да транспонира в националното българско
законодателство изискванията на чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, според които
държавите-членки на ЕС установяват система от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно тази директива, и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, а самите санкции следва
да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Макар изборът на конкретните
санкции да е в прерогативите на държавите-членки, мерките, предвидените в тази
връзка, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи (вж. съображение 47
от преамбюла на цитираната директива). Ако кредиторът по процесния договор беше
изпълнил изискването за посочване на компонентите и на начина на формиране на
годишния процент на разходите, то по договора би се дължала уговорената
възнаградителна лихва, определена на основата на един немалък лихвен процент
(26,37 %). Ако при приложението на чл. 23 ЗПК върху неиздължената чиста стойност
на кредита се присъди и поисканата законна лихва за забава, чието начисляване ще е
до окончателното изплащане на вземането, санкцията, наложена поради неизпълнение
на изискванията на ЗПК при сключване на кредитния договор, няма да има реално
възпиращ ефект, за да мотивира занапред спазването на Директива 2008/48/ЕО и на
националното законодателство, което я транспонира. Същевременно присъждането на
законна лихва върху чистата стойност на кредита допълнително ще влоши
положението на потребителя, което пък ще е в отклонение и от целта да бъде
постигнато високо ниво на защита на правата на потребителите (вж. съображение 9 от
преамбюла на обсъжданата директива).
2.11.) В обобщение се налага крайният извод, че ищцовите претенции подлежат
7
на отхвърляне, с изключение на онази за главницата, която трябва да бъде уважена
само за невърнатата чиста стойност на кредита (10 300, 80 лв.), но без законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (28.12.2023 г.) до
погасяването.
3. По съдебните разноски:
3.1.) Изходът от спора дава право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
3.2.) Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по
съдебно-деловодните разходи и за заповедното, и за исковото производство (съобр. т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
3.3.) Конкретните съдебно-деловодни разходи, полагащи се на ищцовото
дружество, съразмерно с уважената част от исковете, са:
- 227,37 лв. – за заповедното дело, изчислени на основата на заплатената
държавна такса (482,43 лв.) и юрисконсултското възнаграждение (50 лв.), определено
от заповедния съд;
- 466,50 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатената
държавна такса (482,42 лв.), юрисконсултското възнаграждение (360 лв.), определено
от сегашния съдебен състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, и заплатеното възнаграждение за вещо
лице (250 лв.).
3.4.) Разноските, дължими на ответницата, се отнасят само за исковото
производство и са свързани със заплатен адвокатски хонорар (2 500 лв.) и платено
възнаграждение за вещи лица (500 лв.). Величината им, пропорционално на
отхвърлената част от исковите претенции, е 1 718,89 лв.
3.5.) Не е основателно оплакването на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на разходите, сторени от ответницата за адвокатско възнаграждение.
Паричната им величина не е непропорционална спрямо материалния интерес от делото
(24 121,54 лв.), неговите особености от фактическо и правно естество и осъществените
от адвоката процесуални действия (изготвяне на подробен отговор на исковата молба,
участие в двете открити заседания, в които са приети писмени доказателства,
изслушани са заключенията на две експертизи и е проведен разпит на двама свидетели,
както и депозиране на подробна писмена защита). Тук допълнително е нужно да се
каже, че според принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 г. на СЕС, преценката на съдилищата на държавите-членки от ЕС при
решаване на проблема дали разноските за адвокатски хонорар са прекомерни трябва да
се концентрира именно върху характеристиките на защитата, възложена по
конкретното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на
производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания,
8
като също така не трябва да се пропуска, че все пак става въпрос за строго
квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи и
завишена отговорност за своята дейност. Пренасянето на тези критерии в полето на
сегашното дело показва, че сумата, платена от ответната страна за адвокатско
възнаграждение, не може да се приеме за прекомерна.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Л. С. Ц., с
настоящ адрес в гр. П., ул. „Ц. Ш.“ № 13, ЕГН **********, дължи на „А. с. в.” ЕАД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, Офис-сграда „Л.“,
ет. 2, офис 4, ЕИК ***, следната сума, която е включена в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1056/28.12.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1796/23 г. на
Районен съд – гр. П., а именно: 10 300,80 лв., представляващи невърнатата чиста
стойност от главницата по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-
17230835/15.08.2019 г., сключен между „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ КЧТ (като
кредитодател) и Л. С. Ц. (като кредитополучател), вземанията по който са били
прехвърлени от кредитодателя (като цедент) в полза на „А. с. в.“ ЕАД (като цесионер),
съгласно Приложение № 1/11.05.2023 г. към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 15.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
над така уважената му част до неговия пълен заявен размер от 19 088,61 лв., както и
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху дължимата сума, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.12.2023 г., до погасяването й.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А. с. в.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, Офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, ЕИК ***, предявени
срещу Л. С. Ц., с настоящ адрес в гр. П., ул. „Ц. Ш.“ № 13, ЕГН **********, с които
се претендира да бъде признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че
последната дължи на първото и следните суми, попадащи в предметния обсег на
цитираната заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1796/23 г. на Районен съд –
гр. П., а именно:
- 2 639,35 лв., представляващи договорна (възнаградителна) лихва,
начислена за периода от 20.06.2022 г. до 11.12.2023 г., по посочения Договор за
потребителски паричен кредит с № PLUS-17230835/15.08.2019 г., вземанията по който
са придобити от „А. с. в.“ ЕАД, посредством същата цесия, и
- 2 393,58 лв., представляващи обезщетение за забава (мораторна лихва),
9
начислено върху главницата по кредита, за периода от 21.06.2022 г. до 22.12.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. С. Ц., с настоящ адрес в гр. П.,
ул. „Ц. Ш.“ № 13, ЕГН **********, да заплати на „А. с. в.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, Офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
ЕИК ***, съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете, както следва:
- 227,37 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1796/23 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 466,50 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 588/24 г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „А. с. в.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, Офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
ЕИК ***, да заплати на Л. С. Ц., с настоящ адрес в гр. П., ул. „Ц. Ш.“ № 13, ЕГН
**********, сумата от 1 718,89 лв. – съдебни разноски за исковото производство (гр.
д. № 588/24 г. на Районен съд – гр. П.), пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните по делото, пред Окръжен
съд – гр. Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, като
въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10