Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 810 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. 436,
ал. 4 ГПК, както и по чл. 463,
ал. 1, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжник по
изпълнението И.Г.К. срещу разпореждането на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с
рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд по изп.
дело № 20067930400193 за връщане на жалба срещу постановление за разпределение
на постъпилите от публична продан парични суми. В жалбата се съдържа оплакване,
че неправилно съдебният изпълнител е отказал повторно продължаване на срока за
представяне на доказателства за платена по сметка на СОС държавна такса по
жалбата срещу разпределението, което обуславя незаконосъобразност на
разпореждането за връщането й.
Окръжният
съд е сезиран и с жалба от ипотекарния длъжник Д.С.К.
срещу разпределението, изготвено от частния съдебен изпълнител по реда на чл. 460 ГПК. В жалбата
се твърди, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като не били зачетени правата на
жалбоподателя К..
По делото е постъпило възражение от взискателя Т. К., след чиято смърт производството
по делото е продължило с участие на наследниците му по закон Т.Т. П. и Я.Т.К..
Приложени са мотиви от органа по принудително изпълнение относно допустимостта и неоснователността на жалбите.
Софийски
окръжен съд, като се запозна с доводите, изложени в жалбите, възраженията и
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното.
Предмет на обжалване с частната жалба е разпореждане
на ЧСИ за връщане на жалба срещу постановление за разпределение по изп. дело № 20067930400193 по описа на ЧСИ с рег. № 793 с
район на действие СОС, поради неотстраняване на нередовност – непредставяне на
документи за внесена държавна такса. Упражненото право на частна жалба се
основава на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл.
279, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр.
чл. 436, ал. 4 ГПК.
С
разпореждане изх. № 7970/23.08.2019 г. ЧСИ е дал седмодневен срок на длъжника И.Г.К.,
подал жалба срещу извършеното разпределение, да внесе държавна такса на
основание т. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс, в размер на 25 лв. по сметка на СОС, както и
сумата от 72. 00 лева– по сметка на ЧСИ, предупреждавайки същия, че ако в
тридневен срок от плащането не представи по делото доказателства за плащането,
жалбата ще бъде върната. Съобщението за обсъденото разпореждане е връчено лично
срещу подпис на жалбоподателя на 15.11.2019 година. В рамките на срока за изпълнение
на указанията, на 20.11.2019 г., длъжникът е поискал неговото продължаване с
мотив, че се намира в тежко здравословно състояние. Органът по принудително
изпълнение е уважил молбата, като е продължил срока с две седмици, считано от
изтичане на първоначалния срок, т. е. до 06.12.2019 година. С молба от
04.12.2019 г. длъжникът К. е отправил отново искане за продължаване на срока за
представяне на доказателства за платени такси, посочвайки като причина
влошеното си здравословно състояние. Съдебният изпълнител е отказал повторно
продължаване на срока и поради неизпълнение на дадените указания е разпоредил
връщане на жалбата срещу изготвеното разпределение. С молба от 18.12.2019 г.
длъжникът е представил платежни документи за внесени такси от 25.00 лева и
72.00 лева.
Връщането на
жалбата, в случая на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр.
чл. 261, т. 4, вр. 436, ал. 4 ГПК, е последица от
процесуално бездействие в резултат от неизпълнението на процесуално задължение
на страната - процесуална тежест поради пропуска да се отстрани в предоставения
срок констатираната от съдебния изпълнител нередовност. При непредставяне пред
ЧСИ, чийто акт се обжалва, на вносни документи, удостоверяващи внасянето от
жалбоподателя на дължимата държавна такса, жалбата подлежи на връщане (чл. 262,
ал. 2, т. 2, вр. чл. 261, т. 4, вр.
чл. 436, ал. 4 ГПК). За да се приложи процесуалната тежест, съобщението, с
което на страната се дава срок за отстраняване на констатираната нередовност,
трябва да съдържа съответни на нередовността указания и трябва да е редовно
връчено. Тези изисквания са спазени. Ето защо при спазване на процесуалния
закон след изтичане на последния предоставен срок жалбата е върната
законосъобразно от ЧСИ. Плащането на държавната такса след връщането на жалбата
не променя извода по поставения процесуален въпрос и няма правни последици
откъм отстраняване на констатираните нередовности.
По горните
съображения съдът прие, че процесната частна жалба е
неоснователна.
Жалбата на Д.С.К. срещу извършеното разпределение на суми е допустима като подадена в срок и от легитимирана страна, а разгледана по
същество, тя е
неоснователна.
Изпълнително дело № 20067930400193 по описа на ЧСИ с рег. № 793, с
район на действие СОС, е образувано по молба на взискателя
Т. Я.К. с приложен към нея изпълнителен лист от
09.11.2005 г., издаден по гр. д. № 496/2005 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, срещу длъжника И.Г.К. за сумата 10 300 лв. – главница
по договор за заем, за законната лихва от 02.11.2005 г., както и за 209. 00
лева - държавна такса.
На 15.12.2006
г. органът по принудително изпълнение е описал възбранен
имот, като след проведена публична продан за купувач на имота бил обявен „Б. Ф.“ ООД.
Получената сума от продажбата сума от 82 911 лева е разпределена, както следва: на първо място са отделени
средства за разноските, сторени от
взискателя, както и дължимите разноски към ЧСИ, като по т. 1 е посочен сбор от
суми, възлизащ на 1 194. 30 лева. На второ място (второ по ред) е посочено вземането на община Костенец
в общ размер от 1 223.47. 00 лева– за данъци, върху която сума се
начислява такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 124. 09 лева. Следващи по ред са
описани вземанията на взискателя Т. К., обезпечени с вписана договорна
ипотека върху продадения недвижим, които се удовлетворяват изцяло, след което
остава за разпределение измежду съсобствениците И.К. и Д.К. сумата от общо 11 949.
44 лева.
След
отделяне на суми за публични задължения и такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и
суми за взискателя Т. К. по изп.
лист по ч. гр. д. № 614/2002 г. на РС – гр. Ихтиман и такса по т. 26 от Тарифата,
вземането на последния е удовлетворено частично за сумата от едва 3 805.13
лева.
От
останалата за възстановяване на ипотекарния длъжник Д.К.
сума от 5 974.72 лева са отделени суми за вземания на държавата, вземания
на общината за такса битови отпадъци, като след отделяне на 147.46 лева за
такса по т. 27 от Тарифата е останала сума за възстановяване на жалбоподателя К.
4 376.92 лева.
По направените оплаквания в
жалбата срещу разпределението, извършено по изп. д. №
20067930400193 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 793 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд,
настоящият състав на съда (с оглед задължителните разяснения на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г.
на ОСГК на ВКС) действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалваното действие на органа по
принудително изпълнение.
Жалбата срещу извършеното разпределение може да се основава само на доводи
за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и
съответстващите им привилегии. Съдебният контрол върху преценката на органа по
изпълнението не може да надхвърля правомощията на самия съдебен изпълнител.
Затова предметът на обжалване се концентрира върху съпоставка между
легитимацията на всеки от присъединените кредитори и съобразените въз основа на
тях привилегии и противопоставимост. Проверката може
да обхване установяване на точен размер на определяемите в титулите вземания,
както и извода за разпределението по съразмерност на остатъка след
привилегированите вземания.
При така
изяснения предмет на обжалване жалбата на Д.К. е неоснователна.
Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.
136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. В случая съдебният
изпълнител правилно е определил кръга на взискателите
по изпълнителното дело, които следва да бъдат включени в разпределението,
размера на вземанията, както и остатъка за разпределение след привилегированите
вземания. Сумите, дължими към съдебния
изпълнител са правилно определени и правилно изчислени.
Ето защо, а
и при липса на конкретни оплаквания срещу извършеното разпределение, жалбата
срещу него следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.Г.К. срещу разпореждането на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 793 с район на действие Софийски
окръжен съд по изп. дело № 20067930400193 за връщане
на жалба срещу постановление за разпределение на постъпили от публична продан
парични суми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.С.К. срещу
разпределение, изготвено от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 793 с район на действие Софийски
окръжен съд по изп. дело № 20067930400193 по реда на чл. 460 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1– седмичен срок от
съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.