Р Е Ш Е
Н И Е
№ 16
град Шумен, 27.03.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №132 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от К.С.Н., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адв. В.Н. ***, против ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „Юнак” №11-13, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищецът сочи, че е брат на починалата при ПТП З.С.Н., която докато управлявала л. а. „Рено Туинго” №..., била ударена от л.а. „Пежо 406” с №..., управляван от Д.И.Д.. ПТП било предизвикано на 16.09.2013 г. на път І-2, км 140+018 при челен удар между двата автомобил. Срещу Д.И.Д. било повдигнато обвинение и било образувано НОХД №238/2014 г. по описа на ШОС. С присъда по ВНОХД №29/2015 г. на ВАпС Д.И.Д. бил признат за виновен за настъпване на горепосоченото ПТП. Присъдата била потвърдена с Решение по КНОХД №806/2015 г. на І НО на ВКС. Пострадалата починала след приемането и по спешност в МБАЛ Шумен и независимо от оказаната медицинска помощ. Смъртта настъпила вследствие на множество съчетани травми, причинили масивна вътрешна кръвозагуба. Ищецът К.С.Н. бил брат на починалата З.С.Н., като последните поддържали близки отношения. Взаимно се подкрепяли и обичали през целия си живот. Дъщерята на починалата останала пълен сирак и ищецът и неговата съжителка се грижели за нея като за собствена дъщеря. Поради тези обстоятелства ищецът изживял много тежко смъртта на сестра си и не можел да приеме загубата и. Намира, че човешкият живот не може да бъде измерен в пари, но на репарация подлежали всички претърпени от увредените лица вреди, включително и неимуществените, като обезщетението следва да бъде съотносимо с болките и страданията. Твърди, че според действащото законодателство минималната застраховатлна сума по тази застраховка за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е в размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от пострадалите лица. Сочи, че ищецът като брат на пострадалата е от кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съчи, че смъртта на пострадалата е в пряка връзка с получените от нея увреждания при настъпилото ПТП, за което е отговорен Д.И.Д.. Ето защо моли да бъде осъдено ЗК „Уника” АД да заплати на К.С.Н. сумата от 100 000 лв., представляващо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателката му З.С.Н., като претенцията била съобразена с отчитане на вредоносният резултат настъпил след съпричиняване от пострадалата, ведно със законната лихва от датата на смъртта и 16.09.2013 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и да бъдат изплатени направените съдебни и деловодни разноски в производството.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗК „Уника” АД. В него се твърди, че искът е недопустим, тъй като е предявен от лице, което не е от кръга на лицата посочени в ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Намира подадената ИМ за нередовна, тъй като в нея не е посочена банкова сметка, ***. Прави възражение за местна неподсъдност на делото, като твърди, че с оглед чл.105 и чл.108 от ГПК подсъдността е по седалището на дружеството-ответник като сочи, че това е гр. София, като моли делото да бъде прекратено и изпратено на местнокомпетентният съд. Твърди, че ищецът не се явява ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ, тъй като не е страна по договор за застраховка. Освен това излага съображения и по съществото на спора, като сочи, че претенцията е неоснователна. Твърди, че кръгът на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лице, определен с Постановление на пленума на ВС №4/1961 г., Постановление №5/1969 г. и ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС допуска такъв да предявят братята и сестрите, но изисква трайни и дълбоки връзки между тях, като тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца. Намира, че следва да се установи особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта. Също така подобно обезщетение следва да са дава само като изключение – само за случаите, когато житейските обстоятелства и ситуации са станали причина между пострадалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение и само когато смъртта е причинила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като не било достатъчно установяването на формална връзка между ищеца и починалата, а следва да се установи, че претендиращият е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от залегналото в Постановления на пленума на ВС №4/1961 г. и №5/1969 г. Твърди, че в случая отношенията между брат и сестра може и да са били близки, но след като всеки от тях е поел собствен житейски път това вече не е било така. Сочи, че всеки от тях имал семеен живот отделно от другия, като пострадалата първо била женена, имала дъщеря, а след това заживяла и с друг мъж, а ищеца също живеел на семейни начала с жена. Намира, че създаването на нови семейства („семейни гнезда”) довели до прекъсване на близостта между брат и сестра. Сочи, че ищецът не доказва обстоятелства, които да установяват изключителност на отношенията между него и сестра му, надхвърлящо обичайното между брат и сестра, като по този начин той не попада в кръга на лицата, които по изключение да бъдат обезщетени. Оспорва обстоятелството, че осиновяването на детето на починалото лице, представлява доказателство за близките отношения между осиновителя и родителя на детето. Намира, че такава връзка е възможна, но не може да се презюмира и в случая е недоказана. Твърди, че осиновяване при подобни обстоятелства поставя под въпрос безкористността на действията на осиновителя. Освен това оспорва размерът на претенцията за обезщетяване като силно завишен. Сочи, че за настъпване на ПТП е налице съпричиняване по смисъла на закона, като пострадалият е допринесъл за вредоносният резултат. Твърди, че пострадалата е карала с превишена скорост, като е и напуснала своята лента за движение. Намира, че пострадалата въпреки високата скорост е имала техническата възможност да спре автомобила си без да напуска собствената лента за движение. Твърди, че по дело водено от съжителят на пострадалата за обезщетение е било прието, че приноса за настъпване на ПТП е по равно за двамата водачи. Твърди, че при определяне на обезщетението следва да се има предвид този значителен процент на съпричиняване. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилите вреди – смъртта на пострадалата и причинените и от ПТП увреждания, като твърди, че същите не са причина за настъпилата смърт. Оспорва и претенцията за лихви. Сочи, че същите са погасени и по давност. Моли искът да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът се е
възползвал от дадената му по закон възможност да депозира допълнителна искова
молба. Сочи, че поддържа ИМ. Посочва банкова сметка ***.127, ал.4 от ГПК. Сочи,
че предвид признанието от ответника, че процесният автомобил има застраховка
„гражданска отговорност” моли това обстоятелство да бъде прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване. Твърди, че ПТП е настъпило така както е описано в
ИМ, като за него е виновен водача на автомобила причинил ПТП. Намира, че
съобразно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК крайният акт на наказателният съд има
обвързваща гражданският съд сила, предвид, че там е установено кой е виновен за
ПТП. Сочи, че смъртта на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП, като отново се позовава на чл.300 от ГПК. Не оспорва обстоятелството за
наличие на съпричиняване. Отново сочи, че претендираната сума е фомирана след
отчитане на съпричиняването на вредоносният резултат от пострадалата. Признава,
че вредоносният резултат в рамките на ½ е съпричинен от пострадалата.
Поддържа твърденията си, че ищецът като брат на пострадалата е бил много близък
с нея намира, че семейните отношения в българското семейство са традиционно
близки намира, че в настоящият случай смъртта на родственик е причинила на
другия болки и страдания е справедливо да се присъди обезщетение за
претърпените вреди и на преживелия родственик, което е в съответствие с ТР
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи, че и според разпоредбите на Директива
2012/29/EU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. понятието
„жертва” включва и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка
последица от престъпление и които се претърпели вреда в резултат на
смъртта на това лице, а като „членове на
семейството” са определени съпругът(та), лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Твърди, че
размерът на обезщетението е адекватен и съответства на претърпените от ищеца
щети. Твърди, че ищецът и починалата са поддържали близки отношения до смъртта
и. Подкрепяли са се и са се обичали.
Не минавал и ден през който ищецът да не тъжал за своите близки. Сочи, че в
българското семейство отношенията били традиционно близки. Сочи, че било
обичайно батковците и каките да помагат на по-малките си сестри. Помежду им се
пораждала духовна зависимост и емоционална привъзраност. Намира, че духовната
близост се установява от отношенията на ищеца към дъщерята на починалата, тъй
като той и жената, с която живеели на съпружески начала – М.М.И.се грижели за
нея. Освен това сочи, че М.И.осиновила дъщерята Н.Б. тъй като последната след
смъртта на майка си останала пълен сирак. В останалата част се придържа към
фактическите твърдения направени в ИМ. Моли да бъдат присъдени направените по
делото съдебни и деловодни разноски. Твърди, че адвокатът- пълномощник
осъществява процесуално представителство в полза на ищеца на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът ЗК „Уника” АД е подал отговор на ДИМ, като сочи, че поддържа изложеното в отговора на ИМ. Сочи, че ищеца не оспорва наличието на съпричиняване в размер на ½, с което и двете участващи в ПТП страни са допринесли. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на З.Н., въпреки, че не оспорва, че именно в следствие на ПТП за З. са настъпили телесни увреждания, но същите не били причина за настъпилата смърт. Оспорва наличието на изключителни отношения между пострадалата и ищеца. Поддържа искането към САТЕ да бъдат поставени въпросите от САТЕ, както и да бъде допуснат исканият свидетел. Моли да бъдат отхвърлени представените обективно съединение искове, които намира за недоказани и по основание и по размер. Моли да не се присъжда възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, доколкото не са представени договор и пълномощно от същото. Намира, че в случая не били представени адвокатски услуги по смисъла на чл.32 от Закона за адвокатурата. Намира, че не са налице условията за осъществяване на безплатно процесуално представителство по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. В.Н. ***. Моли съдът да уважи изцяло предявените искове. Намира, че са налице доказателства, които да установяват претенцията. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски, както и адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. Ответното дружество моли да бъде отхвърлени исковете, като намира, че същите са недоказани.
Така пердявените претенции са е процесуално частично допустими.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на близък на пострадало лице – починалата вследствие на ПТП З.С.Н., като пряк иск по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу застрахователят и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. С присъда по ВНОХД №29/2015 г. на ВАпС, с която била отменена присъда по НОХД №238/2014 г. на ШОС, Д.И.Д. бил признат за виновен в това, че на 16.09.2013 г., около 8:20 часа при управление на л.а. „Пежо 406” с регистрационен №... на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в ррайона на км 140+018, нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като причинил смъртта на З.С.Н., деяние по чл.343, ал.1, б. „в”, предл. 1 от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК. В светлината на нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” следва да се приеме, че вина за настъпване на смъртта на починалата З.Н. има Д.И.Д.. Доколкото страните в производството признават и не оспорват настъпването на ПТП, както и че е налице съпричиняване и то в съотношение едно към едно (по равно, 50% на 50%) от двамата водачи съдът не е намерил за необходимо да обследва механизма на ПТП, тъй като вината за него и степента на съпричиняване са или установени по смисъла на чл.300 от ГПК или не са спорни между страните. Вредоносният резултат – настъпилата смърт също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираната по-горе присъда и възраженията за това дали констатираните наранявания са довели до настъпване на смъртта са в противоречие с установеното от присъдата и назначаването на СМЕ не би могла да обори презумпцията на чл.300 от ГПК. Между страните не е спорно, а и се установява по делото – разпечатка от сайта на „Гаранционен фонд” че ответника е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на л.а. шофиран от причинилият ПТП Д.И.Д. по време на настъпването на вредоносният резултат. Предвид изложеното спорен и подлежащ на установяване пред съда е основно въпросът за наличието на основания ищеца в лично качество да претендира настъпили за себе си неимуществени вреди. По смисъла на ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В рамките на посочените постановления като лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди не са посочени братята и сестрите на починалото лице, ето защо, и с оглед твърденията на ищеца, следва да се приеме, че следва да бъде доказана хипотезата на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, при която първият търпи от смъртта на втория продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От удостоверение за родствени връзки №18/10.09.2018 г. на Община гр. Нови пазар, обл. Шумен се установява, че починалата З.Н. и ищеца К.Н. са брат и сестра. В рамките на производството е отправено твърдение, което не се установява от материалите в производството, но не се оспорва от ответника, че дъщерята на починалата е осиновена от конкубината на ищеца – свидетелката М.М.И.. В рамките на производството обаче не се установява това да е сторил ответника, което е и невъзможно предвид обстоятелството, че, за да може да осиновят едно лице двама души, те трябва да имат граждански брак – чл.81, ал.1 от СК. Въпреки това отправено е твърдение, че ищеца и неговата съжителка се грижат за детето на починалата и то живее при тях. В производството в качеството им на свидетели са разпитани конкубината на ищеца – М.М.И.и съжителят на починалата – Н.И.К.. Данните които разкриват тези свидетели са за дълбока емоционална връзка между починалата и ищеца. Последните били брат и сестра, но отношенията между тях с годините били много близки, извън обикновеното за брат и сестра, като последните поддържали трайни контакти, подпомагали се емоционално и материално. Разкриват се и конкретни подробности. Починалата З.Н. била в постоянен контакт с ищеца – и преди това те имали близки отношения, но след смъртта на бащата на дъщерята на З. последната разчитала на емоционалната подкрепа на брат си. Двамата били много близки и си споделяли всичко. Ищеца помагал на сестра си в нейната търговска дейност, като при случай ѝ закупувал стока за магазина, в който се продавали дрехи втора употреба. Починалата и нейният съжител често контактували с ищеца и конкубината му. Виждали се най-малко веднъж седмично, а в повечето случаи това било и по-често. Свидетелят К. (съжител на починалата) сочи, че добрите му отношения с ищеца продължили и след смъртта на последната. Твърди, че тъй като малолетната Н. останала сирак след смъртта на майка си и той участвал в обсъждането и решаването на този проблем и било взето решение детето да бъде осиновено от съжителката на ищеца. И двамата свидетели сочат, не само на голямата привързаност между двамата приживе, но и че ищеца преживял тежко загубата на сестра си. Твърдят, че последният бил общителен, но след това започнал да избягва контакти с хора, започнал да вдига кръвно и др.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в производството е установена силната емоционална връзка между загиналата и ищеца, която надхвърля нормалното за тези роднински връзки. Установява се една силна емоционална връзка между двамата имала изражение на битово, но и на емоционално ниво, която е надвишава нормалното при обикновената връзка между брат и сестра. Предвид изложеното съдът намира, че в производството е установено, че ищеца и починалата З.Н.като брат и сестра са имали трайна и дълбока емоционална връзка, като ищецът претърпял от смъртта на сестра си продължителни болки и страдания, които в конкретният случай е справедливо да бъдат обезщетени, така както това изисква ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС.
Съдът намира, че с оглед на приложимите в случая изисквания за определяне на размера на настъпилите вреди по справедливост – чл.52 от ЗЗД, като такъв с оглед причинената смърт и изживените негативни последици от ищеца е размер от 50 000 лв. Предвид данните в производството и съвпадащите твърдения на страните, че вредоносният резултат е причинен по равно от виновният за ПТП Д.И.Д. и починалата З.Н., то и обезщетението следва да бъде определено в размер на половината от горепосочената сума. Ето защо съдът намира, че искът е основателен до размер на 25 000 лв.
Предвид скорошно нормативно изменение с предвиждане на нормата на чл.493а от Кодекса на застраховането, както и нормата на §96 от ЗИДКЗ - ДВ, бр. 101 от 2018 г. е предвидено, че в хипотезата на предявен иск за обезщетение на неимуществени вреди вследствие на смърт на близък, с когото е създадена дълбока емоционална връзка (чл.493а, ал.4 от КЗ), за които вреди е предявен иск в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон се определя по ал. 1 (на §96 от ЗИДКДЗ), като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. А нормата на §96, ал.1 от ЗИДКДЗ сочи, че „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.” Ето защо според посочената норма съдът, предвид обстоятелството, че искът е предявен точно в соченият период (от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон), следва да прекрати производството за сумата над 5000 лв. до пълният предявен размер от 100 000 лв., въпреки, че всъщност настоящият състав счита искът за основателен до размер от 25 000 лв. и неоснователен над този размер.
Независимо какво е отношението на съдът към прилаганите норми, съдът прилага тези норми, а не ги създава.
Според настоящият съдебен състав не може да се приложи директно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО, която с оглед на обстоятелството, че определя минимални размери на обезщетение, в пъти по-големи от предвиденото по § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ е в остро противоречие с посоченият текст, тъй като Директивата няма пряко действие в правото на държавите членки – чл.15, ал.2 от ЗНА – per argumentum a contrario.
Предвид изложеното следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди дължими на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д.И.Д. при управление на л.а. „Пежо 406” с №..., по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца сестрата на ищеца - З.С.Н., която имала равна с другия водач отговорност за настъпване на вредоносният резултат. Следва да бъдат присъдени и дължимите мораторни лихви от 13.09.2015 г., което е три години преди подаване на ИМ (по куриер) до окончателното присъждане на дължимите като главница суми.
По отношение на претенцията за лихви до завеждане на иска съдът не е оставил ИМ без движение за посочване на размер на лихвата, предвид наличната практика на горестоящата инстанция за това лихви по обезщетение от деликт да се дължат и без индивидуализирането им като размер - Определение №435/25.06.2015 г. по т. д. №348/2015 г. по описа на ВнАС.
Искът за мораторна лихва върху сумата за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за период от 16.09.2013 г. до 13.09.2015 г., както и върху сумата за главница над 5000 лв. до пълният предявен размер от 100 000 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 580 лв., разноски, съобразно с уважената част от иска, дължими на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв., дължими като юрисконсултско възнаграждение, претендирани в списъка за правна помощ, съобразно с отхвърлената част на иска на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 и 2 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25, ал.1 от Закона за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София, ул. „Юнак” №11-13 да заплати на К.С.Н., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адв. В.Н. *** 000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д.И.Д. при управление на л.а. „Пежо 406” с №..., по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - З.С.Н., като последната имала равна с другия водач отговорност за настъпване на вредоносният резултат, като пряк иск за обезщетение предявим от пострадалото лице против застрахователят по застраховка гражданска отговорност – чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху присъдената сума за главница от 13.09.2015 г. до окончателното заплащане на дължимите като главница суми.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска за обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), предявен от К.С.Н., ЕГН-********** против ЗК „Уника” АД, ЕИК-********* представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Д.И.Д. при управление на л.а. „Пежо 406” с №..., по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - З.С.Н. в частта за сумата от 95 000 (деветдесет и пет хиляди) лева, представляващи разликата между уважената част на иска за главница – 5 000 лв. и пълнят предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева, като недопустим поради противоречие с процесуална норма - чл.493а, ал.4 от КЗ, във вр. с §96, ал.1 от ЗИДКДЗ, във вр. с §96, ал.3 от ЗИДКДЗ.
ОТХВЪРЛЯ акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата за обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), предявен от К.С.Н., ЕГН-********** против ЗК „Уника” АД, ЕИК-********* за период от 16.09.2013 г. до 13.09.2015 г., поради направено възражение за изтекла погасителна давност, както и върху сумата за главница над 5000 лв. до пълният предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на К.С.Н., ЕГН-**********,*** сторените от последния разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част на иск, в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА К.С.Н., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********, гр. София сторените от последното разноски за водене на настоящото производство, съобразно с отхвърлената част на иск, в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните в прекратителната си част и в двуседмичен срок в останалите му части.
Окръжен съдия: