№ 6714
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110163243 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ
вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С ЕАД срещу Областна администрация на
област София с искане да се признае за установено, че Областна администрация на област
София дължи на „Т С ЕАД сумата от 1192,17 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020г. до 30.04.2023г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „............., аб.№ 263866, ведно със законна лихва за
период от 27.08.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 210,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021г. до 12.08.2024г., за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 51717/2024г. по описа
на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че потребител на ТЕ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Като съгласно чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното дружество
и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Сочи, че предявява иск срещу ответника за
топлоснабден имот- ап. 65, находящ се в гр. София, ул. „............ 263866, инсталация №
**********. Поддържа, че бил подписан Договор за продажба на топлинна енергия №
********** от 28.09.2020г. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
С уточнителна молба от 12.11.2024г. ищецът е посочил, че периодът, за който е
доставена топлинна енергия е 01.10.2020г. до 30.04.2023г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Във
възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че Областна администрация на област София не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Третото лице-помагач „Т С ЕООД с молба от 04.04.2025г. е посочил, че не оспорва
така предявения иск, намира същия за основателен и доказан.
1
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално
доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор за
доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и
небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ
определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.
136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди,
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се
изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна
експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.
От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва
да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което
ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния
топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на
топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна
енергия към присъединения обект /чл. 22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като
съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години, считано от датата
на сключването му или от датата, посочена в договора.
В конкретния случай по делото е приет препис от Договор № ********** от
28.09.2020г., сключен между „Т С ЕАД и Областна администрация на област София с
предмет продажба на топлинна енергия за следния топлоснабдяван имот: ап. 65, находящ се
в гр. София, район Красно село, ж.к. ...... инсталация *********. Видно от договора същият е
сключен за срок от пет години, считано от 01.10.2020г.
По делото е прието и заявление с вх. № П-9039 от 28.09.2020г., подадено от Областна
администрация на област София, с което е поискано да бъде сключен договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
..........., .... по проект с 33,94 куб.м., инсталация **********- л. 60 от делото. Прието е и
пълномощно № ОА-23-02559 от 21.02.2019г., с което областният управител Н Я П е
2
упълномощил А Т Б да го представлява пред „Т С ЕАД като извършва посочените в
пълномощното действия, а именно: да заявява услуги, които дружеството предлага на свои
клиенти по отношение на недвижими имоти- държавна собственост с предоставени права за
управление на областния управител на област София, както и да подава заявления и да
получава изготвени удостоверения.
Приет е и Акт № 09441 за частна държавна собственост от 30.03.2017г., от който се
установява, че държавата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
......... съгласно схема № 15-37224/30.01.2017г. на СГКК- гр. София със застроена площ от
33,94 кв.м., представляващ апартамент № 65, състоящ се от дневна с бокс и сервизни
помещения, прилежащо мазе № 21 с площ от 1,61 кв.м. и заедно с 0,656 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото с местонахождение на
имота: гр. София, район „............
От препис от Протокол за приемане на недвижим имот- частна държавна собственост
от 18.09.2020г., се установява, че служители на Областна администрация на област София са
приели от Ц П П държавен недвижим имот, намиращ се в гр. София, район „К..........
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........., а именно апартамент
№ 65, АДС /частна/ № 09441 от 30.03.2017г.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че безспорно се
установява по делото наличието на облигационно правоотношение между страните за
процесния период и имот, възникнало въз основа на Договор № ********** от 28.09.2020г.
Оспорването на сключването на договора от страна на ответника е заявено за първи път в
първото по делото съдебно заседание след изтичане на срока, предвиден в чл. 193, ал. 1
ГПК.
На следващо място, по делото е прието заявление, подадено от представител на
ответника на 28.09.2020г., а съгласно чл. 62, ал. 1 ОУ за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди купувачът подава заявление по образец и прилага
документи удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие на
собственика и др., след което продавачът сключва договор за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди с купувача, открива и води партида с абонатен номер – ал. 2 на същия
текст. Т.е. на датата на сключване на договора за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди ответникът е подал и предвидено в ОУ заявление за сключване на договор за
процесния имот.
С оглед гореизложеното съдът намира, че от приетия Договор № ********** от
28.09.2020г., както и заявлението за сключване на договор за стопански нужди, се установява
по категоричен начин, че ответникът е поискал да бъде сключен договор за продажба на
топлинна енергия за притежавания от него процесен имот, както и че такъв договор е бил
сключен преди процесния период. Предвид което през периода от 01.10.2020г. до
30.04.2023г. страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с
предмет продажба на топлинна енегрия за стопански нужди, като договорът е бил сключен в
3
законоустановената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, за което при ищеца е била
открита и водена партида с аб. № 263866, договорна сметка **********.
На следващо място, доставката на топлинна енергия в процесния имот не е била
спорна между страните, поради което с протоколно определение от 10.04.2025г. съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че за процесния период и имот ищецът е доставил
топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.
На последно място, приложимите към правоотношението ОУ на ищеца за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от "Т С" ЕАД на потребители в гр. София
съдържат специални правила за заплащането на цената на доставената топлинна енергия и
отговорността при неизпълнение на задълженията. Предвид нормата на чл. 40, ал. 1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. При
неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна
енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, купувачът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в
касите на продавача – чл. 49, ал. 1 ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
В конкретния случай ответникът не е оспорил получаването на месечни фактури,
нито изпадането си в забава. В този смисъл възражението по чл.414 ГПК е бланкетно, в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, а в проведеното
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е посочил, че оспорва
единствено облигационното правоотношение между страните.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер от 78,05 лева, които
следва да му се присъдят. В исковото производство е сторил разноски за държавна такса в
размер на 71,95 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи
на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лева. Така на ищеца следва да се присъдят
разноски в исковото производство в размер на 171,95 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че Областна администрация на област София, ЕИК ........, с адрес на управление: гр. София,
ул. „.........., дължи на „Т С ЕАД, с ЕИК: ................., с адрес на управление: гр. София, ул.
4
„........., следните суми: сумата от 1192,17 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020г. до 30.04.2023г. в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „............., аб.№ 263866, ведно със законна лихва за
период от 27.08.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 210,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021г. до 12.08.2024г., за които суми е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 51717/2024г. по описа
на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА Областна администрация на област София, ЕИК ........, с адрес на
управление: гр. София, ул. „.........., да заплати на „Т С ЕАД, с ЕИК: ................., с адрес на
управление: гр. София, ул. „........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 78,05 лева,
представляваща сторените разноски в заповедното производство и сумата от 171,95 лева,
представляваща сторените разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Т С ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5