РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ „E”
състав, в публичното заседание на пети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия ЕВЕЛИНА М.
при секретаря Елеонора
Г.,
като разгледа
докладваното от съдия Петър Сантиров гр. дело № 6642 по описа на СГС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение I-043-161 от 14.01.2015 г., постановено по гр. д. № 32110/2012 г. по
описа на СРС, 43 с-в, са отхвърлени предявените от К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М.,
срещу „А.” ЕООД, активно субективно съединени искове, с правна квалификация
чл.108 ЗС, за признаване със сила на пресъдено нещо, че ищците са собственици
на НИВА с пространство от 1000 кв.м., находяща се в землището на гр.София, кв.
Бояна, м. „А.ката нива”, при съседи съгласно доказателствен акт за собственост:
Т.И.М., А.И.М., К. С.К.и Г. И.М., който имот е идентичен с неурегулиран
поземлен имот № 24, находящ се в гр. София, СО, район Витоша, в.з. „Бояна”
VI-45, целият с площ от 998 кв.м., попадащ в кадастрален лист № 615 по плана на
гр. София, СО район Витоша, в.з. „Бояна”, при граници: от изток - ПИ 737, от
запад - ПИ 888, от север - ПИ 889 и ПИ 594 и от юг - ПИ 712 и ПИ - 815,
идентичен и с поземлен имот с идентификатор 68134.1943.24 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18- 68/02.12.2010 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО, район Витоша,
кв. Бояна, м. „А.кото“, идентичен и с Поземлен имот с идентификатор
68134.1943.2770 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с последно изменение със заповед
КД-14-22-870/11.09.2012 г. на Началника на СГКК-София, находящ се в гр. София,
район „******”, местност „А.кото”, с площ от 998 кв.метра, при съседи:
68134.1943.815, 68134.1943.712, 68134.1943.2773, 68134.1943.23, 68134.1943.594,
68134.1943.889 и 68134.1943.888, и за осъждането на „А.” ЕООД да им предаде
владението върху същия.
Със
същото решение К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М. са осъдени да заплатят на „А.” ЕООД,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1080,00 лв. - разноски по делото.
Със
същото решение са оставени без разглеждане предявените от К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б.
и Б.Г.М., срещу Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б. активно и пасивно субективно съединените
искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК за признаване със сила на
присъдено нещо, че Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б. не са собственици на гореописания
поземлен имот – нива, като първоинстанционният съд е прекратил производството
по делото в тази му част.
Със
същото решение СРС е оставил без разглеждане и искането с правна квалификация
чл. 537, ал.2 ГПК на К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М. срещу Е.М.Б., Г.К.Б., М.Г.Б.
и „А.” ЕООД, ЕИК********, за отмяна на НА № 18, том XXIV, дело № 3891 /1979г.
по описа на НС в СРС, НА № 020, том II, per. № 6813, н.д. №206/2008г. на
нотариус Н. Г. - per. № 276 в регистъра на Нотариалната камара и НА № 181, том
I, per. № 5356, н.д. №169/2008г. на нотариус Н. Г., като е прекратил
производството по делото в тази му част.
С
Определение от 16.01.2017 г., постановено по гр.д. № 6592/2015 г. по описа на
СГС, II „Е“ състав, е отменено Решение I-043-161 от 14.01.2015
г., постановено по гр. д. № 32110/2012 г. по описа на СРС, 43 с-в, в частта, имаща характер на определение
, с която са оставени без разглеждане
предявените от К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М., срещу Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б.
активно и пасивно субективно съединените отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК и искането с правна квалификация чл. 537,
ал.2 ГПК на К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М. срещу Е.М.Б., Г.К.Б., М.Г.Б. и „А.”
ЕООД, ЕИК********, за отмяна на НА № 18, том XXIV, дело № 3891 /1979г. по описа
на НС в СРС, НА № 020, том II, per. № 6813, н.д. №206/2008г. на нотариус Н. Г.
- per. № 276 в регистъра на Нотариалната камара и НА № 181, том I, per. № 5356,
н.д. №169/2008г. на нотариус Н. Г. и делото е върнато за на СРС, 43 с-в, за
продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на допълнително
решение.
С
Решение № 495750 от 26.09.2018 г., постановено по гр.д. № 32110/2012 г., по описа на СРС, 43 с-в, е признато за установено по отношение на К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б., и Б.Г.М., че ответниците Е.М.Б., Г.К.Б., и М.Г.Б., не са придобили правото на
собственост върху НИВА с
площ 1000 кв.м., находяща се в землището на гр. София, кв. Бояна, местност „А.ката
нива”, при съседи: Т.И.М., А.И.М., К. С.К.и Г. И.М., идентичен с
НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 24, находящ се в гр. София, район „Витоша“,
вилна зона „Бояна VI-45“, целият е площ от
998 кв.м., попадащ в кадастрален лист № 615 по плана на гр. София, при съседи:
от изток - ПИ 737, от запад - ПИ 888, от север - ПИ 889 и 594 и от юг - ПИ 712
и 815, идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134Л943.2770 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография
и кадастър, последно изменение със заповед КД-14-22- 870/11.09.2012 г. на
Началника на СГКК-София, находящ се в гр. София, район „******”, местност „А.кото”,
с площ от 998 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, при
съседи с посочени идентификатори: 68134.1943.815; 68134.1943.23; 68134.1943.594; 68134.1943.889 и 68134.1943.888, на основание
Ноталиален акт за покупка на недвижим имот чрез Районния народен съвет по чл.
20 ЗСГ /отм./ № 18, том XXIV, дело № 3891/1979 г. на I-ви нотариус при СРС, както и на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №
181/12.08.2008 г., том I, per. № 5356, н.д. №
169/2008 г., като на основание чл. 537, ал.2 ГПК Нотариален акт за покупка
на недвижим имот чрез Районния народен съвет №18, том XXIV, дело №3891/1979 г.
на I-ви нотариус при СРС, издаден по
реда на чл. 20 ЗСГ /отм./ в полза на Е.М.Б. е бил отменен, а искането за отмяна
на нотариален акт № 181, том I, per. № 5356, н.д. № 169/2008г. за покупко- продажба от 12.08.2008 г. и нотариален
акт № 020, том II, per. № 6813, н.д. №206/2008г. за
покупко- продажба от 25.09.2008 г. е оставено без уважение.
Със същото решение Е.М.Б., Г.К.Б., и М.Г.Б., са осъдени да заплатят на К.М.К., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3138,70 лева, а на П.Н.М., Е.Н.Б., и Б.Г.М., сумата
от 1553,20 лв.
Срещу
така постановеното решение, с което е отхвърлен главният иск с правно основание
чл. 108 ЗС е подадена въззивна жалба /съдържаща с в кориците на гр.д. № 6592/2015 г. по описа на СГС, II „Е“ състав/ от ищците К.М.К.,
П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М., чрез пълномощниците им - адв. Л. Л. и адв. Н. Х.. В
жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение,
тъй като данъчната оценка на спорния имот надхвърля сумата от 50 000,00
лв., а при условията на евентуалност на оплакванията и за неправилност на обжалвания
съдебен акт, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържат, че в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния
закон СРС е приел, че „А.“ ЕООД валидно е придобил собствеността върху имота,
доколкото останалите трима ответници, легитимиращи се като предходни
собственици, не са притежавали това право в своя патримониум. В тази връзка,
поддържат, че нотариален акт № 18, том XXIV от 1979 г., с който са се легитимирали
като собственици Е.М.Б. и Г.К.Б., е с невярно съдържание и е неистински
документ, тъй като се е установило, че нито в службата по вписванията, нито в
регистъра на нотариуса е съществувал нотариален акт с купувачи тези двама
ответници. Аргумент в тази насока било и обстоятелството, че е налице разминаване,
от посочено в нотариалния акт, че имотът е придобит от РНС „9-ти септември“, и
установеното по делото обстоятелство, че същият е попадал в РНС „Кирковски“.
Поддържат, че доколкото оспореният н.а. № 18, том XXIV от 1979 г., е бил
представен само в ксерокопие, в нарушение на процесуалния закон,
първостепенният съд не го е изключил от доказателствения материал, а е
обосновал извода си за наличие на право на собственост у ответниците Е.М.Б. и Г.К.
именно върху него. По изложените съображения, твърдят, че никой от ответниците
не е придобил процесния имот на годно правно основание, а доколкото ищците
безспорно са доказали своето право на собственост, то и исковете им се явяват
основателни. Молят съдът да отмени първоинстанционното решение и да уважи така
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Претендира и направените по
делото разноски.
Въззиваемият
ответник - „А.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. К. в срока по
чл. 263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба.
Поддържа, че процесният имот е бил колективизиран и включен в ТКЗС, а ищците не
установяват, същият да им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, поради което не
се легитимирали като собственици. Навежда доводи, че липсва и идентичност между
закупения от ищците недвижим имот и този, който е притежаван от доверителя й.
Излага съображения за липса на предпоставките за придобиване на имота по
давност от ищците. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и да му
присъди направените пред СГС разноски.
Въззиваемите
ответници - Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б. не са подали в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба на ищците. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорват въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното
решение.
Срещу
решението, с което са уважени предявените от ищците активно и
пасивно съединени отрицателни установителни искове и е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК Нотариален акт за
покупка на недвижим имот чрез Районния народен съвет №18, том XXIV, дело
№3891/1979 г. на I-ви нотариус при
СРС, издаден по реда на чл. 20 ЗСГ /отм./ е постъпила въззивна жалба от ответниците Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б., чрез пълномощника им – адв. А.П.,
в която са изложени оплаквания за недопустимост на същото, тъй като за ищците
не е налице признат правен интерес от предявяване на ОУИ, в каквото насока били
и задължителните за органите на съдебна власт указания дадени в ТР 8/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, излагайки подробни съображения в тази насока. При условията на
евентуалност на оплакванията поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Сочи,
че същите не са били титуляри на правото на собственост върху процесния
недвижим имот към момента на завеждане на делото, нито към настоящия момент, а
по отношение на ответника А. иска по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен. Изтъква, че по делото е било установено, че
имотът е бил включен В ТКЗС, като не е била провеждана процедура по
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Сочи, че съдът необосновано не е кредитирал
показанията на водените от тях свидетели, респективно е необснован извода му,
че не са придобили имота по давност. Искат отмяна на решението в обжалваната
част и отхвърляне на предявените ОУИ. Претендират и разноски.
Въззиваемите
по жалбата на отвеците ищци - К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М., чрез пълномощниците
си – адв. Г. и адв. Х., с надлежно учредена представителна власт по делото са подали
отговор на жалбата, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.
Молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди направените
пред СГС разноски.
С
определение от 24.09.2019 г. на СГС, на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата
страна К.М.К. е конституиран неговият наследник по закон – синът му
-Н.К.К..
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
По
отношение на оплакването във въззивната жалба на ищците за недопустимост на
обжалванато решение поради нарушение на правилата за родова подсъдност, следва
да се отбележи, че в конкретния случай Софийски районен съд е бил сезиран от
ищците с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване спрямо
ответника „А.“ ЕООД, че не е собственик на НИВА с пространство от 1000 кв.м.,
находяща се в землището на гр.София, кв. Бояна, м. „А.ката нива”, при съседи
съгласно доказателствен акт за собственост: Т.И.М., А.И.М., К. С.К.и Г. И.М.,
който имот е идентичен с неурегулиран поземлен имот № 24, находящ се в гр.
София, СО, район Витоша, в.з. „Бояна” VI-45, целият с площ от 998 кв.м., попадащ
в кадастрален лист № 615 по плана на гр. София, СО район Витоша, в.з. „Бояна”,
при граници: от изток - ПИ 737, от запад - ПИ 888, от север - ПИ 889 и ПИ 594 и
от юг - ПИ 712 и ПИ - 815, идентичен и с поземлен имот с идентификатор
68134.1943.24 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД - 18- 68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. София, СО, район Витоша, кв. Бояна, м. „А.кото“, идентичен и с
Поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2770 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с последно изменение
със заповед КД-14-22-870/11.09.2012 г. на Началника на СГКК-София, находящ се в
гр. София, район „******”, местност „А.кото”, с площ от 998 кв.метра, при
съседи: 68134.1943.815, 68134.1943.712, 68134.1943.2773, 68134.1943.23,
68134.1943.594, 68134.1943.889 и 68134.1943.888, както и дружеството да бъде
осъдено да им предаде владението върху същия този имот. Пред настоящата инстанция
при разглеждане на делото образувано под гр.д. 6592/2015 г. по описа на СГС, II „Е“ състав с молба от 17.02.2016 г. (65 л. гр.д. 6592/2015 г. по описа на СГС, II „Е“ състав) ищците,в
съотвествие с дадените от СГС указания, са уточнили, че всеки един от тях претендира
собственост върху процесния имот и предаване на владението на собствените идеални
части от съсобствеността, както следва: 9/15 ид.ч. за К.М.К., 2/15 ид.ч. за П.Н.М.,
2/15 ид.ч. за Е.Н.Б. и 2/15 ид.ч. за Б.Г.М.. С оглед на това неоснователен е
съдържащият се във въззивната жалба довод за недопустимост на първоинстанционното
решение поради нарушаване на правилата за родовата подсъдност, тъй като всеки
от ищците на практика предявява самостоятелен иск за защита на притежаваното от
него право на собственост на съответната идеална част. Ето защо и цената на
всеки един от активно субективно предявените исковете, определена по правилото
на чл. 69, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 68 ГПК, се явява по-ниска от 50 000 лв.
(притежаваните в най-голям обем от К.К. 9/15 ид.ч. съотнесени към данъчната
оценка на имота в размер на 74 900 лв. определят цена на иска в размер на
44 940 лв.). Ето защо не е налице хипотезата на чл. 104, т. 3 ГПК и делото в съответствие
с разпоредбата на чл. 103 ГПК законосъобразно е било разгледано от СРС като
първа инстанция.
По
отношение оплакването на въззивниците ответници - Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б. за недопустимост
на обжалваното допълнително решение, с което е уважен предявените от ищците
отрицателни установителни искове следва да се отбележи, че съгласно задължителните за съдилищата указания дадени в
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8/2012 г.
гр.София 27 ноември 2013 год. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва ; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника, като в производството по този иск ищецът доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
правото му. Имайки предвид, че с отговорите на исковата молба ответниците Е.М.Б.,
Г.К.Б. и М.Г.Б. по предявения от ищците активно и пасивно субективно
съединените отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124,
ал.1 ГПК са противопоставили собственически права, позовавайки се на оспорения
от ищците Нотариален акт № 18, том XXIV от 1979 г., съответно на Нотариален акт
№ 020, том II, per. № 6813, н.д. №206/2008 г., то за ищците противно на оплакването в жалбата, е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
срещу първите трима ответници, като с оглед обстоятелството, че пред въззивното
производството ищците са уточнили /л. 65
от делото на СГС/, че всеки един от тях отрича правото на собственост на
ответниците Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б. съобразно притежаваните от тях идеални
части от съсобствеността, както следва: 9/15 ид.ч. за К.М.К., 2/15 ид.ч. за П.Н.М.,
2/15 ид.ч. за Е.Н.Б. и 2/15 ид.ч. за Б.Г.М., то исковете се радово подсъдни на
първоинстанционния съд по правилата на чл. чл. 69, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 68 ГПК, тъй като цената на всеки един от активно и пасивно съединените отрицателни
установителни искове се явява по-ниска от 50 000 лв. (притежаваните в
най-голям обем от К.К. 9/15 ид.ч. съотнесени към данъчната оценка на имота в
размер на 74 900 лв. определят цена на иска в размер на 44 940 лв.). Във връзка с извода за наличието
на правен интерес следва
да се добави още, че правото, предмет на отрицателния установителен иск и
специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно
право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето,
което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание
като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото
на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При
отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания,
на които то е могло да се породи. Това е така, тъй като когато е уважен
отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника
право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а
с оглед на всички възможни негови основания. Нещо повече, от разясненията дадени в задължителните за органите на съдебната власт ТР
№ 8/27.11.2013 г. по т. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и ТР № 4/2014 г. по
т. дело № 4/2014 г. на OCГК на ВКС, следва да се приеме, че е налице правен
интерес за ищците от предявените искове. Съгласно ТР №
8/27.11.2013 г. по т. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. А според
разясненията в т. ЗБ от ТР № 4/2014 г. по т. дело № 4/2014 г. на OCГК на ВКС, налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу
лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата
молба. Разпореждането с вещ, извършено от несобственик, несъмнено представлява
такова действие, с което се засяга в най- сериозна степен правото на
собственост на действителния собственик. В тази хипотеза, ако собственикът
предяви иск само против приобретателя и по делото бъде установено, че
последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание,
защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не е бил страна по делото. Това ще наложи
воденето на нов процес отделно срещу него, което би било процесуално неикономично.
Поради това действителният собственик има правен интерес да установи правото си
на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена
воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на
собственост на действителния собственик. Насочвайки иска както срещу
приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури
максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на
пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото
му на собственост. Ето защо ищецът има правен интерес да предяви иска за собственост
/положителен или отрицателен/, както спрямо последният прибретател на имота,
така и срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота
преди подаване на исковата молба. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 538/16.11.2016 г. по ч.гр.дело № 4831/2016 г. на
ВКС, Четвърто г.о., Определение № 261/06.06.2016 г. по ч.гр. дело № 683/2016 г.
на ВКС, Четвърто г.о. и др.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира жалбата
на К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М. за основателна, а
тази на Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б. за неоснователна по следните
съображения.
С
нотариален акт № 97, том X, дело 1710/1955 г. на Х.О.- Първи Нотариус при Софийски
народен съд, лицето Г. И.М. е продало на К. Н.Б., Т. Щ.Б., Н.К.Н.,Н.Г. Н. иМ.Щ.
Г. недвижим имот, представляващ Нива с площ от 1000 кв. метра, находяща се в землището
на гр. София - Бояна, в местността „А.ката нива”, при съседи съгласно доказателствен
акт за собственост: Т.И.М., А.И.М., К. С.К.и Г. И.М.. Доколкото в нотариалния
акт липсва изрично отбелязване, по аргумент
от чл. 30, ал. 2 от ЗС, следва да се приеме, че имотът е придобит при равни квоти.
От
удостоверения за наследници №000127/16.01.2012 г. на Столична община, район
„Оборище”, №07/16.01.2012 г. на Община Кюстендил и №000797/02.06.2009 г. на
Столична община, район „Надежда” се установява, че наследник по закон на К. Н.Б.,
Т. Щ.Б. и Н.К.К.е ищецът по делото К.М.К.. В удостоверение за идентичност на
лице с различни имена №000034/18.04.2012 г. на Столична община, район „Надежда”
е отразено, че имената Н.К.К.и Н.К.Н. са имена на едно и също лице.
По
делото са представени и удостоверения за наследници №000025/06.01.2012 г. и
№000426/15.03.2012 г. на Столична община, район „Сердика”, от които се
установява, че наследници по закон наН.Г. Н. и М.Щ. Г. са ищците П.Н.М.
(дъщеря), Е.Н.Б. (дъщеря) и Б.Г.М. (внучка).
От
представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№000027/20.04.2012 г. на Столична община, район „Сердика” е отбелязано, че
имената М.Щ. Г.,М.Н.Г. и М.Н.Г. са имена на едно и също лице.
От
удостоверение за раждане, издадено на 01.04.1984 г. от Димитровски районен народен
съвет, се приема, че ищецът Б.М. е родена на *** г. от родители С. Н. Д.и Г. Д.Д..
Представено е и Решение №405 от 08.10.1980 г. на Софийски градски съд, брачна
колегия, по гр. д. №2529/1980 г. и влязло в сила на 24.10.1980 г., с което
съдът е прекратил брака, сключен на 09.11.1958 г. между С. Н. Д.и Г. Д.Д.. С
оглед на това обстоятелство ищецът Б.М. се явява единствен наследник по закон
на майка си С. Н. Д., както е и отразено в горецитираните удостоверения за наследници.
Представена
е пред СРС е и скица от 26.06.1998 г.
(л.27 ), от която се установява, че през 1975 г. е заснет имот, извън
регулация, с планоснимачен №24, нанесен в кадастрален лист №615, съгласно горепосочения
Нотариален акт №97/1955 г., както и че по графични данни площта на имота е 1000
кв. метра.
Предоставена
е и скица №Ф01109/04.12.2008 г., издадена от Общинска служба по земеделие -
Овча Купел, за имот с №004214 в землището на Бояна, Столична община, район
„Витоша“, в която е отразено, че е собственост на наследниците на Т. Щ.Б., на Н.К.Н.,
на наследниците наН.Г. Н. и на наследниците наМ.Щ.Б., съгласно горецитирания нотариален
акт от 1955 г. В скицата е посочено, че имотът представлява ливада с площ от 0,843
дка, находящ се в местността „А.кото“.
От
удостоверение изх.№ ВС-01-1878-Б/19.08.2009 г., издадено от Общинска служба по
земеделие (ОСЗ) – Овча купел, се установява, че имот №004214 по картата на
възстановената собственост на кв. Бояна с площ от 843 кв. метра по скица и
притежаван с горецитирания нотариален акт №97 от 1955 г. не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като е съществуваща собственост. Посочено е и, че
ОСЗ - Овча купел не разполага с информация дали описаният имот е бил включен в
блок на ТКЗС. В удостоверение изх.№ ВС-01-1857-Б/14.07.2009 г. на ОСЗ - Овча
купел е отразено, че за същия имот към момента (14.07.2009 г.) няма реституционни
претенции по ЗСПЗЗ от други лица.
С
квитанция №827353/1979 г. (л. 23) наследодателят Т. Щ.Б. е била платила такса -
незаконно строителство в кв. „Бояна” в размер на 100 лв.
От
писмо Per. №9400-1468/1/ от 04.04.2012 г. се установява, че Столична община, Район
„Витоша“ по повод жалба за неправомерно премахната дървесна растителност в поземлен
имот пл. №24, кад. лист 615, в.з. Бояна и незаконосъобразни действия от страна
на неизвестен извършител е уведомила ищеца К.К., че липсват данни за
съгласуване и разрешение за премахването на дървесна растителност в описания
имот, както и че споровете за обезщетения за неправомерно премахнати дървесни
видове се решават по съдебен ред.
Съгласно
писмо Изх. №**********/15.10.2012 г. на Столична община, отдел „Местни данъци и
такси“ - Витоша, данъчната оценка на гореописания неурегулиран поземлен имот
№24 е в размер на 74 900,00 лв.. По делото е представено и старо
удостоверение за данъчна оценка от 03.08.2009 г. на имот №004214, находящ се в
гр. София, кв. „Бояна“, местността „А.кото“ с площ от 843 кв.метра. в което
като собственици са отбелязани ищците П.М., К.К., Е.Б. и Б.М..
С
писмо Изх. №СТ-94-Н-218/29.09.1997 г. Столична община, Район „Витоша“ е уведомила
Н.К.К.(наследодател на ищеца К.К.), че имот пл. №24 е извън регулация.
По делото е представен нотариален акт №18, том XXIV, дело
№3891/1979 г. на I-ви нотариус при СРС, съгласно
който била извършена продажба на недвижим имот чрез Районния народен съвет /чл.
20 ЗСГ /отм.//, на предложен за продажба недвижим имот, а именно: незастроено
празно дворно място, представляващо имот с пл.№ 24, целия с пространство от
1050 кв.метра, находящо се в землището на „Бояна”, в местността „А.кото”,
отразен в кадастрален лист 615, изработен през 1976 г. при съседи по скица: от
изток имот с пл. номер 737, от запад имот с пл. номер 888, от север имот с
пл.номер 889 и 594, от юг имот с пл. номер 815 и 712. Изпълнителния комитет при
РНС- 09 Септември, гр. София, определил за купувач Е.М.Б., жител *** -
ответницата по делото срещу заплащане на определената от председателя на РНС
продажна цена в размер на 2100 лв„ която сума купувачката била внесла напълно в
ДСК с вносна бележка 215-11 от 11 май 1979 г.
Според направеното от посочения нотариус официално
удостоверяване, при съставянето на акта били взети предвид следните писмени
доказателства, сред които Протокол номер 9 от 10 април 1979 г. на РНС - 9
Септември - София, Писмо номер Д -71/75 г. на председателя на ИК при РНС - 9
Септември - София, и Препис от Протокол номер 5 от 10 април 1979 г.
на РНС - 9 Септември София.
От удостоверение Изх. №15532/07.11.2011 г. на Служба по
вписванията, гр. София е видно, че в Стара архива към СГС, в том 24 от 1979 г.,
няма подреден нотариален акт №18. По делото е представено и удостоверение Изх.
№2030/12.05.2014 г. от Служба по вписванията гр. София, съгласно което във
входящия регистър на I-ви Нотариус при НС на РНС за 1979
г. по вх. Per. № 16533 от 06.11.1979 г. е
записано: актът с №3894/1979 г. е акт за дарение. В документа е посочено също,
че в азбучния указател по чл.38, ал.1 ПВ за 1979 г. в раздел с буква „Е” не
фигурира името Е.М.Б.. Предоставени са извлечение от цитирания входящ регистър,
както и нотариален акт №18, том XXIV, д.3891/06.11.1979 г. на Първи Нотариус
при СРС Елена Баламезова, в който е обективирана сделка на трети за производството
лица, по силата на който Е. Г.Б.и Г.И.Б.даряват на сина си К.Г.Б.1/3 ид.ч. от
апартамент - имот, различен от процесния. Представено е и писмо от Държавна
агенция „Архиви”, от което се установява, че в Държавния архив - София се
съхраняват Протокол №5 от 29.05.1979 г. на Изпълнителния комитет на РНС „9 септември”
- София, и Протокол №9 от 28.08.1979 г. на Изпълнителния комитет на РНС
„9 септември”, но не и цитираните в гореописания НА Протоколи № 9 и № 5 от
10.04.1979 г. на Изпълнителния комитет на РНС „9 септември” - София. Също така
съгласно представени писма на СО /л.87-89 от делото на СГС/ в райони „Нови
Искър“, „Витоша“, и „Панчарево“ не се съхраняват административните преписки във
връзка с извършването на покупко- продажба на недвижим имот чрез РНС „9-ти
Септември“ на основание писмо № Д -71/1975 г. на председателя на ИК на РНС
„9-ти Септември“.
Самото издаване на нотиралния акт по реда на чл. 20 ЗСГ
/отм./ предполага, че то е предшествувано освен от действия на известни лица
/собственик, който прави предложение за продажба на имот, един или повече
кандидати за придобиването му/ още и от минимум три административни акта във
връзка с определяне цената на имота, избора на купувач, писмено искане за
издаване на акта - чл. 32 и сл. ППЗСГ /отм./. По делото е установено от справка
в Държавен архив, че не са предадени за съхранение цитираните в гореописания НА
Протоколи № 9 и № 5 от 10.04.1979 г. на Изпълнителния комитет на РНС „9
септември” - София, също така не е установено кой е бил продавач по сделката,
като в района на Нови Искър, Витоша и Панчарево не се съхраняват
административни преписки във връзка с извършването на покупко-продажба на
недвижим имот чрез РНС „9-ти Септември“ на основание писмо № Д -71/1975 г. на
председателя на ИК на РНС „09-ти Септември“ /въз основа на което е издаден
процесния НА № 18 от 1979 г./. Установено е също така, че в Стара архива към
СГС, в том 24 от 1979 г., няма подреден нотариален акт №18, че в азбучния
указател по чл.38, ал.1 ПВ за 1979 г. не фигурира името Е.М.Б., както и че във
вхоящия регистър на нотариуса за 1979 г. е записан акт за дарение, който
обективира сделка на трети за производството лица по отношение на различен
недвижим имот. От друга страна самият документ съдържа редица неточности, които
са установени от тройната съдебно-техническа експертиза, която на основание чл.
202 ГПК следва да бъде кредитирана, а именно: към 1976 г„ когато е изработен
кодастралния план, в имот пл. № 24 е имало сграда, отбелязяна като МС с площ
ок. 10 кв.м., а в н.а. № 18/1979г., е записано „празно дворно място“; ПИ 24,
к.л.615 в периода от 1947 г. до 1987 г. е бил в VI Районен народен съвет/РНС/,
като този район е Указ от 1953 г. се наименува „Кирковски“, а не РНС „9 септември“
/както е записано в НА № 18/1979 г./; както и че описаните като съседни
поземлени имоти не са били нанесени в кадастралния план към момента на
съставяне на нот. акт № 18/1979 г„ което безспорно създава съмнение за неговата
достоверност. При това положение настоящият състав приема, че ответниците Е.М.Б.
и Г.К.Б. не са станали собственици на спорния имот, въз основа на извършена по
реда на чл. 20 ЗСГ /отм./ сделка. Ето защо и договора за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт №181, том I, per. №5356, дело №169 от 12.08.2008 г., от който ответникът М.Б. черпи права, в
случая не е породил придобивно действие, тъй като прехвърлителите по същия не
са били собственици на процесния имот. Принцип в правото е, че никой не може да
прехвърли права, които няма.
По
същите съображения и „А.“ ООД, легитимиращ се като собственик на процесния имот
въз основа на сделка - нотариален акт № 020, том II, per. № 6813, н.д. №
206/25.09.2008 г. на нотариус Н. Г. под №276 на НК, тъй като продавачът му - М.Г.Б., не е бил
собственик на същия.
От
скица №70240/04.10.2012 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.
София е видно, че в кадастралната карта и кадастралните регистри е нанесен
поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2770, с адрес в гр. София, Район „******”,
местност „А.кото”, с посочена площ от 998 кв.метра. Посочено е, че старият
идентификатор на имота е 68134.1943.2761, а номерът по предходен план е
68134.1943.24, 737-част.
Пред
СРС е изслушана и приета СТЕ, според която имотът, описан в нотариален акт №97,
том X, дело № 1710/1955г. на Х.О.- I Нотариус при Софийски народен съд, с който
акт ищците се легитимират като собственици на спорния имот, е идентичен с имот
планоснимачен №24 от кадастрален лист 615 по кадастралния план на планоснимачен
район „в.з. „Бояна“ от 1975 г. и поземлен имот с идентификатор 68134.1943.24
съгласно кадастралната карта на землището на кв. „Бояна“. Според вещото лице описаният
в исковата молба имот не е идентичен с този в представения от ответниците
нотариален акт №18, том XXIV, дело №3891/1979 г. на Първи нотариус при СРС, защото
последният не се е намирал при посочените съседни имоти с №№ 712, 888, 889,737,
815 при съставянето на документа за собственост. От друга страна, е дадено заключение,
че имотите, описани в цитираните по-горе два нотариални акта за покупко-
продажба от 2008 г., са идентични с имота по исковата молба, респективно с
описания в нотариалния акт от 1955 г. Според вещото лице процесният имот не е
бил включен в ТКЗС и винаги е имал статут на поземлен имот, независимо дали е
бил земеделска земя или с друго предназначение. В проведеното пред СРС съдебно
заседание вещото лице допълва, че имотът в нотариалния акт от 1979 г. е
идентичен с този предмет на двата горепосочени нотариални акта от 2008 г., но не
съвпада с този по нотариалния акт от 1955 г., доколкото към 1979 г. в
кадастралния план не са били нанесени съседните имоти с №№ 712, 888, 889,737,
815.
Пред
СРС е изслушана и неоспорена от страните тройна СТЕ, според която от придобиването
му от ищците през 1955 г. до изработването на кадастралните карти и кадастрални
регистри процесният имот е съществувал и е идентичен. Въз основа на
заключението съдът приема, че имотът на ответниците, описан в нотариален акт
№18 от 1979 г., е попадал в Кирковски Районен Народен Съвет към 06.11.1979 г. и
е представлявал празно дворно място с планоснимачен номер 24, кадастрален лист
615 с площ от 1050 кв.метра, м. „А.кото”. Същият имот е идентичен на процесния
имот по архивния кадастрален план от 1976 г., като са налице известни
неточности, тъй като поземлени имоти с номера 815, 888 и 889, посочени като
граници на имота, описан в нотариален акт №18 от 1979 г., всъщност не са били
нанесени в кадастралния план към момента на съставяне на нотариалния акт през
1979 г. Видно от заключението на тройната съдебно - техническа експертиза,
препращащо към това на допуснатата единична експертиза, след 1958 г. процесният
имот е запазил предназначението си на земеделска земя, но по начин на
фактическо ползване е придобил характер на дворно място.
Поначало
съдът намира за компетенто и обективно дадени заключението на вещите лица по
изслушаните пред СРС /единична и тройна СТЕ/. Що се касае до разминаването в
крайните заключения по въпроса за идентичността на имота, описан в исковата
молба и този, придобит по силата на нотариалния акт от 1979 г., настоящият
състав кредитира с даверие заключението на тройната СТЕ и приема, че се касае
за един и същ имот. Това е така, защото макар описаните в №18/1979 г. съседни
имоти с №№ 712, 888, 889,737, 815 към този момент да не са били нанесени в
кадастралния план, то същите, и според двете експертизи, в действителност се
явяват граници на процесния имот, макар и нанесени в един по-късен момент.
Отделно от това, единичната експертиза е приела, че описаният недвижим имот в
исковата молба, в н.а. от 97/1955 г. и в двата нотариална акта от 2008 г., е
един и същ, както и че е налице идентичност в имотите, описани в нотариалния
акт от №18/1979 г. и двата нотариални акта от 2008 г. Макар, че тези
констатации обусловят извод за идентичност и между имотите, описани в н.а. № 97/1955
и н.а. № 18/1979 г. единичната експертиза, е приела обратното, което според
настоящия състав е погрешно и в тази си част не кредитира заключението на
вещото лице по изслушаната единична СТЕ.
По
делото страните не спорят по отношение на обстоятелството, че ответникът „А.“
ООД упражнява фактическата власт върху процесния имот и понастоящем, а и това
се установява от представените писмени доказателства и твърденията на този
ответник.
По отношение на
предявения от ищците спрямо ответника „А.“ ООД ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 ЗС, съдът намира следното:
Чрез
петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да
установи спрямо владелеца или държателя на процесната вещ, че правото на
владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи
на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на
ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това,
да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика. Следователно,
фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното
притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три
юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи,
че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че
ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск,
ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на
вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и
главно.
Ищците
се легитимират като собственици на процесния имот по силата на нотариален акт
№97, том X, дело 1710/1955 г. на Х.О.и с оглед настъпилото впоследствие наследствено
правоприемство, видно от цитираните по-горе удостоверения за наследници. Упражняващият
фактическа власт върху имота ответник „А.“ ООД оспорва материално правната легитимация
на ищците, като твърди, че имотът е бил колективизиран и включен в ТКЗС, а след
това не им е била възстановена собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ. В
тази връзка, настоящият състав приема, че по делото не са ангажирани доказателства
от страна на ответника, който носи и доказателствената тежест (аргумент от чл.
154, ал. 1 ГПК), потвърждаващи това негово възражение. Такъв извод не може да
бъде направен единствено от констатациите в единичната съдебно-техническа
експертиза, че съседните на процесния имот поземлени имоти са възстановени по
реда на ЗСПЗЗ (лист 112 СРС). Нещо повече, както от заключението на единичната,
така и от назначената впоследствие тройна СТЕ, не се установява имотът да е бил
включван в ТКЗС, като същият след 1958 г., макар и да е бил с предназначение на
земеделска земя, по начин на ползване е придобил характер на дворно място.
В тази връзка следва да се отбележи, че не всички
земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, при
които имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван - например по чл.12, ал.2 ЗСГ /отм./, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. В този смисъл е и константната практика на
ВКС - решение №197 от 10.05.2011 г. по гр. д. №430/2010 г. на ВКС, I г.о., решение №798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г.
на ВКС, I г.о., решение №380/04.08.2010г. по гр.д.№110/09г. на I г.о., решение
№ 79/10.04.2013 г. по гр. д. № 612/2012 г. на ВКС, I г.о., решение №
942/24.02.2009 г. по гр. д. № 2967/2008 г. на ВКС, IV г.о. и др. Ето защо се явяват неоснователни възраженията
на ответниците, че във всички случаи по отношение на процесния имот следва да
се проведе възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, доколкото същият
бил извън регулация. Когато земеделската земя не е била отнемана фактически и
юридически, запазила е частния си характер, тя не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Настоящият случай е именно такъв, доколкото по делото е
установено несъмнено, че макар имотът да е имал предназначение на земеделска
земя /съгласно ОГП и РП/, той е придобил характер на дворно място по начин на
фактическо ползване. Тъй като имотът е останал в непосредствена близост до
създадена вилна зона, в местността не е реализиран блок на ТКЗС, поради което
имотът е нанесен като дворно място. В този смисъл са и представените по делото
удостоверения, издадени от ОСЗ Овча купел, съгласно които процесният имот не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и за имота не са предявявани
реституционни претенции от други лица. Наследодателите на ищците са придобили
имота през 1955 г. и от закупуването са упражнявали непрекъснато фактическа
власт върху него, а след смъртта им фактическа власт по отношение на имота са
упражнявали ищците по делото.
При така изяснените факти се явява обоснован извода, че
процесният имот не е включен в ТКЗС и не е станал
част от кооперативното земеползуване. Няма данни имотът да е бил отнеман
юридически или фактически, поради което този имот не е подлежал на реституция
по реда на ЗСПЗЗ. Нещо повече, нотариален акт № 18, том XXIV,
дело № 3891/1979 г. по описа на I-ви нотариус при СРС, чрез който ответниците Е.М.Б. и Г.К.Б. поддържат да са били собственици на процесния недвижим имот е изключен от
доказателствата по делото с протоколно определение от 26.06.2018 г. в производството
пред СРС.
При това положение настоящият състав приема, че
ответниците Е.М.Б. и Г.К.Б. не са станали собственици на спорния имот, въз
основа на извършена по реда на чл. 20 ЗСГ /отм./ сделка. Ето защо и договора за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт №181, том I, per. №5356, дело №169 от 12.08.2008 г., от който ответникът М.Б.
черпи права, в случая не е породил придобивно действие, тъй като
прехвърлителите по същия не са били собственици на процесния имот, а основен
принцип в правото е, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. По
същите съображения „А.“ ООД не е станал собственик на процесния недвижим имот въз основа на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 020, том II, per. № 6813, н.д. №
206/25.09.2008 г. на нотариус Н. Г. под №276 на НК.
По
отнешение оплакването в жалбата на М.Г.Б., Е.М.Б.
и Г.К.Б.
неправилност на решението, с което е отменен на основание
чл. 537, ал.2 ГПК Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез Районния
народен съвет №18, том XXIV, дело №3891/1979 г. на I-ви нотариус при СРС, издаден по реда на чл. 20 ЗСГ
/отм./ в полза на Е.М.Б., следва да се отбележи че съгласно
задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в Тълкувателно решение №
11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. ОСГК, нотариалният акт, издаден по
реда на чл. 587 ГПК, оспорването на този констативен акт не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността
на документа, а съществуването на удостовереното с него право. И след като съдът е установил по надлежния ред, че правото удостоверено в
констативния акт не съществува, законосъобразно е отменил същия по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК, независимо, че същият е бил изключен от доказателствата по
делото с протоколно определение от
26.06.2018 г., тъй като отмяната му е следствие на законна последица
от уважаване на иска.
С
оглед възприетото по-горе, е налице настъпването на вътрешно процесуално условие
за разглеждане на евентуално въведеното възражение от ответниците М.Г.Б., Е.М.Б.
и съпругът ѝ Г.К.Б. за придобиване на процесния имота на основание на
изтекла в полза на последните двама ответници придобивна давност, тъй като са упражнявали фактическа власт в периода от 1979 г. до 2008 г.,
което обосновавало придобиването му по давност на осн. чл.79, ал.2 ЗС,
евентуално при условията на чл.79, ал.1 ЗС. Ответникът М.Г.Б. поддържа, че е
придобил имотът въз основа на договор за покупко- продажба през 2008 г„ след
което го продал на ответника „А.” ЕООД, евентуално - на основание давностно
владение в периода от 1979 г. до 2008 г.
Институтът
на придобиваната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно
основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като за да е налице владение, следва да
се установят в процеса на доказване две материални предпоставки (юридически
факти), при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание
– 1) в продължение на определен период от време (10 години, респ. 5 години при
добросъвестното владение) едно лице, което не е собственик, да упражнява
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху
определена вещ като корпорално обособен обект. Това фактическо господство като
фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на
вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението) и 2)
фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се
държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия,
които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на
сложното вещно право на собственост (субективният признак на владението).
По
делото пред СРС са събрани гласни доказателствени средства (л. 150 срс) чрез разпит
на свидетели. Според свидетеля Л.К.Г.(съсед през два имота на ответниците Е., Г.
и М. Б.) ответниците притежават имот от 1986 г. – 1987 г. в кв. „Бояна”, близо
до гробищата с площ един декар. Сочи, че преди 1990 г. бащата на Е.Б. обработвал
имота, а след това самата тя е садяла зеленчуци. Твърди, че имотът не е
водоснабден, като за поливане се използвало вода от съседните имоти, както и че
в имота има дървена барака. Свидетелят на ответниците Е.С.П., твърди, че знае
за техен имот до гробищата, който притежават преди 1989 г., като предполага, че
е придобит от бащата на Е.Б.. Посещавал е имота неколкократно в периода 1992 г.
- 1995 г., като първият път е превозил телена мрежа за ответницата, с която да
си огради мястото. Сочи, е в имота е била изградена барака, но не си спомня
дали е имало вода. И двамата свидетели нямат информация да е имало някакви
спорове за собственост по отношение на имота.
Изслушани
са и показанията на свидетелите К.Н.К./бивша съпруга на ищеца К.К./ и Н. Ц.Ц.,
според които имотът в кв. Бояна, близо до гробищата е на ищците. Свидетелят К.твърди,
че е посетила имота за първи път през 1974 г. Сочи, че е научила от бабата на
ищеца К., че последната е закупила имота, който се владеел в три дяла.
Източната част на мястото се владеело от наследниците наБ., а западната от „М.и
П.”. През 1979 г. бащата на ищеца К. поставил нова ограда на имота на мястото
на старата, която бил от бодлива тел и дървени колци. Оттогава семейството
често посещавало имота през топлата част на годината, а през есента берали
орехи. Свидетелката твърди, че след развода с ищеца К.К. през 2004 г., и минавала
покрай имота, като не е забелязала някаква промяна или други хора, като за
последно е ходила до имота през март 2012 г., когато се било разбрало, че имало
други собственици на и че построената от бащата на ищеца К.К. барака, била
бутната. Свидетелят Ц. сочи, че като семеен приятел на К. и К.К.често посещавал
имота. Твърди, че от 1979 г. до 2011 г. всяка година са ходили до мястото за да
берат орехи и че е било оградено с тел. При посещенията си не бил забелязал
други хора в имота, както и че до този момент не е бил информиран за спорове относно
собствеността. И двамата свидетели твърдят, че в имота имало овощни дървета и
храсти.
Както
се посочи, за да се признае правото на собственост на основание придобивна
давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е
упражнявал фактическа власт в продължение на 10 години при недобросъвестно или
5 години при добросъвестно владение и демонстриране по отношение на невладеещия
собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите
правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да
се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, каквото обаче
не е поведено от ответниците в насоящия случай, а тежестта от доказване е
тяхна. Според задължителните за органите на съдебната власт,
дадени е Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012
г., ОСГК, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права
в продължение на определен от закона срок от време, като изискуемото от чл. 120 ЗЗД, вр.чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Владението като фактическо състояние е
несмущавано, явно и непрекъснато упражняване съдържанието на вещно право, в
случая това на собственост, през определен период от време, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт и субективен - намерение
за своене на обекта. В разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена презумпция,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
установи, че я държи за другиго.
В
тази връзка следва да се отбележи, че показанията свидетелитеГ.иП.не установяват
факта на постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическо владение,
доколкото ангажираните гласни доказателства от страна на ищците, чрез
показанията на свидетелите К. и Ц.а, преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК са
последователни, логични и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства и са от естество да породят съмнение в показанията на свидетелите
ангажирани от ответниците. В тази връзка следва да се
отбележи, че от показанията на свидетелитеГ.и П., преценени в съвкупност с
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, не се установява
твърдяното от ответниците явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо
господство върху имота, предмет на установителния иск, в посочения в отговора
на исковата молба период. Тези показания са непоследователни, логически
неиздържани и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
като в тях не се съдържат точни, ясни и категорични данни относно релевантните
за спора факти. В показанията си свидетеляГ.посочва, че Е.Б. има имота от своя
баща „дядо М.“, което от своя страна противоречи на поддържаната от ответниците
теза, че са закупили имота от „Кирковски“ РНС. Св.П.сочи, че знае този имот от
1992-1993 г. тъй като тогава карал мрежи, за да бъде оградено мястото, както и
че не може да си спомни дали в имота имало дървета, което не кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства. Св. К.и св. Ц. свидетелстват, че ищците
са посещавали мястото всяка година, събирали са плодове и са почивали в него, както и че имотът е бил ограден е ограда, поставена още от наследодателите
на ищците. Тези показания кореспондират със заключението на СТЕ, съгласно което
имотът е бил нанесен с условен знак за ограда още през 1957 г. Като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява
постоянно-да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява
на други лица да владеят вещта. Действително фактическата власт не следва да се
осъществява във всеки един момент от времето, но за да е налице владение в
различни времена по смисъла на чл.83 ЗС, е необходимо да е установен начален и
краен момент на осъществено владение, владението да има траен характер и да е
явно, непрекъснато и необезпокоявано, каквито характеристики на упражнявано от
ответниците владение по делото не се установяват от събраните по делото гласни
доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност.
Нещо
повече, при две групи противоречиви свидетелски показания и при липсата на
установен факт, от който може да се направи преценка за достоверността им, съдът
не би могъл да кредитира едните от тях. Тъй като доказателствената тежест за
установяване на елементите от фактическия състав на придобивната давност са в
тежест на ответниците, а същите остават недоказани, то и позоваването им на
изтекла в тяхна полза придобивна давност е неоснователно. Гореизложените съображения обосновават извод, че ответниците не са
установили своята материалноправна легитимация на собственици на твърдяното от
тях придобивно основание, не са доказали свои права, противопоставими на ищците,
поради което предявените срещу тях отрицателни установителни искове по чл.124,
ал.1 ГПК следва да бъдат уважени.
С
оглед на гореизложеното, съдът при прилагане последиците на доказателствената
тежест в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, настоящият състав
на съда приема, че по делото не се доказва ответниците Е.М.Б. и Г.К.Б. да са
притежавали в патримониума си правото на собственост на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност. Ето защо не е настъпил вещнопрехвърлителния
ефект на сделката, обективираната в №181, том I, per. №5356, дело № 169 от
12.08.2008 г., по силата на който Е. и Г. Б. са продали на сина си М.Г.Б.
процесния имот. По същите съображения и ответникът „А.“ ЕООД не е придобил този
имот от своя праводател-продавач М.Г.Б. по силата на сключения нотариален акт №
020, том II, per. № 6813, н.д. № 206/25.09.2008 г. на нотариус Н. Г. под №276
на НК.
По
изложените съображения първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
предявеният от ищците срещу „А.“ ЕООД ревандикационен иск с правно основание чл.
108 ЗС следва да бъде отменено, включително и в частта, с която ищците са
осъдени да заплатят на „А.“ ЕООД разноски в размер
на 1080,00 лв., а предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен. Следва
да се потвърди изцяло Решение № 495750 от
26.09.2018 г., постановено по гр.д. № 32110/2012 г., по описа на СРС, 43 с-в, с което са
уважени предявените от ищците отрицателни установителни искове и е отменен по
реда на чл. 537, ал.2 ГПК Нотариален акт за покупка на недвижим
имот чрез Районния народен съвет №18, том XXIV, дело №3891/1979 г. на I-ви нотариус при СРС, издаден по реда на чл. 20 ЗСГ
/отм./ в полза на Е.М.Б..
При
този изход на правния спор, предмет на въззивното производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивниците Е.М.Б., Г.К.Б. и М.Г.Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на Н.К.К. сторените
пред СГС съдебни разноски в размер на сумата от 1800 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния
съд, което не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, а Е.М.Б., Г.К.Б., М.Г.Б. и „А.“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М. сумата от 4438,07 лв., представляваща сбора от заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд /по подадената от
доверителите й въззивна жалба и по въззивната жалба на ответниците/, което не е прекомерно с оглед правната и фактическа
сложност на делото
и заплатената ДТ.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното
решение може да бъде обжалвано пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение I-043-161
от 14.01.2015 г., постановено по гр. д. № 32110/2012 г. по описа на СРС, 43
с-в, в частта, с която са отхвърлени
предявените от К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М., срещу „А.” ЕООД, активно
субективно съединени искове, с правна квалификация чл.108 ЗС, че ищците са
собственици на НИВА с пространство от 1000 кв.м., находяща се в землището на
гр.София, кв. Бояна, м. „А.ката нива”, при съседи съгласно доказателствен акт
за собственост: Т.И.М., А.И.М., К. С.К.и Г. И.М., който имот е идентичен с
неурегулиран поземлен имот № 24, находящ се в гр. София, СО, район Витоша, в.з.
„Бояна” VI-45, целият с площ от 998 кв.м., попадащ в кадастрален лист № 615 по
плана на гр. София, СО район Витоша, в.з. „Бояна”, при граници: от изток - ПИ
737, от запад - ПИ 888, от север - ПИ 889 и ПИ 594 и от юг - ПИ 712 и ПИ - 815,
идентичен и с поземлен имот с идентификатор 68134.1943.24 съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18-
68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО,
район Витоша, кв. Бояна, м. „А.кото“, идентичен и с Поземлен имот с идентификатор
68134.1943.2770 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, с последно изменение със заповед
КД-14-22-870/11.09.2012 г. на Началника на СГКК-София, находящ се в гр. София,
район „******”, местност „А.кото”, с площ от 998 кв.метра, при съседи:
68134.1943.815, 68134.1943.712, 68134.1943.2773, 68134.1943.23, 68134.1943.594,
68134.1943.889 и 68134.1943.888, и за осъждането на „А.” ЕООД да им предаде
владението върху същия, както и в частта, с която К.М.К., П.Н.М., Е.Н.Б. и Б.Г.М. са осъдени да заплатят на „А.” ЕООД, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1080,00 лв. - разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Н.К.К., ЕГН **********,
/конституиран с определение от 24.09.2019 г. на
СГС, на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия К.М.К./, П.Н.М., ЕГН **********, Е.Н.Б., ЕГН **********, двете с адрес: ***, и Б.Г.М., родена на ***г., с адрес: ***, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК********, искове с правно основание
чл. 108 ЗС, че Н.К.К., ЕГН **********,
/конституиран с определение от 24.09.2019 г. на СГС, на основание чл. 227 ГПК
на мястото на починалия К.М.К./, П.Н.М.,
ЕГН **********, Е.Н.Б., ЕГН
**********, двете с адрес: ***, и Б.Г.М.,
родена на ***г., с адрес: ***, са собственици на следния недвижим имот: НИВА с площ от 1000 кв.м., находяща се в землището на гр.София, кв. Бояна, м. „А.ката
нива”, при съседи съгласно доказателствен акт за собственост: Т.И.М., А.И.М., К.
С.К.и Г. И.М., който имот е идентичен с неурегулиран поземлен имот № 24,
находящ се в гр. София, СО, район Витоша, в.з. „Бояна” VI-45, целият с площ от
998 кв.м., попадащ в кадастрален лист № 615 по плана на гр. София, СО район
Витоша, в.з. „Бояна”, при граници: от изток - ПИ 737, от запад - ПИ 888, от
север - ПИ 889 и ПИ 594 и от юг - ПИ 712 и ПИ - 815, идентичен и с поземлен
имот с идентификатор 68134.1943.24 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД - 18- 68/02.12.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО, район Витоша, кв. Бояна, м. „А.кото“,
идентичен и с Поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2770 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с
последно изменение със заповед КД-14-22-870/11.09.2012 г. на Началника на
СГКК-София, находящ се в гр. София, район „******”, местност „А.кото”, с площ
от 998 кв.метра, при съседи с идентификатори: 68134.1943.815, 68134.1943.712, 68134.1943.2773, 68134.1943.23,
68134.1943.594, 68134.1943.889 и 68134.1943.888.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК******** да предаде на Н.К.К., ЕГН **********, /конституиран с определение от
24.09.2019 г. на СГС, на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия К.М.К./,
П.Н.М., ЕГН **********, Е.Н.Б., ЕГН **********, двете с адрес:
***, и Б.Г.М., родена на ***г.,
с адрес: ***,
владението на на следния недвижим имот: НИВА с площ от 1000 кв.м.,
находяща се в землището на гр.София, кв. Бояна, м. „А.ката нива”, при съседи
съгласно доказателствен акт за собственост: Т.И.М., А.И.М., К. С.К.и Г. И.М.,
който имот е идентичен с неурегулиран поземлен имот № 24, находящ се в гр.
София, СО, район Витоша, в.з. „Бояна” VI-45, целият с площ от 998 кв.м.,
попадащ в кадастрален лист № 615 по плана на гр. София, СО район Витоша, в.з.
„Бояна”, при граници: от изток - ПИ 737, от запад - ПИ 888, от север - ПИ 889 и
ПИ 594 и от юг - ПИ 712 и ПИ - 815, идентичен и с поземлен имот с идентификатор
68134.1943.24 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД - 18- 68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. София, СО, район Витоша, кв. Бояна, м. „А.кото“, идентичен и с
Поземлен имот с идентификатор 68134.1943.2770 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с
последно изменение със заповед КД-14-22-870/11.09.2012 г. на Началника на
СГКК-София, находящ се в гр. София, район „******”, местност „А.кото”, с площ
от 998 кв.метра, при съседи с идентификатори: 68134.1943.815, 68134.1943.712,
68134.1943.2773, 68134.1943.23, 68134.1943.594, 68134.1943.889 и
68134.1943.888.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 495750 от 26.09.2018 г., постановено по реда
на чл. 250 ГПК, по гр.д. № 32110/2012 г., по описа на СРС, 43 с-в.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК********, Е.М.Б., ЕГН **********, Г.К.Б., ЕГН
**********, и М.Г.Б., ЕГН **********,
тримата с адрес: ***
да заплатят на Н.К.К., ЕГН **********,
/конституиран с определение от 24.09.2019 г. на СГС, на основание чл. 227 ГПК
на мястото на починалия К.М.К./, П.Н.М.,
ЕГН **********, Е.Н.Б., ЕГН
**********, двете с адрес: ***, и Б.Г.М.,
родена на ***г., с адрес: *** от 4438,07 лв., представляваща разноски в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Г.К.Б., ЕГН **********, и М.Г.Б., ЕГН **********, тримата с адрес: *** да заплатят на Н.К.К., ЕГН **********, /конституиран с определение от
24.09.2019 г. на СГС, на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия К.М.К./,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
273 ГПК сумата от 1800,00 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 1-месечен срок от връчване на препис от решението от страните пред
ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: