№ /08.04.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на тринадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря НЕЛИ КАТРИКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3386 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година (Наредба № 7 от 24.02.2015 година).
Образувано е по жалбата на ЕТ „Е.- Й.С.“ със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6739 от 03.10.2018 година на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че пълномощно рег. № 5642 от 12.05.2016 година е представено на 12.05.2017 година в срока по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения акт.
Ответникът, заместник
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, оспорва жалбата. Твърди, че срокът за представяне на пълномощното
е изтекъл на 31.12.2016 година, тъй като жалбоподателката е кандидатствала по
мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2015 година и въпреки, че заявлението и за подпомагане е одобрено през 2016 година, срокът е
изтекъл на 31.12.2016 година. Твърди, че упълномощеното от
жалбоподателката лице не е преминало обучение по специалността „агроекология“. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
Обжалваният акт е
връчен на жалбоподателката на 07.11.2018 година (л. 39 от административната
преписка). Жалбата е депозирана на 20.11.2018 година (л. 4 от делото). Предвид
горното съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана
страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради
което е допустима.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени
документи, приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт изх. №
01-6500/6739 от 03.10.2018 година заместник изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ е прекратил ангажимент по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2017. За да постанови този резултат
органът е приел, че представеният документ за допълнително обучение №
057818 от 22.03.2016 година не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 година и не е представено в срока по чл. 19, ал. 2 от същата
наредба.
Между страните не се спори, а се и установява от
представеното Заявление за подпомагане от 18.05.2015 година (л. 41-61 от
делото), че жалбоподателката е кандидатствала за подпомагане за 2015 година по
мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2015 година. С Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/717 от 19.05.2016 година
(л.12-16 от делото) участието на жалбоподателката по Мярка 10 „Агроекология и
климат“ е одобрено.
Жалбоподателката е кандидатствала по същата мярка и за кампания 2017 година, видно от Заявление от 12.05.2017 година (л. 183 от административната преписка) и към това заявление е приложила пълномощно рег. № 5642 и Удостоверение за допълнително обучение на Щ.В.В.
При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:
При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Актът е издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на когото, съобразно регламентираната в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП правна възможност, са делегирани правомощия по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година със Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 година (л. 2–3 от административната преписка), в т. 7 от която изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е делегирал на П.Д.С.–заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, правомощието да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година земеделските стопани или изрично упълномощено от тях лице трябва да преминат агроекологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 „Трансфер на знания и действия по осведомяване“ от ПРСР 2014 – 2020 година с минимална продължителност 3 дни, до 31 декември на втората година от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане по съответното направление, или докажат наличие на опит в извършването на направленията, които са избрали да прилагат. Ако земеделският стопани упълномощи друго лице да прилага агроекологичните дейности, упълномощаването трябва да бъде осъществено до края на втората година от първото одобрение по съответното направление.
Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че срокът за представяне на документа започва да тече от датата на първото одобрение и изтича в края на втората година.
В конкретния случай първото одобрение за кампания 2015 е разпоредено на 19.05.2016 година, поради което срокът по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година изтича на 31.12.2017 година. В този срок, на 12.05.2017 година, е представено пълномощното и удостоверението за преминато обучение.
Не може да се сподели разбирането на издателя на акта, че след като финансирането е за кампания 2015 година, срокът за представяне на документа трябва да тече от тази година и е изтекъл на 31.12.2016 година. Дори и да се приеме, че одобрението за финансиране има обратно действие, то най-ранната дата, която може да се приеме като дата на влизането му в сила е 19.05.2015 година, датата на подаване на заявлението за кампания 2015 година. В този случай срокът по чл. 19, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година изтича на 31.12.2016 година, но едва с Уведомителното писмо от 19.05.2016 година жалбоподателката е узнала, че е одобрено финансирането и че е необходимо да представи доказателства за преминато агроекологично обучение.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на чл. 19 от Наредбата, досежно срока за представяне на изискуемия документ за преминато обучение, в конкретния случай за упълномощено от жалбоподателката лице.
Видно от представеното Удостоверение за допълнително обучение Щ.В.В. е завършил 30 часов курс за допълнително обучение „Използване на продукти за растителна защита по професионална категория на употреба“. Видно от представеното Удостоверение за професионално обучение рег. № 7602-187 от 31.10.2018 година Великов е преминал обучение от 160 часа в Център за професионално обучение и е придобил специалност „Полевъдство“.
Агроекологията е приложен дял от общата екология, със съществено място за развитието и рационалната организация на аграрното производство. Тази наука изследва агроекосистемите и е част аграрните науки с изключително значение за развитието на съвременното аграрно производство. Специфичните изследвания на агроекологията са в следните направления: агроценозите, като биосистема; абиотични фактори за растенията – светлина, температура, вода, въздух и неговото движение, почва; биотични фактори за растенията – взаимоотношения между растенията, взаимоотношения между растения и микроорганизми, взаимоотношения между растения и животни, Антропогенни фактори за растенията, Сортът като антропогенен натиск, Районирането на земеделските култури като антропогенен натиск, Системите на земеделие като антропогенен натиск, Растителната защита като антропогенен натиск и Екологосъобразно и екологично земеделие. Полевъдството и обучението за използване на продукти за растителна защита са части от агроекологията, поради което не може да се приеме, че упълномощеното от жалбоподателката лице е преминало обучение по тази специалност.
Въз основа на горното съдът намира, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалноправното изискване на чл. 19, ал. 1 от Наредбата.
По изложените съображения жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл. 25 от Наредбата за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Е.-Й. С.“ със седалище и адрес на управление гр. В. срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 с изх. № 01-6500/6739 от 03.10.2018 година на заместник директора на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София.
ОСЪЖДА ЕТ „Е.-Й. С.“ със седалище и адрес на управление гр. В. заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
: