МОТИВИ
ПО НОХД № 5715/2012 ПО ОПИСА НА СГС, 33 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу П.Д.Ф. за това, че на 02.09.2011 г. около 20.10 ч. в гр.С., бул.”С.” № **, на етажна площадка между първи и втори етаж,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – псувал и нагрубявал Е.М.Р., С.П.Р. и М. М.Я.,
възпроизвел изстрел по посока главата на М. М.Я. с пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН
052302, преработен в боен, кал.22 LR и ударил Е.Р.
в областта на стомаха с пистолета, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост и цинизъм – престъпление по чл.325 ал.2 пр.2
алт.1 и 2 вр.чл.325 ал.1 от НК;
За това, че на 02.09.2011 около 20.20 ч. в гр.С.,
бул.”С.” № **, на етажна площадка между първи
и втори етаж, направил опит умишлено да умъртви С.П.Р., като произвел изстрел с
пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН 052302, преработен в боен, кал.22 LR, прострелвайки Р. в областта на корема, като й
причинил едно сляпо огнестрелно нараняване в областта на гръдния кош вляво с
входна рана в областта на 9-то междуребрие по предната мишнична линия,
проникващо в коремната кухина, пронизващо стомаха, засягащо напречния отдел на
дебелото черво, две лезии на тънкото черво, руптура на левия бъбрек, пълно
прекъсване на левия уретер, излив на кръв в коремната кухина, ретроперитонеален
хематом вляво и проектил в близост до гръбначния стълб между 2-ри и 3-ти поясни
прешлени, като от деянието, макар и довършено, не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца общественоопасни последици – смъртта на С.Р., поради
своевременно оказване на медицинска помощ в УМБАЛСМ „Пирогов”, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр.чл.115
вр.чл.18 ал.2 вр.ал.1 от НК;
За това, че от неустановена дата до 03.09.2011 г.
15.45 ч. в гр.С., бул.”С.” №**, ет**, ап.** – коридор и
кухня на жилището, е извършил повече от две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото – държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да
има за това надлежно разрешение, както следва:
1.От неустановена дата до 03.09.2011 г. 01.30 ч. в гр.С.,
бул.”С.” № **, ет.* ап.* в раница на закачалката зад входната врата на
жилището държал 50 бр. патрони с периферно възпламеняване кал.22 LR, представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия,
съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешително.
2. От неустановена дата до 03.09.2011 г. 01.30 ч. в
гр.С., бул.”С.” № **, ет.1 ап.2, в долен багажен отсек на ъглов диван в кухня,
държал 75 патрона калибър 7,65
мм Browning,
представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ,
без да има за това надлежно разрешително.
3. От неустановена дата до 03.09.2011 г. 15.45 ч. в
гр.С., бул.”С.” № **, ет.* ап.*, в решетката на закачалката в коридора, държал три
броя патрони с периферно възпламеняване калибър 22LR, 5,6
мм, представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия
съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешително.
4. От неустановена дата до 03.09.2011 г. 15.45 ч. в
гр.С., бул.”С.” № **, ет.* ап*, на
закачалката в коридора, държал пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН 052302, преработен в
боен, калибър 22LR, 5,6 мм, представляващ
огнестрелно оръжие, съгласно чл.4 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно
разрешително – престъпление по чл.339 ал.1 пр.2 алт.2 и 6 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП изцяло
поддържа обвинителния акт досежно повдигнатите обвинения срещу подсъдимия за
трите престъпления, както и фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на акта. Анализирайки подробно в пледоарията си
доказателствената съвкупност, представителят на обвинението отправя искане
подс.Ф. да бъде признат за виновен и по трите пункта на обвинението, като му
бъдат наложени ефективни наказания към минималния размер на предвидените за
съответното престъпление. По отношение на гражданския иск изразява становище,
че следва да бъде уважен в пълния му размер.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител С.Р.
– адв.Н. подчертава настъпилите сериозни увреждания в здравето на Р.,
вследствие противоправното поведение на подсъдимия, липсата на възстановяване и
към момента, както и намалената й работоспособност. Пледира за налагане на
минимално предвидено в закона наказание лишаване от свобода по отношение
престъплението по чл.116 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно. Отправя
искане за осъждане на подсъдимия за обезщетение за претърпени от Р.
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., който размер счита за
справедлив, съгласно критериите на чл.52 от ЗЗД.
Защитата на подс.Ф. – адв.А. оспорва изцяло фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, считайки същата за недоказана. Според защитата,
подс.Ф. не е насочвал оръжието срещу св.Р., а изстрелът се е произвел при
сборичкването между подсъдимия и св.Р. и то вследствие намесата на последния,
който е натиснал спусъка. В тази връзка акцентира върху показанията на
свидетелите Р. и Я.. По отношение обвинението по чл.339 от НК се излагат
аргументи, свързани с липсата на трайна фактическа власт върху пистолета и
патроните, предвид откриването им от подсъдимия в деня на инцидента. Твърди се,
че липсват доказателства относно извършени хулигански действия от страна на
подс.Ф., тъй като нито един свидетел не посочва, че той е псувал и нагрубявал.
Защитата отправя искане за оправдаване на подс.Ф..
В съдебно заседание подс.П.Ф. дава подробни обяснения
относно инкриминирания инцидент, в които отрича да е натискал спусъка на
пистолета, произвел изстрел в тялото на св.Р.. Твърди, че откритите в дома му
оръжие и боеприпаси случайно са били намерени от него няколко часа преди
настъпването на инцидента. В пледоарията си обръща внимание на заявеното от св.Р.,
че пистолета го е обгорил, което според подсъдимия означава, че свидетелят е
държал пистолета по време на изстрела. Счита се за невинен и моли да бъде
оправдан.
Съдът като съобрази доводите на страните и
доказателствата по делото, прие следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
П.Д.Ф. е роден на *** г. в гр.С., българин, български гражданин, неосъждан, вдовец,
пенсионер, със средно образование, с ЕГН: **********,***.
На 02.09.2011 г. свидетелите С.Р., съпругът й Е.Р. и
колегата им М. Я. се намирали на адрес ***, където извършвали ремонт на
апартамента, ползван като офис от фирма „Д.” ЕООД. Тримата били наети от
фирмата за извършване на ремонта. В този ден свидетелите Р. и Я. поставяли
входна врата на апартамента, а св.Р. почиствала. Около 20.00 ч. свидетелите все
още работели, но тъй като се смрачавало, а осветлението на стълбищната площадка
загасвало автоматично, св.Р. поставил в контакта за осветление шпатула. Целта
била да имат осветление при поставянето на входната врата.
В същата кооперация, на долния/партерен или първи/
етаж живеел подс.П.Ф. с възрастната си майка. На подсъдимия му направило
впечатление, че осветлението на стълбището е постоянно включено, взел
асансьора, качил се на горните етажи и оттам слязъл по стълбите. Стигайки до втория
етаж, където се намирали свидетелите Р. и Я., подс.Ф. забелязал поставената
шпатула, извадил я и нагрубил двамата свидетели, псувайки ги във връзка с
постоянното осветление, след което слязъл надолу по стълбите и се прибрал в
дома си.
След няколко минути, подсъдимият погледнал през
шпионката на вратата си и установил, че стълбищното осветление отново е
включено. Взел намиращия се в дома му пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН 052302, преработен
в боен, калибър 22LR/5,6 мм/ и се отправил към
горния етаж.
В този момент на площадката пред апартамента, който
ремонтирали се намирали св. Р., съпругата му св.Р. и св.Я.. Двамата съпрузи
седели на пода, а св.Я. се намирал изправен до входната врата на офиса. В този
момент подсъдимият се отправил към св.Р. и го ударил по главата с носеното
оръжие. В следващия момент подс.Ф.
произвел изстрел по посока на св.Я., като куршумът преминал на около 30 см. от тялото му и се
забил в стената. Подсъдимият направил втори опит да стреля в същата посока, но
пистолета му засякъл. В този момент св.Р. се насочил към подсъдимия и започнал
да го избутва надолу по стълбите. Двамата се боричкали, при което подс.Ф.
ударил с пистолета св.Р. в областта на корема, вследствие на което Р. паднал на
стълбището. Виждайки случващото се св.Р. започнала да изблъсква подсъдимия и да
го моли да ги остави на мира. Св.Р. също изблъсквал подсъдимия, като в един
момент се отпуснал от него, направил крачка назад. Подсъдимият му казал, че ще
го застреля в краката. Подс.Ф. презаредил пистолета, насочил го към св.Р. и
произвел изстрел в тялото й. Непосредствено след това побягнал надолу по
стълбите. Св.Р. помогнал на съпругата си да седне на стълбите и тръгнал след
подсъдимия. Настигнал го на площадката пред входната врата на кооперацията,
където двамата се боричкали, като св.Р. се опитал да отнеме пистолета от
подсъдимия. Последният го превъзходил физически и успял да избяга. Св.Р. успял
да настъпи единия чехъл, с който бил обут подс.Ф. и който останал във входа след
бягството му.
Междувременно св.Я.
уведомил по телефона полицейските органи. След идването на последните започнало
издирването на подсъдимия. До този момент никой от свидетелите не го познавал.
Свидетелите дали описание на подсъдимия, посочвайки, че бил обут с домашни
чехли. Полицейските служители, сред които и св.М. започнали да звънят на всеки
апартамент. Позвънявайки на апартамента на подсъдимия, им отворила неговата
майка. При влизането в антрето, на св.М. му направило впечатление, че на шкафа
за обувки са поставени мъжки чехли, на единия от които стелката е разлепена.
След като напуснали апартамента, св.М. споделил с колегите си за това
обстоятелство, което наложило отново да влязат в жилището. При повторното
посещение, мъжките чехли липсвали от мястото. Това мотивирало полицейските
служители да извършат претърсване и изземване, при което били открити в раница,
закачена на закачалка 50 броя патрони с периферно възпламеняване кал.22 LR. В кухнята, в долен багажен отсек на ъглов диван били
открити 75 броя патрони кал.7,65 мм „Browning”.
Под възглавница на кухненския ъгъл бил открит пневматичен пистолет с поставена
газова бутилка в него, както и допълнителни 7 газови бутилки.
На мястото на престъплението бил извършен оглед, при
който били иззети патрон с гилза и куршум, и гилза.
След като подсъдимият бил установен от полицейските
служители, вследствие на което се предал, на 03.09.2011 г.в 15.45 ч. било
извършено отново претърсване в дома му, в негово присъствие, при което подс.Ф.
посочил мястото, на което е оставил оръжието, с което извършил престъплението.
Върху решетката на закачалката в антрето на апартамента бил намерен и иззет
пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН 052302, като върху пистолета била установена засъхнала
червеникава материя. В пълнителя на пистолета били открити 3 броя патрони с
периферно възпламеняване кал.22LR и един брой гилза в цевта на пистолета. Изземването
било извършено в присъствието на свидетелите А. и Л., живущи в същата
кооперация.
На 03.09.2011 г. подс.Ф. бил разпознат от свидетелите М.
Я. и Е.Р..
В резултат на прострелването св.С.Р. получила едно
сляпо огнестрелно нараняване в областта на гръдния кош с входна рана в областта
на 9-то междуребрие по предната мишнична линия, проникващо в коремната кухина,
пронизващо стомаха/входна и изходна рана по предна и задна стена/, засягащо
напречния отдел на дебелото черво, две лезии на тънкото черво/входно и
изходно/, руптура на левия бъбрек, пълно прекъсване на левия уретер, излив на
кръв в коремната кухина 300 мл., ретроперитонеален хематом вляво и проектил в
близост до гръбначния стълб между 2-ри и 3-ти поясни прешлени, повърхностна
огнестрелна рана на лявата предмишница, засягаща само кожата. Пострадалата е
оперирана по спешност, като са зашити лезиите на стомаха и тънкото черво,
премахнат е левия бъбрек, евакуиран е кръвоизливът в коремната кухина. Кожните
огнестрелни рани са обработени хирургично. Проектилът не е изваден и е останал
в тялото. Опасността за живота на С.Р. е била реална, поради засягането на
жизнено важни органи в коремната кухина и само своевременната и високо
квалифицирана медицинска помощ е предотвратила настъпването на смъртен изход.
По
доказателствата:
Така изложената и възприета от Съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите С.Р., Е.Р.,
М. Я., А.М., Л.Л., М.А., дадени в хода на съдебното следствие и тези,
депозирани на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален
ред, показанията на св.П.М., обясненията на подс.П.Ф., протокол за доброволно
предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на лице,
протоколи за разпознаване на лица, протоколи за претърсване и изземване,
заключения от съдебно-медицинска, балистични, допълнителни балистични
експертизи, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства,
физико-химически експертизи, комплексна химико-балистична експертиза,
съдебно-психиатрична експертиза, медицински документи, отнасящи се до св.Р.,
писма от 04 РУП-СДВР звено „КОС”, писма от СО район „Т.” и район „И.”, писмо от МВР Дирекция „Информация и архив”,свидетелство
за съдимост.
За да състави фактическите си изводи, съдът кредитира
показанията на свидетелите С.Р. и Е.Р., дадени пред настоящия съдебен състав,
допълнени и потвърдени от показанията им на досъдебното производство. Различия
в показанията на св.Р. се наблюдават по отношение на обстоятелството дали е
присъствала на първата част на инцидента при първоначалното идване на
подсъдимия. След прочитане на показанията й от 03.09.2011 г., в които посочва,
че е присъствала на първото идване на подс.Ф., св.Р. категорично отрича това да
е вярно, като споделя, че е подписала тези показания, без да ги прочете.
Потвърждава казаното от нея пред настоящия съдебен състав, както и показанията
й, депозирани по реда на чл.223 от НПК от досъдебното производство.
Констатираното различие следва да се отдаде на обстоятелството, че на
03.09.2011 г. св.Р. се е намирала в болнично заведение, непосредствено след
животоспасяваща медицинска интервенция и с оглед състоянието й, напълно логично
е даденото от нея обяснения за непрочитане от нейна страна на тези показания.
Обстоятелството, че в началния етап на инцидента св.Р. не е присъствала, намира
потвърждение в показанията на св.Р., според които към този момент съпругата му
се е намирала в офиса/апартамента/. По отношение на този факт св.Я. няма спомен,
но не изключва възможността в този момент св.Р. да се е намира в апартамента. В
показанията си пред съда, св.Р. посочва, че е чула викове и впоследствие като
излязла на площадката, съпругът й е обяснил, че един мъж ги е псувал във връзка
със стълбищното осветление.
По отношение на главните факти, подлежащи на доказване
в процеса, информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Р. и Р.,
както и тази, съдържаща се в показанията на св.Я., е еднопосочна,
непротиворечива и взаимнокореспондираща. Всеки един от посочените свидетели е
възприел съответни етапи от инцидента, които са възпроизведени обективно и
непредубедено.
Обстоятелството, че при първото идване на подс.Ф.,
последният е псувал и нагрубявал се установява от показанията на свидетелите Р.
и Я., както и косвено от тези на св.Р.. Свидетелите Р. и Я. с категоричност
посочват, че взимайки поставената шпакла в контакта на стълбището, подс.Ф. е
напсувал. Св.Р. конкретно си спомня израза, употребен от подсъдимия „Ще ви еба
мамата на всичките”. В подкрепа на това е и съдебно-психиатричната експертиза,
в чието обсъждане е установена у подсъдимия емоционална лабилност и склонност
към гневни отреагирвания. Нещо повече, самия подсъдим в обясненията си посочва,
че е бил ядосан от постоянно светещото стълбищно осветление.
По-нататък от
показанията на свидетелите Р. и Я. се извлича и факта на удар от страна на
подсъдимия с пистолета по главата на св.Р. и произведения след това изстрел по
посока на св.Я.. В тази насока св.Р. посочва, че не е видяла удара спрямо
съпруга си, но е възприела изстрела към св.Я.. Свидетелите Р. и Я. са
категорични, че след първия изстрел, подс.Ф. е направил опит да произведе втори,
отново в същата посока, но пистолетът е засякъл.
Доказателства за направения втори опит от страна на
подсъдимия да произведе изстрел по посока на св.Я. се съдържат не само в
гласните доказателствени средства, но и в балистичната експертиза /л.133 т.І от
делото/, според която при изследването на иззетия с протокол за оглед на
местопроизшествие патрон е установено, че върху дъното на гилзата му се
наблюдават две следи от жило на ударник. Това според експерта указва, че с
патрона са били правени опити за произвеждане на изстрел.
Твърдението на св.Р., че при изблъскването на
подсъдимия, последния го е ударил в областта на стомаха намира потвърждение не
само в изложеното от св.Я., но и от показанията на св.Р., която макар да не е
възприела самия удар посочва, че докато тя е изблъсквала подсъдимия надолу по
стълбите, съпругът й се е държал за корема.
Доказателства по отношение на произведения изстрел в
тялото на св.Р. от страна на подсъдимия се съдържат не само в нейните
показания, но и в тези на свидетелите Р. и Я.. Тук следва да се отчете
разминаване в показанията на св.Я. дали е възприел конкретните действия на
подсъдимия непосредствено преди и по време на изстрела. Пред съдебния състав
св.Я. посочи, че единствено е чул изстрела. Това наложи прочитане на
показанията му, дадени на досъдебното производство, които св.Я. потвърди
категорично, посочвайки, че най-ясен е бил споменът му непосредствено след
инцидента. Даде и житейски логичното обяснение, че е видял много неща за кратко
време, като за много от тях вече няма спомен, предвид изминалия период от
време. Действително показанията на св.Я., дадени непосредствено след инцидента
са по-прецизни и подробно обясняват възприетите от него обстоятелства. Именно с
оглед избледняване на спомена за събитията с изтичане на времето е логично да
се наблюдават неточности при пресъздаване на събитията. Поради това, че показанията
на св.Я., дадени на досъдебното производство стоят в непосредствена близост до
датата на инцидента, се приемат от съда, с оглед наличието на тяхната детайлност
и обективност. Тук е мястото да се отбележи, че при изготвяне на протокола от
съдебно заседание, проведено на 19.03.2013 г. е допусната техническа грешка по
отношение изписване фамилията на свидетеля на определени места, като вместо Я.
е записано М.. Следвайки хронологията на протокола без съмнение се установява,
че се касае за продължаване на разпита на св.Я..
С посочените
по-горе аргументи показанията на св.Р., дадени на досъдебното производство и
приобщени по съответния процесуален ред в частта, отнасяща се до презареждане
на пистолета от страна на подс.Ф. непосредствено преди изстрела в тялото на св.Р.,
се кредитират от съдебния състав. Те намират опора и в показанията на св.Я. от
досъдебното производство, потвърдени пред съда, в които изрично посочва, че
подс.Ф. е презаредил пистолета и е възпроизвел изстрел в тялото на св.Р..
Следва да се обърне внимание на липсата на противоречие в показанията, дадени
от св.Я. на досъдебното производство л.13 т.І и тези по реда на чл.223 от НПК/л.51 т.ІІ/, като първите се отличават с по-голяма детайлност и фактология.
Обстоятелството, че св.Р. не е възприела презареждането на пистолета от подс.Ф. се обяснява с различната
възможност на всеки индивид да възприема определени факти и детайли, които да
запамети в съзнанието си и да ги пресъздаде. Това, от своя страна е и индиция
за достоверност на показанията на св.Р. и възпроизвеждането й само на онези
факти, които реално е възприела.
В подкрепа на
гласните доказателствени средства са и обективните находки по делото. Мястото,
където е намерен патрона с гилза е на междинната площадка на стълбището между
първи и втори етаж, на което според показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия е произведен изстрела срещу пострадалата. Доказателства за
извършеното презареждане на пистолета непосредствено преди изстрела се съдържат
и в изготвената по делото допълнителна балистична експертиза/л.66, т.ІІ от
делото/. Според експерта преди произвеждането на изстрела, наранил пострадалата,
е било необходимо да се извърши ръчно презареждане на оръжието, при което се
изхвърля неизстреляния патрон и се осъществява зареждане със следващия патрон
от пълнителя. Тези факти от своя страна потвърждава показанията на свидетелите Р.
и Я., че непосредствено преди възпроизвеждане на изстрела срещу св.Р., подс.Ф.
е презаредил пистолета.
В противовес на показанията на свидетелите Р., Р. и Я.
са обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира частично по отношение на
повода за настъпилия инцидент и произведения първи изстрел от страна на подс.Ф..
В останалата им част и по-специално досежно основните факти, подлежащи на
доказване, съдът не се довери на изложеното от подсъдимия, съобразявайки се с
функцията на обясненията и като защитно средство.
На първо място не може да бъде прието за вярно
твърдението на подс.Ф., че три часа преди инцидента е открил оръжието, с което
е простреляна св.Р.. Подсъдимият твърди, че това оръжие е принадлежало на
неговия тъст, починал десет дни по-рано в дома на подсъдимия на бул.”С.”. С цел
проверка на изложеното от подсъдимия, бе проведен допълнителен разпит на
свидетелите Л. и А., дългогодишни съкооператори на подсъдимия. И двете
свидетелки потвърждават факта, че в дома на подсъдимия, освен неговата майка са
живели и родителите на съпругата му, но категорично посочват, че този период е
бил значително отдалечен във времето от датата на инцидента. Нещо повече,
според св.Л. родителите на съпругата на подсъдимия са починали преди 10 години.
В тази насока, от изисканите писма от Столична община не бе установено на
адреса на бул.”С.” да е издаван акт за смърт на лицето И.И. А. – тъст на
подсъдимия. Съществува информация за лице с тези данни, което е починало през*** г. в ж.к.”Д.”, което съответства на заявеното от
подсъдимия, че тъстът му е живял в ж.к.”Д.”, както и на показанията на св.Л.,
че последният е починал преди 10 години.
Не може да не се обърне внимание и на обясненията на подсъдимия,
в които посочва, че при откриването на пистолета в дома му, в протокола е написал, че сам го е преработил,
под въздействието на полицейските служители. Вярно е, че тези писмените
обяснения в протокол за претърсване и изземване не притежават доказателствена
стойност, но не така стои въпросът с обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание във връзка с това обстоятелство и подлежащи на проверка. В
тази връзка нито от показанията на свидетелите А. и Л., нито от тези на св.П.М.
се установява върху подсъдимия да е оказвано каквото и да е въздействие във
връзка с това обстоятелство. Ето защо, в тази им част, обясненията на
подсъдимия съдържат противоречива информация. От една страна посочва, че е
открил процесното оръжие три часа преди инцидента, а от друга твърди, че под
натиск е записал в протокола за претърсване и изземване, че лично той е
преработил пистолета в боен и го притежава от години. Анализът на тези
обяснения води на извод за недостоверност на версията на подсъдимия за
откриване на пистолета в деня на инцидента.
От друга страна, лишено от логика е обяснението на
подсъдимия, че намирайки пистолета три часа по-рано, го е взел за да сплаши
свидетелите Р. и Я., но не проверил дали е зареден. Това е така, тъй като подсъдимият
не е бил провокиран от никого, не само когато е ударил св.Р. с пистолета по
главата, но и когато е произвел изстрела по посока на св.Я.. Подсъдимият
се е насочил към свидетелите именно с
цел да произведе изстрел и то не един.
В подкрепа на това е и изготвената допълнителна
балистична експертиза/л.66 т.ІІ от делото/, според която наличието на две следи
от ударника върху невъзпламенения патрон показват, че са направени най-вероятно
два опита за неговото изстрелване, като при втория опит е използвано двойното
действие на ударно спусковия механизъм на оръжието, тоест върху спусковия лост
е било упражнено централно усилие в размер на 3,92 кг. След втория опит е
осъществено ръчно презареждане на оръжието, изразяващо се в изтегляне на
затворения блок назад, при което се изхвърля неизстреляния патрон и се
осъществява зареждане със следващия патрон.
На следващо място, съдебният състав не подходи с
доверие относно отреченото от подс.Ф. обстоятелство, че е псувал и нагрубявал
намиращите се на площадката работници. Опровержение
на това твърдение се съдържа в показанията на свидетелите Р. и Я., които бяха
анализирани по-горе.
По-нататък в обясненията си подс.Ф. отрича да е
нанасял удар на св.Р. с носения от него пистолет, както по главата, така и в
областта на корема/стомаха/. И в тази част обясненията на подсъдимия са
изолирани и не намират потвърждение в останалия доказателствен материал. В тази
насока са не само показанията на свидетелите Р. и Я., но и тези на св.Р., от
които се установява, че по отношение на нанесения удар от подсъдимия по главата
на нейния съпруг е разбрала от последния по-късно, след инцидента, а досежно
удара на подсъдимия в стомаха на св.Р., макар да не го е възприела лично,
свидетелката посочва, че съпругът й се е държал за стомаха.
Като изградена защитна версия съдебният състав прие
обясненията на подсъдимия, в които посочва, че в момента на изстрела ръката на
св.Р. е била върху пистолета, опитвайки се да го отнеме, както и че подсъдимият
не е натискал спусъка. Нещо повече, подсъдимият твърди, че до този момент не е
възприел св.Р., а едва след произвеждането на втория изстрел. И в тази част изложеното от подсъдимия е
изолирано и изцяло в противоречие не само с показанията на свидетелите Р., но и
с тези на св.Я.. Последният посочва, че св.Р. е започнала да се кара на
подсъдимия за това, че е стрелял, при което последният презареждайки пистолета
е произвел изстрел в тялото на св.Р. в областта под лявата гръд. Тези показания
се допълват от св.Р., който посочва, че след като съпругата му е избутвала
подсъдимия по стълбите, св.Р. отново се е намесил да отстрани подсъдимия и
правейки крачка назад, преустановявайки блъскането, подсъдимият е презаредил
пистолета и е стрелял в съпругата му. Св.Р. посочва, че към този момент не се е
опитвал да вземе пистолета на подсъдимия, а само да отстрани нападателя. Едва след като подс.Ф. е
побягнал надолу по стълбите след изстрела в тялото на св.Р., св.Р. се е опитал
да отнеме пистолета, като хващайки го за дулото е опарил ръката си. Според
показанията на св.Р., в момента на изстрела спрямо нея, съпругът й се е намирал
странично на нея на достатъчно разстояние от подсъдимия, за да се приеме, че в
този момент ръката на св.Р. се е намирала върху пистолета. Наред с това, не без
значение е информацията съдържаща се както в показанията на св.Р., така и в
тези на св.Р., че непосредствено преди изстрела подс.Ф. е заявил на св.Р., че
ще го простреля в краката. Важно доказателство, оборващо твърдението на
подсъдимия, че не е стрелял, е намерения на междинната площадка между първи и
втори етаж/мястото, където е простреляна пострадалата/ патрон с гилза, което
доказва наличието на презареждане на пистолета на това място. Посочените
обстоятелства опровергават и твърдението на подс.Ф. относно липсата на знание,
че пистолетът е боен. В подкрепа на този извод е установената от балистичната
експертиза подмяна на оригиналната цев на пистолета с бойна/нарезна/. В
обясненията си подсъдимият демонстрира солидни познания в областта на оръжията,
поради което твърдението му за посоченото обстоятелство съдът възприе като
защитна версия.
От друга страна, обясненията на подсъдимия страдат от
вътрешни противоречия и липса на последователност относно това дали след
произведения втори изстрел между св.Р. и подсъдимия е имало борба. От една
страна подсъдимия твърди, че след втория изстрел е побягнал надолу, а св.Р.
нагоре, а от друга, че след като пистолетът е гръмнал, пак са се сдърпали
двамата на долната площадка на партера.
Анализът на обясненията на подсъдимия поотделно и в
съвкупност с обсъдения доказателствен материал, мотивира настоящият съдебен
състав да приеме същите по отношение на главните факти, подлежащи на доказване
за изолирани, недостоверни, противоречиви и непоследователни, целящи
по-благоприятен изход от делото.
Съдът кредитира показанията на полицейския служител
св.М., като обективни и достоверни, установяващи по какъв начин полицейските
служители са достигнали до установяване жилището на подсъдимия и на самия подс.Ф..
Като обективни и верни, съдът възприе и показанията на св.П.М., присъствал в
качеството си на експерт при изземване на процесния пистолет от дома на
подсъдимия.
Липсват основания да не се възприемат от настоящия
съдебен състав и показанията на свидетелите Л. и А., съдържащи информация
относно извършеното изземване в дома на подсъдимия в негово присъствие, както и
по отношение периода от време, в който родителите на съпругата му са обитавали
неговото жилище на бул.”С.”.
При изграждане на решаващите си изводи, съдебният
състав възприе като обосновани и компетентни заключенията от изготвените по
делото експертизи.
Заключението от съдебно-медицинската експертиза
установява нараняванията получени от св.Р. вследствие действието на огнестрелно
оръжие, както и медико-биологичната им характеристика. Според експерта
нараняванията на коремните органи са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като е налице и проникващо нараняване в коремната
кухина. Наличието на чуждо тяло/проектил/ в тялото на пострадалата е
реализирало медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а огнестрелното нараняване на лявата предмишница е довело
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според експерта
опасността за живота на св.Р. е била реална, поради засягането на жизнено важни
органи в коремната кухина и само своевременната и високо квалифицирана
медицинска помощ е предотвратила настъпването на смъртен изход.
Балистичната експертиза установява, че изследвания
пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН 052302 е сигнално-газов пистолет, преработен в боен
кал.22LR/5,6 мм/, като оригиналната му цев е подменена с
бойна/нарезна/ и пистолетът е пригоден за стрелба с бойни патрони с периферно
възпламеняване кал.22LR. Според
експерта, пистолетът е технически неизправен, но годен да произведе изстрели,
като с пистолета е стреляно след последното почистване. Същият представлява
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
От съществено значение е допълнителната балистична
експертиза/л.66, т.ІІ от делото/, според която представеният за изследване
сигнално-газов пистолет ИЖ 78-8, преработен в боен може да произведе изстрел
само след централно натискане на спусъка назад. Усилието, което е необходимо да
се приложи върху спусковия лост, за да се произведе изстрел е съответно: при
взведено положение на ударното чукче – 1,75 кг; при невзведено положение на ударното
чукче – 3,92 кг.
Според експерта преди произвеждането на изстрела, наранил постарадалата, е било
необходимо да се извърши ръчно презареждане на оръжието, изразяващо се в
изтегляне на затворния блок назад, при което се изхвърля неизстреляния патрон и
се осъществява зареждане със следващия патрон от пълнителя, след което да се
приложи усилие върху спусковия лост от 1,75 кг. Посочено е, че нараняванията на
пострадалата могат да бъдат получени от един изстрел, като при изправено
анатомично положение на тялото на пострадалата, изстрелът е бил с посока отпред
назад, отляво надясно и леко отгоре надолу.
Балистичната експертиза, приложена на л.133, т.І от
делото съдържа информация относно изследваните 51 броя патрони, представляващи
такива с периферно възпламеняване кал.22LR, предназначени за стрелба с пистолети, револвери и
пушки от същия калибър. Патроните са годни за употреба по предназначение и
представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Със същата експертиза е
изследвана откритата на местопрестъплението гилза, представляваща част от
патрон с периферно възпламеняване кал.22LR, която е била стреляна с пистолет ИЖ 78-8.
Изследването на открития на местопрестъплението 1 бр. патрон е установило, че
същият е с периферно възпламеняване кал.22LR, като с пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН 052302 са били правени
опити да се произведе изстрел с патрона.
Комплексната химико-балистична експертиза дава
основание да се приеме, че открития в жилището, обитавано от подс.Ф. пистолет „Drulov”, модел 21 е пневматичен със сгъстен газ,
предназначен за стрелба с чашки и представлява неогнестрелно оръжие.
Изследваните 75 броя патрони, открити в дома на подсъдимия са калибър 7,65 мм „Browning”, предназначени за стрелба с пистолети и картечни
пистолети от същия калибър и са годни за употреба по предназначение.
Допълнителната балистична експертиза, назначена от
съда по искане на защитата посочва какви могат да бъдат причините да се намира
гилза в цевта на пистолета след произвеждане на изстрел, а именно некачествен
или навлажнен барут в патрона, техническа неизправност на пистолета и механично
възпрепятстване или блокиране на
затворния блок. Експерта посочва, че всяка една от тези три причини или съвкупност
на някои от тях може да доведе до неизхвърляне на гилзата след изстрела. В тази
насока според настоящият съдебен състав най-вероятната причина за наличието на
гилза в цевта на пистолета след прострелването на св.Р. е техническа
неизправност на пистолета. Този извод следва не само от обсъжданата
допълнителна балистична експертиза, но и от балистичната експертиза от
досъдебното производство/л.153-154 т.І от делото/, според която при проведената
експериментална стрелба с пистолета са изстреляни три броя патрони, като не
всеки път стреляната гилза се е изхвърляла автоматично, което е налагало ръчно
издърпване на затворния блок назад, за да се осъществи изхвърлянето на
изстреляната гилза и съответно зареждане на следващия патрон от пълнителя.
Съдебно-медицинската експертиза на веществени
доказателства установява наличието на човешка кръв по пистолет ИЖ 78-8, но
поради липса на А и В аглутиногени, не може да се вземе отношение по въпроса за
кръвногруповата принадлежност на човешката кръв по този обект.
Заключенията от физико-химическите експертизи
установяват липсата на капсулни микроследи от изстрел в пробите от отривките на
ръцете на подс.Ф., както и пробата от отривката от ръкавите на блузата, с която
подсъдимият е бил облечен. В съдебно заседание експерта пояснява причините,
поради които е възможно да не се открият микроследи от изстрел върху ръцете и
дрехите на стрелеца. Посочва, че това е възможно при взимане на отривки след
часове или дни и стрелецът е измил ръцете си, както и при нестандартни оръжия.
Според експерта, при положение, че гилзата не е била изхвърлена от оръжието, тя
е екранирала евентуално реверсивния поток, който може да попадне върху ръцете и
дрехите на стрелеца.
Съдът възприе като обосновано и заключението от
изготвената съдебно-психиатрична експертиза, според която подс.Ф. е психично
здрав, като няма данни към инкриминирания период да е бил в състояние,
протичащо с качествени нарушения в съзнанието. Не е бил в състояние на
физиологичен афект или друго особено емоционално състояние, което да предизвика
действията му. Липсват данни и за състояние на патологичен афект. Могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Според експерта подс.Ф. е емоционално лабилен и склонен към гневни
отреагирвания.
Приложените по делото протоколи за претърсване и
изземване са изготвени съобразно изискванията на НПК, одобрени от съдия по
съответния процесуален ред, поради което се взеха предвид при изграждане на
решаващите изводи на настоящия съдебен състав.
Съдът възприе приложените по делото протоколи за
разпознаване от 03.09.2011 г., изготвени съобразно разпоредбите на чл.169 и
следващите от НПК.
От правна
страна:
С оглед приетата за установена фактическа обстановка,
Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият П.Ф. е осъществил
състава на три отделни престъпления.
На първо място е осъществен състава на престъплението
по чл.325 ал.2 пр.2 алт.2 вр.чл.325 ал.1 от НК, тъй като на 02.09.2011 г. около
20.10 ч. в гр.С., бул.”С.” № ** подс.П.Ф. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а
именно псувал Е.Р. и М. Я., възпроизвел изстрел по посока на главата на М. Я. с
пистолет ИЖ 78-8, преработен в боен, калибър 22LR и ударил Е.Р. в областта на стомаха с пистолета, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Трайната съдебна
практика и правна теория приемат, че непристойни действия са такива, които са
неприлични, безсрамни, изразяващи се в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото. Деецът грубо нарушава на обществения ред,
когато чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред
и тези действия засягат нормите на нравствеността. Явно неуважение към
обществото е налице, когато чрез действията си деецът изразява открито висока
степен на неуважение към личността и правилата на обществото. Деянието е
извършено с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват
пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или
лични интереси. С тези действия се скандализира обществото, те изразяват грубо
нахалство или тежко оскърбление/Постановление № 2/29.11.1974 г. по н.д.№ 4/1974
г. на Пленум на ВС/.
Неправомерното поведение на подсъдимия обосновава
обективната и субективна страна на квалифициращия състав на престъплението хулиганство.
От показанията на свидетелите Р. и Я. се установява употребата на неприлични
думи, изразяващи се в псуване от страна на подсъдимия. Изключителната дързост,
с която е осъществено хулиганството се извежда от произведения от страна на
подсъдимия изстрел по посока на св.Я.. Следва да се отбележи незначителността
на повода, предизвикал дръзкото поведение на подсъдимия – запаленото стълбищно
осветление, мотивирало подс.Ф. не само да нагруби свидетелите Р. и Я., но и да
използва оръжие спрямо тях. Инкриминираните действия са извършени във входа на
кооперацията, осъществени са по брутален и дързък начин и са манифестирали
крайно неуважение към човешката личност и нейните права.
От субективна страна
престъплението е извършено от подс.Ф. при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят.В съзнанието на подсъдимия са формирани
представи свързани с това, че псува работещите на стълбищната площадка, както и
че произвежда изстрел по посока на св.Я. и проявява агресия спрямо св.Р., по
един дързък и недопустим начин.
Съдът оправда подсъдимия по
първоначално повдигнатото му обвинение за това да е псувал св.С.Р., както и за
това деянието да се отличава с изключителен цинизъм. От събрания доказателствен
материал се установи, че при първото идване на подс.Ф. на стълбищната площадка
пред апартамента, който са ремонтирали, са се намирали единствено свидетелите Р.
и Я.. В този момент св.Р. е почиствала вътре в апартамента, поради което
изречените от подсъдимия псувни не са казани в нейно присъствие. Съдът прие, че
деянието на подс.Ф. не се отличава с изключителен цинизъм, доколкото не се
установи употребените от него грубости спрямо свидетелите Р. и Я. да са до
такава степен безсрамни, че да нарушат грубо нравствените принципи и чувства на
гражданите.
На следващо място, подс.П.Ф.
е осъществил състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.11 вр.чл.115 вр.чл.18
ал.2 вр.ал.1 пр.2 от НК, като на 02.09.2011 г. около 20.20 ч. в гр.С., бул.”С.”
№ **, на етажна площадка между първи и втори етаж, направил опит умишлено да
умъртви С.П.Р., като произвел изстрел с пистолет ИЖ 78-8, преработен в боен,
калибър 22LR, 5,6
мм., прострелвайки Р. и причинявайки й сляпо огнестрелно
нараняване в областта на гръдния кош вляво с входна рана в областта на 9-то
междуребрие по предната мишнична линия, проникващо в коремната кухина,
пронизващо стомаха, засягащо напречния отдел на дебелото черво, две лезии на
тънкото черво, руптура на левия бъбрек, пълно прекъсване на левия уретер, излив
на кръв в коремната кухина 300 мл., ретроперитонеален хематом вляво и проектил
в близост до гръбначния стълб между 2-ри и 3-ти поясни прешлени, като от
деянието, макар и довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от
подсъдимия обществено-опасни последици – смъртта на С.Р., поради своевременно
оказване на медицинска помощ в УМБАЛСМ”Пирогов”, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
От обективна страна, подс.Ф.
е произвел изстрел с пистолет, преработен в боен в тялото на пострадалата Р. в
областта на корема, като нараняванията на коремните органи – стомах, черва и
излив на кръв в коремната кухина са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като наред с това е налице проникващо нараняване в
коремната кухина, загуба на бъбрек, както и постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, предвид наличието на проектил в тялото на пострадалата. С
това подсъдимият Ф. е извършил деяние, намиращо се в годна причинно-следствена
връзка с настъпване на сигурен смъртоносен резултат. Използваното средство –
пистолет, преработен в боен с бойни патрони, мястото на прострелването,
притежава всички необходими характеристики да причинят смъртта на Р.. Тя не е
настъпила по изцяло външни за волята и поведението на подсъдимия фактори,
свързани с оказване на спешна медицинска помощ. Ненастъпването на смъртта
обаче, не се отразява на годността на
деянието да я причини. Ето защо, подсъдимият следва да се признае за виновен за
това да е извършил опит умишлено да умъртви пострадалата Р.. Касае се за довършен
опит, при който подсъдимият е извършил деянието, причина за съставомерния
резултат, но последният е избегнат по изцяло външни фактори, намесили се в
причинно-следствената верига и прекратили действието на онези физиологични
процеси, които са щели да доведат до смъртта на пострадалата.
От субективна страна,
подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неизбежното
настъпване на общественоопасните последици – смъртта на Р. и е искал
настъпването на тези последици. Съзнаването на тази неизбежност се обективира
от същите характеристики, придаващи годност на деянието от обективна страна –
използваното средство, изключително рисковата зона от тялото, близкото
разстояние, на което се е намирала пострадалата. При наличието на всички тези
особености, подсъдимият добре е съзнавал, че ще причини смъртта на лицето.
Насочването му, въпреки това, към извършване на деянието, говори за пряко
желание и цел резултатът да настъпи.
Осъщественото от подс.Ф.
деяние е извършено по хулигански подбуди. В случая липсва личен мотив за
осъществяване на деянието, като доминиращият мотив на дееца е чрез това
убийство да покаже явно неуважение към обществото, да се демонстрира грубо
незачитане на установените обществени и
хуманни ценности. Основният мотив на подсъдимия е бил да демонстрира
превъзходство над останалите членове на обществото, на пренебрежение към
общоприетите ценности, какъвто е човешкия живот, чрез посегателство върху
последния и незачитане на приетите норми на поведение.
Подс.Ф. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл.339 ал.1 пр.2 от НК, тъй
като от неустановена дата до 03.09.2011 г. в гр.С., , бул.”С.” № **, ет.*, ап*,
държал огнестрелно оръжие – пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН 052302, преработен в боен
калибър 22LR, 5,6
мм, представляващ огнестрелно оръжие, без да има за това
надлежно разрешително, и боеприпаси: 53 броя патрони с периферно възпламеняване
калибър 22LR, 5,6
мм., представляващи боеприпаси за огнестрелни оръжия и
75 броя патрони калибър 7,65
мм Browning, представляващи боеприпаси
за огнестрелни оръжия, без да има за това надлежно разрешително.
От обективна страна подс.Ф.
е държал в дома си сигнално-газов пистолет ИЖ 78-8 , преработен в боен, като
оригиналната му цев е подменена с бойна/нарезна/ цев и пистолетът е пригоден за
стрелба с бойни патрони с периферно възпламеняване от същия калибър. Пистолетът
е технически неизправен, но годен да произведе изстрели и представлява огнестрелно
оръжие. Съгласно чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ огнестрелно оръжие е преносимо цевно
оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде
видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието
на взривно вещество. От обективна страна, също така е ясно, че подс.Ф. не е
разполагал с разрешение за държане на това оръжие.
Тук следва да се отбележи,
че е ирелевантно кое е лицето, преработило пистолета от газов в боен.
Същественото е, че пистолетът е бил преработен в боен, годен е да произведе
изстрели и за него се изисква разрешение за носене.
По смисъла на чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ боеприпаси
за огнестрелни оръжия са патрони или изстрели или техните компоненти- снарядени
гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие. Откритите
в дома на подсъдимия 53 броя патрони са с периферно възпламеняване кал.22LR, 5,6 мм., предназначени за
стрелба с пистолети, револвери и пушки от същия калибър, годни са за употреба
по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Откритите
75 броя патрони калибър 7,65
мм. Browning са предназначени за стрелба
с пистолети и картечни пистолети от същия калибър и са годни за употреба по
предназначение. Установено е, че подс.Ф. не е разполагал с разрешение за притежание
на посочените боеприпаси.
От субективна страна,
деянието е извършено с пряк умисъл. От една страна, налице е било знание от
подс.Ф. за факта на преработка на оръжието от газово в бойно, което се
установява от подменената цев и наличието на бойни патрони. В обясненията си
подсъдимия демонстрира солидни познания на оръжейна тематика, което
представлява допълнителен аргумент, че е възприел процесното оръжие като бойно.
От друга страна, подсъдимият е съзнавал, че държи в дома си както огнестрелно оръжие,
така и боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има разрешение за това. В
значителен период преди датата на деянието и към последната, единствено подсъдимия
и неговата възрастна майка са обитавали жилището, където са открити
инкриминираните вещи.
Съдът оправда подс.Ф. по
първоначално повдигнатото му обвинение за това да е извършил престъплението по
чл.339 ал.1 от НК при условията на чл.26 ал.1 от НК. На първо място, това, че
на различни места в апартамента, обитаван от подсъдимия са открити боеприпаси,
не обуславя осъществени няколко деяния. На следващо място, неотносимо към
предпоставките на чл.26 ал.1 от НК е обстоятелството, че при извършеното
повторно претърсване в дома на подсъдимия са открити огнестрелното оръжие и три
броя патрони. Всички инкриминирани вещи са намерени в дома на подсъдимия, на
една и съща дата – 03.09.2011 г., поради което с държането на тези вещи до тази
дата подсъдимият е осъществил едно деяние по чл.339 ал.1 от НК.
По
наказанието:
При индивидуализация на наказателната отговорност
за престъплението по чл.325 ал.2 вр.ал.1 от НК, настоящият съдебен състав
отчете като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена
опасност на действията на подсъдимия, изхождайки от произведения от негова
страна изстрел по посока на св.Я., като благодарение на случайността последният
не е пострадал. Към тази категория обстоятелства следва да се отнесе и ударът
на подсъдимия по главата на св.Р., за което действие макар да няма повдигнато
обвинение, следва да се отчете като отегчаващо. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се възприеме възрастта на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, както и чистото му съдебно минало/реабилитиран по
право/. Преценявайки посочените обстоятелства съдът наложи на подс.Ф. наказание
под средния размер на предвидената санкция, а именно една година и шест месеца
лишаване от свобода.
Индивидуализирайки наказателната
отговорност за осъщественото от подсъдимия престъпление по чл.116 ал.1 т.11
вр.чл.115 вр.чл.18 ал.2 вр.ал.1 от НК съдът прецени като отегчаващи вината
обстоятелства тежестта на деянието, което е с висока степен на реализация на
намерението, тъй като единствено своевременна висококвалифицирана медицинска
помощ е предотвратила настъпването на смъртта на пострадалата. В отрицателен
смисъл следва да се прецени и незначителния повод, мотивирал подсъдимия да
употреби огнестрелно оръжие спрямо непредизвикващи го с нищо лица, както и
ниският праг на търпимост и зачитане на човешкия живот. Следва да се отбележи и
липсата на противоправно поведение от страна както на св.Р., така и на неговата
съпруга – св.Р.. Последната се опитвала да отблъсне подсъдимия, бутайки го с
ръце, за да не произвежда повече изстрели и да няма пострадали. В отговор на
това, подс.Ф. е насочил оръжието в изключително рискова зона от тялото на
свидетелката и е произвел изстрел.
Наличието на добри характеристични данни,
съдържащи се в показанията на свидетелите А. и Л., чистото съдебно минало на
подсъдимия, доброто му процесуално поведение, както и напредналата му възраст
със съпътстващите я здравословни проблеми, настоящият съдебен състав възприе
като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и прие, че и най-лекото
предвидено от законодателя наказание от 15 години лишаване от свобода за
конкретния случай се явява несъразмерно тежко. В тази връзка съдът определи на
подс.Ф. наказание лишаване от свобода под предвидения минимум, на основание
чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно дванадесет години лишаване от свобода.
Индивидуализирайки наказателната
отговорност по чл.339 ал.1 пр.2 от НК съдът възприе като смекчаващи
отговорността обстоятелства липсата на предходни осъждания и добрите
характеристични данни за подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчете значителното количество боеприпаси, открито в дома на подсъдимия.
Посочените обстоятелства мотивираха съда да наложи на подсъдимия минимално
предвиденото в закона за това престъпление наказание лишаване от свобода за
срок от две години.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът
определи на подс.П.Ф. едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в
размер на дванадесет години.
Съдът прие, че така наложеното наказание и в
посоченият размер ще постигне целите на наказанието по чл.36 от НК, като ще
въздейства поправително и превъзпитаващо спрямо подс.Ф., ще въздейства
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши други
престъпления, като наред с това ще въздейства възпитателно и предупредително
спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от
ЗИНС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното
най-тежко наказание лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие.
На основание чл.59 ал.1 от НК Съдът приспадна при изтърпяване на така определеното наказание времето през
което подс.П.Ф. е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 03.09.2011 г. до 01.08.2012 г.
По гражданския иск:
С оглед на изложеното, опитът
за убийство, съпътстван от реално нанасяне на телесно увреждане, създава
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимия за извършения деликт по отношение на гражданския ищец С.Р..
Деянието на подсъдимия е
противоправно и виновно. На гражданския ищец С.Р. са причинени вреди: сляпо
огнестрелно нараняване в областта на гръдния кош вляво с входна рана в областта
на 9-то междуребрие по предната мишнична линия, проникващо в коремната кухина,
пронизващо стомаха, засягащо напречния отдел на дебелото черво, две лезии на
тънкото черво, руптура на левия бъбрек, пълно прекъсване на левия уретер, излив
на кръв в коремната кухина 300 мл., ретроперитонеален хематом вляво и проектил
в близост до гръбначния стълб между 2-ри и 3-ти поясни прешлени, което
реализира медико-биологичната характеристика разстройство на здравето, временно
опасно за живота, проникващо нараняване в коремната кухина и постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Опасността за живота на С.Р. е
била реална, поради засягането на жизнено важни органи в коремната кухина. Р. е
претърпяла множество болки и страдания. Посочените увреждания са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние, поради което подс.П.Ф. следва
да репарира така претърпените морални щети, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, свързана с
критерия за справедливост.
Нанесените травми на
пострадалата са сериозни, засегнати са много органи: стомах, тънко черво,
дебело черво, уретер, като е премахнат левия бъбрек. Проектилът не е изваден и
е останал в тялото на пострадалата. Причинените болки и страдания са били
интензивни, доколкото са животозастрашаващи. Липсата на един бъбрек и наличието
на проектил в тялото на пострадалата са пожизнени последици. Сериозните
поражения върху пострадалата предпоставят и по-високи норми на репарация.
Ето защо при прилагане
критерия за справедливост и при отчитане на събраните доказателства за
действително изтърпяното от гражданския ищец, съдът прие, че следва да определи
на пострадалата С.Р. да се заплатят неимуществени вреди в пълният предявен
размер от сто хиляди лева.
По веществените доказателства:
На основание чл.53 ал.2
б.”а” от НК съдът отне в полза на Държавата 53 броя патрони с периферно
възпламеняване калибър 22LR/5,6 мм/ и 75 броя патрони
калибър 7,65 мм.Browning,
пистолет ИЖ 78-8 с ЛОН 052302, преработен в боен калибър 22LR/5,6мм./,
1 брой гилза, намерена в цевта на пистолета, веществените доказателства,
описани в протокол за оглед от 02.09.2011 г.
Съдът върна на подс.П.Ф.
вещите, иззети с протокол за личен обиск на лице, вещите, предадени с протокол
за доброволно предаване от 03.09.2011 г., както и вещите , иззети с протокол за
претърсване и изземване от 03.09.2011 г.: пистолет Drulov с поставена газова бутилка
в него, седем газови бутилки, метална кръгла кутийка с надпис Gamo
кал.4,5 с поставени в нея множество чашки, черна пластмасова кутия с поставено
в нея упътване и фактура № 417. По отношение на газовото оръжие не е налице
разрешителен режим, поради което не са налице основания за отнемането му.
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди подс.П.Ф.
да заплати по сметка на СГС направените по делото разноски в размер на
1 887.95 лв., държавна такса в размер на 4 000 лева за уважения
граждански иск и държавна такса в размер на по 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът осъди подс.П.Ф. да заплати на гражданския ищец С.Р.
направените от нея разноски в размер на 600 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ
при СГС:
ЧЛЕН СЪДИЯ: