М О Т И В И
По НОХД №7180/2011
г. по описа на Районен съд-П., ХХVІ н.с., с подсъдим С.А.М. ***
Подсъдимият С.А.М.
*** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.
195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. ”а” и б. „б” от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението. Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, като му наложи наказание „лишаване от свобода” за
срок от четири години, което наказание на осн. чл.58А от НК да бъде намалено с
една трета предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371
т.2 от НПК, като същото бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип при
първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените
по делото разноски.
Подсъдимият С.М.,
редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Признава
се за виновен, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства относно
тези факти. Съжалява за извършеното. Моли да му бъде наложено по-леко наказание.
Служебният му защитник адв. К. *** моли съда да признае подзащитния му за
виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, като му
наложи наказание, ориентирано към законоустановения минимум, което на осн.
чл.58А от НК да бъде намалено с една трета.
Съдът, след
като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
С.А.М. е
роден на ***г***, в момента в затвора – гр. Б., българин, български гражданин,
с основно образование, неженен, ЕГН **********.
От
приложената на л.14-21 от съдебното производство справка за съдимост се
установява, че С.М. е многократно осъждан.
Съгласно
характеристичната справка /л.124/, подсъдимият е криминално проявен.
През месец
ноември 2010 г. Р.К. работи като асистент в М.К., помещаващ се в М.У. в гр. П.,
ул. Б.Б. № *.
На 29.11.2010
г. К. е на работа, като оставя личните
си вещи – преносим компютър и дамска
чанта, в която се намира портмонето й, съдържащо сумите от 200 евро, 20 лева,
дебитна и кредитни карти на **, както и лична карта в кабинета за
преподаватели, разположен в подземния етаж.
След това К. излиза и заключва кабинета.
През месец
ноември 2010 година С.М. *** на гости на дъщеря си. На 29.11.2010 година,
докато преминава покрай сградата, в която се помещава Медицинския колеж, поради
нужда от парични средства, подсъдимият решава да влезе в същия и си набави
такива. М. безпрепятствено влиза в сградата и се насочва към приземния етаж,
където се намира кабинетът на преподавателите. След като проверява вратата на
кабинета и установява, че последната е заключена, подсъдимият рязко блъска
същата. От силния удар резето на бравата подава, в резултат на което е
изкъртена част от касата на вратата. М. влиза в кабинета и вижда личните вещи,
оставени преди това от К.. Отваря
дамската й чанта и след като разглежда наличността на същата, взема портмонето,
след което напуска сградата.
По-късно същия
ден, докато се връща към кабинета, К. вижда колегата си П.К. да стои на вратата
на кабинета и оглежда същия. След като се приближава, К. й посочва, че нещо се
е случило. К. бута вратата и вижда, че е разбита. Забелязва на земята в
кабинета парче дърво, откъртено от касата на вратата. Веднага проверява
дамската си чанта и установява, че преносимият й компютър е на мястото си, но
липсва портмонето й, съдържащо сумите от 200 евро и 20 лева, както и дебитна и
кредитни карти на ** и лична карта. К. веднага се обръща за съдействие към
компетентните органи.
Местопроизшествието
е посетено и е извършен оглед, в хода на който от касата на входната врата на
кабинета от външната страна, както и от преносимия компютър на Р.К., са иззети
четири броя дактилоскопни следи.
Съгласно
заключението по назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза, иззетата от преносим компютър при извършения оглед дактилоскопна
следа е оставена от ляв палец на С.М..
Съдът кредитира
заключението по дактилоскопната експертиза като обективно и компетентно изготвено.
Въз основа на горепосоченото заключение е
установена самоличността на С.М..
Последният, след като е открит от органите на полицията, при проведената беседа
с полицейския служител А., признава, че
е влязъл в кабинета в Медицинския колеж гр. П. и е взел дамско портмоне,
намиращите се пари в което по-късно употребява за лични нужди, а останалите
вещи – портмоне, дебитна и кредитна карти и лична карта - изхвърля.
От заключението
по назначената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза
се установява, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на 426,17 лв.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото писмени доказателствени средства /
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, заключение по дактилоскопна
експертиза, заключение по стоково-оценъчна експертиза, справка за съдимост и
характеристична справка/, прочетени и
приети по реда на чл.283 НПК, както и гласни доказателствени средства /показанията
на свидетелите Р.К. и А. А., на които показания съдът дава вяра като обективни,
незаинтересовани и непротиворечиви и
кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото и на направеното
от подсъдимия самопризнание/.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното деяние от С.М.
е съставомерно по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.
”а” и б. „б” от НК, тъй като на 29.11.2010г. в гр. П.,
в условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи: дамско кожено портмоне
на стойност 15,00 лв., сумата от 200 евро с равностойност 391,17 лв. при
фиксиран курс на EUR / евро/ 1 95583, пари в размер на 20 лв., всичко на
обща стойност 426,17 лв. от владението на Р.Н.К., ЕГН ********** ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият
осъществява обективните признаци на състава на престъплението, тъй като с
действията си прекъсва досега осъществяваната фактическа власт върху
инкриминираните вещи и установява владение върху същите, без съгласието на Р.К..
Настъпва и съставомерният резултат, а именно промяна във фактическата власт
върху предмета.
Престъплението
е извършено при следните квалифицирани случаи : 1. с оглед на метода на извършването му –чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот – резето на бравата и част от касата на вратата и 2. с оглед на субекта - при условията на
опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.А и б.Б НК, тъй като с присъда, влязла в сила на 07.04.2005 г., по НОХД № 77/2005 г. по описа на Районен съд – гр. С.З., М. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.
195,ал.1,т.3 вр. чл. 194,ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б”а” и б. „б” от НК, като му е наложено
наказание – „лишаване от свобода” за срок от три години; с присъда, влязла в сила на 27.12.2007 г., по НОХД № 1166/2007г. по описа на Районен съд – гр. Х., М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.
195,ал.1,т.3 вр. чл. 194,ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б”а” и б. „б” от НК, като като му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от две години и шест месеца; с присъда, влязла в сила на 07.02.2008 г., по НОХД № 1223/2007 г. по описа на Районен съд – гр. Х., М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196
ал.1 т.2 вр. чл. 195,ал.1,т.3 вр. чл. 194,ал.1 вр. чл. 29, ал.1 б”а” и б. „б”
от НК, като
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и три месеца и с присъда, влязла в сила на 27.05.2008 г., по НОХД № 95/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Х., М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196
ал.1 т.2 вр. чл. 195,ал.1,т.4 вр. чл. 194,ал.1 вр. чл. 26,ал.1 чл. 29, ал.1
б”а” и б. „б” от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. С определение, влязло в сила на 18.07.2008 г., по ЧНД №296/2008г. по описа на Районен съд- гр.Х., наложените на М.
наказания по
НОХД № 1166/2007 г. по описа на
Районен съд – гр. Х., по НОХД №
1223/2007 г. по описа на
Районен съд – гр. Х. и по НОХД № 95/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Х. са кумулирани, като му е
определено едно общо вай-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца. С всеки от
горепосочените съдебни актове е определено ефективно изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода”. Посочените осъждания определят престъплението,
за което подсъдимият С.М. е предаден на съд, като такова, извършено при
условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”А” и “Б” от НК, тъй като същият
извършва престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 НК, и след като е осъждан повeче от два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК, както и не е изтекъл
предвиденият в чл.30 ал.1 НК петгодишен срок, изключващ прилагането на
правилата на чл.29 НК.
От субективна страна подсъдимият извършва
престъплението умишлено под пряк умисъл
като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Съзнава
противоправния му характер, като цели и иска настъпването на забранените
му последици. Налице е и допълнителният признак от субективна страна, а именно
намерение за присвояване на вещите от страна на подсъдимия, тоест считайки
вещите като свои, да има възможност да се разпорежда с тях като със свои. Макар
и изпълнението на това намерение /като признак от субективна страна/ да не е
необходимо, за да се приеме, че кражбата е довършена, то осъществяването му
безспорно го доказва. А в случая същото е реализирано чрез извършената
впоследствие употреба на част от инкриминираните вещи /паричните суми/.
Лична карта на Р.Н.К., ЕГН **********, дебитна карта на ** и два броя кредитни карти на ** са
вещи без стойност, поради което същите не могат да бъдат предмет на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд.
Предвид изложените съображения,
включително и относно вещите без стойност, съдът призна С.М. за виновен в извършване на престъпление по по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.
195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. ”а” и б. „б” от НК, като го призна
за невиновен в това да е отнел и лична карта на Р.Н.К.,
ЕГН **********, дебитна карта на ** и два броя кредитни карти на **, поради
което и на осн. чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение в този
смисъл.
Съдът, съобразявайки се с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК предвид проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК за определяне на наказанието
при условията на чл.58А от НК, счете, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
наказанието да бъде определено на осн. чл.55 от НК, поради което определи на
подсъдимия С.М. при условията на чл.54 от НК- при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, на осн.
чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.
”а” и б. „б” от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58А ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК наказание „лишаване
от свобода” за срок от пет години.
При определяне на срока на
наказанието “лишаване от свобода”, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства: направеното от подсъдимия самопризнание в хода на
досъдебното производство, изказаното съжаление и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства ще следва да се отчетат предходните осъждания /с изключение на
тези, обуславящи квалификацията на престъплението, за което подсъдимият е
предаден на съд, като такова, извършено при условията на опасен рецидив/ и то
за престъпления против собствеността, което характеризира подсъдимия като лице
с трайна престъпна нагласа и в този смисъл с висока степен на обществена
опасност.
Така определеното на подсъдимия
наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.
Съдът, след като определи на
подсъдимия С.М. наказание “лишаване от свобода” за срок от пет години и се
съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, предвид проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на осн. чл.58 А ал.1
от НК намали така определеното наказание с една трета или същото да се счита
“лишаване от свобода” за срок от три години и четири месеца.
Предвид обстоятелството, че не са
налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наказанието / с оглед наличието на предходни осъждания, при които на М. са
налагани наказания “лишаване от свобода”/ съдът счете, че следва да бъде
постановено ефективното му изтърпяване. Настоящето осъждане не е първо такова
на М., видно от приложената по делото справка за съдимост, и следователно не са
налице предпоставките на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, поради което на осн. чл.60 ал.1
от ЗИНЗС съдът постанови ефективното изтърпяване на наказанието в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим на осн.
чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
В хода на
наказателното производство са направени разноски в размер на 60 лева за
изготвяне на заключение по дактилоскопна експертиза и заключение по
стоково-оценъчна експертиза. С оглед признаване на подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд, и на осн. чл.189 ал.3
от НПК съдът възложи в тежест на С.М. сумата в размер на 60 лева, разноски по
делото.
Предвид
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.
