№ 1029
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000501028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260041/21.12.2020 по т.д. № 22/2020 г. на ОС-Враца е осъдено
ЗАД „Армеец“ АД да заплати на А. Т. Д., на Т. Т. Д., двете действащи лично и със
съгласието на майка си З. М. С., на А. Т. Д., на Р. Т. Д. и на Д. Т. Д. сумата от 30 000
лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Б. Д. А., загинала при ПТП на 22.02.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, като исковете
в останалата им част са отхвърлени като неоснователни и недоказани, а исковете за
лихва – като погасени по давност.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение изцяло в осъдителната му част. Подържа, че същото е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства и при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че
събраните по делото доказателства не установяват да е била създадена трайна и
дълбока емоционална връзка между ищците и тяхната баба, нито са били особено
близки с нея, съобразно указанията на ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на
ОСГНГТК. Не била налице изключителност в техните отношения. Не били доказани и
изключителност и продължителност на търпените болки и страдания. Посоченото
обосновавало извод, че ищците не са легитимирани да получат търсеното обезщетение.
На следващо място жалбоподателят не отговарял, тъй като не бил налице покрит
риск. Към момента на сключване на застрахователната полица не е съществувала
обективна вероятност застрахователят да носи отговорност към далечния кръг роднини
1
по посоченото тълкувателно решение. Липсата на подобна вероятност водела и до
липсата на риск, който да бъде покриван от застрахователя.
Жалбоподателят поддържа още, че в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд е отдал по-голямо значение на изслушаната СПЕ относно
установяване преживяна от ищците остра стресова реакция. Това заключение обаче не
било изготвено след личен контакт с ищците, а такъв бил направен чрез
видеоконферентна връзка. Такава възможност не била предвидена в ГПК, нито съдът се
бил произнасял за наличие на обстоятелства, които да я налагат. Приемането на така
изготвеното заключение било процесуално нарушение и след като го кредитирал, още
повече, че в него не било отговорено на конкретни въпроси за състоянието на ищците,
а били дадени принципни становища, съдът постановил едно необосновано решение.
Твърди се още, че ОС – Враца неправилно приложил чл. 52 ЗЗД, като присъдил
завишено обезщетение. Евентуално, неправилно и необосновано съдът приел, че не е
приложим § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ, по силата на който отговорността му е
лимитирана до 5000 лева.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и исковете да
бъдат отхвърлени.
Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в който изразяват
становище за нейната неоснователност. Поддържат, че от събраните по делото
доказателства се установява особено близа и дълбока емоционална връзка между
ищците и тяхната баба, както и търпени от тях продължителни болки и страдания от
нейната смърт. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищците А. Т. Д., Т. Т. Д., двете действащи лично и със
съгласието на майка си З. М. С., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. са твърдели, че на
22.05.2015 г. около 9.30 ч. Б. Д. А. пътувала в управлявания от Б. Д. лек автомобил
"Опел Корса" с рег.№ *** в посока от с.Ясен към гр.Плевен по път РVN 1151 /Плевен-
Ясен/, като в района на км. 09+800 в тяхното платно е навлязъл лек автомобил
"Опел Вектра" с рег.№ ***, управляван от Е. К., движещ се в противоположна посока,
при което между двете МПС е настъпил удар. При ПТП починала Б. А. – баба на
ищците.
Срещу виновния водач Е. К. била постановена осъдителна присъда по НОХД
№708/2016г. на Плевенски окръжен съд, влязла в сила. Същият бил валидно
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ АД.
2
Ищците сочат, че отношенията между починалата Б. и тях били основани на обич,
доверие и уважение, те си помагали взаимно и били изключително привързани един
към друг. Бабата отгледала и се грижела за внуците си докато били малки и те
преживели загубата й трудно. На крехка възраст първите две ищци се сблъскали със
смъртта на изключително близък за тях човек, който ги е отгледал и с когото са
свикнали да прекарват ежедневието си, злополуката се отразила отрицателно на
израстването им и към настоящия момент те се чувстват напрегнати и неспокойни,
спомнят си с мъка моментите, прекарани с тяхната баба и постоянно плачат.
Останалите ищци станали силно раздразнителни и тревожни с честа смяна на
настроенията. Ищците понасяли изключително тежко смъртта на своята баба, животът
им е изцяло подчинен на скръбта, те ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните
си.
Ищците са претедирали от застрахователя „Армеец“ АД да им заплати по 50 000
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Б.
А., ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът „Армеец“ АД е подал отговор на исковата молба, в който е заявил, че
не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача Е.
К., но е оспорвал исковете като неоснователни, като на първо място е направил
възражение за погасяване на исковите претенции по давност. Оспорвал е и
виновността на водача Е. К. и наличието на противоправно деяние и на причинна
връзка между смъртта на Б. А., както и настъпването на твърдените от ищците
неимуществени вреди. Оспорвал е въобще материалноправната легитимация на
ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба,
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и загиналата
при произшествието, интензитета и продължителността на моралните болки и
страдания. Исковете са оспорени и по размер, който според ответника е прекомерно
завишен. В условията на евентуалност ответникът е направил възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, без да сочи в какво се състои същото.
Първоинстанционният съд е приел за доказани предпоставките за изплащане
обезщетение на ищците за смъртта на баба им при ПТП, което е определил в размер на
30 000 лева за всеки ищец, като е присъдил и законна лихва от датата на ПТП
22.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на Е. К., наличието на негова
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата
на ПТП, смъртта на Б. А. и причинната й връзка с ПТП и обстоятелството, че ищците
са внуци на загиналата при ПТП са установени пред първата инстанция и са безспорни
3
пред настоящата. Спорни са въпросите относно наличието на покрит риск за
ответника, на материалноправна легитимация на ищците да получи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на своята баба, въпросът за размера на
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди при
съобразяване на всички събрани по делото доказателства, включително в тази връзка и
приложимостта на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ.
За установяване на посочените спорни въпроси пред първата инстанция са
събрани писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания. Изслушано е
заключение на СПЕ.
Свидетелят Т. Д., баща на ищците и син на пострадалата сочи, че майка му
живеела в гр. ***, където в съседна къща живеел и той със семейството си. Той имал
шест деца и майка му помагала много в тяхното отглеждане, в готвенето, чистенето и
прането. Децата били много привързани към баба си, особено момичетата, които я
наричали "мамо". Свидетелят сочи, че когато майка му починала, той и децата му били
в ***, където работел, макар повече да живеели в гр. ***. След като узнали по
телефона за смъртта на баба си, реакцията на децата била "жестока". Дъщеря му А.
получила бодежи в сърцето. Т.-М. и до момента рисува портрети на баба си и ги
закачва навсякъде вкъщи, при което всички плачели; децата ходят в дома на баба си,
вземат нейни дрехи и обувки и ги носят на майка си с молба да го облече, за да им
напомня за баба им. Свидетелят твърди, че майка му водела и прибирала децата от
училище и детска градина, често ходела и на родителски срещи, често по-малките
оставали при баба си, вместо на детска градина; синът му Д. бил в гр.***, когато
докарали баба му, той внесъл трупа й вкъщи, а в момента постоянно я сънува, ходи на
гроба й и плаче. Винаги, когато седнат да се хранят се сещали за баба си и плачели.
Синът му А. ходел на гробища не само със семейството, но и сам. Според свидетеля
след смъртта на баба си децата вече не са същите, очите им се пълнят със сълзи, когато
минат покрай дома й и видят некролога й, вече не са така приказливи и весели, станали
са затворени. Синът Р. преди пеел с баба си, но сега дори не иска да се пуска песен
Свидетелят И. Т. е съсед на семейството на ищците в гр.*** и установява, че
приживе баба им ходела често в техния дом и те в нейния, те много се обичали. Водела
ги на детска градина и училище. Месела им питки. Бабата повече се грижела за тях
отколкото родителите. Особени грижи бабата полагала за внука си А. и когато той
Свидетелят твърди, че когато отиде в дома на ищците и спомене името на покойната
Б., всички те започват да плачат. За детето А. свидетелят твърди, че преди бил весел и
жизнерадостен, а сега е тъжен и е отслабнал на тегло, ходи с наведена глава, спрял да
се събира с приятели, да ходи за риба и да играе футбол.
Свидетелката Д. Р. е съседка на ищците и на баба им Б. в гр.*** и установява, че
бабата си грижела много за децата, които я наричали "мамо". Тъй като родителите им
ходели на работа, за децата повече се грижела баба им. Купувала им подаръци с повод
и без повод. Родителите на децата били на работа и за тях повече се грижела баба им.
А. била особено близка с баба си, споделяла повече с нея отколкото с майка си. Тя
понесла много тежко смъртта й, променила се изцяло, усамотила се, престанала да се
събира с деца, ходи на гроба на баба си 2-3 пъти седмично. По-големите деца помагали
на баба си в дома и в градината. Всички деца живеели повече в дома на баба си.
Свидетелят Р. Й. е съсед на ищците и на покойната им баба в гр.***. Заявява, че
бащата на ищците работел много, за да издържа семейството си, и затова децата
живеели в къщата на баба си Б., която също ходела в дома им, за да бъде с внуците. За
ищеца Р. свидетелят твърди, че много обичал баба си и все още плаче за нея. Според
4
показанията на свидетеля бабата много се грижела за внуците си – готвела, перяла,
домакинствала, водела и ги посрещала от училище, водела ги в сладкарница, купувала
им храна и децата й казвали "Ти си моята майка", тъй като според свидетеля били
привързани повече към нея, отколкото към собствената си майка, а Б. се грижела за
децата повече, отколкото родителите им, които ходели на работа. За Р. свидетелят
твърди, че плакал много, след като узнал за смъртта на баба си, плаче за нея и сега и
продължава да тъгува.
Свидетелят А. Н. също е съсед на ищците в гр.*** и познава семейството
отблизо. Съобщава, че Б. са грижела много за внуците си и отношенията им били
прекрасни, бабата помагала в отглеждането на децата, които били силно привързани
към нея, тъй като докато родителите били на работа, с тях се занимавала Б.. За ищеца
Р. свидетелят твърди, че преди смъртта на баба си много пеел, когато бил в компания,
но сега не го прави, а по отношение на всички деца заявява, че приели много зле
загубата на баба си.
Свидетелката П. Й., съседка на ищците в гр.***, твърди, че Б. постоянно ходела
в дома на внуците си, за да се грижи за тях, тъй като родителите им работели. Б. поела
изцяло грижите за децата, готвела, перяла, водела ги на училище и те я наричали
"мамо". Момчетата от своя страна помагали ни баба си, грижели се за градината й,
цепели дърва, по-големите правили ремонти. За детето Т.-М. свидетелката съобщава,
че било на 10-11 години, когато бабата починала, и тъй като е талантливо дете и обича
да рисува и сега рисува нейни портрети. И към този момент децата се сещат често за
баба си. Когато разбрали за смъртта на баба си, чийто труп след аутопсията бил
докаран в дома й, момичета се скрили зад едно дърво и пищели от уплаха.
Свидетелката също твърди, че Т.-М. рисува портрети на баба си и ги закачва по
стените да дома. Всяка събота ходели на гробища. По-късно всички заминали за
Италия.
Свидетелката А. С., леля на ищците по майчина линия, която израснала с тях в
гр.***, твърди, че те били отгледани от баба си Б., която полагала за тях всички грижи.
Споделя, че децата също помагали на баба си. Свидетелката вижда голяма промяна в
децата след смъртта на Б., според нея те са травмирани и се затворили в себе си, спрели
да споделят, а А. започнал да заеква. И тази свидетелка заявява, че децата наричали
баба си "мамо" и сега споделят колко им липсва тя, нейните грижи, прегръдки и
присъствие. Д. станал затворен и когато стане въпрос за баба му, започва да плаче.
Свидетелката заявява, че от две години живее в Гърция и оттогава не е виждала
ищците, но докато те били в Италия, разговаряли чрез messenger.
По искане на ищците по делото е допусната и изслушана специализирана
съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице-психолог Е. Г.. Вещото
лице намира, че са налице индикации, че вестта за смъртта на баба им е предизвикала у
ищците остра стресова реакция, а психосоматичната симптоматика в случая
включва зашеметеност, забавени реакции, разсеяност, следи от дереализация и
деперсонализация, /каквито открива при Р. и Д./, които се отразяват в ежедневните
дейности, в работата и общуването, налице е стягане в гърдите, изтръпване на ръцете и
краката, неспокоен сън, умора, амбивалентни емоции – от апатичност и плачливост до
гневни изблици. Общителни и дружелюбни по природа, в това състояние ищците
избягват контакти, преживяват многократно т.нар. "флашбек" /внезапно изплуване на
травматичното събитие без стимул от средата/, както и такива, провокирани от външни
стимули, които им напомнят за загубата на баба им. Налице е усложняваща
състоянието предиспозиция – сигурна привързаност в детството, която представлява
5
силна връзка на обич със специален човек, първа и внезапна среща със смъртта.
Вещото лице приема, че скръбта хронифицира и някои индикации свидетелстват за
усложнена реакция на скръб, особено при Д. и Р., които не могат да говорят за
починалата си баба, без да преживяват интензивна скръб. При всички ищци
интензифицираната реакция на скръб допълва картината на посттравматично стресово
разстройство с проява на фобии – от смъртта, от коли, от пътуване, ограничаване на
психичното пространство. При по-малките /А. и Т.-М./ последиците оформят
личността, те израстват боязливи, депримирани, а А. е социално неадаптивна. Вещото
лице се произнася, че обективни свидетелства за наличието на посттравматично
стресово разстройство и към момента са личностовите промени, които се отчитат при
ищците – те избягват хора и събития, които провокират болезнени спомени, опитват да
избягват дразнещото влияние на т.нар. "тригери" /реакциите на стимули от околната
среда, които ги връщат към събитието/ - това са новини за катастрофа, позвъняване на
телефон от близките и др. При всички ищци се идентифицират flash backs епизоди –
своеобразни проблясъци, без повод, на сцени от миналото, които ги травмират, както и
физиологични отговори на тялото във вид на сърцебиене, изтръпване, задушаване,
замайване. При ищците се наблюдават чертите на посттравматично стресово
разстройство и в психодиагностичната беседа и тестовете се установява, че в
последните години и в момента животът им е доминиран от последиците, свързани с
реакции на скръб и развилото се на тази база посттравматично стресово разстройство.
Вещото лице обобщава, че в резултат от преживяната от ищците травма от
внезапната и неестествена смърт на баба им, към която са силно привързани от
ранните си години, в психичния им живот са настъпили трайни промени, които
оформят сложна картина от негативни емоционални преживявания и телесни
/физиологични/ смущения, характерни за остра стресова реакция и посттравматично
стресово разстройства. Ищците още не са възстановили обичайното си ниво на
личностно и социално функциониране. Макар симптомите на посттравматично
стресово разстройство да не са с такава острота, каквито са били скоро след трагичната
смърт на баба им, те са налице и към момента и са в хронична форма.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че заради проблемите с пътуването,
възникнали в резултат от разпространението на COVID-19, не е осъществила личен
контакт с ищците, а изследването е извършено чрез видеоконферентна връзка с всеки
от тях поотделно чрез сеанси в рамките на един ден, като е установила, че този начин
на контакт дава почти същите резултати като при присъствен контакт. Особено
тревожен и чувствителен по време на сеансите бил Д., който, говорейки за баба си,
през цялото време плачел. След смъртта на бабата при А. се засили симптомите на
сърдечно-съдово заболяване. И трите момчета, които имат интерес, вкл.
професионален към автомобилите, са съобщили, че имат страх от коли и това им пречи
да пътуват. В обясненията си вещото лице съобщава факти относно заниманията на
ищците и приема, че при тях не са налице неблагоприятни фактори от друго естество,
които да повлияят негативно върху психичното им състояние.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Причиняването на смърт носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД и поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради
близката си родствена или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата
му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като имуществени и
неимуществени вреди. Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по
6
правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от
Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с
тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. В
цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в
полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени
родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки
действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени
вреди от неговата загуба. Такива лица на първо място са съпругът, низходящите и
възходящите. По отношение на възходящите от втора степен, каквито са бабата и
дядото в посоченото Тълкувателно решение е прието, че особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала
изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между
починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди.
В случая е установено, че ищците са внуци на починалата Б. А.. Предвид
посоченото по-горе, освен родствена връзка обаче следва да бъде установена на първо
място по-силна от обичайната емоционална връзка и привързаност, а на следващо
място – претърпени вреди, чийто интензитет и продължителност са по-големи от
обичайните. Установява се от събраните доказателства – свидетелските показания на
седем свидетели, които са безпротиворечиви, че ищците и тяхна баба Б. са живеели в
непосредствено съседство, че родителите са работели, поради което за ищците се
грижела баба им, която ги гледала преимуществено, водела ги на детска градина и
училище, занимавала се с домакинството и в тяхната къща, правела им подаръци,
децата били изключително привързани към нея и я наричали „мамо“, т.е., между баба и
внуци е била налице извънредно близка връзка, като те са я възприемали като своя
майка.
Следователно, по делото е установена материалната легитимация на ищците,
произтичаща не само от наличието на родствена връзка с починалата им баба, но и
предвид създалите се предвид обстоятелствата отношения като между родител и деца,
и установената емоционална връзка, която е по-силна от обичайната.
Установява се още от свидетелските показания, че ищците са претърпели
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за
родствената връзка – всички плачели много при всеки спомен за баба си, спрели да
7
общуват и се затворили в себе си. Т.-М. непрекъснато рисува баба си и поставя
рисунките в къщата. А. изпитва физически болки в сърдечната област. Р. спрял да пее,
а преди често го правел.
Засилени душевни страдания при ищците се установяват и от изслушаната
Съдебно-психологическа експертиза, според която при ищците е настъпило обща
стресова реакция при смъртта на баба им, прераснала в постравматично стресово
разстройство, което е налице и сега. При ищците са налице не само обичайните
неимуществени вреди, свързани с болката и тъгата от загуба на толкова близък
роднина, каквато е баба им, но и такива, свързани с болестно психическо изменение
при всеки от тях.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че заключението не следва да
се цени, тъй като вещото лице не провело лични срещи с ищците, а общувало с тях
чрез видоеконферентна връзка. Процесуалният закон не съдържа правила относно
това, как следва да бъде извършено изследването при различните експертизи, като
същото е оставено изцяло на преценката на вещото лице, съобразно спецификата на
съответната област от науката. Вещото лице е посочила, че при психологическо
изследване чрез видеоконферетна връзка се постига почти същия резултат, както при
среща на живо от една страна, а от друга страна, голяма част от изводите на вещото
лице съответстват на установеното от свидетелските показания, поради което
настоящият състав намира същото за логично, обосновано и компетентно дадено и го
кредитира изцяло.
Следователно и предвид горното, при установената изключителна привързаност
към починалата баба и претърпените изключителни по интензитет вреди, ищците имат
право и справедливостта налага те да получат обезщетение за смъртта на своята баба,
като твърденията на жалбоподателя за противното са неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че е налице непокрит риск, тъй като към
момента на сключване на застраховката „Гражданска отговорност“ през 2015 г. на
застрахователя не е било известно разрешението, дадено в тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСГНГТК. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) със
застраховка „Гражданска отговорност“ се застрахова отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, т.е.,
покрит риск е тази отговорност. Вярно е, че за първи път с посоченото тълкувателно
решение в кръга на увредените трети лица е прието, че при определени условия, се
включват и възходящи от втора степен, съотв. – низходящи от втора степен, но
тълкувателното решение не създава нови правила, а разяснява съществуващите към
датата на застраховката правни норми, т.е., тълкувателното решение не изменя
правната норма, а само я разяснява. Ето защо не може да се приеме, че към 2015 г.
низходящите от втора степен не са били трети увредени лица по смисъла на чл. 223, ал.
1 КЗ (отм.) и спрямо тях отговорността на застрахованото лице не е било покрит риск.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
8
обстоятелства, специфични за всяко дело. Указаните в постановлението общи
критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011
г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за
справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е
необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки
отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва
да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий
за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за
неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на
застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о.,
решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение
по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищците са живели предимно
при баба си, като основно тя се е грижела за тях, поради което и те са я наричали
„мамо“ и са изпитвали към нея привързаност и доверие като към родител; като се вземе
предвид времето на настъпване на ПТП – 2015 г. и възрастта на пострадалата (67 г.) и
ищците (10, 11, 14, 21 и 24 г. г.), съотв. – продължителността на периода, в който
ищцата ще търпи вредите; като се съобрази установения интензитет на техните болки и
страдания; като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на застраховките към този момент, според
настоящия съдебен състав определеното от първоинстанционния съд обезщетение от
30 000 лева за всеки ищец не надвишава справедливия размер на обезщетението,
поради което оплакването на жалбоподателя, че ОС – Враца е присъдил обезщетение,
което е завишено и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД,
е неоснователно.
Настоящият състав намира, че разпоредбата на §96 от ДР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр.
101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), която предвижда размер на обезщетението до
5000 лева, не следва да се прилага на първо място, защото в случая са приложими
правилата на отменения КЗ, а не на сега действащия КЗ, на основание § 22 от ПЗР на
КЗ, според който за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Сега действащият
кодекс е в сила от 01.01.2016 г., а процесният застрахователен договор е сключен през
2015 г., поради което и по отношение на него се прилага отменения КЗ.
За пълнота следва да бъде посочено още, че §96 от ДР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101
от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) не следва да се прилага, дори ако отговорността на
застрахователя се уреждаше от сега действащия кодекс, тъй като противоречи на
правото на ЕС - член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от
Втора директива 84/5 . По тълкуването на тези разпоредби е постановено
задължително по силата на чл. 633 ГПК за настоящия съд решение на СЕС по дело С-
277/2012 г., с което се приема, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
9
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума,
която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Поради съвпадане в крайните изводи на първоинстанционния и въззивния
състави, първоинстанционното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски имат въззиваемите
ищци. Те не са сторили разноски, но са били представлявани безплатно от адв. Р. М.,
на която следва да бъде определено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
При защитен материален интерес за всеки ищец в размер на 30 000 лева, дължи и се
възнаграждение 1430 лева или общо 7150 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/21.12.2020 по т.д. № 22/2020 г. на ОС-
Враца.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на адв. Р. И. М., гр.
***, ул. „***“ № 1, ет. 4 сумата 7 150 лева – адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10