№ 3431
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110129813 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на
ищеца следните суми: 2 765,85 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 17.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 441,25 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г., 23,16лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.12.2018 г. до 01.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. №
65562/21г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът „ФИРМА“ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в
забава.
Ответникът С. А. Д. оспорва наличието на облигационно отношение между страните за
процесния имот и период , както и обема на доставената топлинна енергия. Оспорва да е
1
изпаднал в забава. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за
цялостно отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи установи възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор или от ищеца и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г.
на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Видно от нот. акт № ****** на 18.12.2007г. собствеността върху ап.101, находящ се в
гр. АДРЕС е прехвърлена на ответника, като част от прехвърлите, а именно И. Н. Т. и С. М.
Т., си запазват правото да ползват процесния имот. Видно от Удостоверение за наследници
/л. 59 от делото/ С. М. Т. е починала на 15.07.2008г., т.е. правото на ползване върху имота се
упражнява единствено от И. Н. Т. за процесния период. Последната е починала на
16.05.2020г., видно от препис-извлечение от акт за смърт /л. 60 от делото/, но това е след
края на исковия период в настоящото производство – м.04.2020г. Тъй като И. Н. Т. е с
учредено право на ползване в процесния период, именно тя има качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, доколкото по делото не е установено
това вещно право да е било погасено в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
2
Обстоятелството, че титуляр на правото на собственост върху отопляемия обект /носител на
т. нар. "гола собственост"/ е ответникът, е ирелевантно за конкретната материалноправна
легитимация да отговаря самостоятелно по предявените искове за стойността на доставената
топлинна енергия, доколкото именно носителят на вещното право на ползване упражнява
правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските, свързани с
ползването му /чл. 57 от ЗС/. В този смисъл е решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1319/2012 г., III г. о., ГК.
Както бе посочено по-горе, И. Н. Т. е починала на 16.05.2020г. Видно от
удостоверение за наследници /л. 61 от делото/ тя е оставила за наследници три деца, сред
които и ответникът. По този начин, последният е материално легитимиран да отговаря
за задължението на И. Н. Т. в качеството на наследник и за 1/3 част от него. Този извод
на съда не се променя от представеното заявление за промяна на партида /л. 16 от делото/,
доколкото то е от 28.01.2021г., т.е. след исковия период.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани (чл. 150, ал.2 от
ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни за упражнено право
на възражение срещу Общите условия.
От събраните писмени доказателства, както и от изслушаното и прието заключение по
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот се намира в сграда,
която е присъединена към топлофикационната мрежа.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР,
ответникът като собственик на процесния имот се явява клиент /потребител/ на топлинна
енергия за процесния имот и като такъв се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице
3
се установява, че за процесния период в имота не е имало отоплителни тела и е начислявана
единствено сума за сградна инсталация и БГВ, като дължимата сума възлиза на 2684,15 лв.
за процесния период.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата (доставката)
от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота на ответника на стойност
2684,15 лв. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия,
за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна
давност в отговора на исковата молба.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 17.11.2021 г., са погасени по давност. По отношение на процесния период
са приложими ОУ на „ФИРМА“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е клиентът
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася. Следователно, задълженията за периода от м.05.2018 г. до
м.09.2018 г. включително, са погасени по давност – за последния месец от посочения период
задължението е станало изискуемо на 16.11.2017 г. (датата, на която задължението за
изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната
погасителната давност за него е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-17.11.2021г.). Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза и на основание чл.162 ГПК, потребената топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.09.2018 г. е в размер от 546,63 лв. Непогасената по давност главница за
периода м.10.2018г.-30.04.2020г. възлиза на 2137,51 лв. За тази сума предявеният иск за
главница за топлинна енергия е основателен, като за разликата до пълния предявен размер от
2765,85 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.09.2018 г. включително искът следва да бъде
отхвърлен. По този начин, дължимото от ответника възлиза на 712,50 лв. за периода
м.10.2018г.-30.04.2020г.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2
и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда-етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
4
дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се установява от
приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
дружество, договор на ЕС с последното, договор между ищцовото дружество и „ФИРМА“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, както и заключението по СТЕ.
Исковата претенция за цената на услуга дялово разпределение е от м.10.2018г. до
м.04.2020г., т.е. обхваща период извън погасителната давност, като няма данни да е
начислявана преди това. Съгласно приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ
стойността на услугата възлиза на 23,16 лв. или искът следва да бъде уважен за 1/3 от тази
сума, а именно 7,72 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба-17.11.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване от ищеца
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга на падежа.
За отчетния период м.05.2018г. - м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на
31.07.2019г. и за отчетния периода м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по чл.32,
ал.3 ОУ на 31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно
чл.33, ал.2 ОУ, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от
изтичане на периода, за който се отнася. Срокът за плащане не може да започне да тече
преди установяване на задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което
следва да се приеме, че предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по
чл.32, ал.3 ОУ. При това върху дължимата цена за ТЕ за отчетен период м.10.2018г. -
м.04.2019г., която възлиза на 765,29 лева, определена съгласно заключението на вещото
лице, се дължи обезщетение за забава за периода 16.09.2019г. – 01.11.2021г., което възлиза
на 165,39 лева. Върху дължимата цена за ТЕ за отчетен период м.05.2019г. – м.04.2020г.,
която възлиза на 1372,23 лева съгласно заключението на вещото лице, се дължи
обезщетение за забава за периода 16.09.2020г. – 01.11.2021г., което възлиза на 157,05 лева.
Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва съдът определя на
основание чл.162 ГПК, изчислена чрез общодостъпен интернет калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС №
426/18.12.2014г. Общият размер на дължимото обезщетение за забава възлиза на 322,44 лв.,
като ответникът дължи сумата от 107,47 лв.
По изложените съображения, искът за заплащане на законна лихва за забава върху
главните вземания за цена на доставената топлоенергия следва да бъде уважен до размер на
сумата от 107,47 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 441,25 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
5
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период, поради
което предявеният акцесорен иск за обезщетение за забава върху задължение за цена на
такса за услуга дялово разпределение в размер на 4,68 лв. за периода от 01.12.18г.- 01.11.21г.
се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски разполагат и
двете страни съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 114,70лв., от
които следва да му се присъдят 29,35лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 96,86 лв. за
държавна такса и 650лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100 лв. От общия размер на разноските –
846,86 лв., съразмерно на уважената част от исковете, следва да му се присъдят 216,68 лв.
От ответника не са претендирани разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, срещу С. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. АДРЕС, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
712,50 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва за периода от 17.11.2021г. до окончателното й
заплащане, сумата от 107,47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2019г.-01.11.2021г., сумата от 7,72 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва за периода от 17.11.2021г. до окончателното й заплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
65562/2021г. по описа на СРС, 69с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ за
разликата над 712,50 лв. до пълния предявен размер от 2765,85 лв. и за периода 01.05.2018 г.
до 30.09.2018 г. Вкл., иска за мораторна лихва за разликата над 107,47 лв. до пълния
предявен размер от 441,25 лв., както и изцяло иска за мораторна лихва върху таксата за
дялово разпределение в размер на 4,68 лв. за периода 01.12.02018г.-01.11.2021г.
6
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 29,35 лв., разноски в заповедното производство и сумата от 216,68 лв.-
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „ФИРМА“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7