О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 29.05.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 946 описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 1236 от 25.03.2019г. по гр.д.
№ 13028/2018г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на
основание чл. 439 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните,
че Р.Д.С., ЕГН ********** не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 1 895.42 /хиляда осемстотин деветдесет
и пет лв. и четиридесет и две ст./ лева, представляваща дължима главница
под формата на неплатена ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Варна, ул. „Осогово“ № 14, с аб. № ********** и кл. № **********, поради
погасяване на задължението по давност, за която сума е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 7754/2012г. по описа на ВРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 3175/2012г. по описа на СИС при ВРС.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Изложени са доводи,
че съгласно приетото в ТР № 2/2015г. на ВКС, в изпълнителния процес няма
спиране на давността, като новата давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително
действие. Давността се прекъсва с всяко изпълнително действие в рамките на
отделен изпълнителен способ. В случая т. 10 от цитираното ТР не намира
приложение, доколкото признанието на задължението съставлява самостоятелно
основание за прекъсване на давността. С депозирането на молба вх. №
3121689/26.06.2014г., с която Р.С. е поискал разсрочване на задължението, по
своята правна същност представлява признание за съществуване на вземането на
дружеството. Това признание имплицитно включва отказ от позоваване на вече
изтекла давност. Искането за разсрочване в случая потвърждава съществуването на
задължението. Признанието не следва да включва изрично източника и размера на
задължението, стига по смисъл да отговаря на претенцията на кредитора. С това
прекъсване на погасителната давност е започнала да тече нова давност, срокът на
която към момента на съдебното сезиране не е изтекъл. В този смисъл предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли за постановяване на решение,
с което обжалваното такова бъде отменено.
В отговор на жалбата Р.С. оспорва
доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Поддържа доводи, че заявеното от
длъжника желание за разсрочване на задължението не съставлява признание по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, поради което няма за последица прекъсване на
давността.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима.
Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
17.06.2019г. от 09:00
часа, за която дата и
час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.