Р Е Ш Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 25.06.2021 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ……….……... в
публично заседание ……………...
на
осми юни ………………….…..………..………..……………...………..…………………..…..……...………...
през
2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря
………………………………………………………
Мелиха Халил, ......................................
като
разгледа докладваното от ....................................... съдията Виктор
Атанасов ....................
административно
дело №70 …..... по описа
за .............. 2021 година .........................................
и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от
М.А.М., с постоянен и настоящ адрес: ***, с ЕГН **********, против Заповед
№21-6110-000006 от 11.03.2021 год. за прилагане на принудителна административна
мярка, издадена от *** в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, с която, на
основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС/без
посочена марка, модел и регистрационен номер на същото/, за срок от 180/сто и
осемдесет/ дни и са отнети: СРМПС №*** и два броя регистрационни табели с номер
***.
Жалбодателят заявява в жалбата, че
счита посочената заповед за незаконосъобразна, тъй като е в издадена в противоречие е материалноправни и процесуални разпоредби, поради което я
оспорва в срок. Излага съображения, като твърди най-напред, че не е управлявал
МПС след употреба на алкохол и не му е известно какво е показал „Дрегера” при проверката, но полицаят не му дал възможност
да даде кръвна проба за анализ. Сочи, че двете действия по административната
процедура - съставянето на АУАН №ГА 348052 и издаването на оспорваната Заповед
№21-6110-000006 от 11.03.2021 год. били извършени от едно и също длъжностно
лице - М. Р. М. - *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел, което било
недопустимо. Излага и довод, че в диспозитивната част
на заповедта не се сочело, на кое ППС се прекратява регистрацията за срок от
180 дни. Поради изложеното и на основание чл.145 от АПК, във вр. с 146, т.3 и т.4 от АПК, във вр.
с чл.147, ал.1, предл.1 от АПК, във вр. с чл.172, ал.2, предл.2 от
АПК и във вр. с чл.173, ал.1 от АПК, моли съда да
отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-6110-000006 от 11.03.2021 год., издадена на основание чл.171, т.2а, б.„б”
от ЗДвП, за прекратяване регистрацията на ППС за срок от 180 дни, издадена от М.
Р. М. - *** в РУ – Джебел към към ОДМВР - Кърджали,
като незаконосъобразна.
Призован редовно за
съдебно заседание, жалбодателят М.А.М. от ***, не се
явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Л.Б. от АК-***, който заявява, че поддържа подадената
жалба по изложените в нея доводи и съображения. Твърди, че диспозитивната
част на оспорената заповед е незаконосъобразна, поради следните две причини:
Първо, в т.1 от оспорената заповед, където било описано нарушението, не било
посочено конкретно, какво е съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя,
а било посочено, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда, като всъщност според него би следвало да се посочи
точно параметърът на алкохола, който е констатиран при жалбоподателя, а именно
0.96 промила. На второ място, в т.2, където било посочено, че се прекратява
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 180 дни, не било
посочено и не било индивидуализирано, точно на кое МПС се прекратява
регистрацията. Счита, че тези два недостатъка правят заповедта
незаконосъобразна и моли съда да я отмени, като присъди на жалбоподателя
направените деловодни разноски по делото.
Ответникът по жалбата – ***
М. Р. М. от РУ - Джебел при ОД на МВР – Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, се явява лично, като заявява, че считам жалбата за неоснователна.
Сочи, че на 11.03.2021 год. бил дежурен по КАТ, но не той е спрял за проверка
жалбоподателя М.А.М. и че същия ден му се обадил дежурният, че колегите му от
РУ – Джебел имат нужда от съдействие по установено нарушение, след което отишъл
на място и извършил проверка на жалбоподателя М.А.М. с техническо средство „Дрегер”, което отчело положителен резултат за наличие на алкохол,
а именно – 0.96 промила на хиляда. Сочи също, че жалбоподателят приел
показанията на техническото средство и не пожелал да даде кръвна проба. В
колата бил сам и подписал съставения акт без възражение, след което направил
признание, че е употребил алкохол. Моли съда да отхвърли подадена жалба и да
остави в сила издадената заповед, като правилна и законосъобразна.
По делото, заедно с
изпратената в съда административна преписка, е депозирано и писмено становище
от началника на РУ - Джебел към ОДМВР – Кърджали, в което са изложени доводи за
неоснователност на жалбата и в което се предлага оспорената заповед да не бъде
отменяна.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр от оспорената
заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване, на представения в
оригинал екземпляр от същата/л.7, стр2/ и на представеното
заверено копие/л.21, стр.2/ е връчен лично на жалбоподателя
М.А.М., на датата 11.03.2021 год., за което е положен подпис на получателя и е вписана
датата на връчване. Срещу същата, в срок – на 22.03.2021 год., е била подадена
жалба, чрез органа, издал заповедта, до Административен съд – Кърджали,
регистрирана в деловодството на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали с Вх.№611000-364
от 22.03.2021 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.5/. От изложеното следва,
че жалбата е подадена от жалбоподателя М.А.М. на 11-ия/единадесетия/ ден от връчването
и получаването от него на екземпляр от оспорената заповед, като същевременно, разпоредбата
на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди
за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от
ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на
обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е
подадена в законоустановения срок. Същата, освен това,
е подадена от лице – М.А.М. - неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и
за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга негови права и
законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма
и с изискуемото съдържание и по установения ред, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №21-6110-000006
от 11.03.2021 год./л.7, л.21/, *** при РУ – Джебел
към ОДМВР - Кърджали е наложил на жалбоподателя М.А.М. от ***, с ЕГН **********,
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца до 1 година, а именно – за 180 дни
и е отнел СРМПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели с №***, като е посочено,
че тази ПАМ се налага на основание чл.22 от ЗАНН. От фактическа страна същата е
мотивирана с обстоятелството, че М. Р. М., на длъжност *** към ОДМВР - Кърджали,
РУ - Джебел, упълномощен със Заповед №2923-263/08.02.2021 год., е съставил АУАН
№GА 348052 от 11.03.2021 год., против М.А.М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, притежаващ СУМПС №***, водещ се на отчет в ОДМВР – Кърджали, за това,
че на 11.03.2021 год., около 20:10 часа, в ***, на ул.„***”, като водач на МПС с
peг.№***, до ***, в посока към ул.„***”, управлява
личния си товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег.номер ***, след употреба на
алкохол, установено с техническо средство „Дрегер
7410”, с фабричен номер ***, тариран до месец 03.2021
год., който отчел положителен резултат – 0.96 промила на хиляда, като му е бил
издаден талон за медицинско изследване номер *** и 7 бр. стикери с номинал ***,
с което виновно нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително.
По административната
преписка е представен и е приет като доказателство Акт за установяване на
административното нарушение серия GA №348052 от 11.03.2021 год., съставен от М.
Р. М., на длъжност „***” в РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, в присъствието на свидетелите
Р. С. Д. от *** и И. Д. К. от ***, присъствали при установяване на нарушението
и съставяне на акта, против против М.А.М., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***/л.8/, в който е описано, че същият, на 11.03.2021
год., около 20:10 часа, в ***, на ул.„***”, като водач на МПС с peг.№***, до ***, в посока към ул.„***”, управлява личния
си товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег.номер ***, след употреба на алкохол,
установено с техническо средство „Дрегер 7410”, с
фабричен номер ***, тариран до месец 03.2021 год.,
който отчел положителен резултат – 0.96 промила на хиляда, като му е бил издаден
талон за медицинско изследване номер *** и 7 бр. стикери с номинал ***. Така
установеното деяние е квалифицирано в акта като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, като съставеният АУАН е бил предявен на
място на соченото за нарушител лице за подпис, който го е подписал без
възражения и се е подписал на разписката за получаване на екземпляр от акта,
като в същата е вписана дата на получаване – 11.03.2021 год. В акта е посочено,
че като доказателство е иззет Контролен талон №***.
По административната
преписка е представен и приет като доказателство и издадения на жалбоподателя
талон за изследване с бл.№***/л.9/, издаден от актосъставителя
М. Р. М., в който също е отразено, че при извършената предварителна качествена
проба за употреба на алкохол с алкотест „Дрегер 7410”, с фабричен №***, на 11.03.2021 год., в 21:12
часа, на лицето М.А.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, техническото
средство е показало положителен резултат - 0.96 на хиляда. В този талон за
изследване с бл.№***, провереното лице - М.А.М., е вписал собственоръчно
„приемам” и се е подписал.
С Разпореждане №144 от
31.03.2021 год. на съда/л.14-л.15/ е изискано и от
ответника по жалбата е представено и прието като доказателство и заверено копие
от отнетото с оспорената заповед Свидетелството за регистрация на МПС №*** -
част ІІ, издадено от МВР – Кърджали/л.31/, за регистрацията на описаното в
оспорената заповед и в съставения преди това АУАН МПС – товарен автомобил,
марка „Форд Транзит”/„Ford Transit”/, с регистрационен
номер ***, с № на рама *** и дата на първа
регистрация – *** год. От това СРМПС е видно, че в графи С.2.1. и С.2.2. на
същото, като собственик на това МПС, е вписан жалбоподателят
М.А.М., с ЕГН **********, с посочен адрес на същия в графа С.2.3. – ***.
При така установената по
делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка жалба се явява неоснователна и недоказана.
Така, разпоредбата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, в приложимата й редакция, повелява, че принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а,
т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи, с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра
на вътрешните работи/л.27/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/. По делото е изискана и е представена и Заповед Рег.№8121з-825 от
19.07.2019 год. на министъра на вътрешните работи/л.28/, с която, на основание
чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1,
б.„б” и
чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а” от Закона за административните
нарушения и наказания, чл.45, ал.2,
т.5 от Правилника за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е допълнена Заповед с Рeг.№8121з-515 от 14.05.2018 год. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, както следва: 1. В т.1.3.
след думите „контрол на пътното движение” е добавена запетая, съюзът „и” е заличен и след думите „*** II - I
степен” е добавен „и командир на отделение (пътен контрол)”. По
делото е представена и приета като доказателство и Заповед №292з-263 от 08.02.2021
год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.29-л.30/, за оправомощаване
на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали, които да издават заповеди за прилагане
на ПАМ. С тази заповед, в изпълнение изискванията на чл.172, ал.2 от Закона за
движение по пътищата и Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на
вътрешните работи, изм. и доп. със Заповед с Рeг.№8121з-825
от 19.07.2019 год. и на основание чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, с т.2 от същата, като длъжностни лица – държавни служители,
които да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, буква „а” и „б” от Закона за
движението по пътищата, са определени/оправомощени/ -
назначените по график служители на длъжност „***” в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Кърджали, за нарушения на Закона за движение по пътищата извършени на
територията но областта и - назначените по график служители на длъжност „***” в
РУ при ОДМВР - Кърджали - за нарушения на Закона за движение по пътищата,
извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Кърджали.
В случая, оспорената
заповед е издадена от длъжностно лице – *** в Районно управление/РУ/ - Джебел при
ОДМВР – Кърджали, които има качеството „държавен служител – полицейски орган”
по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като принудителната административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е приложена с оспорената заповед, за
нарушение на ЗДвП, извършено на 11.03.2021 год. в град Джебел, т.е. на
територията, обслужвана от РУ – Джебел при ОДМВР – Кърджали. Така, предвид
горното и тъй като действието на Заповед №292з-263 от 08.02.2021 год. на
директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали не е обвързано със срок и
доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че
обжалваният административен акт е издаден от оправомощен
материално и териториално компетентен орган – полицейски служител, а именно –
от *** в Районно управление – Джебел при ОДМВР – Кърджали, съгласно цитираната
по-горе т.2 от заповедта на директора на ОДМВР – Кърджали. Тук следва да бъде
отбелязано, че действително, и в оспорената заповед е посочена тази заповед на
директора на ОДМВР - Кърджали, с която полицейският служител на посочената
длъжност, е оправомощен да издава такива заповеди за
прилагане на ПАМ по този текст от ЗДвП, като по този въпрос няма никаква
неяснота.
На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона форма,
изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени
са фактическите основания за издаване на
заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с
който е установено извършеното от жалбоподателя М.А.М. нарушение, посочен е,
съответно с трите имена, длъжност и месторабота, актосъставителят,
който е съставил този АУАН, посочени са трите имена, точен адрес и ЕГН на жалбоподателя,
отбелязано е фактическото основание за издаване на заповедта, посочена е и нарушената
от жалбоподателя М. правна норма от ЗДвП – чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и е
посочено правното основание за издаването й – чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП.
По тези съображения
съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на
административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от
тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа фактическите и правните
основания за издаването й. Освен това, в производството
по издаването на обжалваната заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като същата е връчена лично и срещу подпис
на лицето, спрямо което се прилага ПАМ. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона,
регламентиранан в чл.1, ал.2 от същия, която най-общо е да се гарантира
безопасността на движението по пътищата
и да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по
пътищата.
В тази връзка съдът
намира за неоснователен довода, посочен в жалбата, че двете действия по
административната процедура - съставянето на АУАН №ГА 348052 и издаването на
оспорваната Заповед №21-6110-000006 от 11.03.2021 год., били извършени от едно
и също длъжностно лице - М. Р. М. - *** към ОДМВР - Кърджали, РУ - Джебел,
което било недопустимо. Както съставения против жалбоподателя АУАН, така и процесната заповед, са издадени от материално и
териториално компетентен орган, като нито в ЗДвП, нито в друг нормативен акт,
не съществува забрана тези два акта да бъдат издавани от един и същи орган,
като такова ограничение няма и в цитираните по-горе заповеди на министъра на
вътрешните работи, респ. и в цитираната заповед на директора на ОДМВР –
Кърджали.
Несъстоятелен, на
следващо място, е и доводът, изложен в жалбата и поддържан и в хода по същество
от процесуалния представител на жалбоподателя, че в диспозитивната
част на заповедта не се сочело, на кое ППС се прекратява регистрацията за срок
от 180 дни. В оспорената заповед, в нейната обстоятелствена част, т.е. при
описанието на фактическите основания за издаването й, ясно и недвусмислено е
описано, че жалбоподателят М. е управлявал, с посочената концентрация на
алкохол, личния си товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, с Рег.№***, а в диспозитивната част на заповедта ясно е посочено, че се
отнемат два броя регистрационни табели именно със същия този номер - №***, т.е.
отнемат се регистрационните табели на същото това МПС – на товарния автомобил
„Форд Транзит”, управляван от жалбоподателя след употреба на алкохол с
концентрация над 0.5 на хиляда. Предвид това, независимо че в диспозитивната част на заповедта не е изрично посочена
марката и модела, то няма никаква неяснота по въпроса, на кое пътно превозно
средство се прекратява регистрацията с тази заповед, за срок от 180 дни. Освен
това, отнетото с оспорената заповедта СРМПС №*** е издадено за регистрацията на
същото това ППС, собственост на жалбоподателя, управлявано от него на
посочената дата и място, след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на
хиляда.
Напълно неоснователен е
и доводът, поддържан в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя в насока, че в т.1 от оспорената заповед, където било описано
нарушението, не било посочено конкретно, какво е съдържанието на алкохол в
кръвта на жалбоподателя, а било посочено, че управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда. Както бе посочено и
по-горе в настоящото изложение, в обстоятелствената част на заповедта, т.е. при
описанието на фактическите основания за издаването й, ясно и недвусмислено е
описано, че жалбоподателят М. е управлявал на посочените дата и място личния си
товарен автомобил, с посочената марка, модел и регистрационен номер, след
употреба на алкохол, установена с техническо средство „Дрегер
7410”, с фабричен номер ***, тариран до месец 03.2021
год., който отчел положителен резултат – 0.96
промила на хиляда, т.е. пределно ясно е посочено, какво е било съдържанието на алкохол, като при това
положение не може да се приеме за съществен пропуск, че в т.1 на заповедта,
това показание на алкотеста не е вписано втори път.
Съдът намира, освен
това, от съдържанието на жалбата, а и от всички останали писмени доказателства,
е безспорно, че на жалбоподателя М.М. е било пределно
ясно, за какво нарушение му се налага тази ПАМ, както това е пределно ясно и на
настоящия съдебен състав, а именно заради това, че е управлявал описаното МПС
след употреба на алкохол с концентрация, надвишаваща допустимата от 0.5 на
хиляда, съгласно ЗДвП. Тук следва да се отново да се отбележи, че се касае за
концентрация на алкохол в издишания от водача въздух, установена с техническо
средство алкотест „Дрегер 7410”
и тя е възприета като меродавна, т.к. жалбоподателят М. е приел този резултат
установен с техническото средства, съгласил се е с него и не се е явил в
Центъра за спешна медицинска помощ в град Кърджали, да даде кръв за извършване
на химическо лабораторно изследване, за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
Поради изложените
по-горе съображения съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията
за съдържанието на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и
изискването на т.4 от тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа
фактическите и правните основания за издаването й, т.е. в производството по
издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в
тази насока, инвокирани в жалбата и поддържани в
съдебно заседание са неоснователни.
По отношение
материалната законосъобразност на оспорения административен акт следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП,
в приложимата й към датата на издаване на оспорената заповед редакция (Изм.
– ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: „т.2а,
б.б) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Така, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на тази принудителна административна мярка, в една от
хипотезите на нормата, според настоящия състав, е установена по надлежния ред –
по делото е установено, че жалбоподателят М.А.М. е управлявал на посоченото
място и в посоченото време описаното МПС, с концентрация на алкохол над
допустимия размер на тази концентрация от 0.5 на хиляда, посочен в нормата на
чл.171, т.2а от ЗДвП, а именно – установената с техническото средство алкотест „Дрегер 7410”, с фабр.№***, концентрация на алкохол е 0.96 на хиляда, което
всъщност осъществява състава на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1,
предл.1/първо/ от ЗДвП. Освен това, съдът намира за
безспорно, също така, че жалбоподателят е приел и се е съгласил с показанията и
резултата на техническото средство алкотест „Дрегер 7410”, при извършената му проверка за употреба на
алкохол и е преценил, че не следва да дава кръв за извършване и на химическо
лабораторно изследване, за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. При това положение е, меко казано, нелепо да се твърди /каквото твърдение се
съдържа в жалбата/, че полицейският служител не му е дал възможност да даде
кръвна проба за анализ, т.к. още след проверката с техническото средство,
последният на място му е връчил, срещу подпис, талона за изследване с бл.№*** и
за жалбоподателя не е имало никаква пречка да се яви в ЦСМП – град Кърджали и
да даде кръвна проба. В този талон за изследване обаче жалбоподателят М. собственоръчно
е вписал „приемам” и е преценил, че
няма да даде кръвна проба за анализ, като съответно и не е дал такава.
На следващо място, от анализа на нормата на чл.171,
т.2а, б.„б” от ЗДвП, в действащата й редакция,
става ясно, че тази ПАМ се прилага само и единствено по отношение на собственик, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. От обсъдените по-горе
писмени доказателства, приобщени по делото, става ясно и е безспорно
установено, че жалбоподателят М.А.М., спрямо
когото е приложена тази ПАМ, е управлявал с концентрация на алкохол доста над
допустимите 0.5 на хиляда, на посочената дата, време и място, собствения си товарен
автомобил, т.е. безспорно е, че същият е собственик на управляваното от него
МПС – товарен автомобил, марка „Форд Транзит”, с регистрационен номер ***,
чиято регистрация е прекратена. От това следва, че правилно и в съответствие с
нормата на чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, тази ПАМ е приложена по отношение на
жалбоподателя М.А.М., в качеството му и на собственик
на описаното в заповедта МПС, което е управлявал под въздействие на алкохол с
посочената концентрация. При това положение се налага единствено възможния
извод, а именно - че са налице условията, т.е. всички материалноправни предпоставки, за прилагане на тази ПАМ -
налице е извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.I
/първо/ от ЗДвП, от жалбоподателя М.М.,
извършването на което законът обвързва с прилагането на тази ПАМ спрямо него, в
случая и като собственик на управляваното МПС. Казано по друг начин, при тази законова
регламентация, необходимите материалноправни
предпоставки за налагане на тази ПАМ, в посочените хипотези, са установени по
надлежен ред - управление на моторно превозно средство/МПС/ от лице - негов
собственик, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Това нарушение
на водача М.А.М. е констатирано с редовно съставен акт за административно
нарушение/АУАН/, от компетентно длъжностно лице, който АУАН, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, има и обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното.
Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№292з-263
от 08.02.2021 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, при спазване на изискуемата се от закона писмена форма,
с посочено
правно основание за издаването й, без
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при
правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби на закона и в съответствие и с целта на закона, т.е. настоящият
съдебен състав счита, че по отношение на същата не е налице никое от отменителните основания по чл.146 от АПК.
По така изложените
съображения, Административен съд - Кърджали в настоящия съдебен състав намира,
че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20/18-0303-000020/ от 12.02.2018 год., издадена от №21-6110-000006 от
11.03.2021 год. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от
*** в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, е законосъобразна, а жалбата на М.А.М.,
с постоянен и настоящ адрес:***, се явява неоснователна и недоказана и като
такава, следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело.
При този изход на
делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за направените деловодни
разноски, т.к. такива не са претендирани от ответника
по жалбата, а и реално не са сторени от него.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
М.А.М., с постоянен и настоящ адрес: ***, с ЕГН **********, против Заповед
№21-6110-000006 от 11.03.2021 год. за прилагане на принудителна административна
мярка, издадена от *** в РУ - Джебел към ОДМВР - Кърджали, с която, на
основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС, за
срок от 180/сто и осемдесет/ дни и са отнети: СРМПС №*** и два броя
регистрационни табели с номер ***.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: