Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 319 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 11 - 0001017 от 21.02.2019 година на Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на *****, представлявано от Г.Л.Г., в качеството му на работодател, за това, че на 07.11.2018 г. - сряда, на „Автогара" гр. Ловеч, на площадката за тръгващи автобуси е заварен на работа С.М.П., с ЕГН **********, в автобус с per. *****, по линията гр, Ловеч - гр. Луковит, изпълнявана от ********, гр. Ловеч. По време на проверката лицето С.П. е придвижило автобуса до спирката и е извършило продажба на билети на качващите се пътници. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи в *****, на длъжност „шофьор", като шофира и в деня на проверката е започнало работа в 10:00 часа, работи със средства и материали, осигурени от дружеството и няма подписан никакъв договор с него.
На 23.11.2018 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената от Д.Т.П.- пълномощник на „Г. ***, с пълномощно per. № 4432 от 10.07.2013 г., документация по спазване изискванията на трудовото законодателство. За лицето С.М.П., с ЕГН **********, не е представен трудов договор или други документи за оформяне на отношенията във връзка с полагане на труд за дружеството. При извършена служебна проверка в регистъра на уведомленията за трудови договори е установено, че за С.М.П. е регистрирано уведомление за сключен на 19.11.2018 г. трудов договор за длъжност „Шофьор, автобус". При проверката в Д ИТ Ловеч са представени трудов договор № 017/01.11.2018 г. на С. Г.С., който също е заварен на работа при извършената проверка на 07.11.2018 г. в автобус по линията гр. Ловеч - гр. Троян; и трудов договор № 005/01.09.2016 г. на Н.М.Н., сключени за изпълнение на длъжността „Шофьор, автобус" и длъжностна характеристика за същата длъжност.
От направените при проверките констатации е установено, че на 07.11.2018 г. лицето С.М.П. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Г. ***, съобразно създадената от работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови средства и материали, машини и съоръжения, като риска от извършваната работа е за сметка на дружеството. Поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от С.П. работна сила, с него да бъде сключен писмен договор преди да постъпи на работа.
В резултат на гореизложеното е. установено, че „Г. *** качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен трудов договор със С.М.П., с ЕГН **********, преди датата на постъпване на работа на лицето - 07.11.2018 г., за предоставяната от него работна сила като „Шофьор, автобус", в автобус с per. *****, по линията гр. Ловеч - гр. Луковит, изпълнявана от дружеството, с което е нарушен чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Към преписката са приложени:
Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производство от 07.11.2018 г., протокол за оглед изх. № 11-С-16-141 от 07.11.2018 г., декларация от С.М.П., декларация от С. Георгиев'Спасов, призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 07.11.2018 г., протокол за оглед изх. N9.11-C-16-141 от 23.11.2018 г., молба вх. №ВХ18117731/15.11.2018 г., писмо изх. № ИЗХ18097597/21.11.2018 г., копие от потвърждение за получаване от ел. поща - 1 стр., копие от трудов договор № 005/01.09.2016 г., копие от трудов договор № 017/01.11.2018 г., длъжностна характеристика на длъжността Шофьор от 01.11.2018 г., постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ18101856/19.12.2018 г., предписание по чл. 405а, ал. 4; от КТ изх. № ИЗХ18101855/19.12.2018 г., протокол за съобщаване вх. № ВХ19001324/08.01.2019 г., пълномощно per. № 4432 от 10.07.2013 г. на Д.Т.П., справка от Търговски регистър за актуално състояние.
Нарушението е от изрично посочените в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда, поради което то не може да бъде квалифицирано като маловажно.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ****, представлявано от Г.Л.Г., който го обжалва в срок чрез адв.Л. и излага, че е необосновано и незаконосъобразно, тъй като не е извършено деяние, което да е противоправно и общественоопасно, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП, като е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява адв.Л., която моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно, като счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението по съдебно графическата експертиза се установява, че не е извършено твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. Сочи, че не е установено престиране на труд от лицето С.П., че не са установени елементите на трудово правоотношение като работно време, трудово възнаграждение, отпуски, не е установено С.П. да е изпълнявал длъжността шофьор в дружеството. Поради изложеното моли съда да отмени НП. Представена е писмена защита.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призован се представлява от директора М.Митев, който моли съда да потвърди НП, като законосъобразно. Представена е писмена защита.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Ц., П.Н., П.В., С.П., Д.П., от заключението на в.л.С.П. по графическата експертиза, както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.01.2019 година бил съставен Акт № 11-0001017 за установяване на административно нарушение от свид.В.Ц. в присъствието на свид.П.Н., срещу ***** за това, че на 07.11.2018 г. - сряда, на „Автогара" гр. Ловеч, на площадката за тръгващи автобуси е заварен на работа С.М.П., с ЕГН **********, в автобус с per. *****, по линията гр, Ловеч - гр. Луковит на ********, гр. Ловеч. По време на проверката С.М. П. е придвижил автобуса до спирката и е извършил продажба на билети на качващите се пътници. В собственоръчно попълнена декларация, лицето е посочило, че работи в *****, на длъжност „шофьор", като шофира и в деня на проверката е започнал работа в 10:00 часа, работи със средства на дружеството и няма подписан договор с него.
На 23.11.2018 г. в Д ИТ Ловеч е извършена проверка на представената от Д.Т.П.- пълномощник на „Г. ***, с пълномощно per. № 4432 от 10.07.2013 г., документация по спазване изискванията на трудовото законодателство. При проверката за С.М.П., с ЕГН ********** не е представен трудов договор или други документи за оформяне на отношенията във връзка с полагане на труд за дружеството. При извършена служебна проверка в регистъра на уведомленията за трудови договори е установено, че за С.М.П. е регистрирано уведомление за сключен на 19.11.2018 г. трудов договор за длъжност „Шофьор, автобус". При проверката в Д ИТ Ловеч са представени трудов договор № 017/01.11.2018 г. на С. Г.С., който също е заварен на работа при извършената проверка на 07.11.2018 г. в автобус по линията гр. Ловеч - гр. Троян; и трудов договор № 005/01.09.2016 г. на Н.М.Н., сключени за изпълнение на длъжността „Шофьор, автобус" и длъжностна характеристика за същата длъжност.
С оглед на изложените констатации е безспорно, че за извършваната от С.М.П. работа като „шофьор автобус” са налице условията за съществуване на трудово правоотношение – за лицето е установено работно място, работи с предоставени от фирмата машини и съоръжения, труда се полага за „Г. ***, организацията на работа е създадена от ***** и рискът от извършваната дейност е за сметка на дружеството.
В резултат на гореизложеното е установено, че „Г. *** качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като не е сключило писмен трудов договор със С.М.П., с ЕГН **********, преди датата на постъпване на работа на лицето - 07.11.2018 г., за предоставяната от него работна сила като „Шофьор, автобус", с което е нарушен чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. По акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е санкциониран. На първо място не е доказано категорично, че жалбоподателят е имал качеството на работодател спрямо свид.П., че последният е действал от името на дружеството, по нареждане или със знанието на представляващия го. Напротив от писмените и гласни доказателства/заверено копие от дневен наряд на автогара Ловеч за 07.11.2018 г. и показанията на св.В., П. и Петрова се установява, че линията гр.Ловеч – гр.Луковит е изпълнена от дружеството жалбоподател с автобус с рег. *****с шофьор Х.Х.служител на дружеството. Обстоятелството, че св.П. е преместил въпросния автобус по искане на шофьора Х.до сектора, от който е следвало да потегли към гр.Луковит не е достатъчно да се обоснове извод, че св.П. работи за процесното дружество, че престира труд. Необоснован е и извода на контролните органи, че св.П. е престирал работна сила за *****, тъй като показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, макар да са подробни, са вътрешно противоречиви и не позволяват еднозначен извод относно наличето на елементите на твърдяното нарушение. Така например обстоятелството дали св.П. е давал билети на чакащите пътници и е вземал пари за тях /стойността на билета/ не е възприето от св.Н., като същата заявява, че няма ясен спомен за това обстоятелство. Св.Ц. пък заявява, че св.П. е вземал пари от пътниците, но не е възприела да им дава билети. Налице е и противоречие в показанията на св.Ц. и П., което не е преодоляно въпреки проведената очна ставка. Не е безспорно доказано и твърдението, че св.П. се е представил за шофьор на автобуса, тъй като същият в показанията си заявява, че е отказал да попълни предоставения му лист и е обяснил, че не работи във фирмата, като отрича да е попълвал декларацията от негово име, приложена към преписката. Приетите като доказателства писма от ТД на НАП – В.Търново и ТП НОИ-Ловеч свидетелстват за това, че към момента на проверката св.П. се е намирал в трудови правоотношения с *******и е ползвал отпуск по болест. Представената с преписката декларация/л.12/ от името на лицето С.М.П. също не позволява извод, че лицето е престирало труд в полза на дружеството жалбоподател и са били налице предпоставките за сключване на трудов договор със същия. Видно от представеното копие на декларацията, в същата липсва отбелязване за продължителност на работния ден, ползване на почивни дни, уговорено възнаграждение, изплатено възнаграждение, както и дали служител от посочената фирма следи и контролира процеса на работа, т.е. липсват основните елементи на трудовото правоотношение, което води до въпроса как проверяващите са стигнали до извод, че всички те са налице, за да приемат, че са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало с лицето С.П. да бъде сключен писмен трудов договор. На следващо място поради оспорване от страна на жалбоподателя на процесната декларация, в какъвто смисъл са и показанията на св.П. при предявяването й в с.з. на 20.06.2019 г. съдът е допуснал съдебно-графическа експертиза с в.л. С.П., от заключението по която се установява, че целият ръкописен текст върху декларацията е изписан от С.П., но не така стои въпроса с положения подпис в декларацията и останалите документи, оформени в хода на проверката, обект на експертизата. В.л. е отразило в заключението, а е заявило и при разпита си, че не може да заяви с категоричност дали подписите под тези документи са положени от едно и също лице – св.П., поради наличието на съществени различия в общите и частните графически признаци. При липсата на безспорни доказателства, че декларацията, на която се позовава наказващият орган изхожда от лицето, посочено за нейн автор, то същата не може да бъде ценена като доказателство за извършеното нарушение.
От друга страна в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, като настоящият състав приема, че представляващият дружеството не е бил надлежно уведомен за започването на проверка и то преди започването й, както и за фактите и обстоятелствата, които подлежат на установяване в хода на проверката. От доказателствата по делото се установява, че по телефон и то след започване на проверката е уведомен пълномощник на дружеството, без необходимата конкретика за целта и обхавата на проверката.
На следващо място от приетото като доказателство заверено копие от Решение № 101/28.06.2019 г. по а.х.д. №82/2019 г. по описа на Административен съд-Ловеч, влязло в сила на 02.12.2019 г. е видно, че жалбоподателят е обжалвал постановление № ИЗХ18101856/19.12.2018 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от ДИТ-Ловеч и че същото е било отменено, като незаконосъобразно. В мотивите си Административен съд – Ловеч е приел, че не са налице безспорни и категорични доказателства , даващи основание да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определн период от време, на определено място на работа при определено работно време между С.П. и дружеството жалбоподател.
При наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който постановление № ИЗХ18101856/19.12.2018 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от ДИТ-Ловеч е отменено, настоящата инстанция приема, че не е налице нарушение на трудовото законодателство и жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.62,ал.1,във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Наказващият орган не е извършил цялостна преценка и анализ на всички събрани от контролните органи доказателства, като по този начин е достигнал до неправилни изводи относно наличие на условия за съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя и лицето С.П.. При положение, че не са налице всички характеристики на трудово правоотношение, както и че не е доказано качеството на работодател на жалбоподателя, то неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.62,ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11 - 0001017 от 21.02.2019 година на Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на ******, представлявано от Г.Л.Г., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62,ал.1, във вр. с чл.61,ал.1 от Кодекса на труда, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: