Присъда по дело №4963/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ
към присъда на СГС, НО, IV въззивен състав, по ВНОХД № 4963/21 г.

Образувано е по протест на прокурор от СРП и по жалба на повереника
на частния обвинител С.П.. К. срещу присъда от 27.09.2021 г. на СРС, НО,
129-ти състав по НОХД № 10092/2020 г., с която подс. ВЛ. Т. Т. е признат за
невиновен в това, че на 30.03.2020 г., около 05:00 часа, в апартамент,
намиращ се в гр. София, ж. к. ****, чрез нанасяне на удар със стъклена
бутилка в областта на главата на С.П.. К. му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в: контузия на главата, с разкъсно-контузна рана и
подлежащо счупване на предна стена на челната костна пазуха и счупване на
покрива на дясната очница, които в съвкупност реализират
медикобиологичния признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“ и
е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В протеста и допълнението към него, както и във въззивната жалба на
повереника на частния обвинител се излагат съображения, че постановената
от първата инстанция присъда не е съобразена със събраните по делото
доказателства, от които се установявало, че подсъдимият е извършил
вмененото му престъпно деяние. Предлага се присъдата на районния съд да
бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на СГП
поддържа протеста по изложените в него съображения и направеното искане
за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна
такава. Счита, че от събраните по делото доказателства, включително и от
приобщените в хода на съдебното следствие във въззивното производство, по
категоричен начин е установено, че подсъдимият е извършил престъплението,
за което му е повдигнато обвинение.
Повереникът на частния обвинител С.К. поддържа въззивната си жалба
срещу присъдата на районния съд, която счита за несъответстваща както на
доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство, така
и в проведеното въззивно съдебно следствие, възприетата от
първоинстанционния съд безкритично защитна теза на подсъдимия. Пледира
да бъде отменена обжалваната присъда, като неправилна, незаконосъобразна
и необоснована и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият
бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което е
обвинен и му бъде наложено справедливо наказание, като на частния
обвинител бъдат присъдени направените разноски, а в случай, че
първоинстанционната присъда бъде потвърдена, да бъде взето предвид
направеното възражение за прекомерност на претендираните от негово име
разноски.
Защитникът на подс. В.Т. пледира да бъде потвърдена присъдата на
първоинстанционния съд, с която подсъдимият е оправдан по повдигнатото
му обвинение. Счита, че същата е постановена в съответствие със събраните
1

по делото доказателства и е надлежно мотивирана, като събраните в хода на
въззивното производство но ви доказателства допълнително потвърдили
изводите за невинността на подс. Т..
Подсъдимият В.Т. поддържа заявеното от неговия защитник и моли да
бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на
закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови протестираната присъда, Софийски районен съд е
възприел следната фактическа обстановка:
Свидетелят С.П.. К. се познавал с подс. В.Т. от няколко години, тъй
като двамата били заедно в Клиника за лечение от зависимост към
наркотични вещества. Лечението на свид. К. все още продължавало в
домашни условия, като той живеел заедно с родителите си, които строго
контролирали този процес на лечение. Във връзка с това, на свид. К. било
забранено да консумира алкохол.
На 29.03.2020 г. вечерта свид. К. и подс. Т. се намирали в апартамента
на Т., намиращ се в гр. София, ж.к. ****, като употребявали алкохол. Около
00:30 ч. на 30.03.2020 г. към тях се присъединили свидетелките Т.В.Д. и
А.З.Г., с които К. и Т. се запознали предния ден. Четиримата продължили да
употребяват алкохол и да си приказват, като мъжете пиели ракия, която била
налята в бутилка от уиски, а жените - водка. Около 05:00 ч. на 30.03.2020 г.
свидетелките Д. и Г. си тръгнали, като в апартамента останали само
свидетелят К. и подс. Т..
В процеса на разговор между тях възникнал спор, в хода на който свид.
К. казал, че ще счупи празната бутилка от уиски, като я удари по масата. На
това подс. Т. отговорил, че масата е чисто нова и ако иска да счупи бутилката
да я счупи в главата си, което той направил като се ударил с бутилката по
главата, в областта на челото. В резултат на удара стъклената бутилка се
счупила, а от главата и носа на К. потекла кръв. Свид. К. се поизмил в банята,
но кръвта не спирала да тече и той се притеснил, че ако разберат родителите
му какво се е случило, отново ще го вкарат в Клиника за лечение от
зависимост към наркотични вещества, в каквато е бил по-рано. Подс. Т. му
казал да не се притеснява за това и че ще кажат пред родителите му, че той го
е ударил с бутилката.
След това, тъй като кървенето от главата и носа на свид. К.
продължавало, той и подс. Т. извикали такси, с което отишли до УМБАЛСМ
„Пирогов“, където била оказана спешна помощ на свид. К.. След това подс. Т.
го съпроводил с друго такси до дома му. След като се прибрал вкъщи,
2

свидетелят К. продължил да се чувства зле, поради което отишъл заедно с
майка си - свидетелката Ц.Г. К.а до МБАЛ „Токуда“, където му били
направени допълнителни медицински изследвания. Свид. К. казал пред
родителите си, че получил нараняването в резултат на удар с бутилка по
главата от подс. Т..
Поддържайки версията, която са съгласували със свид. К., при
проведени последващи разговори със свидетелите Т.В.Д. и А.З.Г. подс. Т.
също им казал, че той е ударил свид. К. със стъклената бутилка от уиски по
главата.
На 02.04.2020 г. свид. К. подал сигнал в 06 РУ-СДВР за причинената му
телесна повреда.
По случая било образувано и проведено досъдебно производство.
Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на назначената
и извършена по делото съдебно-медицинска експертиза, съгласно което от
удара с бутилка по главата, на С.К. е причинена контузия на главата, "с
разкъсно-контузна рана и подлежащо счупване на челната кост - предната
стена на челната костна пазуха, както и счупване на покрива на дясната
орбита - очница, които в съвкупност реализират медикобиологичния признак
"нараняване, проникващо в черепната кухина".

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
районният съд се е позовал на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства: обясненията на подс. В.Т.; показанията на
свидетелите С.К., Т. Д., А.Г.Ц. К.а и П. К.; заключенията на съдебно-
медицинските експертизи, съответно от досъдебното производство и
назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие; писмените
доказателства, приложени по делото.

Въззивният съдебен състав счита, че първоинстанционният съд
обосновано е откроил обстоятелствата, които се установяват по еднопосочен
и безпротиворечив начин от събраните по делото доказателства, сред които са
времето, мястото, механизма на причиняване на травмата на частния
обвинител С.К. – удар със стъклена бутилка от уиски в главата му и медико-
биологичния характер на последвалото увреждане и също така е посочил, че
обстоятелство, относно което са налице съществени противоречия между
доказателствените източници е това кой е нанесъл удара с бутилката в главата
на свид. К..
Основано първоинстанционният съд е разграничил и преките
доказателствени източници, противоречащи помежду си за така откроеното
спорно обстоятелство, каквито се явяват обясненията на подс. В.Т. и
показанията на свид. С.К. и е счел, че за проверката им следва да се обсъдят
същите, както поотделно, така и в съвкупност с останалите събрани по делото
3

доказателства. Въззивният съдебен състав намира обаче, че
първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1 от
НПК да изследва установяващите се от доказателствата по делото
обстоятелства обективно, всестранно и пълно, тъй като изложеният в
мотивите към обжалваната присъда доказателствен анализ не е задълбочен,
същият по едностранчив начин дава преимуществено значение на
обясненията на подсъдимия и не съдържа следващата се съвкупна преценка
на доказателствената съвкупност.
Първоинстанционният съд изначално се е отклонил от задължението си
за обективност при преценка на доказателствата по делото, като е
квалифицирал показанията на свид. С.К. като подлежащи на критично
изследване, поради заинтересованост на същия свидетел, предвид качеството
му на частен от обвинител. Същевременно районният съд не отчел, че не по-
малко заинтересован от изхода на делото се явява и подс. В.Т., както и че за
разлика от показанията на частния обвинител, обясненията на подсъдимия,
освен доказателствен източник, се явяват и средство за защита, за
упражняването на което подс. Т. не носи наказателна отговорност за
потвърждаване на неверни обстоятелства, също за разлика на от носената
такава при лъжесвидетелстване, независимо от това дали съответният
свидетел е страна в процеса или не.
Също по необективен начин първоинстанционният съд е счел
показанията на свид. С.К. относно обстоятелството кой е нанесъл удара с
бутилка в главата му за недостоверни, като е приел, че те са „изключително
хаотични, непоследователни и с множество твърдения за липса на спомен за
конкретни факти“. Въззивният съд счита, че показанията на свид. С.К.,
дадени при първоначалния му разпит в хода на първоинстанционното
съдебно следствие – в съдебно заседание на 22.03.2021 г. – не отговарят на
така дадените им в мотивите към първоинстанционната присъда
характеристики. При проведения в посоченото съдебно заседание разпит
свид. С.К. е дал последователни и вътрешно непротиворечиви показания,
като констатираните липси на спомен от първоинстанционния съд у същия
свидетел са били за обстоятелства, нямащи пряко отношение към основния
предмет на доказване по делото. След прочитането на показанията на свид.
С.К. от досъдебното производство той е посочил, че потвърждава верността
на заявеното в съответния разпит, като добросъвестно е посочил, че е
пропуснал да разкаже в рамките му за ходене до магазин „Фантастико“ преди
да дойдат момичетата в апартамента – явно несъществен за основния предмет
на доказване факт, както и за това, че свидетелят си е тръгнал към 4 – 4,30 ч.,
но се е върнал да вземе зарядното устройство за телефона си. Доколкото за
това обстоятелство – че в определен момент свид. С.К. си е тръгнал, но
впоследствие е върнал, показанията му от разпита в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция се подкрепят от показанията на свид. А.Г.,
настоящият въззивен състав не намира основания да приеме, че същият
свидетел е давал недостоверни показания, а непосочването на това конкретно
4

обстоятелство при показанията му от досъдебното производство, не
дискредитира същите, доколкото е възможно да бъде обяснено с
провеждането на разпита скоро след претърпяното увреждане. Извън
вниманието на първоинстанционния съд е останало това, че е налице
еднопосочност на показанията на свид. С.К., съответно от досъдебното
производство и дадените от него при разпита му пред съда, както за това, че
подсъдимият В.Т. е нанесъл удара с бутилката в главата му, така и относно
поведението на подсъдимия, предшестващо тези негови действия –
отправянето на обиди към пострадалия, чието основание е останало неясно за
последния. С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че показанията на
свид. С.К., дадени при разпита му в съдебното заседание на
първоинстанционния съд на 22.03.2021 г., включително и приобщените при
този разпит показания на същия свидетел от досъдебното производство, не са
хаотични, непоследователни и не съдържат „множество твърдения за липса на
спомен“, по каквито съображения същите показания не са били кредитирани
от страна на районния съд. Твърдения за липса на конкретен спомен свид.
С.К. е изложил при проведен повторен негов разпит в хода на
първоинстанционното съдебно следствие – в съдебно заседание, проведено на
27.09.2021 г., но тези твърдения не са били свързани с обстоятелства, имащи
пряко отношение с основния предмет на доказване – авторството на деянието,
с което е причинено увреждането, а с обстоятелството дали родителите на
свид. С.К. са провеждали разговори с подсъдимия. Демонстрираната липса на
спомен у свид. С.К. за тези обстоятелства по никакъв начин не дискредитира
неговите показания за обстановката при причиняването на инкриминираното
увреждане, а и от протокола от съдебното заседание на 27.09.2021 г. е видно,
че същият свидетел е демонстрирал раздразнителност по повод на задавани
му въпроси за подробности за това какви разговори са провеждали той и
родителите му с подсъдимия след инкриминираната дата – подробности,
които и въззивният съдебен състав не намира за съществено свързани с
основния предмет на доказване по делото.
Въззивният съдебен състав счита, че за дължимата съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК проверка на взаимно противоречащите
си обяснения на подс. В.Т. и показания на свид. С.К. относно основният
подлежащ на установяване факт – кой е нанесъл удара с бутилката в главата
на пострадалия, основно значение има съпоставянето им с останалите
събрани по делото доказателства. В тази насока първоинстанционният съд не
е подходил по достатъчно задълбочен начин. Въззивният съд също счита, че
само от показанията на родителите на свид. С.К. относно споделеното от него
за обстоятелствата, при които е причинено увреждането му не може да се
формират категорични фактически изводи за достоверност на показанията на
същия свидетел, доколкото фактът на такова споделяне не противоречи и на
обясненията на подс. В.Т., според които по уговорка с пострадалия
последният е трябвало да твърди пред родителите си, че подсъдимият му е
нанесъл удар с бутилката.
5

Същевременно първоинстанционният съд е подценил значението на
показанията на свидетелките Т. Д. и А.Г., които са посочили, че пред двете
подс. Т. е признал, че той е ударил с бутилката по главата свид. С.К.. В това
отношение, доколкото свидетелките Т. Д. и А.Г. са нямали никакви
взаимоотношения с родителите на пострадалия, поддържането на една и съща
версия пред тях се явява лишено от всякаква логика. Основателни са
оплакванията във въззивната жалба на повереника на частния обвинител С.К.
за пренебрегването от страна на първоинстанционния съд на приложените по
досъдебното производство разпечатки от разменени текстови съобщения
между подс. В.Т. и свид. А.Г., чиято достоверност е потвърдена съответно в
обясненията на подсъдимия и в показанията на свид. Г.. От съдържанието на
тези текстови съобщения е видно, че непосредствено след инцидента подс.
В.Т. е направил извънпроцесуално признание пред свид. А.Г., че именно той е
нанесъл удар с бутилка в главата на свид. С.К., като е разказал както
подробностите за това и за потърсената медицинска помощ и същевременно,
отговаряйки на въпрос на свид. Г. защо го е направил, е отговорил, че са се
скарали с пострадалия. Съдържанието на така разменените между подс. В.Т. и
свид. А.Г. текстови съобщения по никакъв начин не може да бъде обяснено с
поддържаната от подсъдимия защитна версия, че поради страх от реакцията
на родителите на свид. С.К. от узнаване на факт на извършено от него
самонараняване, подсъдимият и К. се били разбрали да поддържат пред
родителите версия, че подс. Т. е нанесъл удара на пострадалия. Както съдът
посочи, по делото е установено, че родителите на свид. С.К. не са имали
никакви отношения със свидетелките А.Г. и Т. Д., поради което и по никакъв
начин не е било необходимо и пред тези две свидетелки да се поддържа
такава версия.
Първоинстанционният съд e формирал категорични фактически изводи
за това, пострадалият С.К. сам е нанесъл удар със стъклена бутилка в главата
си въз основа на заключението на назначената в хода на съдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, според което такъв механизъм
„не е изключен“. С оглед недостатъчната обоснованост и категоричност на
това заключение въззивният съдебен състав допусна провеждане на въззивно
съдебно следствие, в рамките на което назначи и прие заключение на тройна
съдебно-медицинска експертиза, което, позовавайки се на характеристиките
на конкретно причиненото на пострадалия С.К. увреждане, посочи като най-
вероятен механизъм на причиняването му нанасянето на удар от друго лице,
предвид съответната сила, която е била упражнена при удара. С оглед на това
и настоящият съдебен състав, кредитирайки заключението на така приетата в
хода на въззивното съдебно следствие съдебно-медицинска експертиза,
съпоставяйки го с показанията на свидетелките Т. Д. и А.Г., както и с
разменените с последната свидетелка текстови съобщения от страна на
подсъдимия непосредствено след инцидента, намира за подкрепени от
останалите по делото доказателства показанията на свид. С.К., според които в
инкриминираните време и място именно подс. В.Т. е нанесъл удар в главата
6

на К. с празната стъклена бутилка от уиски, при което е било причинено на
пострадалия контузия на главата, с разкъсно-контузна рана и подлежащо
счупване на челната кост - предната стена на челната костна пазуха, както и
счупване на покрива на дясната орбита - очница, което в съвкупност е
реализирало медикобиологичния признак „нараняване, проникващо в
черепната кухина“.

При така установената от въззивния съд фактическа обстановка,
различна от възприетата от СРС относно авторството на деянието, с което е
било причинено инкриминираното увреждане на пострадалия С.К.,
настоящият съдебен състав счита за доказано обвинението срещу подсъдимия
В.Т., повдигнато от СРП.
Подсъдимият В.Т. е извършил вмененото му с внесения в СРС
обвинителен акт на СРП престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
на 30.03.2020 г., около 05:00 ч., в апартамент, намиращ се в гр. София, жк.
****, чрез нанасяне на удар със стъклена бутилка в областта на главата на
С.К., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в: контузия на
главата, с разкъсно-контузна рана и подлежащо счупване на предна стена на
челната костна пазуха и счупване на покрива на дясната очница, които в
съвкупност реализират медикобиологичния признак „нараняване,
проникващо в черепната кухина”.
Обективно действията на подс. В.Т. по нанасяне на удара със стъклената
бутилка в главата на пострадалия С.К. са довели в пряка причинно-
следствена връзка до претърпяването на инкриминираните увреждания от
страна на К..
От субективна страна подс. В.Т. е съзнавал, че при нанасяне на удар със
съответната сила с конкретната стъклена бутилка в областта на главата на
свид. С.К. ще му причини увреждания, част от които може да се изразяват и в
счупване на черепните кости и проникващо нараняване в черепната кухина.
Последователността на тези действия на подсъдимия по категоричен начин
сочи, че той ги е извършил, целейки именно да причини телесно увреждане
на пострадалия, поради което и настоящият съдебен състав счита, че деянието
е извършено с пряк умисъл.

Присъдата на Софийски районен съд, с която подсъдимият В.Т. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК следва да бъде
отменена на основание чл. 336, ал. 1 от НПК, като с нова присъда въззивният
съдебен състав признае подсъдимият за виновен по обвинението срещу него,
което е било повдигнато пред първата инстанция.

За престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено от подс.
В.Т. е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. Като
7

отегчаващо отговорността на подс. В.Т. обстоятелство въззивният съд отчита
конкретния характер на средната телесна повреда, изразяваща се в засягане на
жизненоважна част от тялото на пострадалия, каквато се явява главата му.
Като смекчаващи обстоятелства въззивният съдебен състав отчита младата
възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни, които смекчаващи обстоятелства не са нито
многобройни, нито са изключителни по смисъла на чл. 55 от НК, налагащ
прилагане на същата разпоредба при определяне на наказанието. При така
отчетените отегчаващо и смекчаващи обстоятелства съдът намери за
справедливо наказание такова към предвидения в общата част на НК
минимум, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
Следва изтърпяването на наказанието да бъде отложено за минималния
установен в чл. 66 от НК срок от три години, предвид както размера на
наложеното наказание, отчетените смекчаващи обстоятелства, чистото
съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
престъплението и липсата на основания да се приеме, че само ефективно
изтърпяване на наказанието ще способства за изпълнение на целите му.

Следва, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. В.Т. да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски за вещи лица, направени в хода на
досъдебното производство и в съдебната фаза, както и да заплати разноските
на частния обвинител С.К. за изплатено възнаграждение за повереник.

Мотивиран от изложеното, въззивният съдебен състав постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
8

Номер на акта:	61
Дата:	11 май 2022 г.
Съдия:	Атанас Стоилов Атанасов

Дело:	20211100604963
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 декември 2021 г.

Присъда по дело №4963/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите