РЕШЕНИЕ
№ 18198
гр. ****, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110174595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от А. В. Д., уточнена с молби от 29.03.2022 г. и
15.05.2023 г., против (име) с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал.1
НК, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от задържане на лицето под
стража на 10.05.2016 г. със заповед за задържане до изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца било образувано
наказателно производство за това, че на 11.11.2015 г. около 23.30 часа в гр. ****, пред входа
на жилищен блок на ул. (адрес) отнел чужди движими вещи от владението на Д. К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – дърпал дамската
чанта на пострадалата, в резултат на което я съборил на земята, след което й нанесъл удари
с юмруци в областта на лявата част на главата и устните – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
Страната поддържа, че за така описаното деяние било образувано ДП № 2775/2015 г. по
описа на 05 РУ СДВР с пр. пр. № 43837/2015 г. по описа на СРП. В исковата молба са
изложени твърдения, че А. Д. бил задържан на 10.05.2016 г. със заповед за задържане по
реда на ЗМВР, след което по отношение на лицето била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ с Определение от 13.05.2016 г. по НЧД № 8512/2016 г. по описа на
СРС, НО, 116 състав, което било потвърдено с Определение от 26.05.2016 г. по ВНЧД №
2342/2016 г. по описа на СГС, НО, 3-ти въззивен състав. Ищецът поддържа, че по силата на
наложената му мярка за неотклонение прекарал в следствен арест над 4 месеца и половина
до освобождаването му на 27.09.2016 г. когато взетата по отношение на него мярка била
изменена в „гаранция“. В исковата молба са изложени твърдения, че А. Д. бил обвинен в
извършване на описаното по-горе престъпление поради грешка на разследващите органи,
тъй като към датата на извършване на деянието ищецът се намирал в чужбина, а
действителният извършител бил неговият брат близнак - Г. Д.. Страната поддържа, че в хода
на образуваното наказателно производство защитата многократно отправяла искания до
разследващите органи за предприемане на действия по установяване на действителния
1
извършител. В исковата молба са изложени твърдения, че братът на ищеца бил осъден за
извършване на описаното в исковата молба деяние с одобрено от Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 18-състав, споразумение. А. Д. поддържа, че по време на воденото
срещу него наказателно производство изживял силни негативни емоции, изразяващи се в
безпокойство, стрес, срам и унижение, които чувства рефлектирали неблагоприятно в
личния и професионалния му живот. Ищецът поддържа, че в резултат на
незаконосъобразното му задържане не можел да работи и да се грижи за децата и съпругата
си. Страната намира, че при определяне на обезщетението дължимо от ответника следва да
бъде отчетена тежестта на повдигнатото обвинение, обстоятелството, че наказателното
производство срещу него се водило за продължителен период от време при очевидни данни
за грешка, продължителността на задържането с мярка за неотклонение, данните относно
личността му, а именно, че се касае за млад човек с чисто съдебно минало, трудово
ангажиран и семеен ( с две деца). По изложените съображения е направено искане
ответникът да заплати обезщетение в размер на 25000 лева, ведно със законна лихва за
забава считано от задържането на А. Д. на 10.05.2016 г. до окончателно погасяване на
вземането и направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Представителят на ответника поддържа, че по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на доводите на А. Д. за претърпени неимуществени вреди в
резултат на повдигнатото му обвинение. В допълнение са изложени съображения, че ищецът
е имал нееднократно досег с правоохранителни и правоприлагащи органи още от 1999 г.,
когато е бил малолетно лице, като периодично във времето са събирани данни, че е
извършвал престъпления от общ характер ( предимно такива срещу собствеността), за две от
които деяния е осъден с влезли в сила присъди. Представителят на ответника оспорва
заявеният размер на претендираното обезщетение като завишен и несъответстващ на
тежестта на обвинението, вида и интензитета на извършените с участие на лицето
процесуални действия, продължителността на производството и икономическата ситуация в
страната. В допълнение е отбелязано, че срещу ищецът са водени и други наказателни
производства, поради което евентуално търпените от него психологически страдания не са
сравними с тези на лице, по отношение на което никога не е повдигнато обвинение. В
подадения отговор са изложени съображения, че не са налице данни за датата, на която е
влязло в сила постановлението за прекратяване на образуваното срещу ищеца наказателно
производство. С подадения отговор е оспорено заявеното от ищеца искане за присъждане на
обезщетение за забава върху главницата, считано от задържане на лицето под стража, тъй
като съгласно задължителните указания дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г.
на ОСГК вземането за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ става изискуемо от датата, на която
прекратителното постановление е влязло в сила. При условията на евентуалност е направено
възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за забава. По
изложените съображения е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
От изисканото в цялост производство по ДП № 2775/2015 г. по описа на 05 РУ СДВР
се установява, че същото е образувано на 12.11.2015 г. по подаден от Д. П. К сигнал за това,
че на 11.11.2015 г. около 23.10 часа пред входа на домашния си адрес в гр. ****, ул. (адрес),
била нападната от непознат мъж, който й нанасъл няколко удара с юмрук в областта на
лявата част на главата и устата и издърпал от ръцете й дамска чанта, съдържаща лични
вещи. След извършени действия по разследване на описаното деяние със Заповед по реда на
МВР от 10.05.2016 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа, като на 11.05.2016 г. лицето
било приведно в следствен арест. С постановление от 11.05.2016 г. А. Д. бил привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 11.11.2015 г. около 23.30 часа в гр. ****, пред входа
на жилищен блок на ул. (адрес) отнел чужди движими вещи от владението на Д. К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – дърпал дамската
чанта на пострадалата, в резултат на което я съборил на земята, след което й нанесъл удари
2
с юмруци в областта на лявата част на главата и устните – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
С постановление от 11.05.2016 г. ищецът е задържан за 72 часа, като с Определение от
13.05.2016 г. по НЧД № 8512/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 116 състав, по
отношение на лицето е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, което
определение е потвърдено с Определение от 26.05.2016 г. по ВНЧД № 2342/2016 г. по описа
на Софийски градски съд, НО, III състав. С Определение от 21.09.2016 г. по НЧД №
16494/2016 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11 състав, мярката за неотклонение
взета по отношение на ищеца е изменена от „задържане под стража“ в „гаранция в пари“,
като съдебният акт е влязъл в сила на 27.09.2016 г.
С постановление от 13.01.2017 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура
производството по ДП № 2775/2015 г. по описа на 05 РУ СДВР е прекратено по отношение
на А. Д., като е прието, че ищецът не е извършил деянието от 11.11.2015 г., а
производството следва да продължи срещу неговия брат Г. Д.. Постановлението е връчено
на пълномощника на ищеца на 30.01.2017 г. и на пострадалата от деянието на 16.02.2017 г.
С постановление от 13.01.2017 г. взетите по отношение на ищеца мерки за неотклонение
„гаранция“ и „забрана за напускане на пределите на страната“ са отменени.
С Определение от 15.06.2017 г. по НОХД № 2771/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, НО, 18 състав, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, по силата на което на Г. Д. е наложено наказание лишаване от свобода за
извършване на деянието от 11.11.2015 г.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за
извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с
оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че е
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Отговорността е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно
неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е
основание за възникване на гаранционната отговорност на Прокуратурата. Поради това
ответникът не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че
неговите служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя
законосъобразността или не на обвинението поначало е влязлата в сила оправдателна
присъда, като ответникът носи отговорност и за вредите причинени по повод образувано
наказателно производството прекратено в досъдебната фаза поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. В разглеждания случай постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 13.01.2017 г. е съобщено на ищеца на
17.01.2017 г. и на пострадалата от деянието на 16.02.2017 г. Страните по спора не са навели
твърдения, нито по делото са ангажирани доказателства постановлението да е било
обжалвано било от ищеца и/или другите засегнати лица по реда на чл. 243, ал. 3 НПК с
искане за продължаване на наказателното производство и постановяване на присъда.
3
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на
доказателства за стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното
производство с оглед на предвидената в процесуалния закон възможност постановлението
за прекратяване да бъде отменено от главния прокурор до изтичане на давността за
преследване за съответното престъпление. В действителност прокурорският акт за
прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори когато е съобщен на
всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може служебно да бъде отменен от по-
горестоящ прокурор, ако не е обжалван, а когато е обжалван, определенията на съда
подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни
дела“ (чл. 419, ал. 1 НПК). Стабилитетът на постановлението за прекратяване на
наказателното производство по смисъла на т. 4 от Тълкувателното решение № 3 от
22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване на отговорността на държавата
за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква същото да е съобщено на
лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е
поискало наказателното производство да продължи и да завърши с постановяване на
оправдателна присъда (така Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО). В допълнеие по делото не е спорно, че братът на ищеца Г. Д. с влязло в сила
споразумение е признат за виновен в извършване на деянието предмет на досъдебното
производство и му е наложено наказание „лишаване от свобода“. От изложеното следва, че
за ответника е възникнала отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди в
причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство по ДП № 2775/2015 г. по
описа на 05 РУ СДВР с пр. пр. № 43837/2015 г. по описа на СРП. С т. 13 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС е прието, че ако лицето е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено държавата отговора за причинените вреди по чл. 2,
т. 2 ЗОДВПГ / чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в сегашната редакция на нормативния акт/, в който
случай обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното
задържане под стража.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно
релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – така например Решение
4
№ 138 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и Решение № 434/25.11.2015
г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което
в последствие е оправдано или производството е прекратено, тъй като привлеченото към
наказателна отговорност не е извършило деянието, за което е привлчено, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в
тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на
този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства - Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на
ВКС, Решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на
търсене и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид,
съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и
причинната връзка – така Решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на
ВКС и Решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС. Съдът приема,
че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на
престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна
репресия видно от изисканото в цялост досъдебно производство, като всякакви твърдения
на ищеца за търпени вреди в по-голям размер са недоказани.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди
/болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. Така, за да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство от привличането
му в качеството на обвиняем и задържането му под стража на 11.05.2016 г. до прекратяване
на досъдебното производство срещу него на 13.01.2017 г., продължителността на
задържането му с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 11.05.2016 г.
до влизане в сила на определението на съда, с което мярката е изменена в „гаранция“ в пари
на 27.09.2016 г., тежестта на повдигнатото обвинение, обстоятелството, че към момента на
привличане към наказателна отговорност ищецът е бил осъждан по НОХД № 457 /2007 г. на
Районен съд – гр. Пазарджик за извършване на престъпление срещу собствеността, за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“, като по делото не са събрани доказателства
да са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на здравето или психиката на
ищеца в причинна връзка с процесната наказателна репресия. При определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид и обществено-икономическите
условия към момента на прекратяване на наказателното производство по данни на
Националния социологически институт. През 2016 г. брутният паричен доход на лице от
домакинството е в размер на 5105 лева, а минималната работна заплата за страната възлиза
на сумата в размер на 420 лева. Предвид изложеното съдът намира, че дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 5000 лева,
като за разликата до пълния заявен размер от 25000 лева претенцията се явява
неоснователна, тъй като от една страна досъдебното производство водено срещу ищеца е
продължило относително кратък период от време, а от друга липсват доказателства за
трайни негативни последици в психичен или здравословен план в резултат на воденото
наказателно производство.
С т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2005 г. ОСГК на ВКС се приема, че по
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ датата на влязлата в сила оправдателна присъда е
начална за забавата, респ. в случая от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
досъдебното производство срещу ищеца на 13.01.2017 г.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 89/30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009г., по
описа на ВКС, І ТО и посочените в същото – Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. №
5
192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК, неизпълнението
на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Във връзка с
наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност следва да бъде
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за лихви, като чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно разясненията дадени с
Решение № 20/30.06.2010 г. по т. д. № 484/2009 г. по описа на ВКС, II ТО, с изпадането на
ответника в забава същия дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение с
настъпил падеж, като лихви се дължат за всеки изминал ден. Когато искът за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва е предявен след изтичане на три години
от изискуемостта на главното вземане, се погасяват лихвите, които са били дължими преди
тригодишния срок от предявяване на иска. Вземането за лихви за период от три години
преди предявяване на исковата молба не е погасено по давност. Предвид изложеното
ответникът дължи лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 30.12.2018 г. до
окончателно погасяване на вземането.
С оглед изхода на спора съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът дължи направените
по делото разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение по
съразмерност с уважената част от исковата претенция или сумата в размер на 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (име) с административен адрес в гр. ****, бул. (адрес), да заплати на А. В.
Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в
размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал.1
НК, приключило по отношение на ищеца с постановление за прекратяване на ДП №
2775/2015 г. по описа на 05 РУ СДВР с пр. пр. № 43837/2015 г. по описа на СРП от
13.01.2017 г., поради неизвършване на инкриминираното деяние от ищеца, ведно със
законна лихва за забава от 30.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 5000 лева до пълния претендиран
размер от 25000 лева, както и за периода на обезщетението за забава от 10.05.2016 г. до
30.12.2018 г.
ОСЪЖДА (име) с административен адрес в гр. ****, бул. (адрес) да заплати на А. В.
Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата в размер
общо на 310 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6