Определение по дело №447/2010 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 1043
Дата: 19 септември 2012 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20105210100447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № . . . .

19. ІХ. 2012 година, Велинград

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в закрито заседание в състав:

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

 

като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело №447 по описа на съда за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Ищец по гражданко дело №447 по описа на съда за 2010 година е А.Н.П. ЕГН **********,***, а ответник – И.И.Я. ЕГН **********,***.              

        С разпореждане от 05. ХІІ. 2011 година съдът, съобразявайки се с Определения, постановени от Пазарджишкия окръжен съд на 18. ІV. 2011 година под №282 по въззивно частно гражданско дело №855 по описа на същия съд за 2010 година и на 25. ХІ. 2011 година под №893 по въззивно частно гражданско дело №934 по описа на същия съд за 2011 година, е оставил исковата молба без движение и е задължил на ищеца в едноседмичен срок да отстрани следните нередовности:

·        да посочи новооткритите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока на подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок;

·        да уточни дали установяването, че ответникът не е изплатил на ищеца сумата от 23 000 лева продължава да бъде самостоятелна искова претенция или се касае за едно от обстоятелствата, които ищецът въвежда с оглед искането му сделката да бъде унищожена поради измама;

·        да изложи конкретните обстоятелства по претенцията си за прогласяване нищожността на сделката и да посочи в какво точно се състои тази нищожност с оглед различните състави на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите.

В срок е постъпил отговор от ищеца, в който е посочено, че липсата на изплащане на сумата от 23 000 лева е едновременно самостоятелна претенция и обстоятелство, върху което ищецът основава искането си за унищожаване на сделката. Ищецът е посочил, че в действителност иска да бъде прогласен за унищожен договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт №144, том І, нотариално дело №902 от 2008 година на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Твърди се, че новооткрити обстоятелства са извършването на публична продан на жилището на ищеца и образуването на наказателно производство срещу ответника.

Съдът е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 21. ХІІ. 2011 година. Указал е на ищеца в едноседмичен срок да отстрани следните нередовности: да уточни дали установяването, че ответникът не е изплатил на ищеца сумата от 23 000 лева продължава да бъде самостоятелна искова претенция или се касае за едно от обстоятелствата, които ищецът въвежда с оглед искането му сделката да бъде унищожена поради измама, да опише как точно и с какви действия ответникът го е въвел умишлено в заблуждение и в заблуждение относно кой факт е бил въведен.

Разпореждането е връчено на ищеца на 10. І. 2010 година (вторник, присъствен ден), поради което съдът на основание чл. 60, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс счита, че едноседмичният срок е изтекъл на 17. І. 2010 година (вторник, присъствен ден). В този срок е постъпил отговор от ищеца. Ищецът заявява, че обстоятелството, че ответникът не му е изплатил сумата от 23 000 лева не е самостоятелна претенция, а обстоятелство, подлежащо на доказване. Поддържа, че измамата при сключване на договор за ипотека се изразява това, че ответникът е следвало да предостави на ищеца в заем сумата от 23 000 лева, а му е предоставил само 5 000 лева.

С определение от 07. ІІІ. 2012 година Велинградският районен съд е прекратил производството по иска с правно основание чл. 424 от Гражданския процесуален кодекс поради недопустимост на иска. С разпореждане от 22. VІІІ. 2012 година исковата молба в частта й, с която са предявени исковете по чл. 26 и чл. 29 от Закона за задълженията и договорите отново е оставена без движение, като ищецът е задължен да уточни дали установяването, че ответникът не е изплатил на ищеца сумата от 23 000 лева продължава да бъде самостоятелна искова претенция или се касае за едно от обстоятелствата, които ищецът въвежда с оглед искането му сделката да бъде унищожена поради измама, да опише как точно и с какви действия ответникът го е въвел умишлено в заблуждение и в заблуждение относно кой факт и да обоснове интереса си от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 и чл. 29 от Закона за задълженията и договорите.

С молба от 18. ІХ. 2012 година ищецът уточнява, че обстоятелството, че ответникът не му е изплатил сумата от 23 000 лева, не е самостоятелна претенция, че при сключване на договор за ипотека ответникът е поел задължение да предаде на ищеца сумата от 23 000 лева, а му е предал само сумата от 5 000 лева, както и че са налице новонастъпили обстоятелства: публична продан, образуване на наказателно производство срещу ответника и пр. Отново не е отговорено какъв е правният интерес от предявяване на иска. В разпореждането на съда от 22. VІІІ. 2012 година е изрично указано на ищеца, че той следва да обоснове интереса си от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 и чл. 29 от Закона за задълженията и договорите във връзка с обстоятелството, че производството по иска с правно основание чл. 424 от Гражданския процесуален кодекс е прекратено с определение на съда от 07. ІІІ. 2012 година, потвърдено с Определение, постановено на 11. V. 2012 година под №355 по въззивно частно гражданско дело №370 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2012 година.

Съдът намира, че ищецът, въпреки многократното оставяне на исковата молба без движение и дадените указания, не е обосновал интереса си от предявяване на исковете с правно основание чл. 26 и чл. 29 от Гражданския процесуален кодекс. Както е видно от самата искова молба, във връзка с процесния договор за учредяване на ипотека от ответника е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс. Във връзка със заявлението е издаден и изпълнителен лист, като ищецът не е възразил в срок. Производството по иска с правно основание чл. 424 от Гражданския процесуален кодекс е окончателно приключило с Определението, постановено на 11. V. 2012 година под №355 по въззивно частно гражданско дело №370 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2012 година. Следователно, може да се приеме, че заповедното производство е окончателно завършено.

Според първата алинея на чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като обосноваване на възражението не се изисква. Според втората алинея възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Според чл. 416 от Гражданския процесуален кодекс, когато възражение не е подадено в срок заповедта за изпълнение влиза в сила. Единственото изключение е уредено в чл. 423 от същия кодекс - когато въззивният съд е уважил възражение, което длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, е подал до него в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. В случая от страна на ищеца не е било направено възражение по реда на чл. 423 от Гражданския процесуален кодекс, следователно на основание цитираните по-горе разпоредби от същия кодекс заповедта за изпълнение е влязла в сила. Не е подавана частна жалба и срещу разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, по реда на чл. 419, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Следователно, и заповедта за изпълнение, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са влезли в сила. Съдът счита, че дори и исковете с правно основание чл. 26 и чл. 29 от Закона за задълженията и договорите, предявени от ищеца, да бъдат уважени, това обстоятелство не би довело до никаква промяна в полза на ищеца. Следователно, ищецът няма интерес от предявяването на горните искове.    

Поради изложеното, съдът намира, че следва да прекрати производството по исковете с правно основание чл. 26 и чл. 29 от Закона за задълженията и договорите за прогласяване на нищожността на договора за ипотека.

Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

       ПРЕКРАТЯВА производството по исковете с правно основание чл. 26 и чл. 29 от Закона за задълженията и договорите за прогласяване на нищожността на договора за ипотека.

        На основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 130, ал. 1, изречение ІІ от Гражданския процесуален кодекс, прекратяването на производството по исковете с правно основание чл. 26 и чл. 29 от Закона за задълженията и договорите за прогласяване на нищожността на договора за ипотека подлежи на обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се представя, пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението на ищеца.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: