Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260023
гр. С., 12 март
2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С. районен
съд, гражданска колегия в публично заседание на осми февруари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря М.Л. като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 748 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.Н.Х.
с ЕГН ********** с адрес: ***, моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 1000.00 лева, представляваща получена, но невърната сума по договор
за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски.
Ищецът твърди,
че между него и ответницата е сключен договор за заем през месец януари 2020 г.
със срок за връщане – един месец, като в изпълнение на договорните задължения
на ответницата е престирана в заем посочената сума, а тя от своя страна се е задължила
да върне заетата сума. Според твърденията на ищеца, същият е поканил
ответницата да му върне сумата през месец май 2020 г, но заемната сума не му е
върната, което го е мотивирало да установи правата си по исков ред.
Ответникът П.Л.Х.
с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който признава исковата
претенция, излага доводи във връзка с наличието на заболяване, което й е
попречило да изпълни задължението си в срок.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцът твърди,
че между него и
ответницата е сключен договор за заем, по силата на които той предоставил
на ответницата през месец януари 2020 г. сумата от 1000.00 лева. Между страните бил уговорен краен срок за връщане на сумата – до един месец от престирането й. Тези факти са
безспорни между страните, като и изрично се признават от страна на ответницата.
Твърденията
на заемодателя, че въпреки изпълнението на неговото задължение, заемателят не е
върнал получените суми в срок, не бяха оборени. Тежестта за доказване на факта,
че сумите са изплатени на заемодателя в срок е на ответницата, а тя не
представи доказателства, че е изпълнила това задължение – напротив, същата
признава наличието на неизпълнение. Поради това, съдът счита предявения основен
иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за основателен и го уважава в предявения размер от
1000.00 лева.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски, които за производството пред тази
инстанция са в размер на 40.00 лева, формирани от платената държавна такса.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Л.Х. с ЕГН **********,*** на
основание чл. 240 от ЗЗД, да заплати
на П.Н.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата
от 1000.00 / хиляда / лева, дължима по договор за заем, сключен през месец
януари 2020 г. със срок за връщане – един месец, ведно със законната лихва,
считано от 28.07.2020 г. до окончателното плащане, както и разноски по
производството в размер на 40.00 / четиридесет/
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: