№ 1599
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100506033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20060107 от 08.03.2021 г., постановено по гр. д. № 5431/2020 г. на СРС,
36 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените исковете от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
****, срещу „МИК-М“ ООД с ЕИК **** и „М.-С.“ ЕООД с ЕИК ****, с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условие на
разделност, следните суми: „МИК-М“ ООД - сумата в размер на 182,36 лв., представляваща
стойността на доставена в периода от м.01.2017 г. до м.11.2017 г. топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, бул. „****, аб. № 7693, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.02.2020г. до окончателното й изплащане, сумата от 38,68 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлина енергия за периода от 31.01.2017 г. до
13.11.2018г., сумата от 9,45 лв., представляваща главница за незаплатена услуга дялово
разпределение, считано от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, 1,17 лв. - мораторна
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017 г. до 13.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и „М.-С.“ ЕООД -
сумата в размер на 182,36 лв., представляваща стойността на доставена в периода от
м.01.2017 г. до м.11.2017 г. топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, бул. „****,
аб. № 7693, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 38,68 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлина енергия за периода от 31.01.2017 г. до 13.11.2018 г., сумата от 9,45
лв., представляваща главница за незаплатена услуга дялово разпределение, считано от
03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, 1,17 лв. - мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода от 31.01.2017 г. до 13.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, с които суми
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца
Решението е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД. Изложените доводи във въззивната
1
жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа
се, че неправилно районният съд е приел, че качеството „потребител“ на топлинна енергия
имат не ответниците, а наемателя на процесния обект, с когото „Т.С.” ЕАД има сключен и
нарочен договор. Изтъква се, че между наемателя „Г.-П. М“ АД и въззивника не е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за процесния период, поради което следва да
отговарят по исковете собствениците на имота. Оспорва се изводът на съда, че не
собствениците наемодатели, а наемателят отговаря към „Т.С.” ЕАД за доставената топлинна
енергия на процесния период. Моли се да се уважи въззивната жалба, като решението на
районен съд бъде отменено, а предявените искове бъдат уважени. Прави се и искане за
присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Ответниците по въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД - „МИК-М“ ООД и „М.-С.“ ЕООД,
действащи чрез адв. И.Б., я оспорват с писмен отговор. В него се твърди, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира се присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Третото лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че от приетите като писмени
доказателства се установява, че за процесния период е налице обвързващ договор между
ищеца и трето лице - „Г.-П. М“ АД, което е наемател на процесния офис. Освен това
безспорно е, че това дружество, като наемател на процесния топлоснабден имот, го е
ползвало през процесния период за търговски цели.
Чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика
на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния
имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този
смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОСГК/. Съгласно разпоредбите
на §1, т. 43 ДР на ЗЕ (отм.) и §1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
2
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя по арг. и от чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От така
цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. По делото не
се спори, че такъв писмен договор бил сключен между „Т.С.” ЕАД и „Г.-П. М“ АД.
В случая обосновано районният съд е съобразил, че между ищеца и трето
неучастващо по делото лице - „Г.-П. М“ АД е налице договорно правоотношение, по силата
на което именно това трето лице е поело задължение да заплаща стойността на доставяната
от ищеца топлинна енергия в процесния имот. При наличието на възможност за
топлопреносното предприятие да защити правото си с иск за реално изпълнение на
договорно основание, субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендиралата
сума като резултат от неоснователно обогатяване напълно правилно е отхвърлена. В
разглеждания случай от приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че титуляр на партида с абонатен номер № 7693 за заплащане на топлинна
енергия за офис № 7, находящ се в София, бул. „****, за процесния период е „Г.-П. М“ АД,
съгласно договор за наем от 07.12.2011 г. и анекс към него от 14.07.2017г., които са били
известни на „Т.С.“ ЕАД. Ето защо топлинната енергия е ползвана реално от това дружество,
а не от ответните дружества, които не са се обогатили. В тази насока относно тях
основателно е заключено от районния съд, че не са пасивно материално легитимирани да
отговарят по предявената от ищеца претенция. В разглеждания случай не е налице нито
един от елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване на „МИК-М“
ООД и „М.-С.“ ЕООД съгласно чл. 59 ЗЗД.
Напълно несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба, че собствениците
наемодатели, а не наемателят, следва да отговарят към „Т.С.” ЕАД за доставената топлинна
енергия на процесния период. Съгласно разрешенията, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 2017 г. на
ОСГК на ВКС, както вече беше посочено, клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и липсата на доказани разноски за
процесуалното представителство на въззиваемите не се държат разноски във въззивното
производство.
Воден от изложеното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20060107 от 08.03.2021 г., постановено по гр. д. №
5431/2020 г. на СРС, 36 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД - „Т.” ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4