Р Е Ш Е Н И
Е
№ 475
град Горна Оряховица, 04.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Н. гр. дело № 1386 по описа за 2018 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД против
двамата ответници и искове с правно основание чл.59 от ЗЗД против ответника Н..
В условията на евентуалност, ищците предявяват искове с правно основание чл.108 от ЗС /ревандикационен иск/ против ответника Н.Н. и искове с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС против ответницата М.Н..
Ищците Т.Т.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, П.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си - адв. Ц.С.Д. от ВТАК, твърдят в исковата си молба, че тримата са съсобственици на следните недвижими имоти, намиращи се в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, общ. Горна Оряховица, както следва: 1/ нива от 6,300 дка, шеста категория, местност „Датърла”, имот № 011023 по плака за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш; 2/ нива от 25,000 дка, пета категория, местност „Доврука”, имот № 024020 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Трьмбеш; 3/ нива от 7,380 дка, пета категория, местност „Каянлъка”, имот № 028024 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш; 4/ нива от 7,500 дка, шеста категория, местност „Пладнището”, имот № 035009 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш; 5/ нива от 9,699 дка, пета категория, местност „Куза”, имот № 055013 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш. Сочат, че Т.Т.М. притежава 1/12 ид. част, по наследство - като наследник на П.И.П., починал на 25.10.1957г. Твърдят, че М. е придобила заедно със съпруга си (втори ищец) П.М., в режим на СИО, още 1/3 идеални части от посочените земеделски земи, тъй като гражданският брак между тях е сключен на 25.04.1999г. Заявяват, че М.Т.П. притежава 1/12 ид. част по наследство, като наследник на П.И.П., починал на 25.10.1957г. Заявяват, че общо тримата ищци заедно притежават 1/2 идеални части от гореописаните земеделски земи. Твърдят, че Т.М. и М.П. притежават общо 1/6 ид. ч. от процесните имоти по наследство от тяхната майка, а Т.М. и П.М. притежават 1/3 ид. част, в режим на СИО, която са придобили чрез покупка.
Посочват, че при извършена справка в Имотния регистър ищците установили, че по отношение на съсобствените им земи има сключен договор за аренда на земеделска земя от 05.04.2016г., като арендодател по процесния договор е ответницата М.Т.Н., а арендатор е ответникът Н.Т.Н.. Заявяват, че двамата ответници също са съсобственици на процесните имоти, като те притежават по 1/36 ид. части от земите, в качеството си наследници на П.И.П., починал на 25.10.1957г., а М.Н. и Н.Н. са брат и сестра. Заявяват, че в договора за аренда е уговорено, че размерът на годишната рентата за всички ниви, независимо от категорията, е 15,00 лв. Считат, че договорът е сключен между свързани лица, и като такъв се явява нищожен по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД. Твърдят, че договорът е сключен при уговорени явно неизгодни условия, във вреда както на ищците, така и на останалите съсобственици, тъй като договореното годишно арендно плащане е близо 150 пъти по-ниско от средното за района на с. Горски Горен Тръмбеш, а срокът на действие на процесния договор е 15 стопански години, считано от 05.04.2016г. Твърдят, че така са нарушени принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, и се създава възможност за несправедливо облагодетелстване на ответниците. Сочат, че е налице нееквивалентност на престациите, а след като Н. е отдала под аренда имотите на много по-ниска цена от действителната, тя е действала неморално и във вреда на останалите съсобственици, с което е накърнила и добрите нрави. Считат, че в случая този порок влече след себе си нищожност на целия договор, тъй като не би могъл да бъде саниран, по смисъла на чл.26,ал.3 от ЗЗД. Считат, че отнесено и към факта на договореното между брат и сестра дългосрочно ползване на съсобствените имоти, това е несъвместимо с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, нарушавайки по този начин основните принципи на пазарното стопанство и свободата на участие в стопанския живот при равни възможности. Твърдят, че към настоящия момент не са получавали арендни вноски, нито са одобрявали по какъвто и да е начин процесния договор за аренда. Сочат, че тъй като съсобственикът, сключил договора, не притежава повече от половината от вещта - Н. притежава само 1/36 ид. части от земите, а ищците притежават 1/2 ид. части от нивите, то договорът за аренда не е противопоставим на останалите съсобственици. Считат, че представеният с отговора на исковата молба договор за поправка на договор за аренда е нищожен поради неспазване на формата и изискванията за неговото сключване, разписани в чл.3,ал.4 от ЗАЗ.
Молят съда, на основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, да прогласи нищожността - поради противоречие с добрите нрави, на договор за аренда на земеделска земя от 05.04.2016г., вписан в Служба по вписванията с рег. № 1468/06.04.2016г., акт № 95, т.2, по силата на който М.Т.Н. е предоставила на Н.Т.Н. за временно и възмездно ползване подробно изброените в исковата молба недвижими земеделски имоти.
Молят
съда да осъди Н.Н. да заплати на съсобствениците - ищци справедлива цена (съобразно
заключението на назначена по делото експертиза), представляваща възнаграждение
за ползването на земите за периода от 05.04.2016г. до датата на подаване на
исковата молба в съда. Считат, че справедливата пазарна цена,
която следва да се заплаща като рента е в размер на 40,00 лв. на декар за една
година. При това положение ищците претендират дължими плащания за периода
от 05.04.2016г. до 03.07.2018г. общо в размер на 2413,00 лв., от които : за Т.Т.М. – 429,00 лв., за М.Т.П. – 429,00 лв. и общо за Т.Т.М. и П.Г.М. – 1555,00 лв.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главните искове, молят съда да осъди Н.Т.Н. – като арендатор
да предаде на ищците – като собственици, владението върху
1/2 идеална част от нивите, обект на процесния договор за аренда, подробно
описани по-горе.
Молят
съда да осъди М.Н. да заплати на съсобствениците – ищци, на основание чл.30,ал.3 от ЗС, полагащата им се част от дължимите арендни вноски за земеделските земи, обект на договор за аренда
на земеделска земя от 05.04.2016г., вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 1468/06.04.2016г.,
акт 95, т.2, в
размер на действителната арендна вноска за съответния период за съответното
населено място, за ползването на земите
за периода от 05.04.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда, в размер на 40,00 лв. на декар за една година, като претендират дължими плащания за периода от 05.04.2016г. до 03.07.2018г. общо в размер на
2413,00 лв., от които : за Т.Т.М. – 429,00 лв., за М.П. – 429,00 лв. и общо за Т.М.
и П.М. – 1555,00 лв., като размерът ще бъде
конкретизиран съобразно заключението на
назначена по делото експертиза.
Претендират присъждане на всички разноски по делото. Посочват банкова сметка, ***ендираните суми : IBAN: *** ,,ЦКБ” АД, с титуляр Ц.С.Д..
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Ц.Д. от ВТАК, ищците поддържат предявените искове. На основание чл.214,ал.1 от ГПК, извършват изменение на размера на исковата претенция по с правно основание чл. 59 ЗЗД, както и предявената в условията на евентуалност претенция по чл.30,ал.3 ЗС, като същите се считат предявени, както следва: в размер от 642.16 лв. за ищцата М.Т.П., вместо първоначално предявения размер от 429 лв., и в размер от по 331.08 лв. за всеки от ищците Т.М. и П.М., вместо първоначално предявения размер от 429 лв. за Т.М. и 1555 лв. за П.М.. Излагат съображения в писмена защита. Молят съда да уважи предявените главни искове и да им присъди направените по делото разноски. В случай, че съдът отхвърли главните искове, молят да уважи предявените в условията на евентуалност искове и да им присъди сторените разноски.
Ответниците
М.Т.Н. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, и Н.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез
пълномощника си - адв. Т.Т. от ВТАК, депозират писмен отговор на исковата молба. Считат предявения срещу тях иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Заявяват, че договорът е сключен между съсобственици и законът към момента на сключването му не е
ограничавал правото на всеки от тях да сключи договор за аренда и за земите на
останалите съсобственици, независимо каква част той
притежава. Сочат, че такива ограничения са въведени едва с промяна
в Закона за
арендата в земеделието
от 07.02.2017г. - след сключване на договора за
аренда, но те нямат обратна сила. Възразяват, че в случая не може да се говори за свързани лица, защото по смисъла на закона всички
съсобственици са в различна степен в родствена връзка, тъй като са наследници на общия си наследодател.
Заявяват, че арендното заплащане е договорено между страните по
договора
в размер на 15,00 лв. на декар, независимо от категорията на земите, а не както се твърди от
ищците по 15,00 лв. за всичките земи, отдадени под аренда. Твърдят,
че размерът на дължимата и изплатена
арендна вноска за отдадените под аренда земеделски земи е 838,20 лв., който и за двете стопански години - 2017г. и 2018г.,
е изплатен на арендодателя
съответно на
21.10.2017г. и на 19.10.2018г.
Ответницата
М.Т. не
оспорва правото на ищците да получат своя дял от арендната
вноска, но възразява, че до предявяване на иска никой от
тях не е направил
писмено искане за това, както изисква разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС. Сочат, че
в ЗАрЗ е регламентиран минимален срок на договора за аренда - 5 стопански години, но не и максимален такъв.
Оспорват като неоснователен и алтернативно предявения иск по чл.108 от ЗС по отношение на Н.Н., тъй като същият владее и държи процесните земеделски земи на законно основание - договор за аренда от 05.04.2016г., сключен по реда на чл.3,ал.4 от ЗАрЗ (в редакцията му до 07.02.2017г.) с втората ответница М.Н..
Молят съда да отхвърли предявения иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД, респективно - и алтернативно предявения иск по чл.108 от ЗС,
като неоснователни и недоказани. Претендират
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, ответниците, чрез пълномощника си – адвокат Т.Т.
от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения. Молят съда
да отхвърли предявените главни искове, както и предявените в условията на
евентуалност искове. Излагат съображения в писмена защита. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че страните са съсобственици на следните недвижими земеделски имоти, както следва : 1/ нива от 6,300 дка, шеста категория, местност „Датърла”, 2/ нива от 25,000 дка, пета категория, местност „Доврука”, имот № 024020 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Трьмбеш; 3/ нива от 7,380 дка, пета категория, местност „Каянлъка”, имот № 028024 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш; 4/ нива от 7,500 дка, шеста категория, местност „Пладнището”, имот № 035009 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш; 5/ нива от 9,699 дка, пета категория, местност „Куза”, имот № 055013, всички по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш. Видно от приетите писмени доказателства - скица № К02117/28.11.2016г., скица № К02119/28.11.2016г., скица № К02120/28.11.2016г., скица № К02121/28.11.2016г., скица № К02123/28.11.2016г., издадени от ОСЗ – Г.Оряховица, и скица на поземлен имот № 15-504882-20.07.2018г., скица на поземлен имот № 15-505115-20.07.2018г., скица на поземлен имот № 15-504925-20.07.2018г., скица на поземлен имот № 15-504954-20.07.2018г., скица на поземлен имот № 15-505054-20.07.2018г., издадени от СГКК гр. В.Търново, 1/ процесният имот - нива от 6,300 дка, шеста категория, местност „Датърла” в землището на с. Г.Г.Тръмбеш, съставлява поземлен имот с идентификатор 17107.11.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-860/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК за землището на с. Горски Горен Тръмбеш, в местност „Датърла”, площ от 6300 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по предходен план 011023, при съседи : 17107.11.32, 17107.11.31, 1710724, 17107.11.64, 17107.11.22; 2/ нива от 25,000 дка, пета категория, местност „Доврука”, имот № 024020 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Трьмбеш, съставлява поземлен имот с идентификатор 17107.24.20, в местност „Доврука” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 24998 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 024020, при съседи : 17107.24.22, 17107.24.19, 17107.24.4, 17107.24.3, 17107.24.2, 17107.24.21, 17107.25.478; 3/ процесният имот – нива от 7.380 дка, пета категория, в местност „Каянлъка”, имот № 028024 по плана за земеразделяне на землището на с. Г.Г.Тръмбеш съставлява поземлен имот с идентификатор 17107.28.24, в местност „Каянлъка” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 7379 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 028024, при съседи : 17107.27.151, 17107.27.30, 17107.27.11, 17107.27.10, 17107.27.25; 4/ нива от 7,500 дка, шеста категория, местност „Пладнището”, имот № 035009 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш, съставлява поземлен имот с идентификатор 17107.35.9, в местност „Пладнището” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 7499 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по предходен план 035009, при съседи : 17107.35.20, 17107.35.19, 17107.35.18, 17107.35.52, 17107.35.10, 17107.35.55, 17107.35.98; 5/ нива от 9,699 дка, пета категория, местност „Куза”, имот № 055013 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш, съставлява поземлен имот с идентификатор 17107.55.13, в местност „Куза” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 9697 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 055013, при съседи: 17107.55.14, 17107.55.27, 17107.54.226, 17107.55.12.
Безспорни са и фактите, че ищците Т.М. и М.П. и ответниците М.Н. и Н.Н. са придобили право на собственост върху притежаваните от тях идеални части от процесните недвижими земеделски имоти на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон на общия си наследодател П.И.П., починал на 25.10.1957г., (1/12 ид. част за Т.М., 1/12 ид.част за М.П., 1/36 ид.част за М.Н. и 1/36 ид.части за Н.Н.), а ищецът П.М. и ищцата Т.М. са придобили право на собственост и върху 1/3 ид. част от процесните недвижими земеделски имоти, в режим на СИО, на основание осъществена възмездна правна сделка - покупко-продажба. Тези факти се установяват и от приетите многобройни писмени доказателства : Решение № 250 от 25.07.1997г. на ОСЗ гр. Горна Оряховица, удостоверение за наследници изх. № 117/09.11.2016г., изд. от Кметство с. Горски Горен Тръмбеш, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, рег. № 1432, дело № 112/2016г. на Ани Маркова – нотариус с рег. № 252 на НК, с район на действие ГОРС, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1728, том IХ, рег. № 16945, дело № 1403/2016г. на Красимира Боева – нотариус с рег. № 296 на НК, с район на действие ГОРС, удостоверение за наследници изх. № 8/21.02.2019г., изд. от Кметство с. Г.Г. Тръмбеш.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че на 05.04.2016г. между ответницата М.Т.Н. - като арендодател, и ответника Н.Т.Н. - като арендатор, е сключен договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите от 05.04.2016г., извършена от Дочка Тютюнджиева, нотариус с рег. № 582 на НК, с район на действие ВТРС, вписан в СВ Горна Оряховица с рег. № 1468 от 06.04.2016г., акт № 270, том I, по силата на който ответницата-арендодател е предоставила на ответника-арендатор за временно и възмездно ползване на недвижимите земеделски имоти, подробно описани по-горе, намиращи се в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, общ. Г.Оряховица, срещу извършване на уговорено наемно плащане в срок след приключване на финансовата година, като е уговорен размер на рентата за всички ниви, независимо от категорията – 15 лв., и договорът е сключен за срок от 15 години /договор за аренда на земеделска земя от 05.04.2016г./.
Видно от приетото писмено доказателства – поправка на договор за аренда /л.70 от делото/, с нотариална заверка на подписите от 25.10.2018г., извършена от нотариус Дочка Тютюнджиева с рег. № 582 на НК, с район на действие ВТРС, вписана в СВ Горна Оряховица с вх. рег. № 5462 от 30.10.2018г., акт № 247, том III, със същата ответниците М.Н. и Н.Н. са се споразумели да се извърши поправка на договор за аренда акт № 95, том 2, рег. № 2392 от 05.04.2016г. на нотариус с рег. № 582, вписан под вх. рег. № 1468 от 06.04.2016г., акт № 270, том 2, в следния смисъл : „на стр.1 /първа/, ред 35 /тридесет и пет/, след /”петнадесет лева”/ да се чете „НА ДЕКАР”, като всички останали клаузи на договора остават непроменени.
Безспорни по делото са и фактите, че ищците Т.Т.М. и П.Г.М. са съпрузи, сключили граждански брак на 25.04.1999 г. в гр. Горна Оряховица, съгласно акт за граждански брак № 45/25.04.1999 г. на Община Горна Оряховица, удостоверено с приложеното удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0 № 158286 от 25.04.2016г., изд. от Община Г.Оряховица.
Съдът е приел за безспорен и факта, че ответниците Н.Н. и М.Н. са брат и сестра. Този факт се потвърждава и от приетото писмено доказателство - удостоверение за наследници изх. № 117/09.11.2016г., изд. от Кметство с. Горски Горен Тръмбеш.
Безспорни са и фактите, че процесните недвижими имоти – ниви, подробно изброени и описани по-горе, се ползват от ответника Н.Н., по силата на договор за аренда на земеделска земя, сключен между него и ответницата М.Н. на 05.04.2016г., с нотариална заверка на подписите от 05.04.2016г., извършена от нотариус Дочка Тютюнджиева с рег. № 582, с район на действие ВТРС, вписан в СВ Горна Оряховица с рег. № 1468 от 06.04.2016г., акт № 270, том I.
От приетите писмени доказателства – заверени преписи от РКО № 11/21.10.2017г. и РКО № 105/19.10.2018г. /листи 71-72 от делото/, се установява, че З.П. Н.Т.Н. е заплатил на М.Т.Н., както следва : сумата от 838.20 лв., за наем земя 2016/2017 ст.год. по договор № 2372, както и сумата от 838.20 лв., за наем земя 2017/2018 ст.год. по договор № 2372, двете за имоти : 055013 – 9.699 дка, 035009 – 7.500 дка, 028024 – 7.380 дка, 024020 – 25.000 дка, 011023 – 6.300 дка, общо 55.879 дка х 15 лв.
Видно от приетите по делото писмени доказателства – скици, издадени от СГКК гр. В.Търново, в същите е удостоверено обстоятелството, че ответникът Н.Н. е носител на права върху петте процесни земеделски имота по договор за аренда на земеделска земя № 270, том 1, рег. № 1468/06.04.2016г. на нотариус Дочка Тютнджиева. Ответникът не оспорва факта, че към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция продължава да ползва процесните недвижими имоти на основание горепосочения аренден договор.
Видно от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, справедливата пазарна цена /годишна арендна вноска/ за ползването на земеделските имоти, обект на процесния договор за аренда, е както следва : 1/ за стопанската 2016/2017 година средната годишна арендна вноска е 23 лв. за един декар площ; 2/ за стопанската 2017/2018г. средната годишна арендна вноска е 24.40 лв. за един декар площ. Съдът кредитира изцяло заключението на СИЕ като обективна, обоснована и кореспондираща на приетите писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество, същият е неоснователен по изложените по-долу съображения.
В настоящото съдебно производство ищците се домогват да установят, че процесният договор за аренда на земеделска земя, сключен между ответниците е нищожен поради противоречие с добрите нрави, като твърдят, че е налице нееквивалентност на престациите, след като Н. е отдала под аренда на Н. имотите на много по-ниска цена /150 пъти/ от действителната, и е действала неморално и във вреда на останалите съсобственици, а отнесено и към факта на договореното между брат и сестра дългосрочно ползване на съсобствените имоти, това е несъвместимо с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, нарушава основните принципи на пазарното стопанство и свободата на участие в стопанския живот при равни възможности.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСTK, „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес… Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.“ Накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделките, също както и противоречието със закона. Субективното отношение на лицата, които извършват сделката, към правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване няма правно значение. Достатъчно е извършената сделка обективно да е в противоречие с общоприетите правила на добрите нрави, за да бъде прогласена сделката за нищожна на това основание. Съставът на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД е бланкетен, т.е. при прилагането му следва да се конкретизира неписано правило, което тя нарушава, и да се прецени дали то се включва в тесния обхват на понятието „добри нрави“ по смисъла на закона. В тази връзка, съдът приема за основателни възраженията на ответната страна, че въпросът дали арендаторът Н.Н. и арендодателят М.Н. са свързани лица, предвид безспорния по делото факт, че двамата са роднини – брат и сестра, е факт без значение за правния спор. Наред с това, фактите, че на 05.04.2016г. между ответницата Н. - като арендодател, и ответника Н. - като арендатор, е сключен договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите от 05.04.2016г. на Дочка Тютюнджиева, нотариус с рег. № 582 на НК и район на действие – ВТРС, вписан в СВ Горна Оряховица с рег. № 1468 от 06.04.2016г., акт № 270, том I, по силата на който ответницата е предоставила на ответника за временно и възмездно ползване на недвижимите земеделски имоти, подробно описани по-горе, намиращи се в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, общ. Г.Оряховица, са приети за безспорни по делото и се установяват от приетите писмени доказателства, цитирани по-горе.
Съдът намира за неоснователни и недоказани в съдебното производство
твърденията на ищцовата страна, че уговорката за насрещното задължение на
арендатора да извършва наемно плащане в срок след приключване на финансовата
година, в уговорен размер на рентата за всички ниви, независимо от категорията
– 15 лв., срещу безспорно изпълненото задължение на арендодателя да предоставила
на ответника Н. за временно и възмездно ползване недвижимите земеделски имоти,
съсобствени между страните, намиращи се в землището на с. Горски Горен Тръмбеш,
общ. Г.Оряховица, подробно описани по-горе, като част от същественото
съдържание на договора, е нищожна поради накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД и влече нищожност на целия договор при
отсъствие на предпоставки за изключването й съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД. Накърняване
на добрите нрави ще има, когато сделката /уговорката/ дотолкова влиза в
непримирим конфликт с трайно установените, възприети в обществото неписани
морални ценности, че събужда у всеки човек възмущение, накърняване на чувството
за справедливост и непоносимост, респ. влиза в конфликт с основни принципи на
правото. Няма правило в ЗАрЗ, което да налага на страните съобразяване с
обичайните на пазара цени при сключването на договорите за аренда, респ.
остойностяването в пари на престацията за арендно плащане да е съответно или
равно на тях. Следователно, приложимо е началото на свободата на договаряне,
като автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Съдът намира, че процесната уговорка за арендно
плащане /раздел III, чл.2 от договора за аренда/, не покрива състава на
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. В тази
връзка, неоснователни се явяват твърденията на ищцовата страна за нищожност
поради противоречие със закона – чл.3,ал.4 от ЗАрЗ, на сключената между
ответниците „поправка на договор за аренда” /л.70 от делото/, която съдът
възприема като писмено споразумение за изменение и допълнение на договора за
аренда от 05.04.2016г., а като такова, намира същото за отговарящо на
изискванията на чл.3,ал.1 от ЗАрЗ – сключено
е в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните,
извършени едновременно на 25.10.2018г., удостоверено от нотариус Дочка
Тютюнджиева с рег. № 582 на НК, с район на действие ВТРС, както и е вписано в
СВ Горна Оряховица с вх. рег. № 5462 от 30.10.2018г., акт № 247, том III. Началото на свободата на
договарянето е намерило израз в случая в правото на всеки съсобственик на
процесните земи, какъвто се явява и ответницата Н., да сключи договора за
аренда от 05.04.2016г. при условия, каквито намери за добре, преди измененията
на чл.3 от ЗАр.З, публикувани в ДВ бр. 13 от
При тези факти, тълкувайки действителната обща воля на страните по договора за аренда и споразумението за неговото допълване, във връзка с уговорката за размера на дължимото арендно плащане, в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността, съдът приема, че действителната уговорка за дължимото в случая арендно плащане е в размер от 15 лв. за декар арендувана земя – общо 838.19 лв., като същата е по-ниска само с 8 лв. от средната годишна арендна вноска за 1 декар площ за стопанската 2016/2017г. и с 9.40 лв. по-ниска от средната годишна арендна вноска за 1 декар площ за стопанската 2017/2018г. /СТОЕ/. С оглед на тези обстоятелства, в случая не може да се обоснове извод, че процесният договор за аренда е сключен при явно неизгодни условия във вреда на ищците поради определяне на дължимото арендно плащане в размер около 150 пъти по-нисък от средната годишна арендна вноска за 1 декар площ за съответните стопански години за землището на с. Горски Горен Тръмбеш. За да е съвместим понятието „накърняване на добрите нрави”, случаят трябва да е тежък пример за стойностно несъответствие между престацията за заплащане на арендна цена и правото на арендатора да ползва по стопански начин земеделските земи, т.е. между нея и тази на арендателя за предоставяне на ползването, дотолкова голямо, че би създало ситуация на много грубо засягане на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и този на добросъвестността. Това би означавало, според установената практика на ВКС, престацията на арендатора за заплащане на арендна вноска да е практически лишена от всякаква икономическа стойност /като „да му е подарено ползването”/. Сам по себе си фактът, че страните по договора – арендатор и арендодател, са брат и сестра, не е годен да обоснове извод за нищожност на арендния договор поради накърняване на добрите нрави, защото не попада в режима на това понятие. Предвид изложените по-горе обстоятелства, този факт не е достатъчен да се счита за косвено доказателство за злоупотреба с правото на договаряне при сключване на договора, нито за умишлено договаряне на ниска арендна цена от ответниците, за да увредят както интересите на ищците, така и на другите съсобственици.
Предвид изложеното, съдът
намира за неоснователни твърденията на ищците, че договорът за аренда от 05.04.2016г. е проява на недобросъвестност
и накърнява добрите нрави, и че поради естеството на горепосочения порок,
последиците, крайният резултат на сделката, не са съвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност, и че тази сделка е довела до
неоправдано разместване на имуществени права. В този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/2007г., ВКС, V г.о.,
и др.
Предвид изложеното, искът за прогласяване нищожността на процесния договор за аренда от 05.04.2016г. на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предявеният иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД срещу ответника Н. е допустим, но разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
Неоснователно обогатяване може да възникне от правоотношения, уреждани от всеки клон на правото. Институтът на неоснователното обогатяване е субсидиарен и следва да намери приложение само, когато липсва или е липсвала възможност за осъществяване на правото по съдебен ред на друго правно основание, освен чрез иска, основан на разпоредбите на закона, отнасящи се до неоснователното обогатяване.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка и изложените по-долу съображения, съдът намира, че не са налице вземания в полза на ищците от ответника, произтичащи от неоснователно обогатяване. От приетите по делото писмени доказателства - договор за аренда на земеделска земя от 05.04.2016г., поправка на договор за аренда от 25.10.2018г., РКО № 11/21.10.2017г. и РКО № 105/19.10.2017г., се установява по безспорен начин, че за стопанските 2016г./2017г. и 2017г./2018г. между ответниците е съществувал валидно сключен и действителен договор за аренда, по силата на който арендодателят М.Н. е предоставила на арендатора Н.Н., за временно и възмездно ползване, процесните земеделски имоти, намиращи се в землището на с. Г.Г.Тръмбеш, за срок от 15 години, като в случая е спазена изискуемата форма на договора за аренда, и ответникът-арендатор е реализирал правото си да обработва горепосочените земеделски земи за посочените две стопански години. Цитираните писмени доказателства обосновават в случая и извод, че от своя страна арендаторът Н. е изпълнил своето насрещно задължение да заплати в уговорения срок дължимото арендно плащане на арендодателя Н. в общ размер от 838.20 лв. за всяка стопанска година /х 15 лв. за арендуваните общо 55.879 дка земеделски земи/.
Предвид установените по делото факти, съдът намира, че в процесния случай не е налице увеличаване на имуществената сфера на ответника с общата сума от 1304.32 лв., за сметка на ищците, чрез спестяването на средства, с които ползвателят на процесните земеделски земи през 2016г.-2017г. и 2017г.-2018г. е следвало да заплати на правоимащия – арендаторът Н. правото на ползване за всичките 55.879 дка земеделска земя, тъй като същият е изпълнил това свое парично задължение, съответно не е налице и обедняване на ищците чрез намаляване на имуществената им сфера с посочената сума. С оглед на изложеното, в случая се налага изводът, че не е настъпило обедняване в патримониума на ищците, съответстващо на обогатяването, чрез спестяване на разходването на собствени блага, в размера на горепосочената сума, за ответника Н.. Поради това, предявените искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани в пълните им предявени размери – 642.16 лв. от ищцата М.П. и по 331.08 лв. от ищците Т.М. и П.М., поради което следва да бъдат отхвърлени, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 03.07.2018г. /датата на депозиране на исковата молба в ГОРС/ до окончателното им изплащане.
Предвид изхода на делото – отхвърляне на предявените главни искове като неоснователни, съдът следва да се произнесе по предявените от ищците в условията на евентуалност искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.30,ал.3 от ЗС.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява процесуално допустим, а разгледан по същество, този иск се явява основателен по изложените по-долу съображения.
Няма спор в правната теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на иска по чл.108 от ЗС предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, 2) ответникът да владее тази вещ, и 3) това владение да е без правно основание. Така в Решение № 551/13.09.2010г. по гр.д. № 669/2009г. на I г.о. на ВКС, се приема, че „В предявеният иск за ревандикация ищецът следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа власт от ответника върху спорната вещ и липсата на правно основание за това.“, както и в Решение № 9/23.01.2012г. по гр.д. № 251/2011г. на I г.о. на ВКС е постановено, че „Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.” От тази разпоредба следва, че при иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.“. Въз основа на приложените писмени доказателства – решение № 250/25.07.1997 г. на Общинска служба по земеделие гр. Горна Оряховица, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, рег. № 1432, дело № 112/2016 г. на Ани Маркова – нотариус с рег. № 252 на НК и район на действие ГОРС, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1728, том IХ, рег. № 16945, дело № 1403/2016 г. на Красимира Боева – нотариус с рег. № 296 на НК и район на действие ГОРС, скици, в случая се установява по безспорен начин, че ищците са собственици общо на ½ идеална част от процесните поземлени имоти с идентификатори 17107.11.23, 17107.24.20, 17107.28.24, 17107.35.9 и 17107.55.13, всички находящи се в землището на село Горски Горен Тръмбеш, общ. Горна Оряховица, като правото си на собственост Т.М. и М.П. са придобили на основание наследствено правоприемство – като наследници по закон на общия си наследодател П.И.П., починал на 25.10.1957г., (1/12 ид. част за Т.М., 1/12 ид.част за М.П.), а ищецът П.М. и ищцата Т.М. са придобили право на собственост върху 1/3 ид. част от процесните недвижими земеделски имоти, в режим на СИО, на основание осъществена възмездна правна сделка - покупко-продажба, обективирана в горепосочения нот.акт.
Приетите по делото писмени
доказателства – Решение №
250/25.07.1997 г. на Общинска служба по земеделие гр. Горна Оряховица, удостоверение
за наследници с изх. № 117/09.11.2016 г. на Кметство с. Горски Горен Тръмбеш, удостоверение
за наследници изх. № 8/21.02.2019г., изд. от Кметство село Горски Горен
Тръмбеш, обосновават и извод, че общият праводател на страните П.И.П., починал на 25.10.1957г., е бил
собственик на процесните недвижими земеделски имоти, като му правото на собственост върху процесните ниви е било възстановено на неговите наследници
на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и
протокол № 122/14.01.1993г. по преписка № 293Л от 25.05.1992г., съгласно план
за земеразделяне на с. Горски Горен Тръмбеш.
Владение или държане от страна на ответника. В конкретния случай, безспорни между страните са фактите, че ответникът Н.Н. е осъществявал владение и ползване върху процесните поземлени имоти с идентификатори 17107.11.23, 17107.24.20, 17107.28.24, 17107.35.9 и 17107.55.13, всички находящи се в землището на село Горски Горен Тръмбеш, през стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г., като техен съсобственик и на основание арендния договор от 05.04.2016г., сключен с ответницата М.Н.. Приетите по делото писмени доказателства, цитирани по-горе, удостоверяват по категоричен начин и ответникът не спори фактите, че към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция продължава да държи и да ползва процесните недвижими имоти на основание същия аренден договор.
Ищците, от своя страна, излагат твърдения, че ако договорът за аренда от 05.04.2016г. не страда от пороци, нито от непоправим недостатък, за да бъде третиран от правото като несъществуващ и непораждащ правни последици, то този аренден договор не може да им бъде противопоставен като сключен между съсобственици с по-малки права от съсобствеността за дълъг период от време, и единствения възможен способ за защита на нарушеното им право на собственост е ревандикацията, които настоящият съдебен състав намира за основателни.
До изменението на ЗАЗ с ДВ бр. 13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г., практиката и теорията последователно приемат, че е допустимо сключването на договор за аренда, както и на договор за наем от лице, което не е собственик. В теорията договорът за аренда се определя като договор с облигационно действие за обекта на арендата и с вещно действие за добивите на арендувания обект. Съдебната практика приема, че договорът за аренда е сделка за управление. В случая, с оглед изложените по-горе съображения, не може да се приеме, че договорът за аренда, сключен на 05.04.2016г. е нищожен на основание „накърняване на добрите нрави”, а споразумението от 25.10.2018г. за неговото допълнение – на основание противоречие със закона - разпоредбата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ, действаща към момента на неговото сключване. Хипотезата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ, към момента на сключване на договора, дава възможност на миноритарен съсобственик да сключи договор за аренда и сключеният от него договор няма да бъде нищожен. Поради това в практиката често е поставян въпросът за правата на мажоритарните съсобственици или съсобствениците, които притежават общо повече от половината от дяловете в общата съсобственост, дали са обвързани от сключения договор за аренда. Възможността на един от съсобствениците, независимо колко е малък делът му в общата земеделска земя, да определя начина на ползването й за десетки години напред, с оглед на това, че законът не сочи максимален срок на договора за аренда, очевидно засяга правата на останалите съсобственици. Те не могат да променят това фактическо положение нито по реда на чл.16,ал.1 от ЗАЗ, нито чрез прекратяване на договора за аренда, тъй като не са страна по него. В този смисъл, за тези съсобственици единственото решение е да ревандикират земеделската земя, отдадена под аренда от миноритарния собственик, какъвто се явява и настоящият случай. Адекватната защита на съсобствениците в случая е свързана с предявяване на ревандикационен иск, при уважаването на който, отношенията на страните по сключения аренден договор от собственик с миноритарни права ще се уредят по правилата на чл.25 от ЗАЗ. В тази връзка, с Решение № 1858/31.07.1974г. по гр. дело № 146/1974г. на ВС, I г.о., е прието, че съсобственикът може да ползва изцяло общата вещ съобразно с нейното предназначение, доколкото останалите съсобственици не претендират да упражняват правата си върху нея, затова и съсобственикът може с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС да отстранява напълно от общата вещ владението без правно основание на всяко трето лице; предявяването на иска по чл.108 от ЗС представлява действие на обикновено управление на имота /Решение № 46/12.01.1973г. по гр. дело № 2488/1972г. на ВС, I г.о./, и съсобственикът, притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника, който го владее без основание, предаването на владението не само на идеална част от него, но и на целия имот /Решение № 755 от 20.07.2000г. по гр.дело № 2043/1999г. на ВКС, IV г.о./.
Предвид изложеното дотук, макар и по делото да се установяват твърдените от ответника факти, че при сключването на договора за аренда от 05.04.2016г. двете страни са действали добросъвестно, като са сключили този договор в предвидената от ЗАЗ писмена форма, с нотариална заверка на подписите, считайки, че арендодателят е собственик на процесните ниви, че договорът е породил правно действие за страните по същия - арендодател и арендатор, и поради това арендодателят да е предоставил ползването върху имота на арендатора, то арендният договор, сключен между миноритарните собственици М.Н. и Н.Н., всеки от тях притежаващ по 1/36 ид.част от правото на собственост върху процесните имоти, не може да бъде противопоставен на ищците М.П., Т.М. и П.М. – притежаващи в съсобственост общо ½ ид. част от процесните ниви, съответно – не може да се приеме като годно правно основание за запазване на владението и продължаване на ползването на ½ ид.част от тези вещи от ответника Н. по отношение на техния мажоритарен собственик – ищците по делото.
В тази връзка, неоснователно се явява възражението на ответната страна, че ищците претендират повече права, отколкото имат, тъй като в конкретния казус, видно от предявената искова молба, ищцовата страна нито твърди да притежава право на собственост, нито претендира да й бъде предадено владението върху целите имоти.
Поради това, съдът счита, че в случая са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.108 от ЗС, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законните последици. Съдът следва да приеме за установено по отношение на ответника Н., че ищците са съсобственици на общо ½ идеална част от процесните недвижими имоти, подробно описани по-горе, като заедно с това ответникът да бъде осъден да предаде държането на ½ ид. част от горепосочените недвижими имоти на ищците.
Предвид изхода по предявения ревандикационен иск, съдът следва да се произнесе и по предявените от ищците против ответницата Н., в условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на предявените главни искове и уважаване на иска по чл.108 от ЗС, искове с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС.
Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС се явяват допустими, а разгледани по същество – същите са частично основателни досежно претендирания по делото размер.
Съгласно разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване, поради което при получаване на граждански плодове от вещта само от един от съсобствениците, той дължи част от същите на останалите съсобственици съразмерно на дела им.
По делото не е спорно, а и се признава от ответницата, че за процесните стопански години 2016/2017г. и 2017/2018г. тя е отдавала под аренда съсобствените на страните ниви, като е получила за това от ответника Н. /арендатор/ годишно арендно плащане в размер на 15 лв. на декар, общо по 838,20 лв. за всичките 55.879 дка земеделски земи (РКО № 11/21.10.2017г. и РКО № 105/19.10.2017г.).
Съгласно заключението на приетата от съда СТОЕ, неоспорена от страните, размерът на справедливата пазарна цена - годишна арендна вноска, за ползването на процесните имоти, предмет на арендния договор от 05.04.2016г., е в размер на 23 лв. за един декар за стопанската 2016/2017г. и в размер на 24.40 лв. на един декар за стопанската 2017/2018г. От получените от ответницата суми ищците претендират общата сума в размер на 1304.32 лв. за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. Ответницата Н. не оспорва факта на отдаването под аренда и получаването на арендните плащания за процесните ниви за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г., както и че не е изплатила на ищците следващата им се общо 1/2 ид. част от тях, съответна на общия им дял в съсобствеността. Поради това, претенцията по чл.30,ал.3 от ЗС във вр. чл.93 от ЗС се явява частично основателна и следва да бъде уважена, както следва : 1/ за ищцата М.П. – в размер от 53.55 лв. за стопанската 2016/2017г. и в размер от 56.81 лв. за стопанската 2017/2018г., общо в размер от 110.36 лв., съобразно притежавания от нея дял от 1/12 идеална част от съсобствеността; 2/ за ищцата Т.М. – в размер от 160.65 лв. за стопанската 2016/2017г. и в размер от 170.43 лв. за стопанската 2017/2018г., общо в размер от 331.08 лв., съобразно притежавания от нея общ дял от 1/4 (3/12) идеална част от съсобствеността; 3/ за ищеца П.М. – в размер от 107.10 лв. за стопанската 2016/2017г. и в размер от 113.62 лв. за стопанската 2017/2018г., общо в размер от 220.72 лв., съобразно притежавания от него дял от 1/6 (2/12) идеална част от съсобствеността. Присъдените суми се дължат ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2018г. до окончателното изплащане.
Предвид изложеното и с оглед безспорно установените по делото права на всяка една от страните в съсобствеността, съдът намира, че предявените от ищцата М.П. и от ищеца П.М. искове по чл.30,ал.3 от ЗС се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени за разликата от уважения размер от 110.36 лв. до пълния предявен размер от 642.16 лв. за ищцата П., както и за разликата от уважения размер от 220.72 лв. до пълния предявен размер от 331.08 лв. за ищеца М., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2018г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищците за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски за платени от тях държавни такси общо в размер от 116.86 лв. /върху иска по чл.108 от ЗС/ и 150 лв. /върху иска по чл.30,ал.3 от ЗС/, платени такси за вписване на исковата молба /20 лв./ и платени такси в общ размер от 211 лв. за съдебни книжа /за издаване на скици, удостоверения за данъчни оценки и удостоверения за наследници/, изготвени за и приложени по настоящото дело, и за възнаграждение на вещо лице – 150 лв., от които общата сума от 347.86 лв. следва да бъде възложена в тежест на ответника Н., - по 115.95 лв. за всеки ищец, а сумата 150 лв. /държавни такси върху исковете по чл.30,ал.3 от ЗС/, както и сумата от 150 лв. – възнаграждение на вещо лице за определяне на действителната пазарна арендна вноска по предявените искове по чл.30,ал.3 от ЗС, общо 300 лв., следва да бъдат възложени в тежест на ответницата Н., съразмерно на уважената част от исковете срещу нея, а именно : в размер от 100 лв. в полза на ищцата М., в размер от 17 лв. за ищцата П. и в размер от 67 лв. за ищеца М.. Наред с това, на основание чл.78,ал.1 от ГПК и чл.7,ал.5 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът Н. следва да бъде осъден да заплати на всеки ищците заплатения от всеки от тях адвокатски хонорар в размер от по 500 лв., определен под минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължимо за процесуално представителство по иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, предявен от Т.Т.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, П.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Т.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, всички чрез пълномощник - адв. Ц.С.Д. от ВТАК, против М.Т.Н. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, и Н.Т.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, за прогласяване на нищожността на договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите от 05.04.2016г., извършена от Дочка Тютюнджиева, нотариус с рег. № 582 на НК, с район на действие ВТРС, вписан в СВ Горна Оряховица с рег. № 1468 от 06.04.2016г., акт № 270, том I, поради накърняване на добрите нрави, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявени от Т.Т.М. с ЕГН **********, П.Г.М. с ЕГН **********, и М.Т.П. с ЕГН **********, всички чрез пълномощник - адв. Ц.С.Д. от ВТАК, против Н.Т.Н. с ЕГН **********, за заплащане на сума в размер от 642.16 лв. на ищцата М.П., на сума в размер от 331.08 лв. на ищцата Т.М. и на сума в размер от 331.08. лв. на ищеца П.М., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.Н. с ЕГН **********, адрес ***, че ищците Т.Т.М. с ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, са СЪСОБСТВЕНИЦИ на ОБЩО ½ /една втора/ идеална част (при права 1/12 ид. част за М.Т.П., 1/4 ид. част за Т.Т.М. и 1/6 ид. част за П.Г.М.) върху следните недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село Горски Горен Тръмбеш, община Горна Оряховица, а именно : 1/ НИВА от 6,300 дка, шеста категория, местност „Датърла”, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.11.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-860/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК за землището на с. Горски Горен Тръмбеш, в местност „ДАТЪРЛА”, площ от 6300 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по предходен план 011023, при съседи : 17107.11.32, 17107.11.31, 1710724, 17107.11.64, 17107.11.22; 2/ НИВА от 25,000 дка, пета категория, местност „Доврука”, имот № 024020 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Трьмбеш; съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.24.20, в местност „ДОВРУКА” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 24998 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 024020, при съседи : 17107.24.22, 17107.24.19, 17107.24.4, 17107.24.3, 17107.24.2, 17107.24.21, 17107.25.478; 3/ НИВА от 7,380 дка, пета категория, местност „Каянлъка”, имот № 028024 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.28.24, в местност „КАЯНЛЪКА” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 7379 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 028024, при съседи : 17107.27.151, 17107.27.30, 17107.27.11, 17107.27.10, 17107.27.25; 4/ НИВА от 7,500 дка, шеста категория, местност „Пладнището”, имот № 035009 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.35.9, в местност „ПЛАДНИЩЕТО” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 7499 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по предходен план 035009, при съседи : 17107.35.20, 17107.35.19, 17107.35.18, 17107.35.52, 17107.35.10, 17107.35.55, 17107.35.98; 5/ НИВА от 9,699 дка, пета категория, местност „Куза”, имот № 055013, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.55.13, в местност „КУЗА” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 9697 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 055013, при съседи: 17107.55.14, 17107.55.27, 17107.54.226, 17107.55.12.
ОСЪЖДА Н.Т.Н. с ЕГН **********, адрес ***, ДА ОТСТЪПИ И ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на процесните недвижими имоти, а именно : ОБЩО ½ /една втора/ идеална част от следните недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село Горски Горен Тръмбеш, община Горна Оряховица, а именно : 1/ НИВА от 6,300 дка, шеста категория, местност „Датърла”, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.11.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-860/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК за землището на с. Горски Горен Тръмбеш, в местност „ДАТЪРЛА”, площ от 6300 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по предходен план 011023, при съседи : 17107.11.32, 17107.11.31, 1710724, 17107.11.64, 17107.11.22; 2/ НИВА от 25,000 дка, пета категория, местност „Доврука”, имот № 024020 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Трьмбеш; съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.24.20, в местност „ДОВРУКА” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 24998 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 024020, при съседи : 17107.24.22, 17107.24.19, 17107.24.4, 17107.24.3, 17107.24.2, 17107.24.21, 17107.25.478; 3/ НИВА от 7,380 дка, пета категория, местност „Каянлъка”, имот № 028024 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.28.24, в местност „КАЯНЛЪКА” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 7379 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 028024, при съседи : 17107.27.151, 17107.27.30, 17107.27.11, 17107.27.10, 17107.27.25; 4/ НИВА от 7,500 дка, шеста категория, местност „Пладнището”, имот № 035009 по плана за земеразделяне на землището на с. Горски Горен Тръмбеш, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.35.9, в местност „ПЛАДНИЩЕТО” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 7499 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 6, номер по предходен план 035009, при съседи : 17107.35.20, 17107.35.19, 17107.35.18, 17107.35.52, 17107.35.10, 17107.35.55, 17107.35.98; 5/ НИВА от 9,699 дка, пета категория, местност „Куза”, имот № 055013, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 17107.55.13, в местност „КУЗА” в землището на с. Горски Горен Тръмбеш, с площ от 9697 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 5, номер по предходен план 055013, при съседи: 17107.55.14, 17107.55.27, 17107.54.226, 17107.55.12, на съсобствениците Т.Т.М. с ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, и М.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.М. с ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от 331.08 лв.
/триста тридесет и един лева и осем стотинки/, представляваща
припадащата й се част от добивите от общи вещи : 1/ поземлен имот с
идентификатор 17107.11.23, в местност „Датърла”, площ от 6300 кв.м., номер по
предходен план 011023, 2/ поземлен
имот с идентификатор 17107.24.20, в местност „Доврука”, с площ от 24998 кв.м.,
номер по предходен план 024020, 3/
поземлен имот с идентификатор 17107.28.24, в местност „Каянлъка”, с площ от
7379 кв.м., номер по предходен план 028024, 4/ поземлен имот с идентификатор 17107.35.9, в местност
„Пладнището”, с площ от 7499 кв.м., 5/ поземлен имот с идентификатор
17107.55.13, в местност „Куза”, с площ от 9697 кв.м., номер по предходен план
055013, всички по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-860/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК за землището на с.
Горски Горен Тръмбеш, община Горна Оряховица, съразмерна на частта й в
съсобствеността (1/4 ид.част),
като дължимо арендно плащане за стопанските 2016/2017г. и 2017г./2018г., заедно
със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба - 03.07.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, СУМАТА от 220.72 лв. /двеста
и двадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
припадащата му се част от добивите от общи вещи : 1/ поземлен имот с
идентификатор 17107.11.23, в местност „Датърла”, площ от 6300 кв.м., номер по
предходен план 011023, 2/ поземлен
имот с идентификатор 17107.24.20, в местност „Доврука”, с площ от 24998 кв.м.,
номер по предходен план 024020, 3/
поземлен имот с идентификатор 17107.28.24, в местност „Каянлъка”, с площ от
7379 кв.м., номер по предходен план 028024, 4/ поземлен имот с идентификатор 17107.35.9, в местност
„Пладнището”, с площ от 7499 кв.м., 5/ поземлен имот с идентификатор
17107.55.13, в местност „Куза”, с площ от 9697 кв.м., номер по предходен план
055013, всички по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-860/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК за землището на с.
Горски Горен Тръмбеш, община Горна Оряховица, съразмерна на частта му в
съсобствеността (1/6 ид.част),
като дължимо арендно плащане за стопанските 2016/2017г. и 2017г./2018г., заедно
със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба - 03.07.2018г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, предявен в условията на евентуалност от П.Г.М. с ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. Ц.С.Д. от ВТАК, против М.Т.Н. с ЕГН **********, за разликата от уважения размер от 220.72 лв. до пълния предявен размер от 331.08 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на евентуалния иск – 03.07.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от 110.36 лв. /сто и
десет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща припадащата й
се част от добивите от общи вещи : 1/ поземлен имот с идентификатор
17107.11.23, в местност „Датърла”, площ от 6300 кв.м., номер по предходен план
011023, 2/ поземлен имот с
идентификатор 17107.24.20, в местност „Доврука”, с площ от 24998 кв.м., номер
по предходен план 024020, 3/
поземлен имот с идентификатор 17107.28.24, в местност „Каянлъка”, с площ от
7379 кв.м., номер по предходен план 028024, 4/ поземлен имот с идентификатор 17107.35.9, в местност
„Пладнището”, с площ от 7499 кв.м., 5/ поземлен имот с идентификатор
17107.55.13, в местност „Куза”, с площ от 9697 кв.м., номер по предходен план
055013, всички по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-860/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК за землището на с.
Горски Горен Тръмбеш, община Горна Оряховица, съразмерна на частта й в
съсобствеността (1/12
ид.част), като дължимо арендно плащане за стопанските 2016/2017г. и
2017г./2018г., заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба
-03.07.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, предявен в условията на евентуалност от М.Т.П. с ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. Ц.С.Д. от ВТАК, против М.Т.Н. с ЕГН **********, за разликата от уважения размер от 110.36 лв. до пълния предявен размер от 642.16 лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на евентуалния иск – 03.07.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Т.Н. с ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.М. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 115.95 лв. /сто и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси, както и СУМА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Т.Н. с ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМА в размер на 115.95 лв. /сто и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси, както и СУМА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Т.Н. с ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 115.95 лв. /сто и петнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси, както и СУМА в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.М. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси и за възнаграждение за вещо лице по иска с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, съразмерно на уважената част на предявения от нея иск.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМА в размер на 67 лв. /шестдесет и седем лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси и за възнаграждение за вещо лице по иска с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, съразмерно на уважената част на предявения от него иск.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.П. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 17 лв. /седемнадесет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платени държавни такси и за възнаграждение за вещо лице по иска с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, съразмерно на уважената част на предявения от нея иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..