Определение по дело №411/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 591

 

гр. Перник, 03.07.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 03.07.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

  Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.ч.гр.д. № 00411 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против определение от 01.04.2019г. по гр. д. № 1156/2018 г. по описа на РС - Радомир, с което на основание  чл. 238, ал. 2 ГПК е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на определението, поради това, че не са налице изискуемите в чл. 238, ал. 2 от ГПК предпоставки за прекратяване на делото, тъй като още с исковата молба ищецът е поискал, в случай, че в първото по делото заседание не се яви представител на дружеството, то моли да се даде ход на делото и същото да се гледа в негово отсъствие. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба – К.М., не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред РС– Радомир е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К.М., с която са предявени искове по реда на чл. 415 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 343,74 лв. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и е заявено искане за допускане на съдебно-счетоводна и техническа експертизи. В исковата молба – последна страница, ищецът е направил искане "в случай, че в първото по делото заседание представител на дружеството не се яви, то моля да бъде даден ход на делото и същото да се гледа в наше отсъствие, като поддържаме искова молба и представените с нея писмени доказателства, както и направените доказателствени искания“. В първото открито съдебно заседание по делото – на 01.04.2019 г., представител на ищеца не се е явил. Процесуалният представител на ответника е направил искане за прекратяване на делото при условията на чл. 238, ал. 2 ГПК. С обжалваното протоколно определение, съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК и е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

При преценка за правилността на обжалваното определение, настоящият въззивен състав съобразява следното:

Съгласно  чл. 238, ал. 2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Изброените предпоставки за прекратяване на делото следва да са налице кумулативно. Не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на предявения иск /в този смисъл е Определение № 259 от 25.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1436/2017 г., IV г. о., ГК/.

В настоящия случай представител на ищеца не се е явил в съдебното заседание, като по делото не е имало подадена нарочна молба от ищеца по чл. 238, ал. 2 от ГПК. Такова искане – за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, обаче се съдържа в исковата молба, както се посочи по-горе, ето защо съдът намира, че не е налице една от кумулативно изискуемите съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК предпоставки за прекратяване на производството на това основание – неявяване на ищеца в първото заседание без да е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Още по-малко може да се приеме, че ищецът е имал в процеса поведение на неподдържане на исковата молба или сочещо на деизинтересиране от процеса. И в исковата молба ищецът е заявил, че поддържа подадената искова молба, а към исковата молба е приложил множество писмени доказателства в подкрепа на исковата си претенция.

По горните съображения, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, тъй като ищецът е заявил преди съдебното заседание (още с исковата молба) искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като делото се върне на РС за разглеждане на предявения иск. Частната жалба е основателна.

Разноските, включително за настоящето производство, следва да бъдат разпределени от първоинстанционния съд с оглед крайния резултат на делото.

По арг. за противното от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт, с който се уважава жалба срещу определението, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на обжалване пред ВКС.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение от 01.04.2019г. по гр. д. № 1156/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което на основание чл. 238, ал. 2 ГПК е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд - Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.