№ 2836
гр. София , 29.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000504083 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по две частни жалби на „Фикосота Фууд“ ЕАД и на „Дъ Бейкърс“
АД.
„Фикосота Фууд“ ЕАД /с предишно наименование „Итал Фууд“ ЕАД/, чрез
процесуалният си представител е обжалвало определение №261104/02.11.2020г.
постановено по т.д.№ 23/2018г. по описа на СГС в частта, в която съдът е признал за
сторени и включил в размера на присъдените на „Дъ Бейкърс“АД съдебните разноски,
представляващи внесен от „Дъ Бейкърс“АД депозит за тройна съдебно-маркова експертиза
на стойност 3000лв. В жалбата са изложени съображения в тази насока. Моли обжалваното
определение да бъде изменено, като се намали размера на присъдените разноски със сумата
от 3000лв., а при условията на евентуалност размера на присъдените съдебни разноски бъде
намален с 1000лв.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК „Дъ Бейкърс“АД депозира отговор на жалбата.
Изложени са доводи за нейната неоснователност. Моли определението в обжалваната част
да не бъде изменяно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същества жалбата е неоснователна.
С протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на
14.11.2019г. по т.д.№ 23/2018г. на СГС първоинстанционният съд е уважил искането на
1
ответника в производството –„Дъ Бейкърс“АД за назначаване на тройна съдебно-маркова
експертиза с определен депозит за вещите лица в размер на 3000лв.
С молба с вх.№ 148923/02.12.2019г. е представено пред Софийски градски съд
платежно нареждане за внесения депозит за изготвяне на исканата експертиза за сумата от
3000лв.
Изготвената тройна съдебно-маркова експертиза е депозирана в съда с пощенско
клеймо от 26.03.2020г./едно от първоначално определените вещи лица е било заменено/.
В проведено съдебно заседание на 07.07.2020г. едно от вещите лица не е могло да
присъства, за което съда е уведомен предварително с молба от 22.05.2020г.
С определение № 4353/31.08.2020г. е прекратено на основание чл. 233 ГПК
производството по т.д.№ 23/2018г. по описа на СГС, образувано по предявени от „Фикосота
Фууд“ЕАД срещу „Дъ Бейкърс“АД искове по чл. 76,ал.1,т.1,т.2,т.3 и т.4 ЗМГО/отм./- за
установяване факта на нарушение на търговска марка рег.№90906, регистрирана в ПВ на
26.03.2015г., изразяващо се в производство, съхраняване и разпространяване на продукти
под търговско наименование „Krambals Bruschetta“ и поставяне върху опаковката на тези
продукти на знака, представляващ триизмерна търговска марка, за преустановяване на
описаните по-горе нарушения, за присъждане на обезщетение за периода 01.03.2017г.-
04.01.2018г. в размер на 25 001 лв. частично от 200 000лв., както и изземване и
унищожаване на продуктите, предмет на нарушението с търговско наименование „Krambals
Bruschetta“, и на средствата за извършване на нарушението.
Нормата на чл. 78, ал.4 ГПК предвижда възмжността на ответника да иска
присъждане на разноски вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил такива във
връзка с организиране на защитата си.
На 21.09.2020г. е депозирана молба от процесуалния представител на ответника
„Дъ Бейкърс“АД, в която изрично е заявено искане за допълване на прекратителното
определение в частта за разноските. Към молбата са приложени списък с разноските и
приложенията, удостоверяващи извършените плащания.
С определение от 02.11.2020 съдът е разпоредил да се изплати на трите вещи
лица възнаграждението по внесения депозит от 3000лв.
Настоящият състав намира, че разноските са реално сторени от ответника,
приложени са и доказателства в този смисъл, поради което следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
Частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
2
„Дъ Бейкърс“ АД е обжалвало определение №261104/02.11.2020г., постановено
по т.д.№ 23/2018г. по описа на СГС, в частта, в която искането за присъждане на адвокатски
хонорар в размер от 19 366,67 лв. е оставено без уважение. Излагат се подробни оплаквания.
Моли атакуваното определение да бъде отменено, и да бъде постановено ново, с което да
бъде присъден адвокатския хонорар в пълния размер от 19366.67 лв.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК „Фикосота Фууд“ ЕАД депозира отговор на
жалбата. Изложени са подробни доводи за нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същества жалбата е неоснователна.
Пред първоинстанционият съд е представена фактура № 1258/09.05.2019г., в
която е посочено, че ответникът има задължение към адвокатско дружество „К. и
партньори“ в размер на 3615,43 лв. – адвокатски хонорар по делото. Видно от банковото
извлечение ответникът е заплатил на 03.05.2019г. сумата от 8535,25 лв. в полза на
адвокатското дружество.
Представена е и фактура №1009/08.08.2018г., съдържаща данни, че ответникът
има задължение към адвокатско дружество „К. и партньори“ в размер на 14 251,24 лв.,
представляващи адвокатски хонорар по делото. В приложеното банково извлечение е
посочено, че на 03.08.2018г. ответникът е платил на адвокатското дружество сумата от 23
683 лв.
По отношение на обсъдените фактури следва да бъде споделено приетото от
първоинстанционният съд, че същите не удостоверяват факта на платеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
С оглед на констатациите, че и двете фактури са издадени след датите на
извършените плащания, следва да се отбележи, че няма пречка фактура да бъде издадена и
след извършено плащане, в определения от закона срок. В случая обаче, не е установено
основанието за извършеното плащане, евентуално по договор между адвокатското
дружество и клиента, съответно между дружеството и персонално определеният адвокат, с
предмет защита по това конкретно дело. Независимо от това, следва да се отчете и факта, че
има данни, че делото не е единственото по което клиентът е ангажирал адвокатското
дружество, за да се направи извод, че извършените и претендирани плащания са защита само
по това дело.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Т.:
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 25.06.2019г., от
3
който се установява, че на адв. Т. е възложена защита по настоящото дело, както и по още
две дела. В договора е уговорен хонорар в размер на 3600 лева и по трите дела, без да е
уточнен размера по всяко едно от тях. Настоящият състав споделя извода на
първоинстанционният съд, че по конкретното дело, при липса на други данни, размера на
възнаграждението на адв.Т. следва да бъде определен съразмерно и да е 1200лв.
По изложените съображения и тази частна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261104 от 02.11.2020г., постановено по т.д.№
23/2018г. по описа на СГС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4